Като Божи служител в страна, която не се отнася добре към евангелизирането аз се моля Бог да върви пред мене и да подготвя сърцата на хората, за да приемат словото Му. И Той го прави.

Един ден вървях по улицата и минах покрай малко ключарско ателие. Вътре имаше двама души, които разговаряха. Единият държеше стара книга. Сигурно четат корана, помислих си аз и отминах. Приключих със задачите си и тръгнах обратно към дома. Реших да си направя ключ, за да мога да разговарям с мъжете.

„Какво правиш в страната ни”, попита майсторът ключар, докато работеше. Обясних, че съм свързан с туристическа агенция в града. Човекът все още държеше старата книга в ръката си. Тя беше подчертана с различни цветове. Знаех, че хората нямат обичай да пишат върху корана. Тогава осъзнах, че това е Библия.

Платих му за ключа и се подготвих да си тръгна. Когато минах покрай човека с Библията, поставих ръка върху нея и казах: „Велика книга. Ще направите добре, ако продължите да я четете.”

„Това е моята Библия – усмихна се той. – Купих я преди много години.” След това ме попита от коя църква съм и аз отговорих: „От Църквата на адвентистите от седмия ден.”

„О, знам за тази църква. Четох за адвентистите в интернет. Имате ли някакви книги, които да ми дадете за четене.” Отговорих му, че имам такива книги и той ме помоли да му донеса поне една.

В утрото на деня, когато се случи неочакваната среща, семейството ми се бе събрало на богослужение, за да прочете историята за Филип и етиопянина. Разговаряхме за поуката от този разказ, който ни показваше, че никога не знаем кога ще срещнем хора, които вече са били подготвени от Святия Дух, и че трябва да сме подготвени да им свидетелстваме, когато Бог ги постави на пътя ни.

След като се върнах у дома, размислих за това, как Филип се срещнал с етиопянина, който четял Библията. Дойде ми на ум, че никога в тази страна не съм виждал някой да чете Библия. И ето, че днес бях срещнал човек в ключарска работилница, който четеше Библията и споделяше наученото с друг.

Всеки ден се моля Господ да ни посочи хора, които желаят да узнаят това, което ние знаем, тъй като работим в среда, която не е приятелски настроена към християнството.

В страната, в която служа, живеят много малко на брой адвентни вярващи. Моля се за тях и продължавам да давам дарения за мисионска работа, с които се издържат мисионерите по цял свят.