Израснах в Либерия, Западна Африка. Живеех с чичо ми до смъртта му. Тогава все още бях в юношеските си години. Внезапно останах съвсем сам. В Африка е съвсем невъзможно ученик да си намери работа.

Веднъж сънувах, че пея в хор. Направи ми впечатление, че не носехме синьо-жълтите роби, които обикновено използваме в моята църква. Вместо това робите бяха зелени със златни кантове. След няколко седмици имах същия сън, но не знаех какво точно означава.

Разболях се и отидох да живея при сестра ми в столицата. След като се почувствах по-добре, тя ме покани на евангелизационни събрания. Отначало се съпротивлявах, тъй като знаех, че сестра ми е адвентистка, но тя ме канеше толкова настоятелно, че накрая се съгласих.

Темата на пастора бе за онова, което се случва след смъртта До ден-днешен си спомням проповедта. След това хорът запя. “Сега е времето, вземи решение, няма време за губене.” Изпитах желание да откликна на призива на пастора, но започнах да се съпротивлява вътрешно. Не желаех да стана адвентист. След това се почувствах така, сякаш някой ме дръпна от стола. Хванах се здраво за облегалките. Накрая престанах да се съпротивлявам. Станах и тръгнах напред.

Изкарах библейския курс с пастора и се кръстих, преди да се върна у дома, за да завърша училище. Когато разбраха, че съм станал адвентист, приятелите ми започнаха да ми се смеят. Реших, че повече няма да стъпя в адвентна църква. Тогава чух глас, който ми каза: “Нима ще предпочетеш да служиш на хора, а не на Бога?” Обърнах се да видя кой ми говори, но не видях никой да стои до мене. Това ме уплаши. Все още не ходех в адвентната църква.

Училището приключи и отново отидох при сестра ми, за да й гостувам за лятото. Случи се така, че не можахме да отидем в нейната църква и затова посетихме централната адвентна църква. След съботното училище хорът излезе отпред, за да изпее химн. С удивление видях, че всички носеха зелени роби със златни кантове – точно такива, каквито бях видял в съня си преди много месеци. Ето къде ми е мястото, помислих си аз. Разбрах, че Бог ми е дал съня, за да укрепи вярата ми. От този момент насетне никога не съм отпадал от вярата.