Представите за това кой е Исус са разнообразни не само в древността, но и днес. Някои разграничават библейския Исус от така наречения исторически Исус и твърдят, че двамата може да не са имали почти нищо общо. Предполага се, че историческият Исус е обикновен човек със силна чувствителност към божественото и това е всичко. И определено не е Божият Син, възкръснал от мъртвите! Други вярват, че Исус е просто един политически революционер, който много хитро се опитва да събори Римската империя.

Може да се изкушаваме да считаме тези теми само за академични и философски упражнения. Но това кой е Исус и какво твърди за Себе Си засяга всяко човешко същество. Начинът, по който мислим за Него, влияе драматично върху това как се отнасяме към Бога, как разбираме плана за спасението и как можем да имаме увереност в спасението.

Ето защо Йоан се занимава с тази тема в своите писма.

Накратко за седмицата: Какви обещания за победа имаме? Какво има предвид Йоан, когато говори за “ вода и кръв”? Какви основания за вяра са ни дадени? Какво казва апостолът за Божествеността на Христос? Какво поучава във връзка с обещанието за вечен живот?

След като проучихме Йоановите учения за братската любов, сега се обръщаме към темата за вярата в Исус като Христос/Месия, Божия Син. Всъщност двете теми – вярата и любовта – се припокриват в първите стихове на глава 5.

Йоан иска неговите слушатели да вярват в Исус като Христос. Тези, които вярват, казва той, са родени от Бога. Те Го обичат, обичат се един друг и спазват заповедите. Вярващите в Исус като Божи Син също побеждават света (1Йоаново 5:1-5).

В течение на историята някои хора са разбирали битката, която християните трябва да водят в побеждаването на света, като някакъв буквален военен конфликт. Обаче това е погрешно. Никъде в Писанието те не са призовани да тръгват като кръстоносци и да принуждават другите да приемат тяхната вяра. Никъде в Новия Завет никоя държава не е приравнявана с Божието царство, за да бъде като такава защитавана или разширявана със сила. Битката, която християните трябва да водят, е духовна. В писанията на Йоан начинът за победа не е чрез използването на насилие или физическа сила. Начинът за победа е чрез вяра, а вярата е изявена чрез начина им на живот.

Най-превъзходният Победител е Исус Христос. Тъй като Той е спечелил победата, Неговите последователи са способни също да побеждават. До известна степен те вече имат победата - Неговата победа в тяхна полза. Получават чудесни обещания от Бога, че повече не е нужно да бъдат роби на греха (Римляни 6:1-6), но че в Исус и в новия живот, който имат в Него, те служат на Господа - не на Сатана, техния предишен господар.

След като посочва важността да имаме вяра в Исус като Месия и Божи Син, Йоан продължава, като показва на слушателите си кой е Той. Едно от нещата, които казва за Него е това, че Той идва “чрез вода и кръв” (1 Йоаново 5:6).

Какво означава това?

В 1 Йоаново водата се споменава само в стиховете за днес. Появява се доста често обаче в Евангелието на Йоан, а също и в Откровение. Водата, която Йоан споменава в 1 Йоаново 5:6-8, трябва да е – според пасажа – по някакъв начин свързана с Исус и с Неговото първо идване, и да е един от трите елемента, които свидетелстват, че Исус е Месия и Божият Син.

Фразата “вода и кръв” е използвана в Йоан 19:34 във връзка със смъртта на Исус, но не изглежда да е водата, която апостолът споменава в 1 Йоаново 5:6-8. По-скоро в началото на Евангелието от Йоан тя се свързва с кръщението (Йоан 1:26, 31, 33; 3:5, 23). Изглежда, това е обстановката за 1 Йоаново. Исус идва като въплътен Господ и започва Своето обществено служене чрез кръщението с вода. Завършва Своето земно служене на кръста, като пролива кръвта Си. Очевидно вода сочи към Исусовото кръщение, а кръв - към смъртта Му на кръста (1 Йоаново 1:7).

Следователно кръщението и разпятието показват кой е Исус и какво е извършил за нас. И в двата случая божествените прояви и човешките реакции показват, че Той наистина е Божият Син (Матей 3:17, 27:50–54).

В тези стихове Йоан все още се занимава с фалшивите учения на антихристите. Тези идеи влияят на умовете на вярващите. Ако Исус не е нито Месия, нито Божият Син, тяхната вест би била: Изкупителната смърт на Божия Син не е нужна за нашето спасение. Той не е умрял на кръста вместо нас, за да ни изкупи. Подобна идея би довела до напълно различно разбиране за спасението и Бога. Изкуплението би се осъществило чрез познание (гносис), а не чрез кръста. Затова Йоан иска хората да знаят точно кой е Исус и какво е направил за тях чрез живота и смъртта Си. Той не иска да бъдем измамени от тези фалшиви учения.

Първият и вторият свидетели за богосиновността на Исус са водата и кръвта. Третият свидетел е Светият Дух (1Йоаново 5:6, 8). Според Евангелието на Йоан Христос обявява, че Светият Дух ще свидетелства за Него (Йоан 15:26).

Защо има нужда от тези свидетели? От двама до трима свидетели се изискват в Стария Завет, за да потвърдят даден въпрос (Второзаконие 19:15). Явно Йоан иска да стане ясно, че случаят на Исус има здрава основа. Иска да покаже, че имаме добри основания да вярваме.

За Йоан идеята за свидетелите или различните свидетелства за Исус е доста важна. В своето Евангелие той споменава и няколко други: свидетелството на Йоан Кръстител (Йоан 1:6, 7), собственото свидетелство на Исус (Йоан 3:32), свидетелството на самарянката (Йоан 4:39), свидетелството на Исусовите дела (Йоан 5:36), свидетелството на Писанието (ст. 39), свидетелството на Бог-Отец (Йоан 8:18), свидетелството на хората, които наблюдават възкресението на Лазар (Йоан 12:17), свидетелството на Светия Дух (Йоан 15:26) и свидетелството на самия апостол Йоан (Йоан 21:24). Това е много впечатляващо. Йоан иска да констатира, че вярата в Исус се основава на мощни свидетелства.

Свидетелството на Отец в нашия текст е разбирано по различен начин. Изглежда най-смислено, ако се свърже с тройното свидетелство, споменато в предишните стихове. Тоест, това тройно свидетелство е в основата си Божие свидетелство.

Йоан казва, че ако сме склонни да приемаме човешко свидетелство, колко повече трябва да приемаме свидетелството на самия Бог? Всъщност често приемаме безусловно това, което хората ни казват - независимо дали е напечатано, или по телевизията - дори ако нямаме достатъчно основания да вярваме в това, което чуваме. Колко повече трябва да приемаме Божието собствено свидетелство и да вярваме в Исус, както е описан в Новия Завет!

Бог е надежден и истинен (1Йоаново 5:20). Ако не приемаме Неговото свидетелство, тогава заявяваме, че Бог е лъжец – едно наистина сериозно обвинение.

В някои преводи на Библията думите “...в небето: Отец, Словото и Светият Дух; и тези три са съгласни” се появяват в 1Йоаново 5:7, 8 (Нов превод на крал Яков). Единственият проблем е, че те са по-късна прибавка, която не се намира в оригиналните ръкописи.

Сред библейските учени има съгласие, че това твърдение не е оригинално, а е било прибавено, вероятно за да подкрепи доктрината за Троицата. Разбира се, библейските текстове никога не трябва да се подправят - по много причини (Откровение 22:18). Една от най-важните е, че хората могат да се усъмнят в надеждността на Писанието като цяло и да започнат да губят доверие в Божието Слово.

Фактите говорят, че дори без тези думи доктрината за Триединството е твърдо установена в писанията на Йоан. Макар авторите на Новия Завет да вярват, че Бог е един, те описват Исус и Светия Дух като Бог. Много важно е да съгласуваме факта, че Бог е един, с божествеността на Отец, Сина и Светия Дух.

Макар че няма съмнение за божествеността на Исус, както се установява от тези текстове (и от много други), пасажът, който изследваме тази седмица, не е опит да се установи доктрината за Троицата. Не това е целта му. Всъщност това е пасаж за вярата в Исус като Божи Син и свидетелството, дадено на света за Него.

Бог осигурява един чудесен дар за човечеството. Този дар е вечният живот (1Йоаново 5:11, 12). Но той е на разположение само в Исус Христос. Как можем да го получим? Като приемем Божието свидетелство за Неговия Син, т.е. като повярваме в Исус и Го приемем за свой личен Спасител.

Йоановите разсъждения върху вярата в Исус - кой е Той и защо можем да приемем Божието свидетелство за Него - не са академично упражнение. Те имат ясна практическа цел, а именно, намирането на вечен живот в Божия Син. Противниците на Йоан, които оспорват божествеността на Христос или истинското Му човешко естество, или които искат да отделят божественото от човешкото – имат различно гледище за Него и не вярват в Бога в библейския смисъл. Тъй като те нямат Исус от Писанието, нямат и вечен живот. Дори ако твърдяха, че имат вечен живот, дори ако имаха по-висше познание и добро отношение спрямо притежаването на вечен живот, техните претенции не биха били истинни.

Йоан ясно заявява, че хората, които нямат Божия Син, нямат живот; докато тези, които имат Исус, имат вечен живот. Това са много силни думи, изпълнени с невероятни изводи за целия човешки род. Не е чудно, че въпросите за спасението са толкова важни. Те са буквално въпрос не само на живот или смърт, но на вечен живот или вечна смърт. Няма нищо по-сериозно от това!

Матей 16:13-17, Йоан 12:37-46.

“В Него беше животът и животът беше светлина на човеците” (Йоан 1:4). Не физическият живот се определя тук, но безсмъртието - животът, който е изключително притежание на Бога. Словото, което е било с Бога и което е Бог, има този живот. Физическият живот е нещо, което всеки отделен човек получава. Той не е вечен или безсмъртен, защото Бог - Дарителят на живота - го взема отново. Човек няма власт над живота си. Но животът на Христос не е взет назаем. Никой не може да отнеме този живот от Него. “Аз го давам от Себе Си” (Йоан 10:18), казва Той. В Него има живот - оригинален, невзет назаем, неполучен от никой друг. Този живот не е присъщ за човека. Можем да го притежаваме само чрез Христос. Не можем да го спечелим - той ни се дава като безплатен дар, ако повярваме в Христос като свой личен Спасител. “А това е вечен живот: да познаят Теб, единия истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил” (Йоан 17:3). Това е достъпният извор на живот за света” (Елън Уайт. Избрани вести. Кн.1).

1. Йоан говори за свидетелствата, които са ни дадени по отношение на Исус. А какво ще кажем за свидетелството, което ние самите даваме на света? Ако някой наблюдава всяка страна от живота ни през последните 24 часа, какво свидетелство щяхме да бъдем? Ако знаехме, че някой ще ни наблюдава, какво щяхме да променим?

2. Добре, имаме обещанието за вечен живот. Но какво означава това? Как трябва да влияе върху живота ни тук и сега? Какво по-различно правим сега, когато знаем, че имаме това обещание?

3. Прегледайте цитата на Елън Уайт, даден по-горе. Кое изпъква и ви говори по особен начин? Каква надежда и насърчение извличате от него?

4. С толкова много заложено на карта – вечния ни живот или вечното ни унищожение - защо е все още толкова лесно за нас да се отдадем на нещата от света - неща, за които знаем, че не могат да ни удовлетворят, че не са трайни и не могат да ни дадат вечен живот? Каква е тайната на това да можем да се откъснем от хватката на света? Как да помогнем на човек, който наистина желае да бъде християнин, който иска тези обещания за себе си, а все пак сякаш не може да се откъсне от света?

Студентите мисионери от колежа Маунтин вю биват изпращани да преподават и да служат в Южните Филипини. Аз трябваше да преподавам в село на племето Манобо в североизточната част на остров Минданао. До селото се стига след трудно изкачване по планините и през гъста джунгла. На такива места животът е труден, но Бог ни насърчава и ние прекарваме по една година в служба за Него.

Отначало преподаването беше трудно, тъй като повечето ученици бяха по-големи и по-силни от нас. Скоро разбраха, че наистина сме сериозни и се грижим за тях. Доскоро празната църква се оживи от млади хора, които се бяха разпръснали във времето, когато там нямаше учител. Мнозина се съгласиха да започнат библейския курс.

Вождът Дату Дагинг искаше хората му да се научат да четат, но без да имат нещо общо с Бога. Често ни се подиграваше, докато изучавахме Библията с хората. „Това е глупост – провикваше се той. – Аз имам абян (дух, за който се вярва, че дава изцелителна сила и предпазва от врагове). Моят абян ми дава помощта, от която се нуждая, и затова нямам нужда от Бог в живота си!” Докато другите бяха на поклонение заедно с нас, Дату се подиграваше и се хвалеше, че неговия абян е по-силен от Бога.

Една нощ Дату ни каза, че е имал сън. Явил му се висок човек в бяло. Лицето му излъчвало спокойствие и любов. Не можел обаче да го разбере и решил да го заговори, но точно тогава се събудил. Когато отворил очи, видял, че съществото е пред него. Ощипал се, за да се събуди, но непознатият все още стоял там и го гледал.

Тогава непознатият го заговорил: „Ако искаш да бъдеш спасен в Божието царство, трябва да се покланяш на Бога заедно с пазителите на съботата. Те са Божият истински народ, който Му се покланя в събота. Бог идва скоро, за да вземе децата Си на небето. Побързай! Душата ти е скъпоценна за Бога!”

Дату се поклонил и размислил за чутата вест. Когато вдигнал очи, непознатият не бил там.

В съботния ден Дату Дагинг беше в църквата заедно със съпругата и децата си. Той поиска да изучава Библията и наскоро беше кръстен при едно регионално събиране. Сега е активен член в нашата малка селска църква. Макар че ние студентите мисионери не ги виждаме често, знаем, че ангели са се явявали на мнозина от живеещите в Южните Филипини и са помагали на нашата работа.

Вашите мисионски дарения подкрепят адвентните колежи и университети във Филипините, които изпращат мисионери в цялата страна, за да споделят Божията любов с тези, които никога не са слушали за нея. Благодарим ви.