"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
 
Пророческата дарба в Писанието
и в адвентната история

Герхард Пфандъл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2009 г.


Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 31 януари - 6 февруари 2009 г.

Проверка на пророците


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 31 януари
Стих за запаметяване:
“Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте, дръжте доброто” (1 Солунци 5:20, 21).

Основно учение номер 18 гласи: “Една от дарбите на Светия Дух е пророчеството. Тази дарба е отличителен белег на църквата на остатъка и е изявена в служенето на Елън Уайт, Господнята вестителка. Нейните произведения са постоянен и авторитетен източник на истина, който носи на църквата утеха, ръководство, наставление и изобличение. Те изясняват също, че Библията е критерият, чрез който трябва да бъдат изпитвани всички учения и опитности” (Адвентистите от седмия ден вярват). (Вижте Йоил 2:28, 29; Деяния 2:14-21; Евреи 1:1-3; Откровиние 12:17; 19:10)

Въпреки че Елън Уайт никога не е наричала себе си пророчица, църквата я признава за такава. През 1905 г. тя пише: “Другите са ме наричали пророчица, но аз никога не съм си приписвала такова звание. Чувствам, че не е редно сама да титулувам себе си по този начин” (Елън Уайт. Избрани вести. Кн. 1). Тази седмица ще разгледаме по-подробно нейната пророческа дарба.

Накратко за седмицата: Как Бог общува с пророците Си? Кои са библейските критерии за истински пророк? Какво представлява условното пророчество? Пророците непогрешими ли са? Защо вярваме, че виденията и пророческите сънища на Елън Уайт са от Бога?

За тази седмица прочетете:
Исая 8:20; Еремия 18:6–10; Йона 3, 4; Матей 7:20; Галатяни 2:11–14



Сънища и видения Неделя - 1 февруари

“И след това ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения” (Йоил 2:28).


Как Бог е общувал с хората, които е призовавал за пророческо служене? Битие 15:1; Числа. 12:6–8; Даниил 7:1.


От Писанието научаваме, че Бог използва предимно сънища и видения, за да общува със Своите вестители. Пророческите сънища играят важна роля във времето на патриарсите (Битие 20-41), в служенето на Даниил (Даниил 1-7) и в евангелските разкази (Матей 1:20; 2:12, 19, 22). Виденията често се споменават в писанията на пророците (Исая 1:1; Езекиил 1:1; Даниил 8:1; Авдий 1:1; Наум 1:1) и в книгата Деяния (9:10, 10:3, 11:5, 16:9, 18:9).

През седемдесетгодишното си служене (1844-1915) Елън Уайт получава около две хиляди видения и пророчески сънища. “Понякога съм отвеждана далеч в бъдещето и ми се показва какво ще стане. След това отново ми се показват неща - така, както са се случили в миналото. След като изляза от видението, не си спомням веднага всичко, което съм видяла, и съдържанието не е толкова ясно пред мен, докато не започна да пиша – тогава сцената изниква пред мен, както е била представена във видението, и аз мога свободно да пиша” (Елън Уайт. Избрани вести. Кн. 1).

Често виденията са й давани, докато е в присъствието на други хора, които наблюдават определени физически явления – тя не диша, има свръхестествена сила (никой не може да помръдне крайниците й) и не съзнава нищо от това, което я заобикаля. Адвентисти и неадвентисти потвърждават свръхестественото естество на нейните видения. На сесия на Генералната конференция в 1893 г. Дж. Лафбъроу казва: “Виждал съм сестра Уайт във видение около петдесет пъти. Докато е във видение, тя е преглеждана от вещи лекари и имаме свидетелства от тях, които обявяват, че феноменът на нейните видения надхвърля тяхното разбиране” (Бюлетин на Генералната конференция, 29 януари 1893 г.).


Каква е вашата опитност с писанията на Елън Уайт? По какъв начинте са повлияли на духовния ви живот? Оставете настрана всички предубеждения, които може да имате за публикуваните й произведения, и просто прочетете някои от тях. Какво могат да ви кажат те за своя автор?




В съгласие с Библията Понеделник - 2 февруари

Кой е един от най-важните критерии за истинския пророк (Исая 8:20)? Защо това трябва да е толкова важно?


Законът (евр.Тора) е обичайният библейски термин за боговдъхновените писания на Моисей (Второзаконие 4:44, 31:9); свидетелството се отнася за свидетелството на пророците (2Летописи 23:11; Йоан 3:32). С други думи, това, което един пророк казва, трябва да е в съгласие с вече разкритото от Бог. Макар че по-късните пророци може да разкриват допълнителни прозрения във връзка с плана на спасението, те няма да противоречат на това, което Бог е казал преди. Божията непроменимост (Малахия 3:6) е заложена на карта в Неговите откровения към човечеството.

Един пример за този критерий е даден в Еремия 28 гл. Той пророкува, че Израел ще слугува на вавилонския цар 70 години (Еремия 25:11). Малко след началото на този срок Анания, Азоровият син, твърди нещо друго “пред свещениците и пред целия народ: “Така говори Господ на Силите, Израелевият Бог: Строших хомота на вавилонския цар. В течение на две цели години ще върна в това място всички съдове на Господния дом (...) и всички юдейски пленници, които отидоха във Вавилон, казва Господ” (Еремия 28:1-4). Тъй като това не съответства на пророкуваното от Еремия, Бог дава на пророка друга вест: “Слушай сега, Анания, Господ не те е пратил; но ти подвеждаш този народ да се уповава на лъжа. Затова така казва Господ (...) Тази година ще умреш, защото си проповядвал бунт против Господа” (Еремия 28:15-17).

Всеки истински пророк прави писанията на предишните пророци критерий за тяхното служене. Същото важи и за Елън Уайт. Въпреки че не е теолог, тя се задълбочава в Библията и постоянно се позовава на библейския текст; и това, което е написала, е в съгласие със Свещеното Писание.


Защо съответствието с Библията трябва да бъде крайният критерий за всичко морално, духовно и теологично? Защо трябва да имаме върховен и окончателен авторитет, особено по отношение на духовните и теологичните въпроси?




Изпълнени пророчества Вторник - 3 февруари

Прочетете Еремия 18:6-10. Какъв важен принцип по отношение изпълнението на предсказанията намираме тук?


Отчасти доказателството, че един пророк е истински, се намира в изпълнението на неговите предсказания (вижте 1 Царе 9:6; Еремия 28:9; Пл. Еремия 3:37). Същевременно не всички предсказания се сбъдват, ако хората променят сърцата си. Такова пророчество е известно като условно и е важно да го разберем.


Проучете Йона 3 и 4 глава. Какво трябва да се има предвид при прилагането на критерия за изпълнено пророчество?


Изпълнението на повечето пророчества (изключения са пророчествата за края в Даниил и Откровение) зависи от действията и отношенията на заинтересованите хора. Йона изрича ясните думи, дадени от Бога, че след 40 дни “Ниневия ще бъде съсипана” (Йона 3:4). Обаче това не се случва. Йона фалшив пророк ли е? Разбира се, че не. Просто пророчеството е условно. Изпълнението му зависи от това как хората реагират на вестта, дадена им от Бог.

Този принцип може да обясни защо едно конкретно пророчество, дадено от Елън Уайт през 1856 г., не се сбъдва. В 1856 г. тя заявява: “Беше ми показана групата присъстващи на конференцията. Ангелът каза: `Някои са храна за червеите, някои – обект на седемте последни язви, някои ще бъдат живи и ще останат на земята, за да бъдат преобразени при идването на Исус” (Свидетелства към църквата. Т. 1).

Всички, които са били живи тогава, сега, разбира се, са мъртви. Как обясняваме това? Отговорът е условното пророчество. Трябва да помним следния факт: На Е. Уайт е казано, че Божието царство може да настъпи, докато тя е жива. В 1896 г. Божията вестителка пише: “Ако онези, които твърдяха, че имат жива опитност в Божиите неща, бяха извършили определената им работа така, както Господ е заповядал, досега целият свят щеше да бъде предупреден и Господ Исус Христос щеше да дойде с власт и голяма слава” (Ривю енд Херълд, 06. 10. 1896 г.).

В последния том от Свидетелства към църквата, публикуван през 1909 г., тя пише: “Ако всеки Христов войник беше изпълнил своя дълг, ако всеки страж на стените на Сион бе засвирил с “тръбата” определения сигнал, светът досега можеше да е чул предупредителната вест. Но делото изостава с години. Докато хората спяха, Сатана ни изпревари” (Свидетелства към църквата. Т. 9). Ако приложим принципа на условността към видението й от 1856 г., проблемът изчезва.

Вижте също частта за петък.




Изповядване на Исус, Богочовекът Сряда - 4 февруари

Какъв е един от проблемите, с които Йоан се сблъсква в своето време, и кое споменава като друг белег за истинския пророк? 1Йоаново 4:1, 2.


Един от проблемите в епохата на Йоан е въпросът за човешкото естество на Христос. Наистина ли Той е кръв и плът или, както някои поучават, само изглежда, че има тяло? Разбирането и изповядването, че Исус е наистина човек, е толкова важно за Йоан, че той го обявява за критерий за истинския пророк.

Този критерий е по-широкообхватен от само вярата, че Исус е станал човек. Той включва всичко, което Библията казва за Исус. Бог-Син приема човешко естество с една цел. Става човек, за да живее безгрешен живот и после да умре за грешното човечество. Още повече става човек, за да може след възкресението и възнесението Си да служи за нас в небесното светилище. Нашият Първосвещеник е способен да ни разбира и да ни съчувства в нашите слабости, защото е изкушаван по всички начини, характерни и за хората (Евреи 4:14, 15).

Всеки истински пророк ще насочва хората към Исус, Богочовека, Който е Спасител и пример за цялото човечество. Животът на Елън Уайт е посветен именно на това. Тя пише: “Исус Христос е всичко за нас – Първият, Последният и най-добрият във всичко. Исус Христос, Неговият Дух и характер обагрят всичко; Той е основата, самата структура на цялото ни същество (...) Христос е жив Спасител. Когато постоянно гледаме към Него, ние отразяваме образа Му за всички около себе си” (Вести към младите).


Защо е толкова важно истинските пророци да възвеличават Исус Христос? Деяния 4:12.


Икуменическият дух и постмодерното мислене са проникнали в почти всички християнски църкви днес, като при това са подкопали уникалността на християнството и особено важността на Исус Христос като Спасител на света. За разлика от това Елън Уайт казва: “Едничката надежда на падналия човек е да гледа към Исус и да Го приема за единствения Спасител” (Свидетелства към проповедниците). “Само библейската истина и библейската религия ще устоят на проверката в Божия съд” (Основи на християнското обучение). “Нека да издигаме Исус, Спасителя на хората. Говорете за Неговата любов, разказвайте за Неговата сила” (Знамения на времето, 18 март 1889 г.).




Тестът на овощната градина Четвъртък - 5 февруари

Какво казва Исус Христос в Проповедта на планината за това как могат да бъдат разпознати истинските пророци? Матей 7:20.


Контекстът на това изявление е предупреждението на Исус към учениците да се пазят от лъжливите пророци (Матей 7:15). Исус прилага към живота на пророка принципа, че “доброто дърво дава добри плодове”. Какъв плод дават те? Какво влияние имат ученията им?

Тестът на овощната градина отнема време. Елън Уайт живее и работи седемдесет години под критичния поглед на милиони хора, предимно скептични, съмняващи се, мнителни, а в някои случаи дори открито враждебни. Противниците й са излагали и все още излагат с голямо задоволство нейните грешки, пропуски и някои непоследователности. Единствено Бог е безпогрешен. Неговите вестители не са такива.


Какво ни говорят тези текстове за някои от недостатъците в характера на хора, които са имали пророческа дарба? Битие 12:12, 13; Йона 1:1-3; Деяния 15:36–39; Галатяни 2:11–14.


Разбира се, ако човек е пророк, това не го прави непогрешим. Елън Уайт прави грешки и има слабости, подобно на всички хора. Но насоката на нейния живот е такава, че при смъртта й местен неадвентен вестник докладва: “Животът на г-жа Уайт е пример, достоен за подражание от всички (...) Тя беше смирен и посветен последовател на Христос и винаги вършеше добро (...) Нейната смърт бележи края на призванието на още един забележителен водач на религиозната мисъл, чиито почти деветдесет години преливаха от добри дела, любезни думи и ревностни молитви за цялото човечество” (Св.Елена, Калифорния, Стар, 23 юли 1915 г.).

Някои хора се затрудняват да приемат пророческото й служене, защото се препъват в определени подробности от нейните произведения. Пропускат обаче да видят по-широката картина: начина, по който Бог я употребява, за да създаде тази църква; множеството чудесни прозрения, които тя получава от Него, е приносът, който е дала за тази църква и за цялото човечество.


Какви са големите предимства на това да имаме пророческия дар, изявен сред нас? Какви са възможните предизвикателства, които той носи?




Разширено изучаване Петък - 6 февруари
Прочетете още:

Елън Уайт, Избрани вести (кн. 3), гл. “Библейските пророци писаха за нашето време”.

“Когато ми беше представен въпросът, времето на служенето на Христос изглеждаше почти завършило. Обвинявате ли ме в лъжа, защото времето е продължило по-дълго, отколкото моето свидетелство показва? Какво да кажем за свидетелствата на Христос и Неговите ученици? Бяха ли те заблудени? Апостол Павел пише на коринтяните: “Само това казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват” (1 Коринтяни 7:29, 30). И отново в посланието си към римляните той казва: “Нощта премина, а денят наближи: и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината” (Римляни 13:12).

Във вестите си към хората Божиите ангели представят времето като много кратко. И пред мен винаги е било представяно така. Вярно е, че то продължи повече, отколкото очаквахме в първите дни на тази вест. Нашият Спасител не се яви така скоро, както се надявахме. Но погрешно ли е Божието Слово? В никакъв случай! Трябва да се помни, че както Божиите обещания, така и Неговите заплахи са условни” (Елън Уайт. Избрани вести. Кн. 1).

За разискване:

1. Защо някои адвентисти от седмия ден са изгубили доверие в пророческото служене на Елън Уайт? Възможно ли е част от проблема да е начинът, по който нейното дело е било представено? Обсъдете.

2. Вземете някои от своите любими откъси от нейни произведения и ги прочете отново. Какво в тях ви е харесало толкова много? Каква е вестта, която се предава в тези цитати? Донесете ги в групата и ги споделете.

3. Някои хора използват писанията на Елън Уайт като окончателен авторитет по всеки въпрос. Защо това е погрешно? Какви големи опасности представлява подобно отношение за нашата църква? По какви начини с този чудесен дар се е злоупотребявало и все още се злоупотребява в църквата? Какви последици крие това?




Разказ
Усърден за Бога
Ноланла Кумало

Учех в адвентно училище в Зимбабве. Обичам да споделям вярата си с хората, но в миналото нещата бяха доста по-различни. Отначало ми беше трудно да говоря на другите за онова, което Бог прави в живота ми. След като започнах да се моля и да изучавам Библията, станах по-уверен във вярата си и изпитах желания да я споделям. Започнах от моя близнак. Той е християнин, но не посещаваше младежкия лагер, в който исках да отида близо до Водопадите Виктория. На този лагер се научих да се моля и да изучавам Библията ежедневно. Чух и истории за чудесата, които Бог извършва в живота на хората. Върнах се у дома с голямо усърдие за Бога.

Започнах да разказвам на брат ми за моето духовно изживяване. Колкото повече разказвах, толкова по-силно желание изпитвах той да преживее същата радост като мене.

Когато се записах в това училище, реших да се присъединя към християнската музикална група. Отидохме в едно село на около час път, за да проведем съботна служба. Пътувахме в открито ремарке, дърпано от трактор, за да стигнем до селото. Прашният път изригваше прах върху нас, но ние не обръщахме внимание. Времето мина в песни и разговори за Бога. Когато пристигнахме, отърсихме праха от дрехите си и влязохме в църквата. Църковните членове знаеха, че идваме, но останалите селяни наблюдаваха с любопитство нашето пристигане.

Бях малко нервен при първото си посещение там и затова се помолих Бог да ми помогне да преподам библейския урок на малките деца. Нямахме никакви пособия, но децата слушаха внимателно, докато им говорим. След това им прочетох историята за детето Самуил. Само някои от тях се молеха у дома, но ние ги научихме как да се молят и ги призовахме да го правят всеки ден. Бях удивен да разбера колко малко знаеха тези деца за Бога и за любовта му към тях.

След съботното училище и службата ние са разделихме на групи и посетихме всеки дом. Разговаряхме и се молехме с хората и ги канехме да посетят предстоящите евангелизаторски събрания.

В късния следобед се върнахме в училището гладни и прашни. Изпитвах обаче радост, че можехме да променим живота на хората в селото.

Имам желание да продължа посещенията си в селото и да помагам на жителите му да видят Божията светлина в живота си и в живота на всички вярващи от техния район.

Каня ви да се присъедините към нас в споделяне на Божията любов с тези хора чрез вашите мисионски дарения и молитви.


* Ноланла Кумало е ученик в Зимбабве.