"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Служители на надеждата –
най-великите Божи мисионери

Гари Краузе


Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2008 г.


Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 13 - 19 септември 2008 г.

Надарени да служат – Филип


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 13 септември
Стих за запаметяване:
“И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които той вършеше” (Деяния 8:6).

Основна мисъл: Благодарение на служенето на Филип Самария е преобърната от благовестието; много влиятелен езичник етиопянин става християнин. Когато предадем живота си на Бога, няма граници за онова, което Той може да извърши чрез нас за напредъка на Своето царство.

Бягал от преследвания, влизал в единоборство с магьосници, изгонвал демони, изцелявал недъгави и парализирани, обърнал към благовестието богат етиопянин от царския двор, физически пренасян на големи разстояния от Светия Дух – животът на Филип е всичко друго, но не и скучен.

Представяйки си християнството, много хора рисуват в своето въображение дълги проповеди в църквата, списъци с „прави това” и „не прави онова” и скучно изглеждащи хора със сериозни лица. Разбира се, тези стереотипи не могат да бъдат по-далеч от истината. Да следваш Исус – това е най-вълнуващият възможен живот.

Тази седмица например ще разгледаме вълнуващия живот и мисията на Филип – човек, чийто свят приема напълно ново измерение, след като е ръкоположен за служене. Избран е за един от седмината дякони на ранната християнска църква и се заема с неща, за които не е и сънувал. Лично занася добрата вест за Исус в Самария и индиректно - на Африканския континент.


Какво можем да научим от неговата история?


За тази седмица прочетете:
Деяния 6:3; 8 гл.; Римляни 12:6–8; 1Коринтяни 12:1–11, 27-31; 1Тимотей 3:8–12



Призован за служене Неделя - 14 септември

Църквата в Ерусалим избира Филип и още шест души да служат като дякони. Гръцката дума, преведена тук като дякон, е диаконос и на други места в Новия Завет се превежда още като „слуга”. Говорейки пред множествата и пред Своите ученици, Исус казва: „А по-големият между вас нека ви бъде служител [или дякон]” (Матей 23:11). Предричайки Своята смърт, казва: „Ако служи някой на Мен, Мен нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят [дяконът] Ми” (Йоан 12:26).


Прочетете Деяния 6:3 и 1Тимотей 3:8–12. Какви изводи относно характера на Филип можем да направим от тези откъси?


Прочетете Деяния 2:46, 47; 4:32, 33. Каква картина на църквата по онова време обрисуват тези текстове?


Все пак хубавите дни не продължават вечно. В крайна сметка, възниква голяма криза (Деяния 6:1). Макар на този етап почти всички новоповярвали да са евреи, има два основни типа от тях – гръцки юдеи, които не са родени в Израел - те говорят гръцки и подхождат към нещата от гръцка културна гледна точка; и еврейски юдеи, които говорят арамейски и/или еврейски и техният възглед за света е стриктно юдейски. С бързото нарастване на църквата гръцките юдеи започват да се оплакват, че при разпределението на храната, техните вдовици са пренебрегвани за сметка на еврейските.

Изправени пред своя пръв голям проблем, възникнал вътре в общността, дванадесетте апостоли се срещат и прилагат на практика една от ключовите стратегии на доброто лидерство – упълномощаването. Създават дяконската служба.


Колко време прахосва вашата църква за справяне с конфликти, възникнали между самите й членове? Как можете да й помогнете да пренасочи своята енергия към достигане на изгубените души в света?




Мисионер в Самария Понеделник - 15 септември

Когато Филип отново се появява в библейския доклад, го намираме в Самария – област, северно от Юдея. Исус е предсказал, че Неговите последователи ще станат мисионери не само в Ерусалим но и „в цяла Юдея, и Самария, и до края на земята” (Деяния 1:8). Сега Филип е част от изпълнението на това пророчество, макар може би не точно по начина, по който апостолите са си го представяли.

Водачите на църквата не изпращат Филип в Самария като мисионер. Той не е част от плана „Глобална мисия” на ранната църква за достигане на недокоснатите области.


Прочетете Деяния 8:1–5. Кои събития стават причина за отпътуването на Филип към Самария? Какво правят разпръснатите вярващи?


След като Стефан е убит, Савел започва да преследва християнската църква все по-жестоко и по-жестоко. Всички вярващи с изключение на дванадесетте апостоли се разпръсват. Това е първият случай, записан в историята на нелегалната църква. Много пъти оттогава насам сме виждали как верните Божии последователи са принудени да се крият поради вярата си. Дори и днес в много части на света адвентистите, като и други християни, са принудени да се покланят на Бога тайно.


След като са разпръснати, тези вярващи „обикаляха и разгласяваха благовестието” (Деяния 8:4). Но преследването осигурява по-широкото разпространение на благовестието. За какви други подобни примери се сещате?


Това е ужасно време за първите християни – прокудени от домовете си, пръснати по чужди земи, живеещи в непрекъснат страх от следващи нападения. Флип е баща на четири дъщери и без съмнение това е стресиращо време и за неговото семейство (Деяния 21:9). Само че въпреки трудните обстоятелства той и останалите християни продължават вярно да разнасят добрата вест за Исус.


Въпреки изпитанията вярващите работят усилено, за да разпространяват вестта. Защо? Защото имат чувство за мисия, за цел. Защо на толкова много от нас това чувство за мисия липсва? Дали не е поради факта, че сме твърде заети да гледаме навътре, а не навън; твърде заети да размишляваме за собствените си нужди, а не за нуждите на изгубения свят? Помислете!




Възможности за свидетелстване Вторник - 16 септември

Като адвентисти често говорим за намиране на подходяща “пролука” за своята мисия. На много места такава няма поради предразсъдъци, които се пораждат в мига, в който започнем да говорим за Исус или за Библията. Често хората издигат бариери веднага щом отворим дума за духовни неща. Понякога здравната вест събаря тези бариери в много части по света. Вероятно обаче най-успешната подходяща “пролука”, която търсим, е личното приятелство. Когато се сприятелим с хората, те сами започват да ни разпитват за нашата християнска вяра.


Прочетете Деяния 8:26–39 - историята за Филип и скопеца – и после отговорете на следните въпроси:


1. Какво подсказва на Филип да отиде точно там и точно тогава? Каква важна вест за нас съдържа отговорът?


2. Коя подходяща “пролука” използва Филип, за да започне да свидетелства на този човек? С други думи, каква нужда на скопеца Филип помага да бъде задоволена? Каква важна поука можем да извлечем и от това?


3. Какво се изисква от скопеца, за да бъде кръстен? Каква вест има тук за нас?


Етиопянинът е отишъл в Ерусалим, за да се поклони на Бога и вероятно се връща разочарован. Навярно бързо е разбрал, че като езичник, и то евнух, му се отказва поклонение в двора на евреите по две причини (вижте Второзаконие 23:1).

Сега неговото обезсърчение се разсейва от една нова светлина. Той разбира за Онзи, Който чрез смъртта Си „развали средната стена, която ги разделяше” (Ефесяни 2:14). Като отклик на прекрасните вести, които чува, скопецът моли Филип да го кръсти. И тук четем за първото официално записано обръщане на езичник към християнството – на един богат и влиятелен африканец.


Колко често сте имали възможност да свидетелствате за вярата си? Доколко пълноценно оползотворявате тези възможности? Как бихте могли да се справите по-добре?




Надарен за служба Сряда - 17 септември

На всеки от нас като Христов последовател са дадени духовни дарби, за да извърши мисията, която Бог му е възложил. Духовните дарби са жизненоважни за първата християнска църква и разпалват мисионската ревност на новоповярвалите. Апостол Павел пише на вярващите в Коринт и им казва, че не желае те да останат в неведение относно духовните дарби (1Коринтяни 12:1). Гръцката дума за дарби, която той използва в случая, е харизма и набляга на факта, че това са дарби на благодатта – изцяло незаслужени от нас.

В петото основно учение на Църквата на адвентистите от седмия ден, което се занимава с делото на Светия Дух, се казва: „Той разпределя духовните дарби на църквата”. Това е много важна концепция. Макар дарбите да се дават чрез вярващите, реално това са дарби за църквата. Те никога не са предназначени само за полза и наставление на отделния вярващ. Винаги се дават в контекста на мисията и служенето на голямата църковна общност, така че тя да изпълни своята мисия в света.

В доклада за опитността на Филип в Самария (Деяния 8:4–8) няма много подробности. На един определен етап Бог му дава допълнителни духовни дарби и той се променя от Филип дякона във Филип евангелизатора. Това трябва да е била значителна крачка - от административно служене в Ерусалимската църква към изгонване на демони и изцеляване на болни в Самария.


Двата основни библейски източника, които обособяват разбирането ни относно духовните дарби, са Римляни 12:6–8 и 1Коринтяни 12:1–11, 27–31. Прочетете тези текстове и ги сравнете с Деяния 8:4–8. Какви духовни дарби демонстрира Филип и как ги използва?


“И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше” (Деяния 8:6). Макар и да не можем да правим чудеса като Филип, какъв принцип виждаме тук? Кое в нас, в нашия живот и учения, може да накара някого да обърне внимание на онова, което казваме?




Филип и Симон магьосника Четвъртък - 18 септември

Когато апостолите в Ерусалим чуват за поразителния успех на евангелието в Самария, изпращат Петър и Йоан да посетят Филип и новоповярвалите. Двамата пристигат в Самария в точното време, за да го подкрепят. Най-напред се помолват за новите вярващи да получат Светия Дух – нещо, което Филип очевидно не е направил. После му помагат да се справи с бившия магьосник Симон.


Прочетете Деяния 8:9–25 – историята за Симон, Филип, Петър и Йоан – и после отговорете на следните въпроси:


1. Защо чудесата и останалите свръхестествени изяви не са абсолютно доказателство за това, че Бог стои зад случващото се?


2. Симон иска хубаво нещо, но по погрешен начин или поне така изглежда. (В края на краищата, какво лошо има в това да искаш да предаваш Светия Дух на другите?) Съдейки по реакцията на Петър, какъв е най-вероятно мотивът, стоящ зад молбата на Симон?


3. По какво реакцията на Петър спрямо Симон прилича на реакцията на Исус спрямо Петър? Матей 16:21–27.


4. Къде в този откъс виждате Христовата благодат и евангелието на прощението?


Независимо колко дарби има, дори и Филип се нуждае от помощ, което обяснява защо се налага да дойдат Петър и Йоан. Важната поука е, че никой не е достатъчно добър или достатъчно надарен, за да върши Господнето дело сам. Всички се нуждаем от помощта на другите.


Имате ли желание да си платите за способността да предавате Светия Дух на другите? Хайде! Все пак за Симон се казва, че е бил вярващ, дори кръстен. В какви глупости сте вярвали някога – в началото на своя път с Христос? Как осъзнаването на този факт може да ви помогне да бъдете по-толерантни към онези, които в своето невежество също се придържат към глупави суеверия?




Разширено изучаване Петък - 19 септември
Прочетете още:

Елън Уайт, Деяния на апостолите гл. “Евангелието в Самария”.

“Този случай е илюстрация на Божията грижа за Неговите чеда. Той призовава Филип от успешната му работа в Самария да пресече пустинята и да отиде в Газа, за да помогне на една единствена търсеща душа. Готовността, с която скопецът приема благовестието, както и делата му в съответствие с неговата вяра, трябва да бъдат урок за нас. Бог иска да бъдем бързи в приемането и изповядването на Христос, бързо да Му се покоряваме и да откликваме на призива за служене. Скопецът е човек с добра репутация, заема висок и отговорен пост. Благодарение на неговото обръщане благовестието е занесено в Етиопия. Мнозина там приемат Христос, излизат от тъмнината на езичеството и навлизат в ярката светлина на християнството” (Елън Уайт, Духът на пророчеството).

За разискване:

1. Още в зората на Господнята църква възникват етнически разделения. Дори и днес в различни части на света между църковните членове съществуват подобни напрежения. А във вашата църква? Как бихте могли лично вие да й помогнете да осъзнае колко много противоречи това на всякакви принципи на благовестието?

2. Филип кръщава скопеца веднага щом той приема Исус като свой Спасител. Защо днес Адвентната църква не постъпва по същия начин? Трябва ли или не трябва? Обосновете отговора си.

3. Кои са някои от нуждите на заобикалящото ви общество, които църквата ви би могла да използва като подходяща “пролука” за достигане на хората с Христовото благовестие? Как бихте могли лично вие да подпомогнете своята църква в тази съдбоносна част от мисионирането?

Обобщение:

Филип представлява още един ярък пример за това какво може да направи Бог чрез човек, посветил живота си на Него. Независимо дали споделя благовестието със скопеца, с езичниците от Самария или обръща Симон магьосника, единствената цел на Филип е да издига името на Исус.



Разказ
Благословението на Салуа

Салуа била добра съпруга и майка. Живеела в лагер за бежанци в Южен Судан. На жените не било разрешено да влизат в джамията и тя не знаела почти нищо за Бога. Чула, че адвентен мирянин евангелизатор ще проведе библейски събрания в лагера. Помолила съпруга си за разрешение да ги посети. Когато разбрал, че адвентистите имат много общи неща с мюсюлманите, той разрешил на съпругата си да отиде на събранията.

Салуа споделила с него онова, което била научила, и той скоро започнал да я придружава. Осъзнала, че е грешна, но Исус може да й прости и да я спаси. Престанала да вари и да продава алкохол. Не след дълго изчезнала и болката й в гърба, причинена от тежката работа по носене на товари, свързани с производството на бира.

Салуа отдала сърцето си на Бога и помолила да бъде кръстена. Съпругът й не възразил, защото виждал каква разлика е настъпила в нея, след като се запознала с Исус. Споделяла новата си вяра с други жени по домовете им и на пазара. Ентусиазмът й бил заразителен. Няколко от нейните приятелки започнали да посещават църквата. Някои дори довели съпрузите си.

Когато Салуа започнала да посещава църквата, там имало само четирима членове, но само след година те нараснали на 32.

Приятелките на Салуа Хидиа и Алима имали новородени бебета и не можели да посещават службите, затова тя ги посещавала и им разказвала какво е чула. След известно време и двете жени започнали да посещават църквата. Също като Салуа Алима си изкарвала прехраната с производство на бира. Престанала да произвежда алкохол и намерила друг начин да печели пари. Когато хората отивали да си купуват бира от нея, Алима им обяснявала защо вече не я произвежда. Те задавали въпроси и така мнозина научавали за Бога и за Неговото спасение.

Една от новоповярвалите жени на име Садиа описва истинското си преживяване: “Ние избягахме заради войната, но тук намерихме мир в Исус. Благодаря на Бога, че войната ме доведе тук, за да се срещна с моя Спасител и да получа мира Му.”

След края на войната мнозина ще се върнат по родните си места и ще вземат със себе си вярата, намерена по време на трудния живот – вяра в Исус, Който единствен носи мир в сърцата.


* Сега Салуа живее в родното си село близо до град Бар Наам в Южен Судан, където продължава да споделя своята вяра.

Created by ULimited®