Основна мисъл: Божието спасително дело е доброволно изявление на самото Му естество. То не изисква грешниците да Го убеждават да ги обича. Бог е обграден с многобройни тайни - Неговите дела, естество, святост, мощ просто не могат да бъдат обхванати от нас. Но има един аспект на Личността Му, който можем да започнем да разбираме; а именно - Неговата любов, която Той ни показва чрез изкупителното дело на Своя Син. То ни засяга на индивидуално (лично) ниво и е следствие на самото естество и същност на Бога.

Тази седмица започваме да изследваме доктрината за спасението и ще го правим със съзнанието, че неговата движеща сила са величието и любовта на Бога. Нищо извън Него не Го принуждава да направи това, което извършва за нас в лицето на Своя Син. Точно обратното - единствено поради самата същност на естеството Си Той излива Своята любов и благодат върху този паднал в грях свят.

За нас е трудно да проумеем концепцията за вечността. Ние сме ограничени същества. Знаем, че ще умрем. Всъщност всичко, с което сме свързани, е преходно - днес е тук, но един ден няма да го има. Всичко в този свят има начало, ще има и край. В противовес на това, представата за Бог, Който няма начало и никога няма да има край, не е лесна за приемане - не и за нашия ум, привикнал да борави с времеви понятия.

Тъй като Бог е вечен, тъй като съществува преди всички сътворени неща, Той трябва да е самосъществуващ. Докато творенията не са. Те се нуждаят от въздух, храна и вода, за да продължат да съществуват (Битие 1:29). Бог няма нужда от нищо. Назад във вечността, преди да е сътворил каквото и да е, освен Него не е имало нищо. Той самият е Животът. Само Онзи, Който е Живот, вечният Аз Съм - Вечносъществуващият - може да възстанови живота на покаяните грешници. Сътвореният живот - както днес, така и през вечността - произлиза от Бога, великия Животодател (вижте Йоан 1:4; 1Йоаново 5:11, 12). Ние сме зависими от Него във всичко.

За нас е невъзможно да разберем напълно Божията тайна. Бог не е обект, който можем да изследваме (Йов 11:7). Библията не ни предлага систематично и философско описание на Неговото естество. Тя Го представя като такъв, Който се открива чрез Своите действия, чрез начина, по който се свързва с нас. Дадено ни е да знаем Кой е и какъв е Бог само благодарение на онова, което Той сам ни открива за Себе Си. Извън това можем да разберем за Него съвсем малко.

Писанията казват, че по естество Бог е любов. Това означава, че същността Му е себераздаване, и то заради благополучието на другите.

Изразът "Бог е любов" ни въвежда в самата сърцевина на Божеството и ни казва, че: (1) Изследването на Божията същност ще ни разкрие, че Неговото естество е любов. Разбирането на това е изключително важно за доктрината на изкуплението. (2) Бог е Същество на отношенията. По естество Той се наслаждава на общуването със Своите творения и влиза във взаимоотношения с тях именно за да разкрие любовта Си. Ако искаме да разберем дали Бог ни обича, или не, ние не изследваме собствените си чувства и емоции, а начина, по който Той се отнася към нас въпреки греховността ни. (3) Извън Него не съществува нищо, което да Го принуди да ни обича. Тъй като самото Му естество е любов, не е необходимо, дори е невъзможно за нас да Го накараме да ни обикне или приеме. И, разбира се, нищо не разкрива Неговата любов към нас така, както спасителният план. Наистина, в момента, в който сме паднали в грях, Христос е станал наш Заместник, Изкупител и Спасител - върховна изява на Божията любов към падналата раса.

Писанието недвусмислено заявява: Творецът е Бог. Без тази фундаментална истина вестта на Библията става безсмислена. От друга страна, Бог Творец означава, че Той е толкова различен от творението Си, щото не е част от творческия ред. Бог Творец означава, че преди Него не е имало нищо (Римляни 4:17; Евреи 11:3). Бог Творец означава, че всичко принадлежи на Него и съществуването на всичко зависи от Неговата сила и благоволение (Псалм 24:1, 2; 104:10–14). Бог Творец означава, че творението разкрива славата и мощта на Своя Създател (Псалм 19:1–3; Римляни 1:20).

Библията изрично заявява, че Бог създава и поддържа всичко чрез силата на Своя Син (Йоан 1:1-3; Евреи 1:2, 3). Изкуплението е Божието разрешение на проблема с греха в творението. Вместо да ни остави да пожънем крайния резултат на своя грях и бунт, който е вечна гибел, Той съставя спасителен план.

Божията сила, изявена при сътворението на Всемира, е същата сила, която пресътворява падналите човешки същества по Божи образ. Бог извиква всичко в съществуване чрез силата на Своето Слово (Псалм 33:6). И сега ни пресътворява чрез силата на Своето въплътено Слово в лицето на Христос (Йоан 1:1, 12, 13; 2Коринтяни 4:16).

Светостта на Бога е не само Негово качество, но - както и любовта - разкрива онова, което Той е сам по Себе Си. С Неговата святост са свързани най-малко две фундаментални идеи.

Първо, тя разкрива Бога като уникален. Понятието свят обикновено означава нещо, което е посветено изключително и единствено за служба на Господа. Но когато това понятие се приложи за самия Бог, то набляга на факта, че Той е уникален и несравним. Във Всемира няма друг като Него - така превъзвишен и всемогъщ (вижте Исая 46:5, 8). Единствено Той заслужава нашето поклонение.

Второ, това, че Бог е свят, не означава, че е далечен, недостъпен за нас и че е невъзможно да общуваме с Него. Светостта и любовта Му са неотделими. Светостта Му се разкрива чрез Неговото желание да обитава в каещите се и смирените по дух. Приближавайки се до тях и обитавайки сред тях, Светият позволява на Своите творения да вземат участие в Неговата святост.

Божията святост не толерира греха, но активно действа срещу него (Исая 5:24; Осия 9:15; Римляни 1:18). “Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото; и не можеш да погледнеш извращението” (Авакум 1:13). Естествената омраза на Бог към греха създава нуждата от Посредник. Той промисля начин, по който грешниците да бъдат осветени и отново да се радват на общение с Него. Това става възможно чрез Христос, в Когото тайнствено се обединяват изкуплението и светостта. Светият се ражда като Дете на тази греховна и нечиста планета (Лука 1:35), за да ни освети чрез силата на Своята изкупителна смърт: "Ние сме осветени чрез принасянето на Христовото тяло веднъж завинаги” (Евреи 10:10).

Бог е всезнаещ - това означава, че знае всичко (1Йоаново 3:20). Нищо не може да бъде скрито от Него. "Няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите Му" (Евреи 4:13). Всички аспекти на Неговото творение са заобиколени от присъствието Му и затова Той познава всяко негово измерение (Псалм 139:7–10). Познава ни напълно и съвършено. Единствено Той притежава чиста обективност, тъй като Единствен познава всяко възможно нещо от всяка възможна перспектива.

Господ знае напълно не само това, което е, но съвършено познава и онова, което ще бъде (Исая 46:10; Матей 26:34, 74, 75). Бъдещето не е по-неизвестно за Него от миналото или настоящето.

Божието всезнание има огромно значение за докрината на изкуплението. След като знае всичко, грехът не е нещо, което го изненадва. Бог, Който съвършено познава всичките Си творения, предварително знае за падението на един от Своите херувими и затова съставя план за разрешаване на проблема с греха още преди той да се е появил сред хората: "Където се умножи грехът, преумножи се и благодатта” (Римляни 5:20). Следователно Божието решение да ни спаси е скрито назад във вечността и е разкрито в Христос. Това е "тайната, замълчана от вечни времена” (Римляни 16:25), “която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко”(Ефесяни 3:9). Преди да създаде каквото и да е, Бог предвижда появата на греха и решава да го победи. От Божествена гледна точка Христос е "закланото Агне (...) от създанието на света” (Откровение 13:8).

Бог и изкупление: “Само когато съзерцаваме великия изкупителен план, можем да добием правилна представа за Божия характер. Делото на сътворението е проява на Неговата любов, но само Божият дар, който спасява виновната и погубена раса, разкрива безпределните дълбини на Божията нежност и състрадание” (Елън Уайт, Свидетелства към църквата, т. 5, стр. 739).

Прощение и правда: “Когато изследваме Божия характер в светлината на кръста, виждаме милост, нежност и прощение, заедно с правда и справедливост. Сред престола виждаме Един, Чиито ръце, нозе и гърди носят белезите на страданието, понесено, за да примири човека с Бога. Виждаме Отец - безкраен, обитаващ в непристъпна светлина, - Който ни приема чрез заслугите на Своя Син. Сянката на отмъщението ни е донесла само нещастие и отчаяние, но в светлината, струяща от кръста, виждаме Божиите думи: "Живей, грешнико, живей! Вие, каещи се, вярващи души, живейте! Аз платих откупа!” (Елън Уайт, Деяния на апостолите).

1. За кои други аспекти на Божието естество се сещате и каква роля играят те в спасителния план?

2. Кое от онова, което знаем за Божията святост, ни помага по-добре да разберем какво означава да бъдем святи?

3. Някои хора имат проблеми с въпроса за Божието предузнание и човешката свободна воля. Доколко сме свободни в избора си, ако Бог предварително знае какъв ще бъде той? Обсъдете.

Бог, Който сам е Животът, е единственият, Който може да възстанови нашия живот. Той ни обича не защото сме заслужили това, но защото естеството Му е любов. И продължава да ни обича, въпреки нашия грях. Той желае да ни пресътвори и може да направи това, тъй като е наш Творец. Тъй като е свят и не толерира грях в Своето присъствие, Той може да ни освети чрез Христос. Неговото всеобхватно знание разкрива, че грехът не е някакъв неочакван феномен, но нещо, което Той предвижда и с което е способен да се справи.

Пасторът не забелязал как младежът влиза в църквата и сяда. Всъщност, никой не го забелязал. Сякаш ангел им бил затворил очите.

Парса бил израснал в Централна Азия като верен последовател на Бога Творец. Дядо му бил известен религиозен водач. През целия си живот Парса се молил на Бога и четял святите писания на своя народ. Докато четял, научил за съботата и започнал да разсъждава за нея, но никой друг не разбирал значението й.

Имало малка група адвентисти, които се събирали в един дом в градчето. Те обаче били християни, а всички знаели, че християните са езичници. Ядат свинско, пият алкохол, молят се на идоли, обличат се неприлично и постоянно си сменят жените. Освен това християните били чужденци. Не, не желаел да има нищо общо с християни, та дори и да са от тези, които спазват съботата.

Една събота, докато вървял по улицата, Парса почувствал как невидима сила го вкарва в малката адвентна църква. С треперещи крака се промъкнал вътре и седнал на последния ред. Слушал как пасторът проповядва за Авраам.

Защо християните говорят за Авраам, помислим си Парса. Смятал, че християните следват само Новия завет и дори не подозират, че Авраам е пророк. Толкова силно се заинтересувал от онова, което чул, че на следващата събота се върнал отново. После и на следващата. Вестите докосвали сърцето му и той пожелал да научи много повече.

Цели шест месеца се промъквал в църквата, без да го забележат. Една събота обаче адвентистите го забелязали. Сякаш люспи паднали от очите им. Приветствали го и го поканили да посещава библейския курс. След няколко месеца на усилено изучаване на Библията, Парса бил кръстен. Роднините и приятелите му започнали да странят от него, но той се молил да намерят истината също като него. Продължава да прави всичко по силите си да споделя Божията любов с околните и няколко души вече са приели Исус Христос за свой Господ и Спасител.