"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Евангелието от Марк Томас Р. Шепърд
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2024 г.

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 юли 2024 г.

Притчи


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 юли
Стих за запаметяване:
„Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Марк 4:24,25).

Тази седмица изучаваме притчите от Марк, 4 глава. „Евангелието от Марк“ съдържа най-малко притчи от всички синоптични евангелия („Матей“, „Марк“ и „Лука“).

В продължение на много години учените спорят за значението и тълкуването на притчите на Исус: как да ги тълкуват, какво означават, защо Исус ги е използвал, какви уроци са предназначени да разкрият и колко буквално трябва да се приемат, дали са били чиста алегория и т.н.

Очевидно няма да решим всички тези дилеми в урока през тази седмица. Вместо това ще ги разгледаме и с Божия помощ ще разберем идеите, които Исус представя чрез тези притчи.

Марк, 4 глава съдържа само пет притчи – сеячът, светилникът, мярката, растящото семе и синапеното зърно. По-голяма част от главата се върти около притчата за сеяча. Първо е разказана тази притча, последвана от самото основание за говорене с притчи, и след това тълкуването на притчата. Този модел от три стъпки ще бъде в центъра на частите за неделя, понеделник и вторник. След това другите притчи ще бъдат предмет на изучаването ни в сряда и четвъртък.




Притчата за сеяча Неделя - 21 юли

Прочетете Марк 4:1-9. Какви са различните почви и какво се случва със семето, паднало върху тях?


Когато четат притчите на Исус в евангелията, хората често искат бързо да преминат към тълкуването, което Исус дава. В края на краищата, не е ли това целта на тези истории – да предадат някаква духовна истина за християнския живот? Да, но понякога, освен в кратки коментари като „Божието царство прилича на...“ или „Който има уши да слуша, нека слуша…“, Исус не обяснява притчата.

Следователно е добре да забавите темпото и просто да анализирате самата история, за да уловите посоката, към която сочат нейните различни наративни характеристики. Когато направим това с притчата за сеяча, възникват различни идеи. Семето е едно и също при всеки от случаите, но попада върху четири различни типа почва. Видът на почвата оказва голямо влияние върху резултата за семето. Вместо една непрекъсната история, притчата всъщност представлява четири отделни истории, разказани докрай във всяка обстановка. Продължителността за завършване на историята се удължава с всяка следваща.

Семето, което пада край пътя, веднага бива изядено от птиците. „И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха” (Марк 4:4).

На семето, което пада върху каменистата почва, са необходими няколко дни или седмици, за да достигне своя неуспешен резултат, който всъщност е прегаряне на слънцето.

На семето, което пада върху обрасла с плевели почва, му трябва още повече време, за да достигне своя непродуктивен край, задушено от тръните.

На семето, което пада върху добра почва, му е необходимо най-дълго време от всички, вероятно цял вегетационен период, какъвто е нормалният цикъл за една реколта.

Три от историите говорят за провал; само последната е за успех, за добра, изобилна реколта. Продължителността на историите, все по-дългият и по-дълъг период от време за всяка следваща история, и фактът, че само една от тях говори за успех – всички те сочат към риска от провал, но и към изобилния резултат от успеха.

Притчата, изглежда, посочва цената на ученичеството и свързаните с това рискове, но и изобилната награда от следването на Исус.


Кои са някои други духовни уроци, които можем да научим от природата?




Тълкуванието на Исус Понеделник - 22 юли

Исус приключва с притчата, без да даде непосредствено обяснение. Според текста (Марк 4:1) Той е говорил на „твърде голямо множество”. Чак по-късно пред една по-малка група (Марк 4:10) обяснява значението на притчата.


Прочетете Марк 4:13-20. Как Исус тълкува притчата за сеяча?


Исус тълкува притчата, като идентифицира елементите, външни за историята, които разкриват редица детайли в нея. Тълкуванието показва, че историята е свободна алегория с препратки към реалния свят, а не непременно препратка към всеки един детайл.

Исус отъждествява семето със „словото“. Това би се отнасяло за Божието Слово, особено както е проповядвано от самия Него. В Яков 1:21 се казва: „Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви“.

Различните почви са различни типове слушатели. В тълкуванието на Исус всеки чува Словото; това означава, че върху всички видове почви е посято семе. Но приемането е различно. Почвата край пътя е твърда и птиците грабват семето. Исус свързва това с отнемането на истината от Сатана. Скалистата почва е плитка. Христос свързва това с хора с повърхностна ангажираност; те не са преценили цената на ученичеството. Почвата с плевелите задушава посятите върху нея семена. Исус обяснява, че това обозначава житейските грижи и богатствата, които заглушават Словото. Но с добрата почва са представени онези, които чуват Словото и го приемат, така че то да расте и да дава изобилна реколта.

Най-дългите обяснения са за скалистата и заплевената почви. Като описва слушателите, представени със скалистата почва, Исус посочва контрастни елементи – те приемат Словото с радост, но са непостоянни ученици. Когато настъпят гонения, отпадат. Слушателите, описани със заплевената почва, са в техен контраст. Те не отпадат поради трудни периоди, а поради добри времена – фокусират се върху нещата от света, вместо върху Божието царство. Техните грижи и притеснения се въртят около това, което светът може да предложи.


Помислете за собствения си живот. Прокрадват ли се някакви характеристики на чакълестия път, на скалистата или заплевената почва във вашата опитност? Това може да се случи по-неусетно, отколкото предполагате. Какъв избор можете да направите за промяна, ако е необходимо?




Причината за тази притча Вторник - 23 юли

Прочетете Марк 4:10-12. Защо Исус поучава с притчи?


Повърхностният прочит на тези стихове създава впечатлението, че Исус поучава с притчи, за да държи външните хора в неведение. Но такава гледна точка не се вписва в действията на Исус на други места в „Евангелието от Марк“. В Марк 3:5,6 Той е наскърбен от закоравелите сърца на религиозните водачи. В Марк 3:22-30 приема сериозно аргументите на книжниците и обяснява подробно защо те грешат. В Марк 12:1-12 религиозните водачи разбират, че притчата на Исус за наемателите се отнася за тях. Всъщност това е предупреждение накъде отива техният заговор срещу Него и какви ужасни последствия предстоят. Ако Той не се интересуваше тях, нямаше да ги предупреди. Следователно думите Му тук, в Марк, 4 глава, се нуждаят от по-внимателно вглеждане, за да разпознаем каква е Неговата цел. Исус перифразира Исая 6:9,10.


Прочетете Исая 6:1-13. Какво се случва с Исая тук и каква вест му е дадена да занесе на Израил?


Исая вижда видение на Бога в храма и е поразен от Божията слава и от собствената си нечистота. Бог го очиства и му поверява шокираща вест. Също като в „Марк“, тя звучи несъразмерно в сравнение с останалата част от „Исая“, където има много утеха за Божия народ.

В Исая, 6 глава вестта има за цел шоково да пробуди хората, за да се обърнат от злите си пътища. В „Марк“ ключът за разбиране на думите на Исус се намира в Марк 3:35. За да разбере думите и ученията на Исус, човек трябва да върши Божията воля (Марк 3:35). Това довежда този човек в семейството на Исус. Тези, които вече са решили, че Исус е обладан от дявола, няма да слушат.

Смисълът на цитата на Исус от Исая, 6 глава не е, че Бог държи хората настрана, а че техните собствени предубедени идеи и коравосърдечие им пречат да приемат спасителната истина. Тази истина е основната концепция на притчата за сеяча. Всеки сам избира каква почва да бъде. Всички решават за себе си дали ще се предадат на Исус, или не. В крайна сметка всеки прави своя избор.




Светилник и мерителна кошница Сряда - 24 юли

Прочетете Марк 4:21-23. Какъв специален акцент поставя Исус в притчата за светилника?


Във времето на Исус къщите в онази част на света са се различавали по размер и конструкция, като всичко е зависело от местоположението и богатството. Жилищата са следвали гръцкия модел на изграждане около двор, но с различни нива на изтънченост. Или Исус пък може да говори за по-малките къщи на селяните. Независимо дали къщата е голяма, или малка, въпросът е принципен: един ден истината за Христос ще бъде разкрита.

В Марк 4:21 Исус задава два въпроса. Първият предполага отрицателен отговор – „Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото?“. Вторият въпрос предполага положителен отговор – „Не е ли затова, да го поставят на светилника?“ Исус представя абсурден, почти хумористичен сценарий, за да изложи гледната Си точка. Предназначението на светилниците е да дават светлина – в противен случай губят функционалността си. Марк 4:22 обяснява притчата чрез позоваване на тайните, които стават публични. Всеки, чийто имейл или компютър е бил хакнат, знае какво значи публичното разкриване на тайни! Но това, за което Исус говори, е евангелието.


Прочетете Марк 4:24,25. Каква поука извлича Исус от притчата за мерителната кошница?


На много места по света пресните продукти се продават на открити пазари. Продавачите обикновено имат устройство за измерване на стоката, която продават. Обичайна практика на такива продавачи е да добавят малко повече към претегленото, за да помогнат на купувача да почувства, че към него се отнасят справедливо. Исус започва оттам как добрите продавачи се отнасят към купувачите, за да подчертае отвореността към истината. Ако някой е отворен и следва светлината, той ще получи още повече. Но ако отхвърли светлината, дори това, което е имал преди, ще му бъде отнето.


Как бихме могли да научим по-добре принципа, че с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери? Мислете за това във всичките си отношения с другите.




Притчата за порастващото семе Четвъртък - 25 юли

Прочетете Марк 4:26-29. Каква е първостепенната фокусна точка на тази притча?


По-голямата част от „Евангелието от Марк“ съдържа паралели или към „Матей“, или към „Лука“, или и към двете. Но случаят с тази притча не е такъв. Тя е уникална за „Марк“. Фокусната точка на тази кратка притча е процесът на израстване. Исус показва, че това е начинът, по който действа Божието царство. Хората трябва да изиграят определена роля, но истинското израстване е Божие дело. То не е безкраен процес. Историята завършва внезапно с узряването на зърното. По същия начин завръщането на Христос внезапно ще сложи край на историята на нашия свят.


Прочетете Марк 4:30-32. Какъв е важният акцент в притчата за синапеното зърно?


Тази притча подчертава как нещо много малко прераства в нещо забележително голямо. Синапеното семе обикновено е с диаметър от 1 до 2 милиметра. Растението, описано тук, вероятно е черен синап (Brassica nigra) с малки семенца (над 700 семена в един грам). Въпреки че не са най-дребните на света, те са твърде малки, особено като се има предвид, че растението, което произвеждат, може да израсне до 3 метра височина. Исус отбелязва, че дори птиците гнездят в клоните на синапеното растение. Тази последна препратка е алюзия към Псалми 104:12, както и алюзия към Даниил 4:10-12. Псалом 104 говори за Божията сила при създаването на света, а Даниил, 4 глава представя Навуходоносор като голямо дърво, под което целият свят намира сянка и храна.

Идеята, която представя Исус, е, че Божието царство, което е започнало като нещо много малко, ще стане голямо и впечатляващо. Хората в дните на Исус може да са гледали с пренебрежение на прашния странстващ Проповедник от Галилея с Неговата група ученици, но времето показва, че Неговото царство на благодатта продължава да се разширява по света.


„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи, и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:14). Помислете каква е била „църквата“, когато Исус е направил такова предсказание. Защо това е толкова забележително, дори утвърждаващо вярата (за нас) предсказание?




Разширено изучаване Петък - 26 юли

Прочетете статията „Сеяч излезе да сее” от кн. „Притчи Христови“ на Елън Уайт.

„Истинската святост е едно изцеление или една цялост в служенето на Бога. Това е условието за истински християнски живот. Христос търси безрезервно посвещение, неотклонно служене. Той изисква сърцето, ума, душата, силата. Себичността не бива да бъде подхранвана. Онзи, който живее за себе си, не е християнин.

Любовта трябва да е принцип на действие. Тя е основополагащият закон на Божието управление на небето и земята и той трябва да бъде основата на християнския характер. Само той може да създаде в него устойчивост и да я съхрани. Само той може да го направи способен да устои на изпитание и изкушение.

Любовта ще открием в пожертвувателността. Изкупителният план е основан на пожертвувание – пожертвувание толкова широкообхватно, дълбоко и възвишено, че всъщност е неизмеримо. Христос даде всичко за нас и онези, които Го приемат, ще бъдат готови да пожертват всичко за делото на своя Изкупител. Мисълта за Неговата чест и слава ще измести всичко останало” (Уайт, Е. Притчи Христови. Стр. 48, 49 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1. „Любовта трябва да е принцип на действие. Тя е основополагащият закон на Божието управление на небето и земята.” Как Кръстът ни разкрива тази удивителна истина? Как бихме могли да отразяваме този вид любов в своя живот? Защо трябва да го направим?

2. Как бихте отговорили на някого, който настоява, че Исус разказва притчи, за да държи външните хора в неведение? Защо Исус, Който е умрял за всяко човешко същество (вж. 1 Йоан 2:2), умишлено би държал в тъмнина хората, за спасението на които е умрял на кръста?

3. Светилото трябва да бъде поставено на светилник, а не под покривало (Марк 4:21). Приложете този принцип към ангажираността на вашата църква с вашата местна общност. Как бихте могли да издигнете светлината по-високо?

4. Разгледайте притчата за растящото семе (Марк 4:26-29). Каква роля играят хората в подпомагането на евангелското семе да расте и каква роля играе Бог? Въпреки че очевидно играем роля, как да сме сигурни, че сме напълно зависими от Бога? Възможно ли е отношението на пълна зависимост да е част от това, което трябва да правим за израстването си?


Тази събота, 27.07.2024 г., ще се молим за църкви „Ловеч“ с групата в Тетевен и „Лом“.




Разказ
Искри заради съботата – част I
От Андрю Макчесни

Баща ù не се притеснил, когато майката се кръстила след посещение на събранията на адвентистите от седмия ден в тяхното градско училище в Армения.

Той не се притеснил, когато дъщеря му Ануш и сестра ù започнали да ходят на адвентните летни лагери. Дори ги возел до тях.

Не се притеснил и когато Ануш, като 17-годишна студентка, решила да се кръсти и да се присъедини към Адвентната църква. Но побеснял, когато от университета се обадили, за да се оплачат, че Ануш пропуска лекциите в събота. Студентите пропускали часове по различни причини и университетът нямал нищо против, че Ануш искала да спазва съботата. Проблемът бил, че други студенти не споделяли причините си, но Ануш безсрамно обявила отсъствието си като въпрос на религиозна свобода.

– Ако тя не иска да посещава часовете, да не влиза в час – казал един университетски чиновник на баща ù. – Но защо трябва да превръща това в голям проблем? Тя вреди на репутацията на университета.

Нейният баща бил съкрушен. Чувствал, че вярата на дъщеря му се отразява зле на семейството. Когато се прибрала у дома, той я порицал.

– Защо трябваше да обявяваш това на всеослушание в университета? – казал той. – Щом ще е така, забранявам ти да ходиш на църква.

Освен това ù забранил да се кръсти.

– Нося отговорността да те защитавам – казал той. – Когато пораснеш, ще можеш сама да вземаш решения. Но засега аз съм твой настойник.

Ануш не тръгнала да спори. Армения е до голяма степен патриархално общество, където бащината дума е закон. Но тя се чудела къде е границата между четвъртата и петата заповед. Дали можела да ходи на църква и едновременно с това да почита баща си? Била решила пред Бога да се кръсти, но се притеснявала, че ако настоява, баща ù може да забрани и на нейната майка да ходи на църква. Майка ù предложила на Ануш да изчака. Тя намерила подкрепа за забавянето в Числа 30:3-5, където се казва, че ако дъщеря даде обет, докато живее в дома на баща си, и баща ù одобри, тогава Бог го приема. Но ако дъщерята направи обет, който бащата отхвърля, тогава Бог освобождава дъщерята от обета.

– Мисля, че Бог подкрепя решението да изчакаме с кръщението – казала майка ù.

Ануш изчакала. Това били трудни четири години в университета. Тя вярвала, че баща ù е добър човек, който иска само най-доброто за нея. Но също така копнеела да отиде на църква и да се кръсти. Тя намерила радост в кръщението на своя съученичка, жена, която научила за съботата, когато Ануш отказала да ходи на лекции в този ден. Съученичката станала първата душа на Ануш за Христос.

Част от даренията за Тринадесетата събота от последното тримесечие отиде за отваряне на Център за влияние за семейства като това на Ануш в Ереван, Армения. Благодарим ви, че помагате за разпространението на евангелието с вашите дарения. Следващата седмица: Бащата променя решението си относно кръщението на Ануш.