"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Един народ на път
Книгата Числа

Франк Холбрук

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2009 г.


Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 декември 2009 г.

Второто поколение: Съвети


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 декември
Стих за запаметяване:
“Слушай, Израелю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила” (Второзаконие 6:4, 5).

Верен на Словото Си, че бунтовното поколение, което отказва да влезе в Обещаната земя, няма да се радва на тази привилегия, Господ сега довежда новото поколение до границите й. Там Той заповядва на Моисей и на първосвещеника Елиазар да преброят в събранието мъжете от 20 години и нагоре - “всички в Израел, които могат да излизат на бой” (Числа 26:2). Изненадващо е, че общият брой при това второ преброяване възлиза на 601 730 (Числа 26:51), почти същият както при първото преброяване преди 40 години – 603 550 (Числа 2:32). Въпреки божествената присъда върху народа, според която първото поколение загива с изключение на Исус Навин и Халев, Бог изобилно ги умножава и армиите на Израел, събрани в полетата на Моав, са във всеки случай така многобройни, както и тези на предишното поколение.

Обаче изникват въпроси. Дали това ново поколение, след като е живяло с последиците от грешките на родителите си, е готово да се поучи от тези грешки и да се покорява на Господа? Доколко са готови да поемат сега предадената им отговорност да изявят характера на Бога пред другите народи? Какви уроци ще трябва да научат и какво можем да научим ние от тях?

За тази седмица прочетете:
Числа 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32 гл.; Римляни 5 гл.



Разделянето на земята Неделя - 13 декември

При Ваал-Фегор се прави преброяване на мъжете от двадесет години и нагоре (Числа 26:1-4). По-старото поколение е измряло (само с няколко забележителни изключения - виж Числа 26:64, 65) - и е дошло ново.


Коя е една от причините за предприетото преброяване на новото поколение? Защо това е толкова важно?


Щом второто поколение покори земята, тя ще трябва да бъде разделена справедливо; иначе това би могло да стане източник на борби и смущение. За щастие Моисей е все още жив и може да насочи хората по този важен въпрос. Както казва текстът, на по-многобройните племена се дава повече земя, а на по-малобройните - по-малко. Какво би могло да бъде по-справедливо от това?


Прочетете Числа 27:1-11. Кои важни принципи виждаме тук?


Ключов елемент в случая е светостта на семейството, особено във връзка със собствеността и правата на наследяване. Ясно е, че идеята е да се запази собствеността възможно най-близо в границите на семейството. Все пак земята е “наследство” и затова принадлежи на семейството.

Както виждаме, това не е някогашна спогодба. Тъй като тези жени имат вярата и смелостта да се обърнат към Моисей по въпроса за основната справедливост, Господ утвърждава “съдебен закон” (Числа 27:11), който ще остане за бъдещите поколения и ще защитава жените, които могат да попаднат в подобни обстоятелства.


Винаги е толкова лесно да позволим на неща (като вещите например) да ни завладеят така, че да забравим дори най-основните християнски принципи. Как можем да се предпазим от тази грешка и да не позволим тя да унищожи връзката ни с Бога и с другите?




Приемникът Понеделник - 14 декември

След толкова много години в пустинята Израел скоро ще премине в Обещаната земя. Появило се е ново поколение, което скоро ще наследи земята, обещана им първоначално, когато са били все още в чреслата на Авраам преди векове (Битие 17:8). По този начин, въпреки пречките, бунтовете, роптанието и липсата на вяра у Неговия народ Бог възнамерява да изпълни словото Си. Просто ще го изпълни за друго поколение - това е всичко.


Прочетете Числа 27:12-23 и отговорете на следните въпроси:


• В Числа 27:12 Господ говори за земята, която е “дал” (в минало време) на Израелевите чеда, въпреки че те все още не са били родени. Какво ни говори това за Божиите обещания?

• След като Господ отново казва на Моисей, че той няма да влезе в тази земя заради греха си, как реагира Божият човек? Коя е основната му грижа? Какво ни говори това за неговия характер?

• Защо е важно да се даде поръчението на Исус Навин пред цялото събрание?

Моисей скоро ще умре. Сега ръководството на Божия народ се възлага на Исус Навин, който е определен за приемник на Моисей. Колко интересно е, че това не е един от синовете на Моисей, но човек, който е доказал стойността си. Избира го Бог- не Моисей или събранието. Изяснява се, че подобно на Моисей, и Исус Навин трябва да ръководи само чрез напътствието на Бога; тоест, освен чрез писаните закони и заповеди, той трябва да търси Господнята воля и чрез “съда на Урим пред Господа”.


Колко често търсиш Господа в молитва във връзка с важни решения, които трябва да вземаш? Въз основа на какво вземаш решенията си, ако не го правиш по споменатия начин?




Жертвената система отново е потвърдена Вторник - 15 декември

Когато Господ изговаря на всеослушание Десетте заповеди (Изход 20 гл.) от планината Синай и заповядва построяването на скинията (Изход 25 гл.), второто поколение са деца. Сега Бог решава да потвърди в кратка форма жертвената система пред порасналото поколение.

Числа 28:1-8 описва “ежедневното” или “вечното” жертвоприношение на агне сутрин и вечер. То е организирано по такъв начин, че тази жертва винаги да гори (Левит 6:9, 13). Тази “ежедневна” или “постоянна” жертва е централна за светилището. Тя има предимство пред всички жертви. Представя постоянната наличност на Божията прошка и приемане чрез Изкупителя, предварително представен чрез жертвата.


Прочетете Римляни 5 глава. Какво ни говори това за вседостатъчността и завършеността на Христовата жертва за нас?


В събота (освен “ежедневната”) се принася и специална жертва. Тя се състои от две агнета сутрин и вечер (Числа 28:9, 10). После Числа 28:11-15 описва подробно жертвите за Новолунието, което е следвано от празниците: Пасха, Петдесятница (Празникът на седмиците), Празника на тръбите, Деня на умилостивението и Празника на шатроразпъването (Числа 28, 29 гл.).

“Някои се чудят защо Бог иска толкова много жертви и определя принасянето на множество кървави жертви в еврейската система. Всяка умираща жертва е символ на Христос и този урок се врязва в ума и сърцето с една много тържествена, свещена церемония, обяснявана точно от свещениците. Жертвите са изрично планирани от самия Бог, за да преподават тази велика и много важна истина, че единствено чрез кръвта на Христос има прошка за греховете” (Елън Уайт. Избрани вести. Кн. 1).


Защо е толкова важно да разчитаме само на Христовите заслуги и праведност в противовес на нещо в самите нас, като единственото средство за спасение? Какво се случва, когато започнем да гледаме към себе си, като че ли някак си бихме могли да станем достатъчно добри, за да заслужим или да спечелим спасението си?




Да пазим Твоето Слово Сряда - 16 декември

Прочетете Числа 30 глава за обетите и клетвите. Какви важни принципи можем да извлечем за себе си? Какво ни говори това за значението на нашите думи? Също и какви предупреждения откриваме за себе си?


Едно е да лъжем съзнателно - това очевидно е греховно. Но не за това става дума тук. Колко често сме давали тържествени обещания или клетви в Божието име, които тогава напълно сме възнамерявали да спазим, единствено за да ги нарушим по една или друга причина? В този непосредствен контекст – особено като претендиращи, че сме християни – кажем ли, че ще извършим нещо, трябва да държим на думата си. Това, че когато го казваме, сме възнамерявали да го направим, ще има малко значение за този, на когото сме обещали. Може би ще ни повярват, може би не. Смисълът е, че като претендиращи да сме християни, какви представители на Христос сме, ако даваме обещания, които – по каквато и да е причина – не спазваме. Точно затова е решаващо да бъдем много внимателни, когато обещаваме, защото може да изпаднем в неудобното положение да не сме в състояние да го изпълним, независимо колко добри са били намеренията ни.

“Задължението, за което човек е дал тържествено обещание (ако не го обвързва с извършването на греховно действие!), трябва да бъде свято спазвано” (Елън Уайт. Патриарси и пророци). В културата на Израел неспазването на обещание, дадено в името на Бога, се е считало за грях. Неизпълнението на обещанието ни представлява и напразно споменаване на Неговото име, особено ако сме християни, които в идеалния вариант правят всичко в името на Христос.


Колко пъти си давал обещания на хора, на Бога или на себе си, които си нарушавал? Какво можеш да научиш от тези преживявания? Кои Божии обещания можеш да изискваш, за да те предпазват от постоянното вършене на този грях?




На границата Четвъртък - 17 декември

След цялото това време се издига ново поколение, което е повече от готово да напусне пустинята и най-накрая да има свой собствен дом. Някои наистина са повече от готови да се заселят в обещаната земя.


Прочетете Числа 32:1-5. Какво става тук? Защо е отправена тази молба?


В Числа 32:6-15 Моисей дава своя отговор. Той не е много радостен и смята действията им за греховни. Сравнява ги с това, което се случва последния път, когато са на границата и са готови да я преминат. Само че този път причините са различни. Първия път израелтяните са просто уплашени от народите, живеещи в тази земя, и не се доверяват достатъчно на Господа, за да продължат. Сегашната ситуация не е като предишната. Новото поколение не се страхува да продължи. То харесва мястото, където е, и би искало да остане тук.


Как отговарят водачите на Рувим и Гад и как реагира Моисей в отговор? (Числа 32:16-42).


Отговорът на рувимците и гадците показва, че те имат желание да извършат своя дял за останалите от своите сънародници. Колкото и много да искат да останат в земята, която вече притежават, те няма да постъпят егоистично. Колкото и да са съблазнени от своите притежания, те ще се уверят, че останалите израелтяни също ще получат своите притежания, преди те да се заселят, за да се наслаждават на собствените си.

Като вижда готовността им, макар да ги предупреждава (“грехът ви ще ви намери”), Моисей вярва на техните думи и се съгласява с уговорените условия.


Помислете за вашата връзка с църквата като цяло. Колко се стремите да давате за нея в сравнение с това, колко вземате от нея? Какво ви показва отговорът ви за самите вас? Същевременно не е ли възможно да има моменти, когато поради някакви обстоятелства да вземате повече, отколкото можете да дадете?




Разширено изучаване Петък - 18 декември

Проучете следните текстове, свързани с определени моменти, които Моисей избира, за да ги припомни на второто поколение. Неговите коментари са основани на принципа: Не трябва да се страхуваме за бъдещето, ако не забравяме пътя, по който Господ ни е водил в миналото.

● Язвата при Ваал-Фегор, 24 000 умират (Числа 25:9, 26:1).

● Бунтът на Корей, Датан и Авирон (Числа 26:9–11).

● Ир и Онан, синове на Юда (Числа 26:19).

● Надав и Авиуд, свещениците, синове на Аарон (Числа 26:61).

● Първото поколение измира в пустинята, с изключение на Халев и Исус Навин (Числа 26:63–65).

Повечето от тези събития, изброени от Моисей, са такива, които второто поколение е преживяло, освен 3 и 4. Защо да се споменават тези трагедии в еврейската история? Апостол Павел обяснява: “А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена” (1Коринтяни 10:11).

За разискване:

1. Как едно поколение може да предаде на друго своите ценности, вярвания и религиозен плам? А може ли? Или, погледнато от следния ъгъл: Трябва ли едно поколение да очаква следващото да има същите преживявания и вяра, каквито е имало то?

2. Разсъждавайте още по въпроса за това каква е нашата роля в църквата. Отговаряме ли на тази роля? Трябва ли винаги да бъдем в положението на даващи? Кога е подходящо да вземаме?

2. Разсъждавайте още по въпроса за това каква е нашата роля в църквата. Отговаряме ли на тази роля? Трябва ли винаги да бъдем в положението на даващи? Кога е подходящо да вземаме?

Обобщение:

Докато Моисей е все още жив, е уместно Бог да му заповяда да даде последни наставления на второто поколение, да утвърди вярата му и да утвърди Исус Навин като нов водач на народа под Божието ръководство.



Разказ
Изпратен от Бога
Барнабас Хоуп

Като Божи служител в страна, която не се отнася добре към евангелизирането аз се моля Бог да върви пред мене и да подготвя сърцата на хората, за да приемат словото Му. И Той го прави.

Един ден вървях по улицата и минах покрай малко ключарско ателие. Вътре имаше двама души, които разговаряха. Единият държеше стара книга. Сигурно четат корана, помислих си аз и отминах. Приключих със задачите си и тръгнах обратно към дома. Реших да си направя ключ, за да мога да разговарям с мъжете.

„Какво правиш в страната ни”, попита майсторът ключар, докато работеше. Обясних, че съм свързан с туристическа агенция в града. Човекът все още държеше старата книга в ръката си. Тя беше подчертана с различни цветове. Знаех, че хората нямат обичай да пишат върху корана. Тогава осъзнах, че това е Библия.

Платих му за ключа и се подготвих да си тръгна. Когато минах покрай човека с Библията, поставих ръка върху нея и казах: „Велика книга. Ще направите добре, ако продължите да я четете.”

„Това е моята Библия – усмихна се той. – Купих я преди много години.” След това ме попита от коя църква съм и аз отговорих: „От Църквата на адвентистите от седмия ден.”

„О, знам за тази църква. Четох за адвентистите в интернет. Имате ли някакви книги, които да ми дадете за четене.” Отговорих му, че имам такива книги и той ме помоли да му донеса поне една.

В утрото на деня, когато се случи неочакваната среща, семейството ми се бе събрало на богослужение, за да прочете историята за Филип и етиопянина. Разговаряхме за поуката от този разказ, който ни показваше, че никога не знаем кога ще срещнем хора, които вече са били подготвени от Святия Дух, и че трябва да сме подготвени да им свидетелстваме, когато Бог ги постави на пътя ни.

След като се върнах у дома, размислих за това, как Филип се срещнал с етиопянина, който четял Библията. Дойде ми на ум, че никога в тази страна не съм виждал някой да чете Библия. И ето, че днес бях срещнал човек в ключарска работилница, който четеше Библията и споделяше наученото с друг.

Всеки ден се моля Господ да ни посочи хора, които желаят да узнаят това, което ние знаем, тъй като работим в среда, която не е приятелски настроена към християнството.

В страната, в която служа, живеят много малко на брой адвентни вярващи. Моля се за тях и продължавам да давам дарения за мисионска работа, с които се издържат мисионерите по цял свят.


* Барнабас Хоуп е евангелизатор в Близкия Изток.

Created by ULimited®