Стоновете и плачът прорязаха вечерната тишина. Звуците на жалеене идваха от място съвсем близко до болничната стена. Там живее Алауайе. Бебето на третата му жена бе хоспитализирано наскоро с диагноза менингит. След лечение с антибиотици го върнахме в дома му в добро състояние и без температура. След три дена обаче Алауайе пак го донесе с висока температура. Бактериите в тялото му са устойчиви и ние нямаме други антибиотици, с които да го лекуваме.

На следващата сутрин Алауайе дойде в болницата. Бебето е по-добре, но не достатъчно добре, за да се върне вкъщи. Обяснявам му, че бебето е все още болно и е възможно да умре. Една от съпругите му говори със заплашителен тон. „Ние ще го вземем у дома. Вашето лечение не действа. Време е да се посъветваме с шамана.” Обяснявам защо детето трябва да остане в болницата и Алауайе се съгласява лечението да бъде завършено.

Предлагам да се помоля за бебето и семейството се съгласява. Умолявам Бога да докаже, че то се е разболяло не от магия и че Той може да го излекува. Направили сме всичко по възможностите си въпреки нашите ограничени медицински консумативи. Сега очакваме чудото.

Плачът от съседната врата показва, че Бог не се е намесил.

Повечето хора в тази област вярват, че болестите се причиняват от магьосници и че някой им е направил магия. Търсят лечение от „традиционните” шамани и идват в болницата едва когато пациентът е на умиране. И ако той умре, смятат, че ние сме виновни.

Гневът ми се надига заедно с плача. Как може човек да се бори не само срещу физическите болести в такава бедна обстановка, но и срещу силите на невежеството и злото? Опитвам се да вдъхвам надежда на пациентите, да ги насърчавам да се борят, но после чувам как близките им казват, че ще умрат. Болният губи всяка надежда и наистина умира, отчасти поради психологическата атака на семейството.

Паля керосиновата лампа и отварям Библията си на Йоан 3:19: „Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.”

Разбирам Божията дилема. Той не насилва свободната воля. Сатана може да използва страх, суеверие, манипулация, натиск и бруталност, но Бог не го прави. Тъй като съм застанал на Божия страна, аз също не мога да използвам сила. Понякога ми се иска да набия родителите, които чакат и водят децата си в болницата полумъртви, вместо още в началото на заболяването.

Вярно е, че хората обичат тъмнината повече от светлината. Не ни остава нищо друго, освен да продължим да се борим и да се молим. Може би един или двама ще видят светлината и ще излязат от тъмнината.