Пасторът не забелязал как младежът влиза в църквата и сяда. Всъщност, никой не го забелязал. Сякаш ангел им бил затворил очите.

Парса бил израснал в Централна Азия като верен последовател на Бога Творец. Дядо му бил известен религиозен водач. През целия си живот Парса се молил на Бога и четял святите писания на своя народ. Докато четял, научил за съботата и започнал да разсъждава за нея, но никой друг не разбирал значението й.

Имало малка група адвентисти, които се събирали в един дом в градчето. Те обаче били християни, а всички знаели, че християните са езичници. Ядат свинско, пият алкохол, молят се на идоли, обличат се неприлично и постоянно си сменят жените. Освен това християните били чужденци. Не, не желаел да има нищо общо с християни, та дори и да са от тези, които спазват съботата.

Една събота, докато вървял по улицата, Парса почувствал как невидима сила го вкарва в малката адвентна църква. С треперещи крака се промъкнал вътре и седнал на последния ред. Слушал как пасторът проповядва за Авраам.

Защо християните говорят за Авраам, помислим си Парса. Смятал, че християните следват само Новия завет и дори не подозират, че Авраам е пророк. Толкова силно се заинтересувал от онова, което чул, че на следващата събота се върнал отново. После и на следващата. Вестите докосвали сърцето му и той пожелал да научи много повече.

Цели шест месеца се промъквал в църквата, без да го забележат. Една събота обаче адвентистите го забелязали. Сякаш люспи паднали от очите им. Приветствали го и го поканили да посещава библейския курс. След няколко месеца на усилено изучаване на Библията, Парса бил кръстен. Роднините и приятелите му започнали да странят от него, но той се молил да намерят истината също като него. Продължава да прави всичко по силите си да споделя Божията любов с околните и няколко души вече са приели Исус Христос за свой Господ и Спасител.