Свидетелства за Христос като Месия

Исус определено дава на хората силни библейски доказателства в потвърждение на свидетелствата за Себе Си, включително: „Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот“ (Йоан 6:47).

Но има и още: превръща водата във вино, нахранва хиляди с няколко хляба, излекува сина на началника, възвръща здравето на мъже в къпалнята Витесда, дава зрение на слепородения, възкресява Лазар от мъртвите. Евангелистът се позовава на най-различни събития и хора – юдеи, езичници, богати, бедни, мъже, жени, управници, обикновени хора, образовани и неуки – които да свидетелстват за това кой е Христос.

Исус дори посочва свидетелството на самия Отец и Писанието: всички те доказват Неговата самоличност.

Тази седмица започва с убедителното свидетелство на Йоан Кръстител. Други свидетели, които излизат на сцената, са: Андрей и Симон Петър, Филип и Натанаил, и един най-неочакван свидетел – фарисеят Никодим. А още един стои в сенките (онзи другият ученик с Андрей от Йоан 1:35,40) – самият Йоан.

Както показахме в урока от миналата седмица, „Евангелието от Йоан“ започва с Исус Христос, Словото и вечното Му съществуване преди Сътворението. Но в този същия пролог се появява Йоан Кръстител като свидетел за Исус. Някои юдеи по времето на Исус очакват двама месии: единият свещеник, а другият цар. Йоан ясно разкрива, че Йоан Кръстител не твърди да е единият от тези месии, а по-скоро, че е свидетел за единствения истински Месия.

Религиозните водачи изпращат свещеници и левити да попитат Йоан кой е той. Тъй като в Юдея очакването за Месия е особено напрегнато, за Кръстителя е важно да изясни отношението си към тези очаквания. Той не е Светлината, но е изпратен от Бога да свидетелства за Светлината и да подготви пътя за идването на Месия (Йоан 1:6-8). Затова им отговаря възможно най-категорично: „Той изповяда и не отрече, а изповяда: „Не съм аз Христос“ (Йоан 1:20).

Йоан кръщава с вода, а Христос ще кръщава със Светия Дух (Йоан 1:26,33). Йоан Кръстител не е достоен да развърже сандалите на Исус (Йоан 1:30). Христос е предпочетен пред Йоан, защото е преди него (Йоан 1:27). Исус е Божият Син, а Йоан просто насочва към Него (Йоан 1:27).

В онова време, когато пътищата имали коловози и били каменисти, понякога изпращали напред слугите на царя да изравнят пътищата и да изправят острите завои, за да оправят пътя пред него. Затова в изпълнение на пророчеството идва Йоан, за да подготви сърцата на хората за Исус.

Юдейският народ очаква Месия, който да ги освободи от Римската империя. Целта на „Евангелието от Йоан“ е да промени разбирането им за Месия, за да разпознаят в Исус изпълнението на пророчествата за идващия Цар. Месия няма да бъде земен владетел. Той е дошъл да изпълни всички старозаветни пророчества за самия Него, които включват жертвата Му заради света, и да поднови връзката между Бога и народа Му.

Заявлението на Кръстителя, че Исус е Божият Агнец, подкрепя целта на „Евангелието от Йоан“, която е да създаде ново разбиране за делото и естеството на Месия. Исус наистина ще бъде изпълнението на обещанията на жертвената система, а това стига и чак до Изкупителя, за пръв път обещан в Битие 3:15.

„Когато при кръщението на Исус Йоан Го посочи като Божия Агнец, нова светлина озари делото на Месия. Умът на пророка беше насочен към думите на Исая: „Както агне, водено на клане“ (Исая 53:7; Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 136 – англ. изд.).

Въпреки че му е трябвало да разбере още много неща за служенето на Исус, все пак Йоан Кръстител е бил сигурен, че Исус е обещаният Месия: Този, Който е дошъл в изпълнение на пророчествата.

Двама от учениците на Йоан Кръстител са с него, когато Исус минава наблизо. Йоан обявява: „Ето Божия Агнец!“ (Йоан 1:36). Двамата ученици са чували вестта на Йоан за Христос, Който ще изпълни старозаветните пророчества за идващия Месия. Учениците оставят Йоан, за да последват Исус, осъзнавайки, че Той е по-велик от Йоан Кръстител и е изпълнението на вестта му.

Тъй като искат да бъдат с Исус, те прекарват деня с Него. Кой знае какви удивителни неща са научили и преживели тогава?

Трябва да са били невероятни неща, защото не след дълго пожелават да споделят преживяването си с други. Андрей, един от двамата ученици, веднага намира брат си Симон и казва: „Намерихме Месия (което значи Христос)“ (Йоан 1:41). Когато Андрей довежда брат си при Исус, Той незабавно му показва, че го познава, като казва: „Ти си Симон, син на Йона; ти ще се наричаш Кифа (което значи Петър)“ (Йоан 1:42). Исус познава и разбира Петър. Един от мотивите в „Евангелието от Йоан“ е, че Исус познава хората лично (напр. Йоан 2:24,25).

„Ако Йоан и Андрей имаха невярващия дух на свещениците и началниците, те нямаше да имат желание да учат при нозете на Исус. Щяха да отидат при Него като критици, като съдници на думите Му. (…) Но не това направиха тези първи ученици. Те бяха отговорили на призива на Светия Дух от проповедите на Йоан Кръстител. Сега разпознаха гласа на небесния Учител. (…) Божествена светлина озари ученията на старозаветните Писания. Разностранните теми, свързани с истината, изпъкнаха в нова светлина“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 139 – англ. изд.).

Цялото „Евангелие от Йоан“ набляга на факта кой е Исус, за да може тази блага вест да бъде споделена със света.

Филип е от Витсаида, както и Андрей и Петър. Той намира приятеля си Натанаил и му разказва за Исус. Йоан Кръстител е нарекъл Исус „Божия Агнец“. Андрей е казал на Петър, че е намерил „Месията“. Но Филип нарича Исус този, за когото са писали Мойсей и пророците, и добавя името „Исус от Назарет“. Споменаването на Назарет предизвиква остра реакция у приятеля му.

Натанаил, изглежда, е бил предубеден към малкия град Назарет. Със сигурност от такова неглижирано място няма да дойде цар. Предразсъдъците лесно заслепяват очите и пречат да възприемаме хората такива, каквито са в действителност. Филип явно е разбрал, вероятно от предишни разговори с Натанаил, че правилният начин за справяне с предразсъдък не е някаква възвишена философска или теологична аргументация, а по-скоро покана към човека да преживее истината чрез личен контакт. И просто казва: „Ела и виж“. Точно това прави Натанаил. Отива и вижда.

Между стих 46 и 47 липсва важна подробност за това как точно е отговорил Натанаил на поканата на Филип. Обаче той става и отива да види. Приятелството му с Филип е по-силно от предразсъдъците му и неговият живот ще се промени от този момент нататък.

Исус казва хубави думи за Натанаил, като го нарича израилтянин, в когото няма никакво лукавство (Йоан 1:47), силен контраст с това, което Натанаил е казал за Исус (Йоан 1:46). Натанаил реагира с изненада, защото не е познавал Исус от по-рано.

След това Исус споменава, че го е видял под смокиновото дърво и това кратко изречение убеждава Натанаил. С божествена проницателност Исус е видял Натанаил да се моли под онова дърво, търсейки истината (вж. Уайт, Е. Копнежът на вековете“. С. 140, 141). Тогава Натанаил прави въодушевена изповед, като нарича Исус Учител, Божи Син и Цар на Израил. Забележете как и най-малкото откровение води до най-грандиозната изповед на вяра.

Никодим е уважаван учител в Израил и заможен член на Синедриона. Свидетелството му играе важна роля в „Евангелието от Йоан“ по няколко причини. Той нарича Исус „Учител“ и посочва знаменията, които върши, като доказателство за небесната Му мисия. Затова дори преди да осъзнае какво прави, Никодим представя доказателства, че Исус е Месия.

Никодим смята самите белези за доказателство, че Исус е изпратен от Небето, но явно не приема, че посочват Исус като изпълнение на старозаветните пророчества за Месия. Затова изпитва съмнения – в този момент не разпознава Исус като Христос.

Исус познава сърцето на всеки един човек. Отговорът Му към Никодим може да изглежда рязък, но го пронизва право в сърцето. Въпреки че юдеите вярват, че езичниците трябва да бъдат обърнати, много от тях не разбират, че също и те, избраният народ, трябва да преживеят обръщане. Никой не се ражда спасен, независимо от националността си или от църквата, в която е възпитаван.

Чудното наследство на юдеите, идващо още от Авраам, им предлага много специални предимства (Римляни 3:1,2), в това няма никакво съмнение. Но само по себе си то не е достатъчно. Исус казва на Никодим немислимото: че той, учител и началник в Израил, трябва да се роди отново, и то отгоре!

След това конфронтира Никодим заради духовното му невежество: „Ти си учител на Израил и не знаеш ли това?“ (Йоан 3:10). Как може да не знаеш това ти, който си толкова издигнат учител? Изобличението трябва да е прозвучало шокиращо.

Независимо от въпросите, които тогава е имал Никодим относно Исус, израилевият водач по-късно застава на страната на Христос заедно с последователите Му (Йоан 19:39).

Прочетете главата „Никодим“ от книгата на Елън Уайт „Копнежът на вековете“.

Никодим „изследваше Писанието по нов начин не за да дискутира теорията, а за да получи живот за душата. Започна да вижда небесното царство, когато се покори на водачеството на Светия Дух. (…)

Чрез вяра получаваме Божията благодат, но вярата не е нашият Спасител. Тя не печели нищо. Тя е ръката, с която се хващаме за Христос, и приемаме за себе си Неговите заслуги, лекарството за греха. (…) Покаянието идва от Христос така реално, както прошката.

Как тогава ще се спасим? „Както Мойсей издигна змията в пустинята“, така и Човешкият Син е бил издигнат и всеки, които е измамен и ухапан от змията, може да погледне и да живее. „Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!“ (Йоан 1:29). Светлината, сияеща от Кръста, разкрива Божията любов. Тя ни привлича към Него. Ако не се съпротивляваме на това привличане, ще бъдем доведени до подножието на Кръста в покаяние за греховете, които са разпнали Спасителя. Тогава Божият Дух чрез вяра създава нов живот в душата. Мислите и желанията се покоряват на волята на Христос. Сърцето и умът се претворяват наново по образа на Този, който действа в нас, за да покори всичко на Себе Си. Тогава Божият закон се записва в ума и сърцето и можем заедно с Христос да кажем: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля“ (Псалми 40:8)“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С. 175, 176 – англ. изд.).

Една линейка откарала бързо 36-годишната Нигора до болницата в Ташкент, Узбекистан. Тя едва можела да говори. Ръцете ѝ били изгубили чувствителност. Трудно ù било да преглъща. Лекарят не можел да диагностицира нейното заболяване.

Нигора се влошавала през следващия месец, прекаран в болницата. Не можела да спи повече от 15 минути на ден. Рентгеновите снимки показвали необичайна активност в мозъка ѝ.

Тогава втори лекар казал, че Нигора страда от смъртоносно заболяване. Не виждал никаква надежда за нея.

Нигора не вярвала в Исус, но имала съседи адвентисти от седмия ден, които вярвали. Те я посетили в интензивното отделение и помолили за разрешение да поканят местния си пастор да дойде и да се помоли с нея. „Не, не – казала Нигора. – Не съм добре. Изглеждам ужасно. Кажете му да дойде, когато се почувствам по-добре“.

Но съседите настоявали: „Нека да дойде и да се помоли за теб“ – казали те.

Нигора се съгласила неохотно. На следващия ден пасторът и съпругата му дошли до леглото на Нигора. Пасторът прочел Псалом 23, помазал челото ѝ с масло и се помолил: „Господи, дай здраве на нашата сестра. Излекувай я, за да може да бъде напълно здрава“. Нигора не почувствала никаква разлика след молитвата.

На следващия ден пасторът и съпругата му отново дошли. Той пак прочел нещо от Библията, помазал я и се помолил. И Нигора отново не усетила никаква промяна. Но онази нощ успяла да спи няколко часа, а не само 15 минути.

На третия ден пасторът и съпругата му отново се върнали. Пак прочел от Библията, помазал я и се помолил. Тя отново не почувствала никаква разлика. Но онази нощ спала през цялото време. След това спяла добре всяка вечер.

Пасторът и съпругата му продължавали да я посещават. Говорът на Нигора бавно започнал да се подобрява. Ръцете и краката ѝ започнали да се движат. Рентгеновите снимки на мозъчната активност показвали, че мозъкът вече функционира нормално. Лекарят бил изумен.

„Невъзможно е да си се възстановила, и то толкова бързо“ – казал той.

Четири месеца след като пасторът започнал да се моли, Нигора шофирала сама колата си и се върнала на работа. Жената, която не вярвала в Бога, отдала на Него заслугата за възстановяването си.

„Това е Божие чудо“ – казала тя.

Щастлива е, че има съседи, които са загрижени за нея. „Много съм благодарна на Бога, че ми даде такива приятели, които са като мое семейство“ – казала тя, като говорела бавно, но ясно на интервю за Адвентната мисия.

Въпреки че Нигора вярва в Бога, тя не е предала сърцето си на Него. Това, което я спира, може да е фактът, че много хора в Узбекистан смятат адвентистите от седмия ден за членове на секта. Моля ви, молете се за Нигора и други като нея, които виждат Божията сила в живота си, но все още не са взели решение да Му се посветят. *Нигора е псевдоним.