"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Отговорни за повереното от Господаря –
до Неговото завръщане
Едуард Рийд
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2023 г.

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 21 - 27 януари 2023 г.

Дарения за Исус


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 21 януари
Стих за запаметяване:
„Какво да въздам на Господа за всичките Му благодеяния към мене? Ще взема чашата на спасението и ще призова името Господне; ще изпълня оброците си на Господа, да, пред целия Му народ ” (Псалми 116:12-14).

Освен десятъка, има и дарения, които идват от 90 процента, оставащи на наше разположение, след като десятъкът ни бъде върнат на Бога. Тук започва щедростта. Божият народ е давал различни видове приноси, като жертви за грях, принесени в отговор на Божията благодат, или благодарствени приноси, дадени като признание за Божията закрила и благословения в здраве, просперитет и поддържаща сила. Има и приноси за бедните, и дарения за построяване и поддържане на храма за поклонение.

Когато осъзнаем величината на Божиите дарове за нас, тогава започваме да гледаме на даването си като на нещо повече от просто павиране на паркинга или купуване на дрехи за хората. Донасяме своите дарби в отговор на това, което Бог е направил за нас, особено чрез жертвата на Исус. „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:19). Следователно църквата, независимо дали е местна църква, конференция или световна църква, използва нашите дарби за напредъка на Божията кауза. Тази седмица ще разгледаме какво има да каже Библията за приносите като част от нашето управление на Божието дело на земята.




Мотивация за даване Неделя - 22 януари

Ние обичаме Бога, защото първо Той ни е обикнал. Собственото ни даване е в отговор на Неговия удивителен подарък за нас: Исус Христос. Всъщност казано ни е: „Господ не се нуждае от приношенията ни. Ние не можем да Го обогатим чрез своите дарове. Псалмистът заявява: „Всичко идва от Тебе и от Твоето сме Ти дали“. Обаче Бог ни позволява да покажем, че ценим Неговите милости, като полагаме себеотрицателни усилия да ги раздадем на другите. Това е единственият начин, по който е възможно да изразим своята благодарност и любов към Бога. Такъв, а не друг е бил Божият промисъл“ (Уайт, Е. Съвети към домоуправителите. С. 15 – бълг. изд.).

Когато предадем на Исус „нашите“ пари, това всъщност укрепява любовта ни към Него и към другите. Ето защо парите могат да бъдат истинска сила за добро. Исус отделя повече време, говорейки за парите и богатството, отколкото за която и да било друга тема. Добрата новина на евангелието е, че Бог може да ни избави от неправилната употреба и любовта към парите.


Прочетете Матей 6:31-34 и Второзаконие 28:1-14. Какво обещава да направи Бог за нас, ако Му се покоряваме? Егоизъм от наша страна ли е да изискваме Божиите обещания?


Нашите дарения са доказателство за готовността ни да се жертваме за Бога. Те могат да бъдат дълбоко духовно преживяване, израз на факта, че животът ни е изцяло предаден на Бога като наш Господ. За нас, както се казва в английския идиом, това е „да поставяме парите си там, където е устата ни“ (или готовността да подкрепим думите си с дела). Може да твърдите, че обичате Бога, но щедрите дарения помагат да се разкрие (и дори да се засили) тази любов.

Дарението идва от сърце, което се доверява на един личностен Бог, Който непрекъснато задоволява нуждите ни според както прецени най-добре. Нашите дарения се основават на убеждението, че сме намерили увереността на спасението в Христос. Те не са успокоение или търсене на Божието приемане. По-скоро нашите дарения излизат от сърце, което е приело Христос чрез вяра като единствено и достатъчно средство за благодат и изкупление.


Прочетете 2 Коринтяни 9:6,7. Какво ни казва тук Господ? Какво означава да дадеш според „както е решил в сърцето си“? Как да се научим да даваме на драго сърце?




Каква част за дарения? Понеделник - 23 януари

Прочетете Второзаконие 16:17. Вместо да посочва процент, какъв критерий ни дава Бог като основа за сумата на нашите дарения?


Нашите дарения са признание и израз на благодарността ни към Бога за Неговите изобилни дарове на живот, изкупление, грижа и постоянни благословения от най-различен тип. И така, както отбелязахме в пасажа по-горе, количеството на нашите дарения се основава на това, с което сме били благословени. „И на когото много са поверили, от него повече ще изискват“ (Лука 12:48).


Прочетете Псалми 116:12-14. Как следва да отговорим на въпроса, поставен в стих 12? Как парите се вписват в отговора ни?


Как бихме могли да се отплатим на Бога за всичките Му благословения спрямо нас? Простичкият отговор е, че никога не бихме могли. Изглежда, че най-доброто, което можем да направим, е да бъдем щедри към Божието дело и да помагаме на нашите ближни човешки същества. Когато Исус изпраща Своите ученици на мисионско пътуване, Той им казва: „Даром сте получили, даром давайте“ (Матей 10:8). Нашите дарения допринасят за развитието на христоподобен характер. По този начин ние се променяме от егоизъм към любов; трябва да сме загрижени за другите и за Божието дело също като Христос.

Нека винаги помним, че „Бог толкова възлюби (...), че даде (...)” (вж. Йоан 3:16). За разлика от това – толкова сигурно, колкото денят следва нощта – колкото повече трупаме за себе си, толкова по-егоистични ще ставаме в собствените си сърца и толкова по-ужасно ще се чувстваме.

От нас зависи да определим каква сума да даваме и коя организация ще получава нашите дарения. Но принасянето на дарения на Господа е християнски дълг с духовни и морални последици. Да пренебрегнем това означава да нанесем духовна вреда на себе си може би повече, отколкото осъзнаваме.


Какво разкриват вашите дарения и отношението ви към даването за личната ви връзка с Бога?




Дарения и богослужение Вторник - 24 януари

Библията не ни дава заповед за службата на поклонението. Но изглежда, че в богослуженията присъстват поне четири неща. В Новия Завет този списък включва изучаване/проповед, молитва, музика, десятъци и дарения.

Три пъти всяка година мъжете (и семействата) на Израил трябва да се явяват пред Господа в Йерусалим. И „да не се явяват пред Господа с празни ръце” (Второзаконие 16:16). С други думи, част от преживяването на поклонението е връщането на десятък и даването на дарения. Именно на Пасха, Петдесятница и празника Шатроразпъване Божиите чеда донасят своите десятъци и приноси. Трудно е да си представим някой да отиде на тези празници с празни ръце.

С други думи, за древния Израил даването на десятъци и приноси е централна част от поклонението им. Поклонението, истинското поклонение, не е просто изразяване с думи, песни и молитви на нашата благодарност и признателност към Бога, но също така споделяне на тази благодарност и признателност чрез донасянето на даренията ни в Господния дом. Те са ги носили в храма; ние ги носим в църквата в събота (поне като един от начините да дадем своите десятъци и дарения), а това е акт на поклонение.


Прочетете 1 Летописи 16:29; Псалми 96:8,9 и Псалми 116:16-18. Как да приложим принципите, изразени тук, към своето собствено преживяване на поклонението?


Като Божии деца, на които е възложена отговорността да ръководят Неговите дела на земята, е привилегия, възможност и отговорност да донесем своите дарения. Щом Господ ни е дал деца, които да отглеждаме за Него, ние трябва да споделяме с тях радостта от даване на десятък и дарения в съботното училище и на църковните богослужения. На някои места хората връщат десятъка си онлайн или по друг начин. Както и да го правим, връщането на десятъци и дарения е част от нашето поклонение пред Бога.


Какъв е личният ви опит с ролята на връщането на десятъци и дарения като част от поклонението? Как тази практика влияе на връзката ви с Бога?




Бог забелязва нашите дарения Сряда - 25 януари

Прочетете Марк 12:41-44. Независимо дали сме богати, или не, каква вест можем да извлечем от тази история? Какъв принцип научаваме оттук и как бихме могли да го приложим към своята богослужебна опитност?


Исус и Неговите ученици са в двора на храма, където се намират съкровищниците, и Той наблюдава онези, които донасят своите дарове. Достатъчно близо е, за да види, че една вдовица дава две медни монети. Тя пуска всичко, което има. „Но Исус разбра подбудата ѝ. Тя вярваше, че службата в храма е по Божия наредба и бе нетърпелива да извърши най-доброто, което бе по силите ѝ, за да я подкрепи. Направи това, което можеше, и постъпката ѝ трябваше да се помни през всички времена – нейната радост бе във вечността. Сърцето си тя даде с този дар и стойността му беше оценена не чрез монетата, а чрез стойността на любовта към Бога. Интересът към Неговото дело бе подтикнал тази постъпка“ (Уайт, Е. Съвети за домоуправителите. С. 121 – бълг. изд.).

Друг много важен момент е, че това е единственият дар, който Исус някога е препоръчвал – дар за църква, която предстои да Го отхвърли; църква, която силно се отклонява от своето призвание и мисия.


Прочетете Деяния 10:1-4. Защо един римски центурион е посетен от небесен ангел? Кои две негови действия са отбелязани в небето?


Очевидно на небето се чуват не само молитвите ни, но се отбелязва и подбудата за нашите дарове. Пасажът отбелязва, че Корнилий е бил щедър дарител. „Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:21). Сърцето на Корнилий следва дарбите му. Той е готов да научи повече за Исус. Молитвата и милостинята са тясно свързани и изявяват нашата любов към Бога и към нашите ближни – двата велики принципа на Божия закон: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си“ (Лука 10:27). Първото се разкрива в молитва, второто в милостиня.




Специални проекти: даване в големи делви Четвъртък - 26 януари

Изследванията показват, че само около 9 процента от активите на хората са ликвидни и могат да бъдат дадени като дарение още при първо поискване. Парите, чековете, спестяванията, фондовете на паричния пазар и др. обикновено се считат за ликвидни активи, поне за хората, които притежават такива неща. Повечето от нашите активи, около 91 процента, са „инвестирани“ в недвижими имоти, като домовете ни, добитъка ни (ако сме в селски район) или други неликвидни стоки.

Разликите в процентите между ликвидни и неликвидни активи могат да бъдат илюстрирани чрез поставяне на 1000 стотинки в два различни стъклени буркана, като 10 стотинки представляват всеки процентен пункт. Така че ще имате 90 стотинки в малкия буркан, представляващ 9 процента ликвидни активи, и 910 стотинки в големия буркан, представляващ 91 процента от неликвидните активи.

Повечето хора дават своите приноси или дарения от малкия буркан – от своите ликвидни активи. Това е, което имат в разплащателната си сметка или в джоба си. Но когато някой наистина се вълнува от нещо, той дава от големия буркан. Библията разказва много такива истории.


Прочетете Марк 14:3-9 и Йоан 12:2-8. Кои са главните герои на празника на Симон? Каква е стойността на подаръка на Мария? Защо тя помазва Исус по това време?


Подаръкът на Мария е на стойност 300 динария – едногодишна заплата. Най-вероятно това е подарък от „големия буркан“. След този случай Юда предава Исус за малко повече от една трета от тази сума – подарък от „малкия буркан“, 30 сребърника (Матей 26:15). Необходими са искрена любов и ангажираност, за да направите дарения от големия буркан – от вашите инвестиции. Но когато станем алчни, като Юда, може да продадем душите си на безценица.

Делото и дейността на Варнава се споменават 28 пъти в Новия Завет. Познаваме го преди всичко като спътник на апостол Павел и като велик мисионер. Но основата за всичко това е установена в първия пасаж, където той е споменат. В Деяния 4:36,37 четем за неговото дарение наистина от „големия буркан“. Какъв силен пример за думите на Христос: „Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:21).


Защо саможертвеното даване е толкова важно за даващите, колкото и за получаващите?




Разширено изучаване Петък - 27 януари

Небесната възпоменателна книга също отбелязва финансовата вярност на членовете на Божието семейство. „Показано ми бе, че записващият ангел отбелязва старателно всяко дарение, посветено на Бога и сложено в съкровищницата, както и крайния резултат от дарените средства. Божието око разпознава всеки посветен на делото Му човек и желанието или неохотата на даващия. Записва се и мотивът на дарителя. Онези самопожертвувателни и посветени хора, които отдават на Бога дължимото, както Той изисква от тях, ще бъдат възнаградени според делата си. Дори посветените средства да бъдат употребени погрешно и с тях да не се осъществи желанието на дарителя – отдаване слава на Бога и спасяване на души – онези, които са направили жертвата с искрена душа, имайки предвид единствено Божията слава, няма да загубят наградата си” (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 2, с. 518 – англ. изд.).

„Бог желае хората да се молят и да планират напредъка на Неговото дело. Но подобно на Корнилий, ние трябва да обединим молитвата с даването. Нашите молитви и милостиня трябва да се издигнат пред Бога като възпоменания. Вярата без дела е мъртва; а без жива вяра е невъзможно да се угоди на Бога. Докато се молим, трябва да даваме всичко, което е възможно, както от своя труд, така и от средствата си, за осъществяването на нашите молитви. Ако постъпваме съобразно вярата си, няма да бъдем забравени от Бога. Той отбелязва всяко дело на любов и себеотрицание. Ще отвори пътища, по които можем да изявим вярата си чрез своите дела“ (Уайт, Е. Атлантик Юниън Глийнър, 17 юни 1903 г.).


Въпроси за разискване:

1. Как молитвата и даването вървят ръка за ръка? Тоест как молитвата може да ви помогне да знаете какво, кога и колко да дадете?

2. Известно списание в Съединените щати разказа за млади професионалисти на Уолстрийт, които печелят толкова много пари и въпреки това са така нещастни, празни, толкова изпълнени с тревога и безпокойство. Един от тях, портфолио мениджър, казва: „Какво значение има, след като умра, дали съм направил допълнителна печалба от един процент в портфолиото си?“. Какви уроци можем да извлечем от тази история за това как даването, дори жертвоготовното даване, може да бъде толкова духовно полезно за даващия, тъй като ни помага да се освободим от „примамката на богатството“ (Матей 13:22)?

3. В цитата на Елън Уайт по-горе забележете частта за средствата, които са „употребени погрешно“. Защо е важно тези от нас, които дават, да имат предвид нейната гледна точка?


Тази събота, 28.01.2023 г., ще се молим за църкви „София-Благодат“ и „София В“ с групите в Ихтиман и Пирдоп.




Разказ
Подарък от един начинаещ художник
От Сачико Обара

Четиринадесетгодишният ми син Ейчиро имаше специален план за лятната си ваканция в Япония. Той обичаше да рисува и бе решил да спести пари, за да си купи професионален таблет и софтуер, които да използва за своето изкуство.

Ейчиро направи проучвания в интернет и откри кой таблет би бил най-подходящ за него. Дори отиде заедно с баща си в магазина, за да го види лично. В същото време започна да търси начини да спечели средства и дори ме молеше да му давам пари, за да изпълнява някои задачи в домакинството.

След известно време спеси 55 000 японски йени (около 500 долара) и си поръча таблета онлайн. „Скоро ще пристигне!“, каза той развълнувано. На всеки три часа проверяваше статуса на доставката.

След няколко дни пакетът пристигна. Ейчиро внимателно го отвори, провери функциите на таблета и започна да рисува. През следващите три дни стана почти професионален художник, който не излиза от ателието си.

Веднъж излезе от стаята си и съобщи нещо изумително. „Смятам да подаря таблета“, каза той. Бе видял видео, създадено от адвентната църква в Япония, във връзка с проект да се създаде книга с илюстрации по „Великата борба“ на Елън Уайт. В това видео забелязал, че младата художничка адвентистка започва да работи по проекта със стар таблет.

„Ако я убедя да използва моя таблет, това би й помогнало да свърши по-добра работа – заяви Ейчиро. – Моля се Бог да ми открие дали това е по Неговата воля.“

По негово настояване аз се обадих на човека, който отговаряше за проекта, а той ме свърза с младата художничка. Оказа се, че тя има нужда от точно такъв таблет. Когато обаче разбра, че Ейчиро се е трудил много, за да го купи, тя се поколеба. Казах й, че синът ми е взел решението в резултат на много молитви. „Ще приема таблета“, отговори тя с благодарност.

Вярвам, че Святият Дух докосна сърцето на сина ми по мощен начин. Преди да го купи, мислеше единствено за спечелването на пари. Когато Святият Дух заработи, погледът му се насочи от личното „аз“ към Бога и Неговото мисионско дело. Радвам се, че синът ми чу Божия призив и успя да допринесе с нещо за делото Му. Нека всички се стремим да се подчиняваме на Бога толкова искрено, когато ни призове да изпълним мисията за провъзгласяване на вестта за скорошното идване на Исус.



Created by ULimited®