"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Вечен живот
За смъртта, умирането и бъдещата надежда
Алберто Тим
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2022 г.

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 24 - 30 септември 2022 г.

Бунт в една съвършена вселена


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 24 септември
Стих за запаметяване:
„Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?“ (Исая 14:12).

Много мислители са се опитвали да обяснят произхода на злото. Едни предполагат, че то винаги е съществувало, защото според тях доброто може да се оцени само когато се сравни със злото. Други вярват, че светът е бил създаден съвършен, но някак си се е появило зло. Например в гръцката митология началото на злото е поставено, когато любопитната Пандора отваря една запечатана кутия, от която се разхвърчат всички злини по света (този мит обаче не обяснява произхода на злините, които уж са били скрити в онази кутия).

За разлика от тези възгледи, Библията учи, че нашият любящ Бог е всемогъщ (1 Летописи 29:10,11) и съвършен (Матей 5:48). И съответно всичко, което прави, е съвършено (Второзаконие 32:4), а това включва и създаването на нашия свят. Как тогава биха могли да се появят зло и грях в един съвършен свят? Според Битие, 3 глава грехопадението на Адам и Ева е довело тук греха, злото и смъртта.

Но този отговор повдига друг въпрос. Дори преди грехопадението злото вече е съществувало, изявено чрез „змията“, която подмамва Ева (Битие 3:1-5). Затова трябва да се върнем назад, още преди грехопадението, за да открием източника и произхода на злото, което толкова се е просмукало в живота ни, че понякога го прави ужасяващо тежък.




Сътворение и любов Неделя - 25 септември

Природата в това си състояние носи двусмислено послание, в което са примесени добро и зло. Розовите храсти раждат прекрасни и ароматни рози, но също и остри бодли. Туканът може да ни впечатли с красотата си, а след това да ни ужаси с нападенията си върху гнездата на други птици, където изяжда беззащитните им пиленца. Дори и хората могат да бъдат добри в даден момент, а в следващия да са злобни, изпълнени с омраза, даже агресивни. Нищо чудно, че в притчата за житото и плевелите слугите питат земеделеца: „Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?“ (Матей 13:27). А стопанинът отговаря: „Някой неприятел е направил това“ (Матей 13:28). Също и Бог е сътворил вселената съвършена, но един враг я е осквернил с необяснимите семена на греха.


Прочетете 1 Йоан 4:8,16. Какво би могла да ни разкрие непроменимостта на факта, че „Бог е любов“, за естеството на неговите творения?


Фактът, че „Бог е любов“, води до поне три основни извода. Първо, любовта по самата си същност не може да съществува затворена в себе си, а трябва да се изяви. Коя любов може да остане неизразена? Божията любов се споделя вътрешно между трите Личности на Божеството и външно в отношенията на Бога с всичките Му творения. Второ, всичко, което Той прави, е израз на безусловната Му и непроменима любов. Това включва Неговите творчески дела, изкупителните Му действия и дори проявите на наказателните Му съдби. Всъщност „Божията любов се изразява чрез Неговата справедливост не по-малко, отколкото чрез Неговата милост. Справедливостта е основата на Неговия престол и плодът на любовта Му“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С., Нов живот, 2005, с. 472). И трето, тъй като Бог е любов и всичко, което прави, изявява любовта Му, Той не може да бъде автор на злото, което е съвсем противоположно на Неговия характер.

Но необходимо ли е било всъщност Бог да създава вселената? От гледна точка на Неговия суверенитет, човек би могъл да каже „не“, защото това е решение на Неговата свободна воля. Но от гледна точка на любящото Му естество, Той желае вселената, за да изявява любовта Си. И колко е удивителен фактът, че създава форми на живот като човеците, не само способни да откликнат на Неговата любов, но и да споделят и изразяват любовта както към Бога, така и към околните (Марк 12:30,31).


Вгледайте се в сътворения свят. Какви отражения на Божията любов виждате в него въпреки опустошенията на греха? Какви уроци на надежда можем да извлечем от проявите на Божията любов, разкрити при Сътворението?




Свободната воля, основата на любовта Понеделник - 26 септември

Прочетете 1 Йоан 4:7-16. Какво ни говори този пасаж за свободната воля като условие за подхранване на любовта?


Изкуствените цветя може да изглеждат великолепно, но те не растат и не цъфтят както истинските. Роботите са програмирани да говорят и извършват много задачи, но нямат в себе си нито живот, нито емоции. В действителност животът и свободната воля са задължителни условия, за да може някой да приема, подхранва и споделя любовта. Затова нашият любящ Бог е създал ангелите (включително Луцифер) и хората със свободна воля, за да могат да вземат собствени решения, включително и възможността да тръгнат по грешен път. Иначе казано, Бог е създал цялата вселена като съвършена и хармонична среда, в която творенията Му да растат в любов и мъдрост.

В 1 Йоан 4:7-16 апостол Йоан подчертава, че „Бог е любов“ и че е проявил любовта Си към нас, като е изпратил собствения Си Син да умре за греховете ни. В отговор ние трябва да изразяваме благодарността си за безкрайната Му любов, като се обичаме един друг. Такава любов с небесен произход би била най-убедителното доказателство, че Бог живее в нас и ние живеем в Него. Този призив да отразяваме Божията любов един към друг би имал смисъл само ако е отправен към същества, които могат да избират дали да изграждат и споделят тази любов, или пък да живеят единствено за себе си. Обаче със свободата на избора лесно може да се злоупотреби: факт, който, за съжаление, се проявява в трагичния бунт на Луцифер в небето.

Въпреки че признават колко важна е свободната воля, някои хора продължават да се питат: Ако Бог е знаел, че Луцифер ще стане бунтовник, защо го е създал? Дали сътворяването му не прави Бога в най-голяма степен отговорен за появата на греха?

Това е доста труден въпрос, защото зависи от много фактори, включително и какво точно означава „отговорен“. Произходът и естеството на греха са тайни, които никой не може да обясни напълно.

Какъвто и да е случаят, Бог не е постановил съществуването на греха. Той само е допуснал неговото съществуване, а след това, на Кръста, е поел върху Себе Си върховното наказание за този грях и така е станало възможно напълно да го изкорени. Както и да разсъждаваме за греха и бедите, никога не бива да забравяме, че самият Бог е платил най-високата цена за съществуването на греха и злото (Матей 5:43-48; Римляни 5:6-11) и че е пострадал повече, отколкото всеки един от нас.


Свободната воля, дар от Бога, е свещена, но идва обременена с тежки последици не само за теб самия, но и за другите. Какви важни решения предстои да вземеш, използвайки този дар, и какви ще бъдат последиците от тях?




Необяснима неблагодарност Вторник - 27 септември

Прочетете Йезекиил 28:12-19. Какво можем да научим от този пасаж за тайнствения произход на греха?


Голяма част от книгата на Йезекиил е написана на символичен език, свързан с края на времето. На много места са използвани конкретни неща (като хора, животни и предмети) и местни събития, за да символизират и описват по-всеобхватни космически и/или исторически събития. В Йезекиил 28:1-10 Господ говори за тирския цар (самият Тир е процъфтяващ древен финикийски пристанищен град) като богат и горд владетел, който е само „човек“, но претендира за божественост и дори седи (претендира за това) сред събранието на боговете.

След това, в Йезекиил 28:12-19, тази историческа реалност се превръща в аналогия, описваща първоначалното падение на Луцифер в небесните селения. Следователно тирският цар, който е човек и живее „сред моретата“ (Йезекиил 28:2,8), сега символизира „херувим, помазан, за да засеняваш“ (Йезекиил 28:14), живеещ в „Божията градина, в Едем“ и „на Божия свят хълм“ (Йезекиил 28:13,14).

Най-важното изречение от целия разказ е записано в Йезекиил 28:15: „Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие“. Следователно съвършенството на Луцифер включва възможността да извърши зло, потенциала да извърши неправда, защото като морално същество той притежава свободна воля, която е присъща на съвършените същества.

Всъщност Луцифер е създаден съвършен – в това число и способността му да избира свободно. Обаче след като злоупотребява със своето съвършенство чрез неправилна употреба на свободната си воля, той се покварява, като започва да смята себе си за по-важен, отколкото в действителност е.

Тъй като вече не е доволен от това как Бог го е създал и каква почит му се оказва, този ангел престава да бъде благодарен на Бога и пожелава да получава по-голямо признание, отколкото всъщност заслужава. Как е могло да се случи това с един съвършен ангел, живял в съвършена вселена, е необяснимо, както вече споменахме.

„Грехът е тайнствено, необяснимо нещо. Няма причина за неговото съществуване. Ако се опитаме да го обясним, това би означавало да намерим основание за съществуването му, а то на свой ред би било намиране на оправдание за греха. Грехът е възникнал в една съвършена вселена – нещо, което доказва, че няма извинение“ (Уайт, Е. Истината за ангелите. С. 30 – англ. изд.).


В 1 Солунци 5:18 Павел казва, че трябва да благодарим за „всичко“. Как тези думи ни помагат да преодолеем всички чувства на неблагодарност и самосъжаление, особено в моменти на изпитание?




Цената на гордостта Сряда - 28 септември

В Писанието човек може да забележи две основни преобладаващи теми, или мотиви, които се съревновават една с друга. Едната е темата за Салим, планината Сион, Йерусалим и Новия Йерусалим, които символизират Божието царство. Другата е темата за Вавилонската кула и Вавилон, които представляват сатанинското фалшиво владение. Няколко пъти Бог призовава Своя народ да излезе от езическия Вавилон, за да Му служи в Обетованата земя.

Например Аврам (по-късно наречен Авраам) е призован да напусне Ур Халдейски и да отиде в Ханаанската земя (Битие 11:31-32; 12:1-9). В края на дългото пътуване евреите напускат Вавилон и се връщат в Йерусалим (Ездра, 2 глава). А в книгата „Откровение“ Божият народ е призован да излезе от Вавилон в края на времето (Откровение 14:8), за да живее с Бога на планината Сион и в Новия Йерусалим (Откровение 14:1; 21:1-3,10).


Прочетете Исая 14:12-15. Какви огромни последици за вселената и нашия свят причинява гордостта на Луцифер в небето?


В Библията градът Вавилон символизира сила, противяща се на Бога и на Неговото царство. А царят на Вавилон (специално се намеква за Навуходоносор) става символ на гордост и високомерие. Бог му е разкрил, че Вавилон е само златната глава на големия образ от последователни империи (Даниил 2:37,38). Противопоставяйки се на Божието откровение, царят си прави образ изцяло от злато – символ, че това царство ще трае довека – и дори изисква всички да му се поклонят (Даниил, 3 гл.). Както в случая с тирския цар (Йезекиил 28:12-19), царят на Вавилон също става символ на Луцифер.

Исая 14:3-11 описва падението на надменното и тиранично царство Вавилон. След това Исая 14:12-15 преминава от историческото царство към небесните селения и подчертава, че един подобен горд и високомерен дух е довел до първоначалното падение на Луцифер. Текстът обяснява, че той е планирал да възвиси престола си над всичките небесни множества и да направи себе си „подобен на Всевишния“ (Исая 14:14). Това е началото на една нова и враждебна ситуация, в която Божията алтруистична любов и сътрудничество ще бъдат противопоставени на егоизма и конкурентния дух на Луцифер. Врагът не се бои да обвини Бога в собствените си качества и да разпространява лъжи пред другите ангели. Ето какъв е необяснимият произход на злото във вселената.


Защо е толкова лесно да се възгордяваме и да се хвалим с постовете или постиженията си, или и с двете? Как би могъл да ни помогне Кръстът, за да не падаме в такъв капан?




Разпространяване на неверие Четвъртък - 29 септември

Прочетете Откровение, 12 глава. Какво ни казва тази глава за пренасянето на бунта от небето на земята?


Падението на Луцифер не е просто сблъсък на противоположни възгледи. Откровение, 12 глава казва, че в небето е избухнала неописуема война между Луцифер и ангелите му, от една страна, и Христос и Неговите ангели – от друга. В този пасаж Луцифер е наречен „големият змей“, „онази старовременна змия“, „дявол и сатана“ и „клеветникът на нашите братя“ (Откровение 12:9,10). Христос е наречен „Михаил“ (Откровение 12:7), което означава „кой е като Бога“.

Въз основа на алюзията „архангел Михаил“ (Юда 9) някои тълкуватели смятат, че това е просто един ангел. Но в книгата „Даниил“ всяко основно видение достига кулминацията си в Христос и Неговото вечно царство – камъкът, отсечен не с ръка (Даниил 2:34,45), Човешкият Син (Даниил 7:13), Князът на множеството и Князът на князете (Даниил 8:11,25) и великият княз Михаил (Даниил 12:1). Така че както Ангелът на Господа е самият Господ (Изход 3:1-6; Деяния 7:30-33), така и Михаил би трябвало да е същата Божествена Личност, т.е. самият Христос.

Откровение, 12 глава ни дава общ преглед на тази продължителна борба, която (1) започва в небето с бунта на Луцифер и една трета от небесните ангели, (2) достига кулминацията си с решителната победа на Христос на кръста и (3) все още продължава срещу Божия остатък на последното време.

Разсъждавайки за началото на тази борба, Елън Уайт обяснява, че „Всемилостивият Бог доста дълго търпя Луцифер. Не го свали веднага от високия му пост, когато за пръв път прояви дух на недоволство, нито дори когато започна да представя лъжливи твърдения пред ангелите. Той остана продължително време в небето. Многократно му се предлагаше прошка при условие, че се покае и покори на Бога“ (Уайт, Е. Великата борба. С. 495, 496 – англ. изд.).

Не знаем колко е продължила онази война в небесните селения. Независимо колко интензивна и продължителна е била, най-важният аспект на цялата борба е, че Сатана и ангелите му „не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето“ (Откровение 12:8; Лука 10:18). Разбира се, проблемът е, че те слизат тук на земята.


В кои сфери забелязваме реалността на тази битка, която се разиграва на земята? Коя е единствената ни надежда за победа над нашия противник в тази борба?




Разширено изучаване Петък - 30 септември

Прочетете от Елън Уайт: гл. „Защо бе допуснат грехът?“ от кн. „Патриарси и пророци“ и гл. „Произходът на злото“ от кн. „Великата борба“.

„Няма никаква основателна надежда за изкуплението на онези, които са виждали и са се наслаждавали на неописуемата слава на небето“ и са наблюдавали страшното величие на Бога, и все пак при вида на всичко това са се разбунтували срещу Него. Не съществуват някакви нови и по-прекрасни изяви на Божията възвишена сила, които биха могли да ги впечатлят по-силно от досегашните им преживявания. Ако те са могли да се разбунтуват в самото присъствие на неописуемата слава, не биха могли да бъдат поставени в по-благоприятно положение, за да бъдат изпитани. Няма никакъв друг запас от сила, нито по-големи височини и дълбочини на безкрайната слава, които да оборят техните завистливи съмнения и бунтовен ропот. Тяхната вина и наказание трябва да бъдат съответни на възвишените привилегии, които са имали в небесните дворове“ (Уайт, Е. Сблъсъкът. С. 21 – англ. изд.).

„От началото Бог и Христос знаеха за отстъплението на Сатана и за грехопадението на човека чрез измамната сила на отстъпника. Бог не нареди съществуването на греха, но предвидя Неговата поява и състави план за посрещане на този ужасен спешен случай. Толкова голяма беше любовта Му към света, че сключи завет да даде Единородния Си Син, „за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. С., Нов живот, 2005, с. 9).


Въпроси за разискване:

1. В групата поразсъждавайте върху въпроса дали Бог е в крайна сметка отговорен за произхода и съществуването на злото в този свят. Как бихме могли да отговорим на подобно обвинение?

2. Къде се вписва Кръстът в разбирането ни за целия проблем със злото? Защо Кръстът и това, което се случва на него, трябва да заема централно място във всяко разбиране за произхода на злото?

3. След толкова хилядолетия на грях и страдание в този свят Сатана би трябвало сега да е напълно наясно с трагичните последици от своя бунт. Защото тогава продължава да се бунтува срещу Бога?

4. В Матей 5:43-48 Христос говори за Божията безусловна любов към всички хора като образец за всичките ни взаимоотношения. Как бихте могли да отразявате по-добре този образец в семействата и църквите си?

5. Апостол Павел ни предупреждава, че „дяволът обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне“ (1 Петър 5:8). Прочетете също Ефесяни 6:10-20. Как бихме могли да преодолеем „хитростите на дявола“ (Ефесяни 6:12)?


Тази събота, 01.10.2022 г., ще се молим за църкви „Куртово Конаре” и „Кюстендил А” с групата в Дупница.




Разказ
Част 13: Подготовка за срещата с Исус
От Андрю Макчесни

Демоните не се обаждат. Бащата вярва, че Христос е спечелил победа над Сатана чрез кръщението и затова дяволът се е опитвал толкова упорито да му попречи.

Мирът изпълва семейния дом. Майката е дяконеса и все още пее в хора. Едуардо Младши е на 17 години и завършва гимназия.

Бащата, който е на 43 години, разказва невероятната си история в църквите в Бразилия и мнозина от тези, които я чуват, предават живота си на Исус. В Коари, където бащата решил да последва Исус, 16 души са предали сърцето си на Исус, след като чули неговото свидетелство.

Бащата отдава това на действието на Святия Дух, а не на своята история.

„Преживяването ми е разтърсващо, но аз виждам как Святият Дух действа в сърцата им, докато слушат“, казва той.

В допълнение към своя разказ бащата разпространява библии и вече ги е подарил на майка си, на по-голямата си сестра и на двамата си по-малки братя. Той се моли за тях. Майка му престанала да посещава храма на Кандомбле дълго преди неговото кръщение. Когато разбрала, че демоните се опитват да го убият, решила никога повече да не се свързва с тях.

Докато се радва на новия си живот в Христос, бащата продължава да бди, като се моли и чете Библията всеки ден. Той помни 1Петрово 5:8, където е записано: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.“

Никога не забравя предупреждението в Матей 12:43-45, където Исус заявява: „Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.“

Бащата обаче не се страхува. „Дори и сега дяволът няма власт над мен. Това проповядвам във всяка църква, която посещавам.“

Мечтае за деня, когато ще се срещне с Исус лице в лице. „Моля се Господ никога да не ме остави. Моля се и аз никога да не Го предам. Моля се да остана верен и да устоя докрай. Надявам се да го видя. Това е моята надежда.“



Created by ULimited®