Мисията за недостигнатите – част I

В описанието си за извършеното от Павел в Атина Лука пише: „И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща“ (Деяния 17:17).

Естествено е за Павел да се чувства най-спокойно, когато работи сред юдеи, неговата собствена плът и кръв. Но той отказва да се задоволи с мисиониране само сред свои. Призован е да достигне и до други.

Или пък е можел да работи само с „боящи се от Бога“ езичници, чийто мироглед вече е претърпял значителна промяна. Те са имали библейската основа, върху която Павел е можел да гради дори ако все още не са познавали Бога, от Когото да се „боят“ – Исус, Месия.

Но не това предпочита Павел. Докато е в Атина – град, известен със своите философски традиции, той се опитва да достигне хората там. Много от тях имат съвсем различен произход и мироглед от евреите и тяхната свещена история, формирала основата на вярата, която Павел иска да предаде на атиняните.

Как апостолът започва да търси начини за достигане на тези хора и какво можем да научим от неговите опити?

Град Атина е „пълен с идоли“ (Деяния 17:16). Тъй като познава историята на своя народ и неговата склонност (въпреки изобилието от предупреждения) към идолопоклонство, Павел е разстроен поради всичките идоли, които открива и в Атина. Несъмнено той е мотивиран от състрадание към атиняните, които ще умрат в греховете си, ако не научат за истинския Бог.

Днес нашите градове все още са изпълнени с идоли, въпреки че не са толкова явни, колкото онези, които е видял Павел. А за съжаление, много вярващи съвсем спокойно се движат из градовете, без да реагират ни най-малко на тези идоли. Обаче апостолът е достатъчно възприемчив към влиянието на Светия Дух, за да не остане безучастен. Несъгласен с някои други вярващи, които все още не разбират, че евангелието е за целия свят, Павел знае, че Бог иска атиняните да бъдат спасени, както и всички останали. Разбира, че възгледът за глобална мисия означава да занесе благата вест до онези, които изобщо не са били достигнати, включително до покланящите се на идоли езичници, както и философите, които изпълват улиците на Атина.

Затова Павел често ходи на пазара, където могат да бъдат срещнати тези хора. Може да се каже, че той организира първия център на „Глобална мисия“, като използва пазара да изучава и изпробва методи за достигане до сърцата и умовете на тези езичници.

Павел знае, че не може да подходи към атиняните по същия начин, както към юдеите или дори към боящите се от Бога езичници. Това са хора, чиято опорна точка не е Богът на Израил или делата Му сред израилевия народ. Независимо колко централно място заемат тези представи и вярвания за юдеите и дори за боящите се от Бога езичници, те не значат нищо за хората, които Павел среща на пазара в Атина. Затова е необходим изцяло нов подход.

Днес често се опитваме да достигнем хора, чийто произход няма нищо общо с така нареченото „юдео-християнско“ наследство. Затова като Павел трябва да бъдем адаптивни. Подход, който действа добре в Буенос Айрес например, може да се окаже безполезен в Банкок.

Независимо къде се намира, Павел проповядва евангелието, понеже така му е възложено от Бога. Точно затова се стреми да го прави и в Атина.

Явно с неговите „чужди богове“ Павел е направил впечатление на тези хора на пазара (Деяния 17:18) и затова те го завеждат на Ареопага, част от града, където се вземат решения по юридически и религиозни въпроси, въпреки че не изглежда вероятно Павел да е бил изправен пред някакъв юридически процес. Сякаш е справедливо да предложат изслушване на него и на това „ново учение“ (Деяния 17:19). Трудно би било да се пренебрегнат красноречието, вътрешният плам и начетеността на Павел, въпреки че представя възгледи, които изглеждат доста чужди за местните.

Деяния 17:21 казва, че атиняните не правели нищо друго, освен да обсъждат и да надават ухо за най-новите идеи. Дали Лука ги обвинява в мързел? По-скоро не. По-вероятно е да изтъква, че са били опитни мислители и любители на разискванията. Все пак от гръцки произход са Сократ, Платон и Аристотел: философи, чието влияние се простира и до наши дни. Векове наред Атина е била център на интелектуалната и философската мисъл. Въпреки че някои от тези мислители не са били атеисти, не и в смисъла, който влагаме в атеизма днес, много от техните философски идеи са били радикално различни от ученията на християнството. Трудно е например да се намери място във философията на епикурейците и стоиците за нещо такова като възкръснал Месия.

В Атина Павел очаква Светият Дух да използва знанията му и ораторските му способности, които е придобил в обучението си при Гамалиил. Но всъщност Светият Дух съумява да използва още по-добре наученото от Павел по улиците на Атина. „Най-мъдрите от слушателите му бяха удивени, когато слушаха неговите аргументи. Той показа, че познава техните художествени произведения, тяхната литература и религия“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. С. 237 – англ. изд.).

Забележете, че Павел не говори пренебрежително за фалшивата религия или фалшивите божества на атиняните. Той събира добрите неща, които е съумял да открие там, колкото и да са малко, и извлича полза от тях.

„Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни“ (Деяния 17:22). Апостолът прави комплименти на езичници! Религията им е сбъркана във всяко едно отношение и все пак той хвали тяхната отдаденост, защото посвещението дори в неправилно насочена духовност е по-препоръчително, отколкото липсата на всякаква духовност.

Павел продължава: „Като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте“ (Деяния 17:23). Описвайки проучването си за религията на атиняните, Павел проявява уважение към хората. Не се налага като самопровъзгласил се експерт по всички въпроси за това как хората трябва да се променят. Всъщност той наистина е експерт и действително има отговорите, от които се нуждаят тези хора! Но не се представя по такъв начин, иначе щеше да бъде отхвърлен веднага. Вместо това те го възприемат като човек, който е загрижен за хората и им желае доброто.

Коментирайки надписа „НА НЕПОЗНАТИЯ БОГ“, Павел се възползва от тази на пръв поглед обща основа. Те вярват в някакъв бог (всъщност в много богове), което е добро начало (някои хора в миналото не са вярвали) и може да се отвори възможност за по-задълбочен разговор. Апостолът не се подиграва на странната идея за олтар на непознат бог. Вместо това оценява и се възхищава на народ, който се вълнува достатъчно от духовните неща, че да вложи усилия и средства да се покланя на някого, когото дори не познава, в случай, че е пропуснал нещо.

Дали тези хора са объркани? Разбира се, но това е поправимо. В самото начало е важно, че са посветени на това, което не разбират. Павел осъзнава, че то е нещо, с което Светият Дух би могъл да работи. Намира тема, която би могла да пробуди интереса им.

След като привлича вниманието на мислителите в Атина, Павел насочва слушателите си към небесния Бог.

Думите на апостола са интригуващи за един народ, който достатъчно много се вълнува от духовните неща, че да построи олтар на неизвестен бог: Създателят Бог, Който не живее в храм и няма абсолютно нищо, което хората биха могли да Му дадат, но удовлетворява човешките нужди. За една култура, потопена в гръцката митология, в която боговете са непредсказуеми, егоцентрични и жестоки, идеята за Бог, какъвто Го описва Павел, е изключително любопитна мисъл. И мъжете от Ареопага правят първите си малки стъпки към Бога на любовта.

Истината е, че този Бог, Когото те не познават, може да бъде опознат! Всъщност Той иска да бъде опознат.

Павел вероятно е казал пред Ареопага много повече от няколкото изречения, записани от Лука в тази история. Логично е авторът да е обобщил речта му заради краткия обем. Ако е така, тогава всяка от идеите, които прочетохме, вероятно е била разгърната в по-големи подробности. Ето защо бихме могли да разделим речта на Павел на отделните понятия:

Той първо ги хвали заради духовната им чувствителност и искреност.

След това показва, че е изучавал техните вярвания и уважава някои от нещата, които е научил.

Тогава им казва за едно конкретно нещо, което е открил, докато е изучавал религията им, и което те не разбират.

После споделя тази характеристика на Бога, от която знае, че те отчаяно се нуждаят – истината, че Бог съществува, че ги обича и че не е далеч от тях.

Накрая, в заключението на речта си, Павел ги предупреждава какво означава да отхвърлят познанието за този Бог, Когото още не познават.

Апостолът ги води дотам, докъдето могат да стигнат, въз основа на това, което е научил за техните вярвания. Ако съумее да ги отведе до тази точка, това е голям напредък.

Интересно е също да отбележим, че Павел всъщност цитира някои от техните автори, които са написали нещо доста близко до библейската истина, а това му дава възможност да поведе читателите си още по-далеч. Той използва собствените им вярвания, за да потърси нещо общо, с което да ги отведе по-напред. Безспорно е, че когато се опитваме да достигаме хората, познаването на техните вярвания и търсенето на пресечни точки може да бъде силен метод за мисиониране.

Забележете също, че Павел използва тези общи точки с тях, за да стигне там, където желае: до възкресението на Исус и надеждата, която Той предлага на всички тях. Лука описва реакцията на последните думи на апостола за възкресението. Някои се подиграват на тази идея, други казват, че искат отново да чуят какво ще им каже по този въпрос. А някои повярват. Най-важното за нашите цели в тази история е, че всъщност всички те слушат. А именно това е надеждата на Павел от самото начало.

Знаем, че някои хора ще отхвърлят благовестието, но трябва да направим всичко възможно те да разберат какво губят, преди да го отхвърлят. Чрез метода си на работа сред атиняните и стратегическата употреба на наученото за тях Павел създава възможност те да чуят без предразсъдъци, че съществува Бог, Когото не познават, но Който ги е създал. Този Бог ги обича и иска да бъде опознат. Бил е милостив към тях въпреки невежеството им. Но идва Ден на съд. И ако всичко това звучи твърде невероятно, надеждното доказателство за него е възкресението на Христос.

А след като хората наистина са чули и възприели вестта, те трябва лично да решат дали да я отхвърлят на мига, или да я изследват по-подробно. Някои наистина я изучават в дълбочина и стават последователи на Исус (Деяния 17:34).

Едно от основните неща, които трябва да запомним от историята за Павел пред Ареопага, е практичният му подход към непознаваща евангелието, невярваща група от хора, благодарение на който се създава общност от вярващи в Атина.

„Думите на апостола и описанието на отношението му и обстановката, проследени от боговдъхновеното перо, трябваше да се предават на всички следващи поколения, за да свидетелстват за непоклатимата му увереност, за неговия кураж във враждебна среда, където беше сам, и победата, спечелена за християнството в самия център на езичеството.

Думите на Павел съдържат съкровище от знания за църквата. Той много лесно можеше да каже неща, които щяха да подразнят гордите му слушатели и да му създадат много проблеми. Ако речта му беше директна атака срещу боговете им и великите мъже от града, сигурно щеше да го постигне съдбата на Сократ. Но с тактичност, родена от Божията любов, той внимателно отклони мислите им от езическите божества, като им разкри истинския Бог, Когото те не познаваха“ (Уайт, Е. Деяния на апостолите. С. 240, 241 – англ. изд.).

Чрез непосредствения си контакт с хората, изучаването на тяхната култура и религия и уважението към духовното им посвещение Павел успява да постигне нещо забележително в Атина – нещо, което е съкровище от знания за църквата. Той не подразва слушателите си. Само по себе си това е огромно постижение, вдъхновено от Бога. Според Елън Уайт това е съкровището от знания, което ние като църква трябва да открием в тази история.

Луис Паива решил да започне работа на сергия за плодове в Испания. Бил предпазлив, тъй като разбирал, че Бог го призова да служи на друго място. Освен това се безпокоял, че новата работа ще му попречи да дава всичко от себе си за Бога.

Две седмици, след като отворил своята сергия, като че ли всичко започнало да се разпада. Бизнесът му се провалял. Партньорите му го мамели. Разболял се и не можел да ходи. Той обаче не искал да се предава. Помолил адвентисти да му дадат съвет за бизнеса. Един от тях, който знаел, че Луис е обучен за пастор, го смъмрил: „Не би трябвало да се занимаваш със светски бизнес, а с работа за спасяване на души за Господа“, казал му той.

За Луис укорът сякаш бил глас от Бога. Почувствал се още по-безнадеждно. Как би могъл да служи като пастор, без да има църква? Разговарял със съпругата си и те решили да се върнат в родината си Венецуела. Може би щял да успее да възстанови здравето си там.

Не след дълго му се обадил Габриел Диас, ръководител на адвентната църква в Испания. Църквата търсела мисионер, който да работи в Луго – град в Северозападна Испания. Луис се зарадвал от възможността да служи на пълен работен ден, но осъзнавал, че има сериозен здравословен и делови проблем. „Аз не мога дори да ходя“, казал той.

Църковният ръководител не се обезсърчил и двамата се помолили заедно.

След две седмици Луис можел отново да ходи. Отворил домашна църква в Луго. През първата събота само двама души, и двамата църковни членове, дошли на богослуженаие. След още четири месеца 22 души се събирали в домашната му църква всяка събота. Сред тях имало трима новокръстени членове и други, които се подготвяли за кръщение. Освен това Луис открил училище за изучаване на Библията, както и училище за евангелизиране, за да учи хората как да печелят души за Бога. Правел планове да основе официална църква.

„Знаем, че трябва да спечелим много души, за да се случи това, но аз се уповавам на Бога и съм уверен, че ще го постигнем, тъй като използваме единствено Христовия метод“, казва Луис.

„Единствено Христовият метод – според Елън Уайт – ще даде истински успех в евангелизирането. Спасителят общуваше с хората като такъв, който желае тяхното добро. Той им съчувстваше, грижеше се за нуждите им и печелеше тяхното доверие. След това ги призоваваше: „Следвай ме“ (По стъпките на великия лекар, с. 143).

Като пастор във Венецуела и по-късно – мисионер в Мексико, Луис никога не е предполагал, че ще служи на Бога в Испания. „Аз съм тук поради Божията благодат“, казва той.