Студентите мисионери от колежа Маунтин вю биват изпращани да преподават и да служат в Южните Филипини. Аз трябваше да преподавам в село на племето Манобо в североизточната част на остров Минданао. До селото се стига след трудно изкачване по планините и през гъста джунгла. На такива места животът е труден, но Бог ни насърчава и ние прекарваме по една година в служба за Него.

Отначало преподаването беше трудно, тъй като повечето ученици бяха по-големи и по-силни от нас. Скоро разбраха, че наистина сме сериозни и се грижим за тях. Доскоро празната църква се оживи от млади хора, които се бяха разпръснали във времето, когато там нямаше учител. Мнозина се съгласиха да започнат библейския курс.

Вождът Дату Дагинг искаше хората му да се научат да четат, но без да имат нещо общо с Бога. Често ни се подиграваше, докато изучавахме Библията с хората. „Това е глупост – провикваше се той. – Аз имам абян (дух, за който се вярва, че дава изцелителна сила и предпазва от врагове). Моят абян ми дава помощта, от която се нуждая, и затова нямам нужда от Бог в живота си!” Докато другите бяха на поклонение заедно с нас, Дату се подиграваше и се хвалеше, че неговия абян е по-силен от Бога.

Една нощ Дату ни каза, че е имал сън. Явил му се висок човек в бяло. Лицето му излъчвало спокойствие и любов. Не можел обаче да го разбере и решил да го заговори, но точно тогава се събудил. Когато отворил очи, видял, че съществото е пред него. Ощипал се, за да се събуди, но непознатият все още стоял там и го гледал.

Тогава непознатият го заговорил: „Ако искаш да бъдеш спасен в Божието царство, трябва да се покланяш на Бога заедно с пазителите на съботата. Те са Божият истински народ, който Му се покланя в събота. Бог идва скоро, за да вземе децата Си на небето. Побързай! Душата ти е скъпоценна за Бога!”

Дату се поклонил и размислил за чутата вест. Когато вдигнал очи, непознатият не бил там.

В съботния ден Дату Дагинг беше в църквата заедно със съпругата и децата си. Той поиска да изучава Библията и наскоро беше кръстен при едно регионално събиране. Сега е активен член в нашата малка селска църква. Макар че ние студентите мисионери не ги виждаме често, знаем, че ангели са се явявали на мнозина от живеещите в Южните Филипини и са помагали на нашата работа.

Вашите мисионски дарения подкрепят адвентните колежи и университети във Филипините, които изпращат мисионери в цялата страна, за да споделят Божията любов с тези, които никога не са слушали за нея. Благодарим ви.