Както с почти всичко друго в Писанието, има спор между християните и за пророчествата, а това често убеждава останалите, че библейските пророчества са загуба на време. Защото след като християните се карат за всяка точица в тях, колко надеждни би следвало да са те? За жалост, много вярващи също започват да смятат, че библейски книги като „Откровение“ са просто неразбираеми. Вместо да ги четат, те ги отбягват, понякога с помощта на добронамерен пастор, който смята, че изучаването на пророчествата може да създаде повече проблеми, отколкото ще реши.

Невинаги е било така. За първите осемнадесет века от християнската история повечето християни не са имали проблем с пророчествата и е имало доста изненадващо високо ниво на съгласие за това какви са основните вести в тях. Такъв е бил и Божият план: „Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл“ (1 Коринтяни 1:10).

Тази седмица ще разгледаме някои принципи, водещи до последователно и надеждно разбиране на пророчествата.

Влезте в някоя християнска книжарница и разгледайте набързо заглавията на книгите за библейски пророчества. Бързо ще откриете, че има смайващо разнообразие от възгледи и тълкувания и може да се изкушите да приемете, че никой не може истински да разбере какво говорят книги като „Откровение“. Например един автор казва, че антихристът не е нищо друго освен метафора. Друг твърди, че ще дойде в бъдеще. А трети, че е препратка към нещо или някой от времето на езическата Римска империя. Както казва един възрастен проповедник: „Май че Библията е като стара цигулка: можеш да изсвириш на нея каквато си поискаш мелодия“.

Самата Библията обаче не говори нищо подобно. Тя ни кани да четем с презумпцията, че Бог не говори напразно и че можем да разберем истинността на думите Му чрез Словото.

Много университети предлагат курсове за „Библията като литература“ или нещо подобно. Вярващият човек може да се изуми, докато слуша безкрайните лекции и открие единствено, че професорът чете Библията, както някой би чел езически митове. Идеята е, че може да има частица от морална „истина“ в тези истории, но следва да ги тълкуваме както си поискаме. За тези учители възгледът, че книгата е вдъхновена от Бога, предизвиква насмешка.

Следователно учителят чете Библията, но не чува Божия глас. Други стигат до заключения, съвсем различни от библейската вест. Без да бъдат покорни на Господа и без сърце, възприемчиво за истината, читателите вероятно не само ще пропуснат библейското послание, но и ще разберат неправилно любящия и свят характер на Бога, разкрит върху страниците ѝ. Това може да се случи по-лесно, отколкото предполагат мнозина, затова четенето на Библията без правилните средства и без (най-важното) правилното отношение под ръководството на Светия Дух може да се окаже пагубно.

Нищо не е така отчайващо, както желанието спешно да общуваш с някого, например в клиника или аптека, а да си в чужда страна и почти да не говориш езика. Знаеш какво трябва да кажеш, но не ти идват необходимите думи.

При Бога се получава различен проблем. „Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли – от вашите помисли“ (Исая 55:9). Проблемът не е, че Бог няма думите, с които да общува с нас. Трудността е, че ние нямаме думите или интелектуалната способност да Го разберем напълно.

Истината е, че никога няма да разберем напълно Божия ум, понеже Той е безкраен и всезнаещ. Едва-едва разбираме нещо от творението, как бихме могли напълно да разберем неговия Творец? Невъзможно е.

Но макар да не можем да разберем всичко, в състояние сме да осмислим необходимото за своето спасение (2 Тимотей 3:14,15). Когато апостолите обясняват евангелието на слушателите си, често споменават за изпълнили се пророчества, от което бихме могли да заключим, че една от най-важните цели на пророчествата трябва да е по един или друг начин да ни заведат при Исус и обещанието за спасение, предложено на цялото човечество.

Все пак Господ, чрез Когото е било създадено всичко (Колосяни 1:16; Йоан 1:1-3), слиза на нашата земя, а след това принася Себе Си в жертва на кръста за греховете на всяко човешко същество, дори и най-окаяното. Ето колко много ни обича Бог. След като е направил всичко това за нас, Господ несъмнено ще иска всеки един, включително и най-окаяните, да разберат какво ни предлага в Исус. А пророчествата правят именно това.

Не необичайно да чуем проповедници да използват Даниил 12:4, за да предсказват бум на технологичните и научните знания преди Пришествието на Христос. Много от тях използват текста, за да опишат напредъка в начините на придвижване през миналия век. Доста от нашите книги са възприели този подход. Подобни тълкувания имат основание, но тук може да се крие и нещо друго.

Прочетете отново пасажа. Указанията на ангела започват със заповед към Даниил: „затвори думите и запечатай книгата“. Обсъжданата тема е самата книга. Възможно ли е това знание, което изведнъж ще се разшири в края на времето, да е познанието за самата книга „Даниил“?

Това прави тази книга малко по-различна от „Откровение“, тъй като Йоан не получава заповед да запечата книгата (Откровение 22:10). Тя трябва да бъде разбирана още от самото начало, защото „времето е близо“. А „Даниил“ ще бъде разбирана по-ясно в някакъв далечен момент в бъдеще.

С течение на вековете много искрени християнски мислители са се опитвали да я обяснят и някои от тях доста са напреднали. Обаче разбирането за нея се разширява бързо след края на пророчеството за 1260-те години, което завършва през 1798 г., когато по целия свят множество тълкуватели стигат до заключението, че нещо грандиозно ще се случи около 1843 г. Най-забележителният от тях е Уилям Милър, чиито проповеди поставят началото на Голямото адвентно движение от XIX век и започва една нишка от събития, от която се ражда църквата на „остатъка“ с ясното разбиране за трите ангелски вести.

С други думи, раждането на нашето глобално движение е изпълнение на предсказанието от „Даниил“, че „знанието ще се умножава“ в „края на времето“.

Без да съдите дали някой ще бъде спасен, помислете за „тъмнината“, в която битува голяма част от християнството. Пренебрегва се и дори се отхвърля нещо толкова основополагащо като седмия ден, събота, утвърден в Едем, а се почита неделята – ден, произлизащ от римското езичество. Или помислете за пълното неведение по отношение на смъртта, като огромното мнозинство християни вярват в езическия възглед, че мъртвите веднага се възнасят към друг живот, а за някои това означава и вечно горящ ад.

Трябва да сме много благодарни – и смирени – че знаем истината.

Адвентистите от седмия ден дължат много на Уилям Милър за разбирането на библейските пророчества. Въпреки че неговото тълкувание на ключови пасажи (като Даниил 8:14) не е съвършено, методологията му е важна, защото прокарва пътя за раждането на нашето движение на остатъка от последните дни.

В известен смисъл изучаването на Библията не е много по-различно от подреждане на голям пъзел. Ако съберете две или три парченца, е почти възможно да различите цялата картина. Може би на тези две или три парченца ще видите кон и ще стигнете до заключението, че подреждате картина с коне. Но на няколко други парченца се показват пилета и крава и щом подредите стотици от тях, накрая виждате, че редите картина с пейзаж, включваща град, ферма и планинска верига в далечината.

Една от основните грешки на християните при изучаването на Библията е, че я смятат за сборник от несвързани поговорки или притчи, които могат да употребяват за решаване на конкретен проблем. Някой използват простички ръководства или конкорданси, в които бихте могли да намерите полезни стихове по доста теми и да приемете, че те представляват всичко, което учи Библията по даден въпрос.

За жалост, такива хора възприемат същия подход и към пророчествата, като изваждат отделни стихове от контекста им и ги сравняват с настоящите събития вместо с останалата част от Библията. Отчасти по тази причина наблюдаваме такъв постоянен приток от съвременни книги за пророчествата, които трябва да се обновяват всяка година, защото бъркат в онова, което твърдят, че ще се случи – и кога то ще се случи.

Ето защо е много важно не само да си харесваме някои конкретни стихове по дадена тема, но и да изучаваме внимателно всичко в Библията, казано по тази тема, както и да отчитаме контекста, в който то е било казано. Много е лесно да се извади един пасаж от неговия контекст и да му придадем какъвто смисъл си пожелаем.

Един от ключовите въпроси за изучаващите пророчествата е да решат как да определят дали езикът на Библията трябва да се приема буквално, или преносно. Как човек решава дали авторът използва символичен език и как да разбере какво представлява символът? Най-важното е да видим как този образ или символ се използва в цялата Библия, а не как се употребява в нашето съвремие. Например някои приемат, че мечката от Даниил, 7 глава сочи към Русия, понеже същият образ днес често се използва като символ на тази страна. Това не е логичен, нито безопасен начин да се тълкуват пророческите символи.

Следвайки простичкото правило, че Библията трябва сама да определя собствената си терминология, ще отстраним повечето от загадките в пророческия символизъм. Например ще видим, че рогът може да символизира политическа власт или народ. Мечът може да символизира Божието Слово. И жената може да бъде символ на църквата. Тук ясно виждаме как Библията сама тълкува себе си.

Обаче остава да дадем отговор на въпроса защо Бог говори със символи, а не направо? Защо например Петър тайнствено нарича Рим Вавилон в 1 Петър 5:13?

Може да има много причини Бог да предава пророчествата на символичен език. В случая с новозаветната църква например, ако книгата „Откровение“ беше назовала ясно Рим като извършител на толкова много злини, вече тежките гонения на църквата сигурно щяха да станат още по-жестоки. Каквито и да са били причините, можем да разчитаме на това, че Бог иска да разберем значението на символите.

„Проповедници и народ заявяват, че пророчествата на „Даниил“ и „Откровение“ са неразбираеми тайни. Но Христос насочва учениците Си към думите на пророк Даниил във връзка със събитията по онова време и казва: „Който чете, нека разбира“ (Матей 24:15). А твърдението, че „Откровение“ е тайна, която не може да бъда разбрана, противоречи на самото заглавие на книгата: „Откровението на Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което скоро трябва да стане (…) Блажен този, който чете, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него, защото времето е близо“ (Откровение 1:1-3). (…)

При цялото свидетелство на Библията как така хората дръзват да поучават, че „Откровение“ е тайна, която човешкият ум не може да схване? Това е разкрита тайна, разтворена книга. Изучаването на „Откровение“ насочва ума към пророчествата на „Даниил“ и двете книги дават най-важната информация, предоставена от Бога на хората, и засягаща събитията, които ще се случат в края на историята на този свят.

На Йоан са разкрити дълбоко вълнуващи и важни сцени от опитността на църквата. Той вижда мястото, опасностите, борбите и окончателното избавление на Божия народ. Записва последните вести, които ще подготвят земната реколта за жътвата: или като снопове за небесната житница, или като снопове за изпепеляващия огън. Разкриват му се изключително важни теми, особено за последната църква – за да може тези, които се обърнат от лъжата към истината, да бъдат известени за предстоящите опасности и борби. Никой не бива да остава в тъмнина за това, което очаква земята“ (Уайт, Е. Великата борба. с. 341, 342 – англ. изд.).

Тим бил мисионер отскоро и се страхувал. Продавал християнски книги на остров в Югоизточна Азия, където християните били малко, и не искал да има никакви проблеми. Докато вървял по улицата, се помолил и нервно пристъпил в ателието на една шивачка. Пред себе си видял четирима души да чакат на опашка.

Бавно изминали десет минути. Чакането се оказало по-дълго, отколкото очаквал. Изкушавал се да си тръгне, но нещо го възпряло.

Забелял, че шивачката често поглеждала към него със странно изражение на лицето си. От време на време дори се приближавала към едната страна на тезгяха, близо до стената, за да може да надникне иззад клиентите си и да огледа по-добре лицето му.

Накрая и последният клиент напуснал ателието и дошъл редът на Тим. Но преди да изрече и дума, шивачката посочила към книгите, подаващи се от чантата му. „Искам тази книга – възкликнала тя. – Искам тази книга и тази!“.

„Какво? – отвърнал Тим. – Как изобщо знаете, че имам книги за продаване?“

„Сънувах един сън – отговорила шивачката. – В него видях млад човек, който изглеждаше точно като вас. Носеше книги, които трябваше да прочета, а една от тези книги бе озаглавена „Великата борба“. Затова знаех, че ще дойдете. Знаех, че трябва да си купя „Великата борба“. Имате ли тази книга?“.

Опасенията на Тим, че ще има проблеми като мисионер, веднага се изпарили. Развълнувал се, че продава книги. Осъзнал истинността на Второзаконие 31:8, което гласи: „Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; няма да се оттегли, нито ще те изостави; не се бой!“. Тим знае, че Бог ще върви пред него, за да проправя пътя той да разнася благата вест за Исус и за скорошното Му идване.

Молете се за Тим и за други мисионери, които се опитват да достигнат до недостигнати групи от хора в Южноазиатската-Тихоокеанска дивизия, където се е случила тази история. Благодарим ви за даренията от 13-та събота това тримесечие, които ще помогнат за разпространяването на евангелието в тази Дивизия.

Историите след уроците илюстрират следните цели от стратегическия план на Църквата на адвентистите от седмия ден „Аз ще отида“: Мисионска цел №1. „Да съживи идеята за световната мисия и жертва като начин на живот, включващ не само пастори, но всеки църковен член, млади и стари, в радостта да свидетелстват за Христос и да създават ученици“. Мисионска цел №2. „Да подкрепя и разнообразява адвентното мисиониране в големите градове в Прозорец 10/40 сред недостигнати и слабо достигнати групи от хора и в нехристиянски райони“. За повече информация посетете уебсайта: IWillGo.org.