"Към Мене погледнете
и спасени бъдете..."
Адвентната българска мреж@
Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден
|
Рубрика "Пастор онлайн"Тук можете да прочетете някои от зададените въпроси с техните отговори от п-р Венцислав
Панайотов, които могат да представляват интерес за повече посетители.
Въпрос:Какво е мнението ви за истинския пост както е писано в Исая? Какво да правя като не мога да издържа поста напълно да се покорявам във всичко на Бог? Повечето от мислите ми не са насочени към Бог по време на пост.Ханова
Отговор:Постът е духовна практика, която ни помага да се свържем по по-интензивен начин с Бога. Макар и да няма изрична заповед за постене в Библията, постът е практикуван в различните епохи от вярващи хора и им е помагал в техния духовен път. В своята същност, традиционно, постът е отказ от храна и/или вода за определне период от време, с цел концентриране върху молитва и търсене на Бог и по-ясно разбиране на волята му. В съвремието някои християни практикуват отказ за известно време от социални медии, интернет и други занимания, за да могат да имат по-качествено време с Бог. Когато сме решили да постим е добре не само да се откажем от храна или други занимания, но и за определения период, да планираме конкретно време за молитва, четене на Словото и размисъл. Така мислите ни по-лесно ще бъдат свързани с духовната сфера. Добре би било човек да се усамоти и физически някъде, така че да не бъде обезпокояван по време на пост. Исус отиде в пустинята, където няма хора и други занимания, за да може да се отдели от света и изцяло да се посвети на Бога. Въпрос:Здравей Венци,Можеш ли да коментираш стиховете от I Петрово 3: 18-20. Защото някои деноминации смятат че тези стихове потвърждават задгробния живот. Влади Търговски
Отговор:
Здравей, Влади, КОИ СА „ДУХОВЕТЕ В ТЪМНИЦАТА“, НА КОИТО E ПРОПОВЯДВАЛ ХРИСТОС? „Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода“ (1 Петрово 3:18-20). Много християни вярват, че във времето между Неговото разпятие и Неговото възкресение Христос е отишъл и е проповядвал на духовете в преддверието на ада. За тях това доказва, че има нематериален дух, който представлява реалната личност, която се отделя от тялото при смъртта. Това вярване също твърди, че безбожните хора в дните на Ной са получили втори шанс, докато останалите мъртви не са получили, след като Исус не е отишъл да проповядва при мъртвите от всички векове. В цялото послание има индикации, че вярата на читателите на апостол Петър е била изпитвана (1:6,7) и че те са били несправедливо оклеветявани, оскърбявани и ругани за това, в което вярват (2:12; 3:9, 16; 4:14). Готовността на Исус тихо да издържа страдание заради тях е представено като идеал, на който да подражават пред лицето на гонението (2:20-23; 3:17,18). Петър им казва, че Христос е страдал, за да „ни приведе при Бога“ (3:18). Следва споменаване на смъртта и възкресението на Христос. Той е „умъртвен по плът, а оживотворен по дух“, т.е. „чрез Светия Дух“ (NKJV). Мнозина, поддържащи възгледа, че Исус е отишъл при духовете в затвор между Своето възкресение и възнесение, вярват, че Исус е отишъл там, за да прогласи Своята победа над силите на злото. Те разбират „духовете в тъмницата“ като алюзия към един еврейски мит, основан на Битие 6:4. Според един предхристиянски, еврейски апокалипсис, ангелски същества, наречени „Пазители“ са били изкушени от красотата на земни жени, имали са сексуални отношения с тях и са създали потомство от гиганти. Въпреки че потопът най-вероятно е унищожил телата на тези гиганти, тяхното съществуване продължило под формата на зли духове. Смята се, че повечето от тези духове са били затворени от Бог до деня на съда (виж неканоничната книга 1 Енох 6:1-7:1; 9:7,8) Предположението, че апостол Петър говори за този мит, въвежда доста проблеми, които накратко ще разгледаме. Първо, трябва да отбележим, че този пасаж не може да бъде използван в подкрепа на идеята, че Исус е проповядвал на душите на всички мъртви хора, както някои съвременни парафрази на тези стихове на пръв поглед поддържат. 1 Петрово, 3 глава е много конкретен, що се отнася до времето. Всяка фраза от съответната част от стих 20 прогресивно ограничава периода, за който става дума. Той гласи буквално: „когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега“. Тълкуването на този стих, че Христос е проповядвал на избрани неколцина от мъртвите, за да им даде втори шанс за спасение, също е погрешно. Отделно от факта, че това не би било честно, тъй като във Второто си послание апостол Петър изключва дори възможността, че те биха могли все още да бъдат спасени, като ни уверява, че подобно и ангели, които са съгрешили и жителите на Содом и Гомор, Бог е затворил както и безбожните от времето на Ной, за да бъдат наказани в деня на съда (2 Пет. 2:4-9). Важно е да отбележим как Исус е посетил тези духове. Според повечето естествени и праволинейни разбирания на стих 19, Исус е отишъл при тях чрез Своя Дух. Апостол Петър не смята, че Исус е отишъл в отделно, безтелесно духовно състояние, както някои преводи предполагат (напр. TEV, TNIV), и това е видно от единственото друго споменаване в посланието на „Неговия Дух“. 1 Петрово 1:11 описва как Духът на Христос е ръководил пророците в тяхното предсказване на спасението, което ще дойде чрез Исус. Дори Ной е проповядвал вестта на спасение. Петър го нарича „вестител“ или „проповедник“ (keryx) на правдата (2 Пет. 2:5), като употребява дума със същия корен, както и глагола „прогласен“ или „проповядван“ (kerysso) от 1 Петрово 3:19. Всъщност в Новия Завет тези думи се отнасят почти изключително само до проповядване на евангелието. Затова изглежда невероятно как този стих би могъл да се отнася до прогласяване от страна на Исус на Неговата победа над демонски духове. Ако тези духове са били победени и сега са затворени и чакат деня на съда, защо има толкова много споменавания в книгата „Деяния на апостолите“, в посланията на апостол Павел и в книгата „Откровение“ на продължаващата борба против злите сили? Със сигурност Петър не казва (както си е мислел авторът на 1 Енох), че Бог е затворил само някои от злите духове! Най-доброто тълкувание на този труден текст е, че Исус е проповядвал на духовете в затвора чрез Светия Дух, който е говорил чрез Ной. Исус казва на Своите ученици, че Духът ще „обвини света за грях“ (Йоан 16:8). И точно както Божият Дух говори чрез учениците през първи век, така говори и чрез Ной във времето на потопа. Исус, в съответствие с думите на Исая, казва, че Неговото дело включва проповядване на освобождението на затворниците (Лука 4:18; Ис. 61:1; срв. Ис. 42:7). Да наречем хората от дните на Ной „духове“ звучи странно за съвременните уши, но не би било необичайно за ранните християни повече, отколкото да говорим за хората като за „души“ за нас днес. Думата, която е употребена относно дух (pneuma), често се използва за човешки същества. Тя се споменава в 1 Петрово 3:19, за да подчертае духовната връзка на хората с вестта за спасение, прогласена чрез Ной. Жителите на предпотопния свят, въпреки че сякаш са били в безопасност и сигурност, реално са били на „подсъдимата скамейка“, защото светът им е бил обречен на унищожение чрез потоп. Единствената им надежда е почивала в приемането на предупреждението, дадено чрез Ной и влизането в ковчега. Дните на Петър са сравнени с дните на Ной – Апостол Петър желае неговите читатели да разпознаят приликата на тяхното време с дните на Ной (срв. Мат. 24:37-39). Той им пише с чувство на спешност и увереност, че вероятно не след дълго Христос ще се завърне, за да съди света чрез огън (1 Пет. 1:3-7; 4:17; срв. 2 Пет. 3:5-7). Стреми се да ги насърчи, че както Ной и семейството му са стояли като дребно малцинство против тогавашното популярно мнение, те също, въпреки че са малко на брой и несправедливо оклеветявани и обиждани за вярата си, са „влезли в ковчега“, иначе казано, чрез кръщението. Петър дори нарича кръщението antitypos или „антитип“ на спасението, преживяно от хората в ковчега (1 Пет. 3:21). Подобно на Ной и на неговото семейство, вярващите биха могли да се изправят с увереност пред неизбежното унищожение на този стар свят, знаейки, че кръщението (да бъдат „спасени чрез вода“) гарантира безопасно преминаване в новия свят. Апостолът бърза да добави, че кръщението само по себе си не спасява човека. То е безсмислено, освен ако не представлява отговор на добра съвест спрямо Бог. Същият Дух, чрез Когото Исус възкръсва от мъртвите и говори чрез Ной, пророците и апостолите, апелира към хората днес да бъдат спасени чрез смъртта и възкресението на Христос, тъй като Той сега е поставен на трона „отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили“ (1 Пет. 3:22, NIV). Въпрос:Здравейте пастор Панайотов! Знаем от Библията, че в миналото са се допитвали до Господа чрез хвърляне на жребий. Кой е правил това и при какви случаи, и как стои въпроса с хвърлянето на жребий днес?Руженка
Отговор:Хвърлянето на жребие е една широко разпространена практика в древността, която се е използвала за разрешаване както на делови въпроси, така и за разбиране на Божията воля. От Стария завет става ясно, че и евреите ползват тази практика по подобен начин. Има редица текстове (Числа 26:55, 33:54; Исус Навин 14:2, 17:1,2), които свидетелстват, че земята е била разделяна между племената и техните семейства чрез хвърляне на жребий. В същото време виждаме, че пророк Самуил, когато по искане на народа за цар, в процеса на избор използва жребии за да открие Божията воля. Козелът за отпущение се избира с жребий. Така бива избиран и реда на службата на свещениците ( Лев. 16:8; 1 Лет. 24:5, 25:8). Евреите са търсили Божията воля и чрез хвърляне на жребий. В Притчи 16:33 се казва: „Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.“ В Новия завет, чрез идването на Исус Христос и неговия живот сред хората, имаме най-голямата проява на Божието откровение сред нас. Изследвайки принципите, които откриваме в живота на Исус Христос, всеки човек може да открие и разбере принципите, по които с Божия помощ да гради живота си. В този смисъл хвърлянето на жребий като начин за разбиране на Божията воля става безсмислено. „Бог,Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете“ (Евр. 1:1-2). Има редица практики от Стария завет, които днес, след появата на Исус Христос на земята и завършеността на Свещеното писание, трябва да останат в историята. Разбира се хвърлянето на жребий за разрешаването на делови въпроси се практикува и до днес и в това няма нищо лошо. Въпрос:Здравей Венци,Използвам случая да те поздравя, а случая е да задам един въпрос, на който ми е трудно да намеря отговора. Вярвам, че това няма да те затрудни и затова се обръщам към теб. Защо в протестантските Библии има 66 книги, а в Православната и католическата повече? Пожелавам ти много мъдрост и сила от Святия Дух в полето на което се бориш. Незабравяй, че победата осигурява Годпода, а от нас е нужно да осигурим доверието. Чест е за мен твоят отговор! Стойчо - ЦАСД Стара Загора
Отговор:Здрасти Стойчо, Въпросът с тъй наречените “канонични” и “не канонични” книги е бил причина за дълги и полемични дискусии през църковната история. В протестантските преводи на Стария завет има 39 книги, а при католиците и православните към тях допълнително още 10 други книги. Проблемът идва още от времето на Стария завет. В превода на Септуагинтата, първия гръцки превод на книгите на Стария завет, който е правен 1,2 века пр. Хр. попадат и не каноничните книги. От друга страна в еврейската Библия, тъй наречения “танах” (това е акроним на трите основни части на Стария завет, а именно: закона, пророците и писанията) не попадат не каноничните книги. Йосиф Флавий живял през 1 в. сл. Хр., когато говори за еврейските боговдъхновени книги споменава само 39-те книги (при евреите те са групирани по друг начин в 22 книги), но не посочва другите 10. Тук е мястото да се посочи, че не каноничните книги са писани в по-късно време, през тъй наречения между заветен период, в който не се появяват пророци (1-4 в. пр. Хр.). Евреите и до днес ги възприемат като исторически книги, но не им отдават същото значение и важност, както на закона, пророците и писанията. През ранно-християнската епоха са водени спорове за мястото на не каноничните книги в канона. В крайна сметка те попадат в православните и католически преводи, макари и с различна аргументация. Православните следват превода на Септуагинтата и включват тези допълнителни книги в Библията си. За тях те са част от канона, но авторитета им не е същият, както при другите 39, с други думи те имат второстепенен авторитет. При католиците не каноничните книги не са с по-малък авторитет, а са просто книги, които са хронологически писани по-късно. Това е най-общо, макар че темата е достатъчно просторна. Поздрави и Бог с теб и семейството ти!
Въпрос:Здравей брат Венци!Пише ти сестра Мая от църква гр. Белоградчик. От скоро работя в Център за грижи за деца с много тежки
увреждания. Децата са на легло, напълно неподвижни с физически и психични увреждания. Грижите за тях са денонощни.
Молбата ми е как да процедирам когато се наложи да съм на работа в събота, тъй като ще работим на график.
Мая
Отговор:Здрасти Мая, Въпрос:Има ли случай, в който на дадена личност да се откаже кръщение?Йорданка Костадинова
Отговор:Здравейте, има случаи, в които църквата може да откаже кръщение. Когато кандидатът не отговаря на изискванията за членство описани в църковния наръчник или когато той подържа открито грях в живота си, за който не желае да се изповяда. Въпрос:Здравей брат Венци! От известно време слушам от наши братя и сестри, че според тях, не е ясно дали на новата земя ще има семейства и дали там хората ще се женят. Техните твърдения са, че стихът в Мат 22:30 се отнася само за хилядагодишния период, а не за новата земя. Би ли споделил какво е становището ти по този въпрос?Иво
Отговор:Здравей Иво, Въпрос:Венци, здравей!От доста време не мога да намеря отговор на една поредица въпроси. Обръщам се към теб, защото напоследък те стават доста популярни в публичното пространсво и много хора започват да се пристрастяват. Става въпрос за йогата и за енергиите. Всички знаем, че Господ е вдъхнал на човека жизнена енергия, но искам да попитам има ли реални енергийни центрове? Как се зареждат и разреждат те? Ако си го обясним на принципа на батерията става много просто, но няма ли опасност да залитнем в опасна посока? Може ли физичен път да се даде отговор на тези въпроси, защото иначе звучат доста мистериозно? Има ли човекът аура? Благодаря много! Боряна
Отговор:Здравей, Боряна, Въпрос:Здравей, Венци. Не разбирам добре притчата за хитрия настойник. Не разбирам какво иска да каже Исус с думите: "Спечелете си приятели посредством неправедно богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища". Как да си спечелим приятели? По-горе в притчата Исус похвалва хитрия настойник за осроумието му, но аз доколкото разбирам той продължава да е некоректен към своя работодател. За какво точно го похвалва Исус?Емилия Бардарова
Отговор:Притчата за нечестивия управител не е лесна за разбиране. В богословието има разлини опити за нейното разбиране и обясняване. Основния проблем идва от израза "неправедното богатство", който сякаш не се вписва в християнската ценностна система. За да разберем текста трябва първо да установим, че става въпрос за притча. При тълкуването на притчите е необходимо да се открие главното сравнение, което автора цели да предаде с притчата. Разликат между притча и алегория е именно в това. При алегорията може да има безброй много сравнения, докато при притчата има едно основно сравнение, което води и до основната идея. В нашата притча това сравнение го откриваме ясно заявено в Лука 16:8 а: "Господарят му похвали неправедния настойник за това, че е постъпил остроумно..." Исус не разказва притчата за да разпиляваме както това е правил настойника, Той го дава за пример единствено по отношение на съобразителността и прозорливостта му. И след това идва и приложението за нас описано в следващите стихове. Идеята е, че вярващите хора могат да се поучат от опита и съобразителността на хората в този свят и да приложат тези качества за нещо много по-полезно, а именно за вечните неща. Исус няма предвид да ни подтиква към трупане на грешно богатство, а по-скоро ни кара да се научим от хората, които го правят и да приложим тяхното остроумие за добри идеаяли и цели. За по-доброто разбиране на притчата трябва да се има предвид и контекста. Тази притча е част от един цял комплекс от пет притчи, които описват отношението ни към Бог и вечните ценности. Тези притчи са били слушани както от учениците (16:1), така и от бирници, грешни, но и от фарисеите (15:1,2). В 16:14 се казва, че фарисеите са го слушали и те биват описани като сребролюбци. Исус противопоставя сребролюбието на любовтта към Него и призовава да се учим от хората в този свят, но само от добрите им неща, не и от любовтта им към неправедното богатство. Въпрос:Господин Венцислав Панайотов, моля Ви дайте ми яснота за стихове Рим.8:29-30 и Ефес.1:4-5. Благодаря Ви!Йорданка Костадинова
Отговор:Здравейте,
Въпрос:Здравей, братко казвам се Андрей искам да ти задам един въпрос. Какво умира на кръста, Божеството или човешкото в Исус? Благодаря ти предварително за отговора.Андрей
Отговор:Библията не разглежда въпроса за смъртта на Христос от гледна точка на естествата. Тя просто констатира, че човекът Исус Христос умира на кръста. Това е сигурно. Ако тръгнем да разсъждаваме, дали божественото естество на Исус умира също на кръста, ще влезем в абсурдна логика, защото Бог е вечен и безсмъртен. Аз лично не се наемам да спекулирам с въпроси, на които самата Библия не дава ясен отговор. Едно обаче е сигурно. Исус Христос умира на кръста като човек, така че можем спокойно да твърдим че човекът Исус Христос умира на кръста. Бог няма как да умре. Въпрос:Здравейте п-р Панайотов, пише Светослав Старипавлов от ц. Белово.Интересува ме въпроса за дете, което се е родило живо, но с дефект и след два дни е починало, такова дете ще бъде ли спасено при идването на Исус? Въпроса го задава моята баба, понеже тя е имала такъв случай и се интересува много дали това дете ще получи спасение. Ако може обяснете след това как стои въпроса не само със живородените, но починали след това деца, а и тези, които са мъртвородени. Благодаря предварително. Светослав Старипавлов
Отговор:Здравейте Светославе, Въпрос:Здравейте,пасторе! Може ли да ви попитам от коя година започва разпространението на адвентизма в България?Крум Москов
Отговор:Здравейте, Църквата на адвентистите от седмия ден е християнска църква от протестантски тип възникнала във втората половина на 19 век в Съединените американски щати. В центъра на нейните учения и разбирания стои Библията, като единствената книга с канонична стойност. Адвентистите от седмия ден вярват, че спасението на човека от греха е възможно единствено и само въз основа на вярата в изкупителната смърт на Исус Христос на Голгота. Те очакват Второто идване на Исус Христос на земята. Едно събитие, което ще промени из основи хода на историята. Адвентистите от седмия ден пазят библейската събота като една заповед дадена от Бога за всички хора. Първите адвентисти в България са немски заселници от Крим, Русия, които в началото на деветдесетте години на 19 век идват в нашата страна. Те се заселват като колонисти в североизточна Добруджа, където и основават свои групи. Първият член на българската адвентна църква е българският евреин Яков Гринберг. Той е кръстен през 1896 г. в гр. Русе. Във времето от Балканските и Първата световни войни до 1920 г. църквата на адвентистите в България изживява трудни периоди. В 1919 г. в България има три църкви: София, Русе и Габрово, като по това време църквата в Тутракан се намира в румънски владения. През 1924 г. в София е основано издателство “Нов живот”, чиито книги дават голям тласък в развитието на църквата. От този момент нататък, до голяма степен благодарение на разпространяваната религиозна книжнина, членството нараства с бързи темпове. Първата църковна сграда е построена през 1924 г. в София на ул. "Солунска" 10, където и до днес се помещава една от софийските адвентни църкви. Бързият растеж продължава и през тридесетте години на 20 век. Той позволява на църквата да се заеме със някои социални проекти, които вече и създават и име в тогавашното общество и я изваждат от сянката на анонимността. През 1936 г. адвентната църква открива детско летовище в гр. Своге, в което всяко лято на няколко смени почиват социално слаби деца от столицата. Тази дейност се извършва в сътрудничество със отдел “Социални грижи” към кметство София. След трудните години на Втората световна война църквата на адвентистите продължава да развива активно своята дейност. През 1945 г. в България има 1344 адвентисти от седмия ден. Построени са църковни сгради в градовете Стара Загора, Габрово и Добрич. В края на четиридесетте години е организирано средно училище в гр. Своге. Чрез регионални и национални сбирки и конференции активно се развива и младежка дейност. На проведеният през 1948 г. църковен събор се образува Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден в България с две съединения – северно със седалище в Русе и южно със седалище в Пловдив. От началото на петдесетте години комунистическия режим започва репресивни мерки към всички религиозни общества в страната, в това число и към адвентната църква. Последователно са затворени от държавата издателството и училището. По-късно е прекратена и дейността и на двете съединения. Така започва най-черната страница в историята на адвентната църква в България. В този труден период не е било възможно редовното провеждане на църковни събори за избор на ръководство на Съюза на църквите. Някои имоти са били конфискувани. Уволненията на проповедници и пастори се превръщат в “нормални” събития за църквата. Някои от тях лежат в затвора или са интернирани в отдалечени села. Млади адвентисти, заради своята вяра, са осъдени по време на отбиване на редовната си военна служба за по на няколко години затвор. До 1989 г. църквата в България за големи периоди от време е била изцяло откъсвана от световната адвентна църква. След промяната ограниченията са премахнати и е възстановен редовния църковен живот. През 1990 г. Църквата на адвентистите от седмия ден получава официална регистрация от дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и признание като традиционна протестантска църква. От 26.03.2004 г. на основание чл. 18 от новия Закон за вероизповеданията църквата получава съдебна регистрация. През 1992 г. възобновява дейността си издателство “Нов живот”. Днес църквата наброява 7 700 члена. Цялата история на адвентната църква в България показва желанието на адвентистите да помогнат в процеса на религиозна просвета на нашия народ. Със слово и живот те спомагат за издигането на християнските морално-нравствени ценности в нашата страна. Не напразно в далечната 1934 г. след поредната провокация от зле настроени граждани, които хвърлят взривно вещество в залата за събиране на църквата в гр. Варна, вестник “Варненска поща” в бр. 5465 охарактеризира адвентистите от седмия ден като “едно мирно християнско общество”. Въпрос:Здравей, Венци!Бих искал да те помоля да хвърлиш малко повече светлина относно понятията използвани в 1 Йоаново 5:16,17 - смъртен и несмъртен грях. Какво има предвид Йоан с това и как да го рабираме в контекста на Библията. Благодаря. Влади
Отговор:Здравей, Текстовете в 1 Йоан 5 глава, в които се споменава за смъртен и не смъртен грях са трудни за обяснение, защото на много други места в Библията четем, че когато един грях е изповядан, то той бива и простен. Първо нека отбележим, че изказването за смъртен грях е по-скоро отклонение от основната мисъл и не подържа основната логическа линия на мислене. Йоан просто вмъква в 5:16, че има и не смъртен грях, но основно той говори за греха, при който трябва да се молим за хората около нас. Второ авторът не дава списък с грехове, които имат смъртен характер, поради което не трябва да се спекулира и да се конкретизират конкретни деяния като смъртни грехове (практика, която за жалост е съществувала в църковната история). В последната глава на посланието Йоан ясно заявява, че само вярващите в Исус като Божий Син имат вечен живот (ст. 13). В този ред на мисли смъртният грях е този, при който човек отхвърля Исус Христос като Божи Син. Така смъртния грях обрича на смърт, защото отхвърля единствения път за спасение, а именно умилостивителната смърт на въплътения Божи Син. Всъщност този грях не е непростим, а по-скоро остава непростен. Йоан е пределно ясен в 1:8, че всеки човек греши – това е даденост, ние живеем в един грешен свят и грехът е вътре в нас. Но същевременно в следващия 9 стих разбираме, че ако грехът бъде изповядан, то той бива и простен. В този смисъл всеки християнин живее с разбирането за своята греховност и за това, че борбата с греха продължава цял живот. Затова трябва непрекъснато да изповядваме греховете си и да молим Спасителя за прошка. Смъртният грях е непростен, защото извършителят му отказва да приеме благодатните средства предоставени от Бога. Той отхвърля Спасителят като Бог и затваря сърцето си за Неговото действие в живота му. На друго място в писанията се говори за хула против Светия Дух (Мат. 12:31), това не е конкретен грях, а по-скоро посока на отдалечаване и съзнателно отхвърляне на Бог в живота. По времето на Йоан е имало редица лъжеучения в християнските среди, които не са приемали Исус Христос като Божи син, а просто като едно, макар и първо, творение. Затова Йоан обръща внимание на една основна истина: Исус Христос е Бог и като такъв той се отказа от всичко и се жертва за нас. Който отхвърля съзнателно тази истина не може да се възползва и от Божиите дарове на спасението и в този смисъл извършва смъртен грях – един грях, който остава не опростен. Това е резултат от решението на човека, а не от Божието нежелание. Въпрос:Здравейте,попаднах на сайт, който много ме изненада и озадачи. Приятел съм на църквата от години и съм чела доста от книгите на Елън Уайт. Искрено вярвам, че тя е истински пророк и съм убедена във верността на всяка дума, която е казала или написала. Интересува ме обаче, истина ли е написаното на този сайт и кой е Илейн Боуерман? Това е адреса на сайта: http://www.ellenwhiteexposed.com/bulgaria/Contradictions/egw43.htm Благодаря много. Боряна Валешкова
Отговор:Здравейте, Много често проблемите около личността на Е. Вайт идват от две крайни разбирания за нейните роля и значение. Има адвентисти, които приемат всяка една дума написана от ръката и за боговдъхновена и се опитват без оглед на времевия и литературен контекст, в който е била написана, да я прилагат като мащаб във всяка една съвременна ситуация. Този подход, за жалост, е бил прилаган в продължение на десетилетия от не малко адвентисти и е приравнил на практика Е. Вайт с Библията. Тази група не прави разлика между книги писани в тяхната цялост от самата Е. Вайт (като „Патриарси и пророци”, „Животът на Исус”, „Великата борба” и т.н.) и книги, в които по-късно други хора са събрали нейни изказвания от писма, публикации и други източници, тъй наречените „компилации”, които представляват обикновено тематично събрани изказвания на Е. Вайт по-даден въпрос. Проблемът при последните е, че ние днес с вас, когато ги четем, не познаваме контекста им. Рядко е упоменато до кого е било адресирано дадено писмо, отговор на какъв въпрос е то, каква е била ситуацията около проблема, който дискутира въпросната кореспонденция. Ние имаме само изказването на Е. Вайт. От тук идват и някои от проблемите с тълкуването. Дали можем днес да прехвърлим съвета на Е. Вайт към отделната личност от миналото върху всички хора? Дали самата Е. Вайт би направила това днес? Не знаем? Понякога точно поради факта, че по един и същ въпрос Е. Вайт е писала на различни хора и групи, в различно време, можем да открием нюанси и разлики в съветите, които тя дава. И това е нормално, защото тя е познавала, конкретната ситуация, докато ние днес имаме само нейните съвети, без в много от случаите да знаем, какви са били отправените към нея въпроси. В този смисъл първата група изпада в крайност да превръща писанията на Е. Вайт просто в един наръчник за всякакви въпроси от доктрината и ежедневието, които цитира не диференцирано, без оглед на контекста. Това разбира се води, неосъзнато, до придаване по-голяма тежест на писанията на Е. Вайт, отколкото тези на Свещеното писание – поради простата причина, че нейните писания са с по-голям обем от тези на Библията и че по-лесно в тях можем да намерим практичен съвет. В другата крайност изпадат хора, които в практичния си християнски живот по църквите са се сблъсквали с адвентисти, които на всяка крачка цитират Е. Вайт и я превръщат едва ли не в мащаб за самата Библия. Като реакция на това неправилно поведение някои от тях започват да атакуват пророческата дарба на Е. Вайт, а не погрешното възприемане и тълкуване на писанията и. Така се стига до пълното отхвърляне на пророческата роля и значението на Е. Вайт. Пример за това е и въпросната интернет страница. В посочения материал за възкресението се влиза в дребнавости и се приписват на Е. Вайт неща, които тя самата не е твърдяла. Не познавам автора на въпросния материал. Въпрос:Трябва ли да служа на Бог от страх и какво иска да каже според Осия 3:5. Какво значи страхопочитание?Татяна Стоянова
Отговор:Страхът не е правилен мотив. Разбира се човек можед да служи на Бог и от страх, да се стреми да спазва изискванията и заповедите, да бъде добър и т.н., но Бог не желае да остане далечен за нас, Той иска да го усетим като баща, който се грижи и обича децата си. Най-силният мотив е любовта. Да служиш на Бог, защото го обичаш. Страхопочитанието е библейски израз, който описва респекта към този Бог, който ни е създал, който се грижи за нас всеки ден и който ни е изкупил, давайки себе си за нас. Страхопочитанието е противоположност на безгрижието и приемането на Бог и Неговите заповеди не достатъчно сериозно. Но страхопочитанието не е мотив, то е последица. Християнинът служи на Бога от любов, която го подтиква да приема напълно сериозно Божията святост и да се стреми пак с Божия помощ да живее един живот в храмония с Божествените принципи. Въпрос:Здравей, Венци! Аз съм Благой от Дупница. Много деноминации казват, че спасението не се губи. Какво можеш да кажеш по този въпрос? Ако спасението се губи, коя е причината за това и как един християнин може да допусне това, как се започва, кои са симптомите за това?Благой Марков
Отговор:Здравей Благой, Въпросът е сложен поради различната дефиниция, която влагаме в думата спасен. Дали някой е спасен знае в крайна сметка само Бог. Понякога човек бърка направената изповед, кръщението или някое емоционално преживяване със усещането за спасение. Но макар и да имат общо със спасението, те все още не са. Бог е този, който дава спасение и пак Той е този, който има информация за състоянието на всеки човек. Разбира се ние като християни имаме твърдата увереност на Божието присъствие и това е важното. Павел заявява в Римл. 8 гл., че нищо и никой не може да ни отдели от Божията любов, тя е тази, която гарантира спасението ни. В този смисъл, когато сме при Бога и се оставяме Неговата любов да ни ръководи, то спасението ни е гарантирано. Затова и можем да заявим заедно с Йоан, че сме спасени. „Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот.” (1 Йоан 5:13). От друга страна въз основа на свободната си воля всеки човек може във всеки един момент от живота си да се отдели от Бога. Лутер твърди, че спасението е изцяло Божие дело и ние с нищо не допринасяме за него, но отпадането и отхвърлянето на Божията любов е изцяло човешко дело, за което и човекът си носи отговорност. В този смисъл аз мога да кажа, че съм спасен (въз основа на Божията любов), но не мога да твърдя, че ще бъда спасен. В този смисъл отделянето от Бога е резултат на съзнателен избор, на проява на воля, на решението на човека. В Евр. 3:12 се казва „Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог.” Тези думи са отправени към вярващи хора. Бъдещето не е гарантирано ако напуснем сферата на Божията любов и спасителна сила. В потвърждение на тези мисли можем прибавим и следния текст от посланието към Евреите 6:4-6: „Защото за тия, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.” Това са ясни думи, които подчертават опасността от отделяне от Бога. Твърдението „веднъж спасен, завинаги спасен” пренебрегва редица библейски текстове и е твърде едностранчиво. Ние трябва да се занимаваме с Божията любов, а не с неизвестни хипотези за собственото ни бъдеще. Животът протича сега, а не след 20 години. Затова е важно да живеем с Бог днес, да Му се доверяваме в ежедневието си – това е гарант и за вечността. Въпрос:Здравей Венци!Бих искал да попитам или по-точно да потвърдиш нещо, което си мисля. Става въпрос за Исая 44:13-19. Към кумирите, за които говори Исая в този текст може да отнесем всички икони, кръстчета, иконостаси и т.н. Дали това твърдение е вярно или има нещо друго? В Левит 20:2-5 се споменава за божеството Молоха, какво е било то и защо го използват за пример в посочената глава? И какво точно имат в предвид с думите в текста? Последен въпрос. Във връзка със събитият в Люксембург се питам каква е позицията на църквата отностно евтаназията. Благодаря сърдечно за отделеното време. Владимир Медев
Отговор:Здравей Владимире,
Въпрос:От известно време гледам някои от епизодите на "Биг Брадър". В самото начало беше съобщено, че ромката Таня е адвентистка и студентка по богословие. Доколкото разбрах, тя се е записала в колежа, на който Вие сте директор. Бих искала да разбера дали смятате, че това ще се отрази на репутацията на ръководения от Вас колеж и каква би била реакцията на църковните членове, когато студентката по богословие Таня се изправи на амвона да им проповядва, което би било част от нейния учебен план?С уважение Антоанета
Отговор:Здравейте Антоанета, Въпрос:Здравей Венци,Бих искал да хвърлиш малко повече светлина върху 10 глава на 1 Коринтяните, където апостол Павел говори за месото, и по точно 25 стих, където казва че нищо създадено от Бог не е нечисто. Владимир Медев
Отговор:Във втората част на 1 Кор. 10 гл. Павел повдига въпроса за отношението на християните към идолопоклонството и в частност към идоложертвеното месо. В ст. 14 той ясно заявява: „бягайте от идолопоклонство.” С това свое изказване апостола съветва вярващите в Коринт да не участват в езически ритуали и в празненствата посветени на различни божества, които са имали масов характер и са били много зрелищни и очаквани от местното населени. Мястото на християнина не е там. Но все пак един въпрос остава не изяснен: Какво да е отношението на християните към продаваното месо по пазарите на града? В античния свят всяко едно колене на животно е било същевременно свързано с жертване на дадено божество. Една и съща дума на старо гръцки (thyo) се използва както за принасяне на жертви така и за колене на животни. Месарите след като са заколвали животните са хвърляли макари и малка част от вътрешностите в огъня като израз на признателност към някое божество. По този начин всяко едно месо предлагано на пазара е било посветено на конкретно божество. Павел е достатъчно ясен в ст. 25: „Всичко що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него...” Апостола е категоричен по отношение посещението на езически оргии, където хората са се хранили в името на боговете – християните нямат място там, защото обезславят истинския Бог. Но от друга страна, когато става въпрос за ежедневната храна, Павел прилага други аргументи. В ст. 19 той поставя реторичен въпрос: „Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо?” И веднага отговаря: „Не.” Като християни ние не вярваме в съществуването на други богове. Те са измислени от хората и не съществуват. В този смисъл, дали на пазара дадено месо е посветено на един или друг несъществуващ бог, няма никакво значение за тези, които го използват, защото тези божества са само в ума на хората, но нямат никаква реална сила. Разбира се по-късно, към края на главата, Павел налага някои ограничения в употребата, но те не са свързани със самата храна, а със съвестта и убежденията на човека, с който се влиза в общуване. В ст. 27-29 става ясно, че ако някой около мен изпитва угризения на съвестта за това, че ям месо посветено на идоли, по-добре заради неговата вяра да не ям от това месо, но не защото местото е нечисто, а за да не изкуша с поведението си този човек. В крайна сметка Павел завършва главата с едни много важни думи в ст. 31: „ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божия слава.” Явно в църквата в Коринт е имало спорове по въпроса за яденето на месо, което е посветено на идоли. Павел заема ясна позиция – Да се яде такава храна не е грях, но изисква съобразяване с нивото на останалите вярващи. Основния принцип остава всичко да вършим за Божия прослава. Въпрос:Здравейте!Бих искал да хвърлите малко повече светлина върху 5 глава от Първото послание на Йоан, където той говори за смъртен и несмъртен грях. Каква е разликата, какво има предвид той и кой грях е смъртен и кой не е? Благодаря предварително. Владимир Медев
Отговор:
Здравейте, Първо нека отбележим, че изказването за смъртен грях е по-скоро отклонение от основната мисъл и не подържа основната логическа линия на мислене. Йоан просто вмъква в 5:16, че има и не смъртен грях, но основно той говори за греха, при който трябва да се молим за хората около нас. Второ авторът не дава списък с грехове, които имат смъртен характер, поради което не трябва да се спекулира и да се конкретизират конкретни деяния като смъртни грехове (практика, която за жалост е съществувала в църковната история). В последната глава на посланието Йоан ясно заявява, че само вярващите в Исус като Божий Син имат вечен живот (ст. 13). В този ред на мисли смъртният грях е този, при който човек отхвърля Исус Христос като Божи Син. Така смъртния грях обрича на смърт, защото отхвърля единствения път за спасение, а именно умилостивителната смърт на въплътения Божи Син. Всъщност този грях не е непростим, а по-скоро остава непростен. Йоан е пределно ясен в 1:8, че всеки човек греши – това е даденост, ние живеем в един грешен свят и грехът е вътре в нас. Но същевременно в следващия 9 стих разбираме, че ако грехът бъде изповядан, то той бива и простен. В този смисъл всеки християнин живее с разбирането за своята греховност и за това, че борбата с греха продължава цял живот. Затова трябва непрекъснато да изповядваме греховете си и да молим Спасителя за прошка. Смъртният грях е непростен, защото извършителят му отказва да приеме благодатните средства предоставени от Бога. Той отхвърля Спасителят като Бог и затваря сърцето си за Неговото действие в живота му. На друго място в писанията се говори за хула против Светия Дух (Мат. 12:31), това не е конкретен грях, а по-скоро посока на отдалечаване и съзнателно отхвърляне на Бог в живота. По времето на Йоан е имало редица лъжеучения в християнските среди, които не са приемали Исус Христос като Божи син, а просто като едно, макар и първо, творение. Затова Йоан обръща внимание на една основна истина: Исус Христос е Бог и като такъв той се отказа от всичко и се жертва за нас. Който отхвърля съзнателно тази истина не може да се възползва и от Божиите дарове на спасението и в този смисъл извършва смъртен грях – един грях, който остава не опростен. Това е резултат от решението на човека, а не от Божието нежелание. Въпрос:Здравей Венци!Николай Костов съм от Варна. Искам да те питам относно скобите в Библията. Има два вида скоби: кръгли и квадратни, условно казано. Доколкото съм запознат съдържанието на тези скоби липсва в оригиналите. Би ли ми казал кога те са навлезли в Библията и защо? Ако може по отделно за едните и за другите. Благодаря ти. Поздрави от Варна. Николай Костов
Отговор:Здравей Ники, Думите поместени в квадратни или също наричани средни скоби не фигурират във всички ръкописи, има ги само в някои, обикновено по-късни ръкописи, за това са отделени с този вид скоби. Освен това има думи, които са поставени в курсив. Те са поставени от преводача за пояснение и липсват в древните ръкописи. Въпрос:Здравей Венци,Мнозина от нашите сънародници използват думата "секта", без да знаят нейното съдържание. Когато ги попитате, що е секта, от отговора им ви става ясно, че не знаят. Моля те, дай обяснение на думата "секта" от библейска гледна точка. Живко Грушев
Отговор:Здравей Живко, В Библията думата секта и нейните производни се споменават на няколко места в Новия завет основно с две значения: 1. В Деяние на апостолите (5:17; 15:5) се използва за обозначаване на водещите религиозни групи в Израел - фарисеите и садукеите. Думата се използва неутрално, за да обозначи определени религиозни групи. Тя може да бъде преведена на тези места с групи или училища, школи. Гръцката дума преведена в българската Библия със секта е думата "хайрезис", от която по-късно в днешните езици се обособява понятието "ерес". 2. Думата може да има и негативен при вкус в смисъла на днешното понятие "ерес". Примери за това можем да намерим в Деян. 24:14, където думата е използвана като обозначение за новопоявилата се християнска църква. В 1 Кор. 11:19 думата описва разцепленията в Коринтската църква. В развоя на историята понятието секта е присвоило предимно второто, негативно значение и затова днес под тази дума обикновено се разбира религиозна група, която няма официален характер, както и традиционни устои в съответното общество. Въпрос:Здрасти Венци! Какво е становището на Адвентната църква относно хазарта? Редно ли е адвентистите да играят на тото 2, лото, лотария? Много отдавна бях слушал по адвентното радио, че църквата не одобрява залагания на състезателни игри, конни залагания и други сродни на тях. Сега в 21 век как стоят нещата, може ли да залагаме на тото 2 например, тъй като е числова игра?Иван Ванделов
Отговор:Здравей Иване, Становището на Адвентната църква за хазарта е отрицателно. Има няколко въпроса, които стоят в основата на това разбиране: 1. Бог очаква човек да се труди, за да получава нужните му за живот средства. Трудът е основно възпитателно средство, спомагащо за формирането на правилни навици и за изграждането на волеви усилия, необходими за един качествен и добър живот. 2. Известна част от хазартните игри се предлагат в определен социален контекст, който църквата като цяло избягва и не препоръчва. Това е среда, предразполагаща към употреба на наркотици, проституция и престъпност. 3. Хазартът крие огромна опасност от пристрастяване. Не малко хора са загубили свободата си и са се превърнали в роби на хазарта. 4. В хазарта по-скоро се губи материално, отколкото печели. Това от своя страна води до неприятни последици за играещия във взаимоотношенията му със семейство, приятели, роднини, колеги и църква. 5. Хазартът събужда фалшиви надежди. Мечтата за "голямата печалба" може да измести истинската християнска надежда и доверие в Бога (1 Тим. 6:6, 17). В този смисъл църквата не препоръчва на своите членове и симпатизанти да играят хазарт и да участват в подобни занимания. Въпрос:Здравей Венци!Първо искам да ти благодаря за задоволителният отговор, който ми даде на миналите ми въпроси. Благодаря ти. Отдавна си мисля, и до сега не съм си открила отговор за мен - лично на следният въпрос: Как да се моля, сутрин и вечер за толкова много хора които познавам? А много бих желала да не пропускам никой. Сигурно е много обикновен въпрос, но за мен е изключително важен. Благодаря ти предварително, за времето което отделяш да ми отговаряш. Анни Христова
Отговор:Въпросът за молитвта е важен, защото тя е основно нещо в християнския живот. Добре е човек да си направи молитвен списък, в който да си запише имената на хората, за които иска да се моли, както и нещата, които иска да представи пред Бога. Всеки път, когато се молиш можеш да се молиш за определени лица от този списък, другият път се моли за следващите и така в рамките на един или няколко дни ще минеш списъка и можеш да започнеш отначало. Така няма да забравяш или пропускаш някого. Въпрос:Здравейте!Искам да попитам за виното и неферментиралия гроздов сок в Библията. Как се е получавал неферментиралия гроздов сок в древните библейски времена и как се е съхранявал да не ферментира целогодишно? Дали наистина се има предвид неферментирал сок или е вино? Каква е разликата и защо? Защо Исус на сватбата е направил вино? Защо точно грозде, а не някакъв друг червен плод? Благодаря! Добринка Добринова
Отговор:Здравейте, В българските преводи на Библията за вино се използва само една дума. Тази дума описва широк спектър от продуктите на лозата. На староеврейски и старогръцки, основните езици на които е писана Библията, се използват няколко различни понятия за описанието на този широк спектър от продукти. Те могат да означават грозде, гроздобер, шира, неферментирал гроздов сок или ферментирало вино. Древните евреи са познавали различни методи за производство и съхранение на неферментирал гроздов сок. Един от тези начини е бил чрез поставяне на прясно изтискания гроздов сок в нови кожени мехове, след което са изтегляли въздуха и са създавали вакум. Друг метод е бил преваряването на гроздовия сок до неговото сгъстяване до сироп. По късно при употреба тази гъста смес е била разреждана с вода. Тези практки са били познати не само на евреите, но също така и на другите народи от древността. Има редица писмени исторически паметници (египетски, гръцки, римски и др.), които говорят за познанието на древните хора да избягват процеса на ферментация. Разбира се в Стария завет на много места се говори за истинско ферментирало вино. Евреите са употребявали както неферментирал гроздов сок, така и алкохолно вино. Не винаги е лесно да се уточни в конкретния текст дали се има предвид неферметирал сок или алкохолно вино. Въпрос:Здравейте,бих желал да попитам конкретно за текстовете в 7 глава от първото послание на Павел към Коринтяните. Тук той говори за брака и обвързването между мъжа и жената. За или против брака е той? Бракът е свещен съюз между двама души и Бог е създал тази институция, но дали на всяка цена трябва да търсим своята половина или е по-добре да не се обвързваме, за да нямаме житейски скърби и да мислим за Бог, а не за това да угодим на жената/мъжа си? Като млад човек аз доста често се чувствам сам и ми се иска да има някой до мен, който да ме подкрепя:). Ако хвърлите малко светлина върху разсъжденията на Павел ще съм ви много благодарен. Благодаря за вниманието и очаквам отговора ви с нетърпение. Владимир Медев
Отговор:Здравей Влади, 1. Павел насърчава младите да се задомяват и да имат брачно и сексуално общуване. (7:2-5) 2. Неговото лично предпочитание става ясно в ст. 7, където той разкрива желанието си да остане незадомен. Но всичко опира до желанието на всеки един отделен човек, така че Павел не издига своето мнение като принцип за всички. Той така е решил, за да може по-добре да се концентрира върху проповядване на евангелието. Но знаем, че един апостол Петър пък е бил задомен. Всеки сам трябва да вземе решение по тези въпроси, но пак казвам Библията не стимулира безбрачието. Въпрос:Добър ден брат Венци. Аз съм от Пловдив и много се радвам на Първата Християнска Телевизия. Като всеки друг, поне така си мисля - имам често въпроси към Божието Слово. Благодаря ти, че си се наел с тази задача. Ето и моят въпрос:1. Защо изобщо е било необходимо да се създаде човека? Каква е причината за това? 2. Защо в Откровение 3:20, Исус казва, че ще вечеря. Защо не е закуска или обяд? Благословен ден и още веднъж много благодаря предварително, за посветеният ти труд. Ани Христова
Отговор:Здравей Ани, 1. Бог твори и създава, защото е същество, което дава живот. Това е една от основните характеристики на Бог. Той е Творец. Топй е любов и движен от тази любов създава същества, които да носят Неговия образ и да бъдат Негово подобие. Така Той създава Адам и Ева. Според мен това, че ние днес съществуваме е израз на огромната божия любов. 2. Вечерята в Близкия изток както в миналото, така и до днес е храненето с най-голяма социално значение. На вечеря цялото семейство се събира и общува. На вечеря се канят гости. Ако сутрин и на обяд всеки си върши своите си работи, то на вечеря човек има възможност да общува на трапезата с други себеподобни. В този смисъл Исус иска да вечеря с нас. Той иска да общува с нас, затова в Откровението се използва картината на вечерята, като най-подходящо време за общуване. Въпрос:Здравейте, открих вашият сайт и реших да ви задам един въпрос.Мисля, че отговорът ми е добре известен, но все пак... Аз съм хомосексуален, така съм се родил. Защо? И накъде отивам? Най-лесното е да се отречат такива като мене, но защо Бог все пак ни е създал? Преди доста години имах контакт с хора от църквата на адвентистите от седмия ден. Те ме убедиха, че Бог съществува и аз повярвах. И бях на прага да се кръстя, но как да им призная това което е в мене? Така и отложих кръщението,отдалечих се от църкава и спрях да четя библията. Но пък постоянно отправям кратки молитви към моя Създател и зная, че Той ми отговаря. Някъде прочетох за църкви, които толерират хомосексуалните и се отнасят с разбиране към тях. Знаете ли нещо за тях? Изобщо какво бихте ме посъветва ли. Mat
Отговор:Здравейте, В края искам да направя и следното разделение: Има разлика между човек, който просто има хомосексуални наклонности и такъв, който практикува хомосексуални практики. Има неща, които сме придобили по един или друг начин и с които ние се борим. Важно е да знаем, че в Библията се осъждат практиките на хомосексуализма, но Исус приема човека, в това число и хомосексуалиста. Въпрос:Здравей, Венци!... Пиша ти по две причини: 1 Любопитно ми е да разбера колко бързо отговаряш на въпросите. 2 И основно да разбера какво точно има предвид Исус в Мат. 8:21,22 и по-специално "и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци"? На пръв поглед изглежда като неуважение към родител. Но съм сигурен, че има по-дълбоко обяснение. И има ли някаде в net-а "АБК" или някав коментар на стиховете от библията? Малин
Отговор:Здравей Малине, По въпроса: За да схванем идеята в текста и да не си извадим неправилни изводи е добре да видим контекста. След доклада за планинската проповед в Мат. 5-7 глави следва Мат. 8 гл. В нея се описват делата на Исус. Той лекува, изгонва бесове, върши чудеса. До тук Исус е представил платформата си и е показал и на практика, какво възнамерява да прави. И сега два случая на хора желаещи да станат негови последователи (Мат. 8:19-22). Хора убедени от чутото и видяното, че Исус е водачът, който да следват. И в двата случая Исус им показва, че ако тръгнат след Него животът им няма да е приятен. Животът им ще бъде свързан с изоставяне на неща, които до този момент са им гарантирали сигурно съществуване: Спокоен дом, роднини. Исус им заявява, че не може да им даде гаранции за удобство и комфорт. С други думи централната тема тук е: Да следваш Исус не е лесно и е свързано с изоставяне на неща, които са ти давали сигурност в живота. Темата за сигурността е централна, а не въпроса за отношението към родителите, които са дадени като пример. На други места Исус показа в живота си, че уважава и се грижи за майка си, като определи Йоан да се грижи за нея след Неговата смърт. По въпроса за коментара на български го няма преведен, а на английски има програма, която се инсталира и може да се ползва, за нет-а не знам. Въпрос:Здравейте,Аз съм Галя Левтерова, живея във Виена и ви пиша с молба да ми изпратите 13-те въпроса, които се задават при кръщение на бъдещия член на църквата... С уважение: Галя Левтерова
Отговор:
Въпрос:Здравей Венци, ЧНГ и Божиите благословения за 2007 г.... Досега не съм се възползвал от възможността за задаване на въпроси макар, че имам много. За начало ще пробвам да ти задам само един, който много хора задават, но получените отговори съвсем не са убедилни и често съвсем кратки. Той е: Защо Бог е допускал полигамията в Стария Завет и не е изобличавал нарушителите, които явно не са се считали за нарушители? Наскоро беше отпечатана книга на Дъг Бачелър: "Отговори на Библейки въпроси" Там слушатели му задават същия въпрос и неговият отговор е, че има различни причини, но споменава само една,че съотношението на мъже към жени по него време е било 1:10.Не ми се струва,че това може да бъде достатъчно сериозна причина за разрешаването на едно такова голямо зло винаги водешо до трагични последици.Останалите причини Бачелър така и не съобщава.Лично аз съм чувал, че старозаветните жители не са разбирали този въпрос и не са го считали за грях. Този отговор също не е задоволителен, защото, ако обикновените жители не са разбирали, то патриарсите и герои на вярата, като Авраам, Мойсей, Давид, а да не говорим за Соломон надарен с издлючителна прозорливост и мъдрост от Бога как може да не са разбирали. Трудно е за проумяване? И ако дори и те не са го разбирали, защо Бог не им го е изяснил чрез изобличение от пророци или по някакъв друг начин? Моля за по- задълбочен и убедителен отговор, ако е възможно. С поздрави: Константин
Отговор:Здравей Коце, Въпросът за многоженството в Стария завет е сложен и аз лично нямам краен отговор за себе си. Ще споделя какво мисля и дано то да ти е от помощ в твоето изследване на Библията. Първо искам да кажа, че с въпроси от типа: Защо Бог прави или не прави едно или друго? съм много предпазлив, защото Бог е суверен и не винаги ние можем да си обясним Неговите действия. Понякога те ни изглеждат странни и неразбираеми. Не винаги можем да разберем проявата на Неговата милост или справедливост, както беше в случая с Йона, който не беше съгласен с Божието отношение към един езически град. В този смисъл трябва да признаем, че има периоди от човешката история, в които вярващите не са разбирали дадени неща по правилния начин и въпреки това Бог е работил с тях. Един такъв пример е Реформацията в Германия от 16 век. Лутер преоткрива истината за оправдание чрез вяра и реформира мисленето в християнския свят връщайки се назад към истините на Новия завет, но по въпроса за съботния ден не получава прозрение. Той счита, че е важно да се отдели един ден от седмицата за Бога, но твърди, че няма значение кой ден от седмицата е това. За него почивния ден може да бъде и понеделник или вторник, важно е да е отделен за Бога. Но поради това, че неделята е вече приета от християните, той насърчава своите последователи да я пазят. Това е Лутер, Бог си служи мощно с него от една страна, но от днешна гледна точка Лутер живее в явна заблуда, която обаче не му пречи да чува Божия глас и ръководство. Защо Бог не е открил на Лутер пълната светлина за съботния ден, не знам. Но виждам, че Бог има план и когато дойде времето, Той разкри и тази истина. Говорейки за полигамията в Стария завет аз се опитвам да я разглеждам от тази страна на нещата. Бог не я одобрява, но Той си има свой план. В този план ние виждаме, че централно място има въпроса за идолопоклонството. Защо? Защото този проблем е основен. Няма смисъл да говорим за полигамия и други грехове, ако основния въпрос не е изяснен, а именно въпроса за Бога: На кого се покланяме? Кой е нашият господар: истинският Бог или Ваал и Ашера? Евреите имаха сериозни проблеми с истинското поклонение и именно то стана причина те да бъдат отхвърлени от Бога и заробени първо от Асирийците, а след това и от Вавилонците. Считам, че когато Бог започне да реформира народа си, Той започва първо да променя основните неща, нещата без които не можем – въпросите за истинския Бог и отношението ни към Него. Когато ние приемем тези истини идва ред и на останалите. Така беше по времето на Лутер, така е било и в Стария завет. Така се опитвам да си обясня, защо Бог допускаше полигамията в Стария завет. Може би и днес ние като адвентисти живеем и практикуваме неща, които не са одобрени от Бога и аз вярвам, че когато дойде времето Бог ще ни открие грешките. Това важи както за църковния ни живот така и най-вече в личен план. Бог ни води и като народ и като личности. Най-важното е да Го признаваме и приемаме за наш Господар. От там нататък Той си знае работата. Разбира се ние днес не можем да оправдаваме полигамията, само защото в миналото е имало хора, които са я практикували. Това е бил техен избор. Бог ги е приемал такива, което не значи, че днес при повечето светлина, която имаме Бог ще ни приеме ако практикуваме полигамия. Това мога да споделя дано ти е от полза. Въпрос:В Лука 8:2 пише, че от Мария Магдалена излизат 7 нечисти духа, има и още случаи, когато Исус изгонва от един човек не помня колко легиона духове, има и една притча на Исус когато излиза нечистия дух от тялото и къщата е почистена и после когато се връща още няколко и т.н. и въпроса ми е да обясниш защо нечистите духове търсят човешки тела.dessi
Отговор:Здравей, Въпрос:Венци, моля те изложи становището на църквата по въпроса за именните дни като например: св. Никола, св. Георги, т.е. никулден, гергьовден. Трябва ли един адвентист да приема покана за такива събирания или тържества, и дали да ходи или не? Ако ходи, какво да бъде неговото поведение? С уважение: Борислав
Отговор:Църквата на адвентистите не празнува имени дни, защото в основата си те са свързани с почитта на светии, за които се вярва, че живеят в момента и могат да помагат на хората на земята. Това е възглед, който църквта не споделя. От друга страна вярвайки, че днес няма живи светии и те не могат да имат отношение към живота на земята и с оглед на социалния характер на именните дни, всеки вярващ може да реши по съвест дали да уважи подобно честване или не. Това е въпрос, който всеки решава по съвест. Въпрос:Здравей, Венци! Малвина
Отговор:Здравей Малвина, В този смисъл е трудно днес да не си конфронтиран с греховни мисли, въпросът е какво правим с тях, дали ги оставяме да свият гнездо в нас или се стремим в молитва и с конкретни действия да ги прогоним. Въпросът за прошката е труден и за него трябва време, понякога много време. Но затова имаме и молитвата на разположение. Някой ден може би няма да ни е трудно да общуваме с човек, който ни е наранил и това е идеалът, но Бог е търпелив с всеки един от нас. Въпрос:1) Какво мислят адвентистите за присаждането на органи (сърце, бъбреци) при т.нар. животоспасяващи операции?
Естествено е да не оставяме хората да умрат, но все пак има църкви, които са против тези "процедури".
Тук ми идва на ум и за евтаназията. Ива
Отговор:Здравей Ива, 1. По въпроса за присаждането на органи трябва първо да отбележим, че ние като адвентисти приемаме смъртта като окончателен край на човешкото съществуване. Човек умира и това е всичко. След неговата смърт няма нищо, нито мисли, нито планове, нищо. Разбира се нашата надежда е във възкресението при Второто пришествие, но до тогава починалият не съществува. В този смисъл считаме, че не е грях да се присаждат органи, даже напротив това е едно много хуманно дело. Самият Христос се пожертва за нас като даде живота си. Така че въпросът за присаждането на органи е въпрос, който всеки решава по съвест. Въпросът с евтаназията е един от трудните етични въпроси на съвремието. Като адвентисти считаме, че животът е дар от Бога и единствено Той може и би трябвало да го отнема. Разбира се много е трудно за някой, който вижда как близък нему човек страда и се мъчи. Тук е нужна голяма мъдрост от Бога и много търпение. Затова не бих желал да съдя хората, които защитават тази практика, но все пак за живота отговаря Бог. 2. За смъртта и погребението всяка една култура е изработила правила и ритуали, които да я улесняват при преодоляване на тези тъжни събития. Разбира се особено в миналото религията е играела голяма роля при това формиране. Така е и в православна България. Ние като адвентисти извършваме погребенията, като по правило не раздаваме за Бог да прости, защото не вярваме, че душата на починалия продължава да живее под някаква форма. За това обикновено пастора произнася слово на гроба. Разбира се край нас има и много роднини и близки, които желаят да раздават, да правят помени и т.н. Това си е тяхно право. Нека да го правят, щом тяхната вяра го изисква. Проблемите възникват, когато те се опитат да ни наложат тяхното виждане и практики. Тук вече е необходимо кротко, но твърдо отстояване на принципите, които сме възприели.
Въпрос:Дъщеря ми е на дванадесет години и иска да се кръсти. Такава практика няма в нашата църква. Ние - родителите й - сме от църквата от малко повече от 10г. и децата ни са родени в нея. Вие мислите ли, че възрастта на дъщеря ми е неподходяща? С.М.
Отговор:В последно време въпросът за възрастта за кръщение става все по-актуален. Много е трудно да се даде ясен отговор, защото решението зависи от културата в дадената държава, от местните разбирания на съответната църква и разбира се от възгледите на родителите на детето. В САЩ и на някои други места е практика да се кръщават деца на 12 годишна възраст, докато в Австралия ги кръщават, когато станат на 18. Какво е важно във вашия случай? Първо желанието на детето и съгласието на родителите. Родителите са тези, които го познават най-добре и могат да преценят до каква степен то осъзнава тази стъпка. Много деца на тази възраст са достатъчно пораснали за да разбират какво правят. Моят син е на 9 години и вече няколко пъти е питал как стои въпроса с кръщението. Той наистина обича Исус и ако се кръсти някои ден ще го направи от убеждение и вяра. Към това трябва да кажем, че статистика правена в Западна Европа показва, че повече деца кръстени до 12-13 години се задържат в църквата за разлика от тези, които са кръстени на по-късна възраст. Вторият фактор това е местната църква. Може би е добре да проведете един сериозен разговор с пастора си и да му кажете, че детето иска да се кръсти. Нека той самият да поговори на саме с детето и да си изгради мнение, което да може да представи на църковния съвет. Не бих желал да дам конкретен отговор, защото от човек до човек има разлика, но считам, че ако някой иска да се кръсти, разбира какво прави и е приел библейските принципи, не бива да му се пречи. Въпрос:Адвентистите твърдят, че до потопа, хората не са употребявали месо за храна. Защо е било необходимо Авел да отглежда стада (Бит. 4:1-4)? Антоанета
Отговор:Бог даде месната храна на човечеството чак след потопа, но това не значи, че хората не са употребявали месо и преди това. Имайки предвид факта, че преди потопа хората са били изпаднали в голям разврат и не са следвали Божиите повели, не е изключено да са яли и месо. Но все пак това е една вероятност. А по повод Авел трябва да кажем, че стада се отглеждат не само за месото им, но също така и за мляко, вълна и кожа. Така че самото отглеждане все още не е аргумент за това, че хората са яли месо. Въпрос:Защо адвентната църква твърди, че празникът Коледа има езически произход, а в същото време организира празнични богослужения на този ден? Сийка Харизанова
Отговор:Здравейте, Наистина празникът Коледа е езически, който с течение на времето бива превърнат в християнското Рождество. Всъщност проблемите са два: Единият е, че много от езическите обичаи, които са свързани с поклонението на божества се смесват в народната традиция с християнско съдържание и по-този начин отслабват влиянието му. Другият е, че ние и до днес не знаем, кога точно е роден Исус Христос, така че празнуването в края на годината е просто едно желание на църквата да отбележи това велико събитие. Ние като адвентисти не празнуваме Рождество в смисъла по който това се прави примерно в Православната църква, но същевременно използваме това време, когато хората са настроени на "християнска вълна" да говорим и в нашите църкви по-интензивно за Христовото раждане. С други думи ние използваме повода и нагласата за да запознаваме хората с добрата вест за Исус Христос. Въпрос:
Светлозар Миков
Отговор:Здравей Светлозаре, Въпросът, който поставяш предизвиква различни мнения в християнските среди. Истинския произход на мартениците не е изяснен напълно. Има различни легенди и предания в тази връзка. Но все пак можем да бъдем склони да приемем, че те имат езически произход. Това кара някои християни да ги отричат с аргумента, че един християнин не трябва да се занимава с неща, които имат подобна история. От друга страна днес мартениците нямат това религиозно значение, както в миналото по времето на тяхната поява. Хората в съвременна България ги купуват, подаряват и носят като израз на желанието им да бъдат здрави или да направят нещо добро на човека до себе си. В този смисъл мартеницата се е превърнала в едно културно-битово явление, зад което няма религиозен замисъл. От гледна точка на Новия завет тук можем да разгледаме становището на апостол Павел за една подобна практика по негово време. Става въпрос за месото, което е било продавано по пазарите, но преди това е било посвещавано чрез кадене на езически богове. В Римляни 14 глава и в 1 Коринтяни 8 глава той дискутира този въпрос, защото в тогавашната църква е имало различни мнения. Едни са отхвърляли яденето на купено месо, защото е било посветено на идоли, други за го яли. Павел първо обяснява, че други богове няма. Те са измислени от хората. Те не съществуват. (1 Кор. 8:4-6). От това следва неговото второ разсъждение: Няма значение, че месото на пазара е кадено на други богове. Те не съществуват и не би трябвало да се притесняваме, когато ядем от него. Но като трето той добавя, че е добре да се съобразяваме и със съвестта на хората около нас (1 Кор. 8:10-13). Ако приложим гореизброените разсъждения и за мартениците трябва да кажем следното: Това, че някога в миналото хората са ги свързвали с езичеството не би трябвало да ни притеснява. Други богове не съществуват освен истинския, в който ние вярваме. Ако подаряваме мартениците с желание да зарадваме отсрещния човек, в това няма нищо лошо. Но не бива да съдим другите. Лично за мен този въпрос е въпрос на съвест. Павел казва в Римл. 14:22,23 "Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява. Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение, а всичко, което не е от убеждение, е грях." В края считам, че въпросът с мартениците не е основен в християнския живот. Павел ни съветва да проучим мотивите си и да се запитаме, защо носим или защо не носим мартеници. Той ни съветва от една страна да изградим убеждения, които да следваме. А от друга да не осъждаме човека до себе си, ако той действа по друг начин. |
Пастор Панайотов, как християните трябва да гледат на обичая да
се носят мартеници?
Това неутрална традиция ли е и ако не е добре да се носят, защо?