"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
КНИГАТА ПСАЛМИ Драгослава Сантрац
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2024 г.

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 16 - 22 март 2024 г.

Никога неугасващо поклонение


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 16 март
Стих за запаметяване:
„Ще пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам“ (Псалми 104:33).

С израстването на нашата опитност с Божията благодат и сила ние сме подтикнати да запитаме заедно с псалмиста: „Какво да въздам на Господа за всичките Му благодеяния към мен?“ (Псалми 116:12). Неизбежният отговор е човек да посвети живота си на верността към Бога.

В Псалмите Израил не е просто народ, а „голямото събрание“ (Псалми 22:22,25; Псалми 35:18). Това разкрива основното призвание на народа да хвали Бога и да свидетелства за Него пред околните народи, защото Господ иска целият свят да се присъедини към народа Му в поклонението. Господният народ се идентифицира с праведните, които се покланят на Господа и чиято надежда е в Него и в любовта Му.

Прославянето на Господа в събранието се възприема като съвършено поклонение. Това не означава, че молитвата и хвалението на отделния човек в Израил придобиват второстепенно значение. Точно обратното, личното поклонение пред Бога подхранва общностното поклонение с обновена хвала (Псалми 22:22,25), докато на свой ред индивидуалното поклонение разкрива своя най-пълен потенциал в тясна връзка с общността. Общността на богомолците се нарича още „събрание на праведните“ (Псалми 111:1). Праведните познават Бога (Псалми 36:10) и са познати от Господа (Псалми 37:18) и това преживяване прониква във всеки аспект от тяхното съществуване.




Издигнете ръцете си в светилището Неделя - 17 март

Прочетете Псалом 134. Къде се принася поклонението тук? Какъв е резултатът от поклонието пред Господа?


Псалом 134 припомня свещеническото благословение на Аарон от Числа 6:24-26 (също Псалми 67:1) и подчертава благословението като основен принцип и резултат от взаимоотношенията между Бога и Израил. Хората благославят Бога в светилището и Той благославя народа Си от Сион. Благословенията обхващат целия живот, защото Господ е Създателят на небето и земята. Споменаването на Сион като място на специални божествени благословения изтъква заветната връзка на Господа с Неговия народ. Следователно в рамките на завета на благодатта Израил упражнява привилегията да благославя Господа и бива благословен от Него.


Прочетете Псалми 18:1; Псалми 36:1; Псалми 113:1; Псалми 134:1,2 и Псалми 135:1,2. Как тук са описани богомолците?


Псалмите често описват богомолците като слуги на Господа. Фразата „които престояват нощем в дома Господен“ (Псалми 134:1) вероятно препраща към нощната стража на левитите (1 Летописи 9:23-27) или към хвалението, принасяно на Бога от левитите и денем, и нощем (1 Летописи 9:33).

Тъй като израилтяните се покланят на невидимия Бог, Който не може да бъде представен под формата на каквото и да било изображение, светилището служи за отразяване на славата Господна и осигурява безопасна среда, в която грешните хора могат да се доближат до своя свят Цар. Тази среща е по инициатива на самия Господ и се ръководи от Неговите постановления и укази.

„При Когото, като идвате като при жив камък, отхвърлен от човеците, но от Бога избран и скъпоценен, и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос“ (1 Петър 2:4,5). Това, което виждаме тук, по думите на Петър, е новозаветен израз на същите идеи, представени в тези псалми, че Божият народ, сега свято свещенство, принася хвала и благодарност на своя Господ Исус Христос, на своя Създател и Изкупител, за всички добри неща, които Той е извършил за тях.


Като новозаветни вярващи ние също имаме свещеническа роля, тъй като сме призовани да предадем благата вест на евангелието на света. Кои са най-ефективните начини, по които можем да го направим?




Пейте на Господа нова песен Понеделник - 18 март

Прочетете Псалми 33:3; Псалми 40:3; Псалми 96:1; Псалми 98:1; Псалми 144:9 и Псалми 149:1. Кой е общият мотив в тези текстове?


Псалмите призовават хората да пеят „нова песен“. Коя е „новата песен“ тук? Причината за „новата песен“ е новото признание за величието и суверенитета на Господа над света и благодарността за Неговата грижа и спасение като Създател и Съдия на земята. Освобождението от врагове и от смъртта и специалното Божие благоволение към Израил са някои от по-личните мотиви да пеем „нова песен“. Макар че други песни също възхваляват Господа за Неговата любяща милост и чудеса, „новата песен“ е специална песен, изразяваща наново разпалената радост и обещание за подновена преданост към Бога. Новото преживяване на божественото избавление вдъхновява хората да признаят Господа за свой Създател и Цар. Общите теми в Псалмите, които разказват за „новата песен“, са доверието в Бога, възхвалата на Неговите чудесни дела и избавление от страданието, освен всички останали неща.


Прочетете Исая 42:10-12; Откровение 5:9 и Откровение 14:3. Какво заключение можем да направим от тези библейски текстове за „новата песен“?


Божият народ Израил е описан с нежни думи като „народ, който Му е близък“ (Псалми 148:14), което означава, че от цялото творение Израил има най-специалния статут и следователно е най-задължен и привилегирован да хвали Бога. По този начин Библията насърчава вярващите от всички поколения да пеят новата песен в прослава на своя Изкупител, която носи тяхното уникално свидетелство за спасение чрез кръвта на Агнето. „Новата песен“ може да описва нова песен, която никой не е чувал преди – песен, която отбелязва ярко преживяване на Божията благодат в живота на човека. „Новата песен“ може също да изразява надежда, като в този случай новостта на песента се изразява в очакване на уникалното, безпрецедентно преживяване на Божието величие в бъдещето. Истинското поклонение надхвърля жертвите и приносите и отразява живата връзка с Бога, която винаги е свежа и динамична. В известен смисъл може просто да се каже, че „новата песен“ е нов израз, дори всеки ден, на нашата любов и признателност за извършеното от Бога за нас.


Размишлявайте върху Божиите благословения в живота си. Ако трябва да изпеете нова песен, каква би била тя?




Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Вторник - 19 март

Прочетете Псалом 15. Кои са хората, достойни да се покланят в Божието присъствие?


Отговорът, даден в този псалом, е обобщение на изискванията, вече посочени в Божия закон и пророците: онези, чиито действия („върши правда“) и характер („в сърцето си“) (вж. Второзаконие 6:5; Михей 6:6-8) отразяват Бога. Светилището е свято място и всичко в него, включително свещениците, е осветено. Следователно светостта е задължително изискване за влизане в Божието присъствие. Светостта на Израил би трябвало да е всеобхватна, обединяваща поклонението с етиката и упражнявана във всички аспекти на живота. Законът е даден на Божия народ, за да им позволи да постигнат най-големия си потенциал, т.е. да живеят като царство от свещеници. Царското свещенство включва живот на святост в присъствието на Бога и занасяне на заветните благословения на другите народи.


Прочетете Псалми 24:3-6 и Псалми 101:1-3. Какво означава да сте святи?


„Непорочното сърце“ е най-великото качество на поклонника пред Бога. Еврейската дума tamim, „непорочен“, предава идеята за „завършеност“ и „цялост“. „Непорочната“ лоза е цяла, невредима и здрава (Йезекиил 15:5). Животните, принесени в жертва, трябва да бъдат tamim, или без недостатък (Левит 22:21-24). „Непорочната“ реч е напълно истинна (Йов 36:4). Следователно „непорочното сърце“ е „чисто сърце“ (Псалми 24:4) или сърце на истинност (Псалми 15:2). То търси Бога (Псалми 24:6) и се възстановява чрез Божието опрощение (Псалми 51:2-10). Безукорният живот произтича от признаването на Божията благодат и Неговата праведност. Божествената благодат вдъхновява и дава възможност на Божиите служители да живеят в страх от Господа, което означава да живеят в безпрепятствено общение с Бога и в покорство на Неговото Слово. Свидетелството за посветен и благочестив живот принася слава на Бога, а не на самата личност. Забележете, че повечето изисквания в Псалом 15 са дадени в отрицателен смисъл (Псалми 15:3-5). Тук не става въпрос да спечелим Божието благоволение, а да отбягваме нещата, които биха ни отделили от Бога.


Как можем да направим съзнателни избори, за да избегнем нещата, които ни отдалечават от Бога? Кои са някои от тези неща и как можем да избегнем извършването им?




Възвестявайте между народите славата Му Сряда - 20 март

Прочетете Псалом 96. Кои множество аспекти на поклонението са споменати в този псалом?


Поклонението включва пеене на Господа (Псалми 96:1,2), благославяне на името Му (Псалми 96:2), прогласяване на Неговата благост и величие (Псалми 96:3,4) и принасяне на приноси в храма Му (Псалми 96:8). В допълнение към тези познати елементи на поклонението Псалом 96 подчертава един не толкова очевиден негов аспект, т.е. евангелското измерение на прогласяването на Господното царство пред другите народи (Псалми 96:2,3,10).

И все пак пеенето, прославянето, принасянето на приноси и прогласяването на евангелието не са отделни действия, а различни изрази на поклонението. Прогласяването на Божието спасение на всички народи придава същност на прославянето и съдържание на поклонението. Забележете как причините за поклонение съвпадат с вестта, прогласена на другите народи: „защото Господ е велик“ (Псалми 96:4), „защото всички богове на племената са нищожества; а Йехова е направил небесата“ (Псалми 96:5), „Господ царува“ (Псалми 96:10) и „защото иде да съди земята“ (Псалми 96:13). По този начин целта на евангелизирането е да обедини Божия народ с други народи и в крайна сметка цялото творение в поклонение пред Господа (Псалми 96:11-13).

Поклонението произтича от вътрешното осъзнаване кой е Господ, тоест Създател, Цар и Съдия (Псалми 96:5,10,13). Така то включва припомняне на Божиите минали действия (Сътворението), празнуване на Неговите настоящи чудеса (Божието поддържане на света и Неговото настоящо царуване) и очакване на Неговите бъдещи дела (съда в края на времето и нов живот в новото небе и земя).

Съдът в Псалмите означава възстановяване на божествения ред на мир, справедливост и благополучие в един свят, който в момента е обременен от несправедливост и страдание. Следователно цялата земя се радва в очакване на Божия съд (Псалми 96:10-13; Псалми 98:4-9). Фактът, че Господ е праведен Съдия, трябва допълнително да мотивира хората да Му се покланят в святост и да „треперят“ и би трябвало да ги предупреди да не гледат лековато на поклонението (Псалми 96:9). То включва както огромна радост и увереност (Псалми 96:1,2,11-13), така и свята боязливост и благоговение (Псалми 96:4,9).

Универсалният призив на Псалом 96 за поклонение пред Създателя и Съдията намира отражение в последното Божие прогласяване на евангелието по света, Тройната ангелска вест от Откровение 14:6-12. В много отношения псалмът като че ли включва тази вест за последното време: сътворение, спасение („вечно благовестие“), поклонение и съд. Всичко е там.


Сравнете този псалом с Трайната ангелска вест (Откровение 14:6-12). По какъв начин той учи на същите основни истини като вестта за последното време, която трябва да прогласим на света?




Когато Бог не благоволи в жертви и приноси Четвъртък - 21 март

Прочетете Псалми 40:6-8; Псалми 50:7-23 и Псалми 51:16-19. За какъв важен проблем се говори в тези стихове? Защо Бог не благоволи в жертвите, които е определил в Словото Си (Изход 20:24)?


Също като пророците, псалмистите осъждат различни злоупотреби с поклонението. Основната им идея в тези стихове не е отвращението на Господа към жертвите и празниците на Израил, а причините за това отвращение: фаталната дистанция между поклонението и духовността.

Бог не изобличава Своя народ за техните жертви и всеизгаряния, а за тяхното нечестие и несправедливост, които извършват в личния си живот (Псалми 50:8,17-21). Псалмите не проповядват срещу жертвите и поклонението, а срещу суетните жертви и празното поклонение, демонстрирани в неправедността на тези богомолци.

Когато единството между външния израз на поклонението и правилната вътрешна мотивация за поклонение се разпадне, ритуалите обикновено стават по-важни сами по себе си, отколкото действителното преживяване на приближаването до Бога. Тоест формите на поклонение се превръщат в самоцел, за разлика от Бога, към Когото трябва да сочат тези ритуали и да Го разкриват.


Прочетете Йоан 4:23,24. Каква идея изтъква тук Исус, съвпадаща точно с това, за което предупреждават псалмите в днешния урок?


Само жертвите не са достатъчни. Каква полза от тези жертви, ако сърцата на онези, които ги принасят, не са изпълнени с покаяние, вяра и скръб за греха? Само когато са придружени от покаяние и искрена благодарност, жертвите от телци биха могли да угодят на Бога като „жертви на правда“ (Псалми 51:19; вж. също Псалми 50:14). Цитирайки Исая, Исус го изразява така: Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен “ (Матей 15:8). Проблемите, които виждат псалмистите, са същите, с които Исус се сблъсква при някои хора, особено с водачите по време на Своето земно служение.


Как можем да сме сигурни, че ние като адвентисти, с цялата тази светлина и знание, няма да попаднем в капана на възгледа, че простото познаване на истината и извършването на съответните ритуали на истината е достатъчно?




Разширено изучаване Петък - 22 март

Прочетете главата „Как да се молим“ от кн. „Призив за отделяне“ на Елън Уайт.


В центъра на поклонението стои нуждата от покаяние, истинско такова: „По­ка­яни­ето включва скръб за гре­ха и от­каз­ва­не от не­го. Не мо­жем да се из­ба­вим от гре­ха, до­ка­то не ви­дим гибел­на­та му същ­ност; до­ка­то не се от­ре­чем от не­го в сър­це­то си, не е въз­мож­но да нас­тъ­пи ни­как­ва ре­ал­на про­мя­на в жи­во­та.

Мно­го хо­ра не ус­пя­ват да раз­бе­рат ис­тин­с­ко­то ес­тес­т­во на по­ка­яни­ето. Те съ­жа­ля­ват, че са съг­ре­ши­ли, и до­ри пра­вят ед­на външ­на ре­фор­ма, по­не­же се боят, че вър­ше­не­то на зло ще дока­ра стра­да­ния на са­ми­те тях. Но то­ва не е по­ка­яние в биб­лейс­кия сми­съл на ду­ма­та. Те оп­лак­ват по-ско­ро стра­да­ни­ето, от­кол­ко­то гре­ха. Та­ка­ва бе и скръб­та на Исав, ко­га­то ви­дя, че пър­во­род­с­т­во­то е за­ви­на­ги из­гу­бе­но за не­го. Ва­ла­ам, ужа­сен от ан­ге­ла, кой­то сто­еше на пъ­тя му с из­тег­лен меч, приз­на ви­на­та си, уп­ла­шен за своя жи­вот; но ня­ма­ше ни­как­во ис­тин­с­ко раз­ка­яние за гре­ха, ни­как­ва ис­тин­с­ка про­мя­на на на­ме­ре­ни­ята, ни­то от­в­ра­ще­ние от зло­то. След ка­то пре­да­де своя Гос­под, Юда Ис­ка­ри­от­с­ки въз­к­лик­на: „Съг­ре­ших, че пре­да­дох не­вин­на кръв” (Матей 27:4)“ (Уайт, Е. Пътят към Христос. Стр. 22, 23 – англ. изд.).

„Макар да не живее в ръкотворни храмове, Бог почита с присъствието Си събранията на Своите люде. Обещал е, че когато се съберат, за да го потърсят, да признаят греховете си и да се молят един за друг, Той ще се срещне с тях чрез Светия Дух. Но събралите се да Му се поклонят трябва да отстранят от себе си всяка злина. Ако не се покланят в дух и истина и в красота на святост, от събирането им няма никаква полза. За такива хора Господ казва: „Тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче напразно ми се кланят (...)” (Матей 15:8,9) Тези, които се покланят на Бога, трябва да Му се покланят „с дух и истина, защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му“ (Йоан 4:23)“ (Уайт, Е. Пророци и царе. Стр. 50 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1. Кой е най-големият принос на поклонника към Бога (Псалми 40:6-10; Римляни 12:1,2)?

2. Как са свързани личното и колективното богослужение? Защо наистина се нуждаем и от двете? Как всяко от тях подобрява другото?

3. Много хора смятат, че поклонението се изчерпва само с молитва, пеене на духовни песни и изучаване на Библията и духовна литература. Въпреки че тези дейности са от съществено значение за поклонението, то ограничава ли се само до тях? Дайте някои примери за други форми на поклонение.

4. Елън Уайт пише: „Не би тряб­ва­ло да чув­с­т­ва­ме служенето си за Не­го ка­то затормозяващо сър­це­то, теж­ко за­ни­ма­ние. За теб тряб­ва да е удо­вол­с­т­вие да се пок­ла­няш на Бо­га и да взе­маш учас­тие в де­ло­то Му” (Уайт, Е. Пътят към Христос. Стр. 103 – англ. изд.). Как би могло поклонението на Господа да се превърне в удоволствие?


Тази събота, 23.03.2024 г., ще се молим за църкви „Балчик“ и „Белослав“.




Разказ
Без коса, но с шапка: Част 8
От Андрю Макчесни

Секуле научил за други двама съботопазители в армията: лейтенант, който се подготвял за кръщение, и по-възрастен мъж, който бил роден в адвентен дом. Босненската война бушувала и лейтенантът се опитал да убеди Секуле, че в трудни времена са необходими трудни мерки.

„Времето е тежко и ти трябва да ядеш каквото има – казал той.- Можеш да практикуваш своята религия, след като напуснеш армията, но сега трябва да си храниш заради здравето си.“

Секуле преценил, че лейтенантът не е адвентист. Говорел също като невярващите му родители, въпреки че Секуле не искал да яде месо.

Секуле имал голямо желание да се срещне с войника, роден в адвентен дом. Искал да се посъветва се него с какво да се храни, ако го изпратят на фронта, или просто да се помолят заедно. Чувствал се много самотен.

Веднъж посочили на Секуле в столовата кой е адвентистът. Той наблюдавал как мъжът сяда с чиния свински наденици и боб, сготвен в мас, маха надениците и изяжда боба.

Секуле се възмутил. Човекът яде нечиста храна, помислил си той. Аз ли съм глупакът? Отслабнал съм толкова много и нямам никакви сили, защото не искам да се храня с каквото ми падне. Погледни го. Този е хитър. Когато се уволня, ще мога да ям каквото си поискам.

Секуле се приближил към опашката за получаване на храна. Направил още една крачка. Не бил гладен. Вече бил изтощен, след като се хранел с хляб и чай цели 20 дни.

Спрял се на няколко стъпки от храната. Няма да я взема, помислил си той. След като Бог е умрял за мен, аз ще Му бъда верен.

След няколко месеца настъпила пролетта и Секуле започнал да яде напъпващи листа от дърветата. Използвал и трева, за която още от детството си знаел, че става за ядене.

След четири месеца в армията той за първи път се нахранил с лъжица. Адвентен пастор го поканил на обяд в дома си.

Не след дълго Секуле бил изпратен в Белград, за да служи под командването на висш генерал. Той бил един от най-бързо пишещите на телепринтер в страната. Казармата се намирала на 20 минути ходене пеша от адвентната семинария. Новата длъжност му помагала да напуска казармата, когато си пожелае и да посещава семинарията почти всеки ден, за да се храни с вегетарианска храна. Секуле вярвал, че Бог го възнаграждава за верността му.

Радвал се на добро здраве в армията. Нито веднъж не се разболял. Загубил само косата си. Влязъл в армията с коса и си тръгнал плешив. Казва, че сякаш Бог му шепнел: „Ако си ми верен, Аз ще се грижа за теб. Да, ще имаш проблеми. Загубил си косата си. Това обаче не е проблем. Имам шапка за теб.“