Салуа била добра съпруга и майка. Живеела в лагер за бежанци в Южен Судан. На жените не било разрешено да влизат в джамията и тя не знаела почти нищо за Бога. Чула, че адвентен мирянин евангелизатор ще проведе библейски събрания в лагера. Помолила съпруга си за разрешение да ги посети. Когато разбрал, че адвентистите имат много общи неща с мюсюлманите, той разрешил на съпругата си да отиде на събранията.

Салуа споделила с него онова, което била научила, и той скоро започнал да я придружава. Осъзнала, че е грешна, но Исус може да й прости и да я спаси. Престанала да вари и да продава алкохол. Не след дълго изчезнала и болката й в гърба, причинена от тежката работа по носене на товари, свързани с производството на бира.

Салуа отдала сърцето си на Бога и помолила да бъде кръстена. Съпругът й не възразил, защото виждал каква разлика е настъпила в нея, след като се запознала с Исус. Споделяла новата си вяра с други жени по домовете им и на пазара. Ентусиазмът й бил заразителен. Няколко от нейните приятелки започнали да посещават църквата. Някои дори довели съпрузите си.

Когато Салуа започнала да посещава църквата, там имало само четирима членове, но само след година те нараснали на 32.

Приятелките на Салуа Хидиа и Алима имали новородени бебета и не можели да посещават службите, затова тя ги посещавала и им разказвала какво е чула. След известно време и двете жени започнали да посещават църквата. Също като Салуа Алима си изкарвала прехраната с производство на бира. Престанала да произвежда алкохол и намерила друг начин да печели пари. Когато хората отивали да си купуват бира от нея, Алима им обяснявала защо вече не я произвежда. Те задавали въпроси и така мнозина научавали за Бога и за Неговото спасение.

Една от новоповярвалите жени на име Садиа описва истинското си преживяване: “Ние избягахме заради войната, но тук намерихме мир в Исус. Благодаря на Бога, че войната ме доведе тук, за да се срещна с моя Спасител и да получа мира Му.”

След края на войната мнозина ще се върнат по родните си места и ще вземат със себе си вярата, намерена по време на трудния живот – вяра в Исус, Който единствен носи мир в сърцата.