"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Усърден за Бога
Ноланла Кумало

Учех в адвентно училище в Зимбабве. Обичам да споделям вярата си с хората, но в миналото нещата бяха доста по-различни. Отначало ми беше трудно да говоря на другите за онова, което Бог прави в живота ми. След като започнах да се моля и да изучавам Библията, станах по-уверен във вярата си и изпитах желания да я споделям. Започнах от моя близнак. Той е християнин, но не посещаваше младежкия лагер, в който исках да отида близо до Водопадите Виктория. На този лагер се научих да се моля и да изучавам Библията ежедневно. Чух и истории за чудесата, които Бог извършва в живота на хората. Върнах се у дома с голямо усърдие за Бога.

Започнах да разказвам на брат ми за моето духовно изживяване. Колкото повече разказвах, толкова по-силно желание изпитвах той да преживее същата радост като мене.

Когато се записах в това училище, реших да се присъединя към християнската музикална група. Отидохме в едно село на около час път, за да проведем съботна служба. Пътувахме в открито ремарке, дърпано от трактор, за да стигнем до селото. Прашният път изригваше прах върху нас, но ние не обръщахме внимание. Времето мина в песни и разговори за Бога. Когато пристигнахме, отърсихме праха от дрехите си и влязохме в църквата. Църковните членове знаеха, че идваме, но останалите селяни наблюдаваха с любопитство нашето пристигане.

Бях малко нервен при първото си посещение там и затова се помолих Бог да ми помогне да преподам библейския урок на малките деца. Нямахме никакви пособия, но децата слушаха внимателно, докато им говорим. След това им прочетох историята за детето Самуил. Само някои от тях се молеха у дома, но ние ги научихме как да се молят и ги призовахме да го правят всеки ден. Бях удивен да разбера колко малко знаеха тези деца за Бога и за любовта му към тях.

След съботното училище и службата ние са разделихме на групи и посетихме всеки дом. Разговаряхме и се молехме с хората и ги канехме да посетят предстоящите евангелизаторски събрания.

В късния следобед се върнахме в училището гладни и прашни. Изпитвах обаче радост, че можехме да променим живота на хората в селото.

Имам желание да продължа посещенията си в селото и да помагам на жителите му да видят Божията светлина в живота си и в живота на всички вярващи от техния район.

Каня ви да се присъедините към нас в споделяне на Божията любов с тези хора чрез вашите мисионски дарения и молитви.


* Ноланла Кумало е ученик в Зимбабве.

Свързан урок >>