Основна мисъл: Макар на жените обикновено да са били давани второстепенни роли, Новият Завет ги представя като сериозно ангажирани с напредъка на мисионското дело в църквата.

Жените стоят на ключови места в библейската история. Това са добри и лоши царици, благочестиви слугини, молещи се майки, мощни водачи, вдъхновяващи съпруги, щедри дарители, проститутки, пророчици, дяконеси, гостоприемни домакини, верни поддръжници и приятели на Исус.

В истории като тези за Естир и Девора жените играят главните роли. Из обширния библейски доклад срещаме жени с мисия, които са подпомагали напредъка на небесното царство по много начини.

В Новия Завет намираме примери за това как се е отнасял към жените Исус. В същото време много жени са Го следвали и подкрепяли финансово (Лука 8:1–3), грижели са се за Неговите нужди и за тези на учениците Му (Марк 15:41). В няколко случая Той специално служи на жени. Когато много от Неговите ученици Го изоставят при смъртта Му, жените остават верни и стоят до Него под кръста. Жени са първите свидетели на Неговото възкресение.

Тази седмица ще обърнем внимание само на няколко от жените, споменати в Новия Завет, чиито истории може да са кратки, но са играли жизненоважна роля в делото на църквата.

В обществото, в което е живял и работил Исус, жените са били държани далеч от обществения живот. В съботното богослужение те са били най-вече зрители, но не и участници. Както за езичниците, така и за жените е имало специално предназначено място във външния двор на синагогата, от което те не са имали право да излизат. Забележителното е, че то се е намирало под двора, предназначен за мъжете.

На публични места са съществували ограничения колко може един мъж да говори с жена, дори и със собствената си съпруга. На жените не е било позволено да изучават Тора; всъщност не им е било позволено дори да се докосват до Писанията, да не би да ги осквернят.

Исус използва различен подход. Жените са Негови възлюбени чеда точно колкото и мъжете. Неговата смърт им дарява благодат точно колкото и на мъжете.

Макар на равините по онова време да не е било позволено да поучават жени, Исус го е правил с радост. При един случай Мария – сестрата на Лазар – "седяла в нозете Му" като ученик (Лука 10:38–42).

Предразсъдъците са били срещу жените във всеки аспект от живота. На мъжете било позволено да се развеждат с жените си дори и заради най-тривиални оскърбления, но на жените - не дори и при най-сериозно насилие. Исус е изрекъл много силни думи срещу преобладаващата по онова време практика на разводите, която третирала жената като предмет, като собственост на мъжа (Матей 19:3–8).

Докато е тук, Исус събаря земните, човешките бариери на предразсъдъка. Както казва апостол Павел, „Няма вече юдеин, нито грък; няма роб, нито свободен; няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус” (Галатяни 3:28).

Разделението между евреи и самаряни е дълго и жестоко (за неговите исторически корени прочетете в 4Царе 17:24–41). Когато пленниците се завръщат от Вавилон и се опитват да възстановят храма и стените на Ерусалим, самаряните се стараят да спрат работата им (Ездра 4:7–22 и Неемия 4:1–5). Инциденти като този, както и споровете относно истинското място на храма, разпалват омразата помежду им. При един случай група хора се опитва да оскърби Исус, като казва че е самарянин и е обладан от демони (Йоан 8:48).

Най-директният и бърз маршрут между Ерусалим на юг и Галилея на север е през Самария. Само че, когато предприемат пътуване в тази посока, хората често предпочитат да заобиколят Самария, независимо че така пътят им се удължава и си причиняват неудобство – само и само да избегнат срещата с най-злите си врагове.

В един или повече случаи евангелистите описват как Исус пътува директно през Самария. При един от тези случаи, на път от Юдея за Галилея Той спира близо до самарянския град Сихар – при Якововия кладенец, близо до хълма Гаризин – свято място за самаряните, където се намира техният храм. Точно тук той провежда Своя забележителен разговор не просто с един самарянин, но с жена самарянка (Йоан 4 глава).

За огромна изненада на жената Той я моли да Му извади вода, за да пие. Молбата Му я шокира, защото Той е евреин, а тя самарянка, и то жена!

Повеждайки разговор с тази жена, Исус нарушава няколко културни табута. Апостол Йоан разказва, че когато той и останалите апостоли се завръщат, „се почудиха, че се разговаря с жена” (Йоан 4:27). Считало се е за неподходящо мъж, макар и религиозен учител, да бъде видян да говори с жена на публично място и особено със самарянка.

Жената е така развълнувана от онова, което вижда и чува, че се втурва обратно към града, без дори да си направи труда да вземе стомните с водата (Йоан 4:28). Тя е срещнала Месия и просто трябва да разкаже за това на всички.

Първата част от нейното свидетелство е покана към хората да видят с очите си Човека, Който знае всичко за живота й (стих 29). Това е проста, но класическа истина за свидетелстването. Нашата задача не е ние да обръщаме хората, а да сеем семето и да водим хората при Исус. Оттук нататък Светият Дух се грижи за тяхното обръщане. След като лично се срещат с Исус, повярвалите свидетелстват: „Ние вярваме не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Христос, Спасителят на света” (Йоан 4:42).

Втората част от нейното свидетелство е въпрос: „Да не би Той да е Христос?” (стих 29). Начинът, по който този въпрос е построен на гръцки език, внушава, че тя предполага отговорът да е отрицателен. С други думи, въпросът буквално гласи: „Може пък и да не е Месия, нали?” или „Това не е Христос, нали?”.

Жената или все още не е сто процента сигурна, че Исус е Месия, или – което е по-вероятно – съобщава внимателно шокиращата новина на хората, които могат да се настроят враждебно срещу нея поради думите й.

Макар че от тази история могат да се извлекат много поуки, най-важната е следната – Исус нарушава традициите на Своето време само за да говори с една жена, и то самарянка. Но тази жена става вестител и евангелизатор.

В цялата книга Деяния на апостолите и в посланията на апостол Павел често се споменават жени, които играят важна роля в ранната църква. Първите християни се покланят на Бога не в църкви, а в частни домове, често около трапезата.

Много от тези домове са собственост на жени като Лидия – бизнес дама, която търгува с пурпурни платове. Павел, Сила, Тимотей и Лука се запознават с нея във Филипи, Македония, когато провеждат съботно богослужение с група жени, събрани около реката.

Каква ли богата история се крие зад тези оскъдни думи. В рамките на две изречения Лидия приема Исус, свидетелства на цялото си семейство за своята нова вяра и отваря дома си за апостолите. Лидия е първият европеец, за когото е докладвано, че се е обърнал към вярата. Нейният дом се превръща в база, от която апостолите обслужват цялата област.

След известно време, прекарано в Коринт, Павел отплава за Сирия, придружен от Прискила и Акила. Те отварят своя дом за един евреин на име Аполос и му проповядват Исус (Деяния 18:24–26). По-късно Аполос става много важен помощник за църквата в Ахаия (стихове 27, 28).

Макар и ограничени от социалните обичаи и очаквания, много жени в ранната християнска църква се отличават със своя посветен живот и служене. Библията рядко дава подробности, но става ясно, че жените играят активна роля в мисията на църквата.

Пишейки на църквата в Рим, Павел им препоръчва жена на име Фива – която нарича „нашата сестра Фива” (Римляни 16:1). Тя е член на църквата в Кенхрея – пристанищен град на няколко километра от Коринт.

Апостол Павел представя Фива като „служителка на църквата” (стих 1). В своите послания той често използва гръцката дума „диаконос”, превеждана като „служител” или „дякон” на други места. Която и да е правилната дума, смисълът е, че Фива служи на църквата. Павел продължава: „Тя е помагала на мнозина, както и на самия мен” (стих 2).

Жените играят важна роля не само „зад кулисите”, подпомагайки ранната църква, но е явно, че много от тях имат и водеща роля – те са на предната линия в делото за разпространяване на евангелието. Без съмнение в последната фаза от Божието дело, когато трябва да се разпространява Тройната ангелска вест до „всеки народ и племе, език и люде” (Откровение 14:6), жените ще продължават да играят важна роля.

“Самарянката, която разговаря с Исус при Якововия кладенец, не чака и миг, след като бе открила Спасителя, за да доведе други при Него. Тя се оказа много по-добър мисионер от Неговите собствени ученици. Те не видяха в Самария нищо, което да им подсказва, че тя е обещаващо мисионско поле. Мислите им бяха съсредоточени върху великото дело, което им предстоеше в бъдеще. Не виждаха онова, което ги заобикаляше непосредствено – жетвата, която чакаше да бъде събрана. Но чрез жената, която те презираха, цял град бе доведен да чуе Исус” (Елън Уайт, Служене за изцеление).

“Господ има работа както за мъжете, така и за жените. Те могат да извършат добро дело за Него, ако най-напред научат в Христовото училище скъпоценния и жизненоважен урок на кротостта. И мъжете, и жените трябва не само да носят Христовото име, но и да притежават Неговия Дух” (Елън Уайт, Севернотихоокеански съюз, 4 декември 1907 г.).

1. В някои части на света жените рядко заемат лидерски постове в църквата. Това се пренебрегва, счита се просто за културна традиция, но други смятат, че е въпрос на морал. Кога обичаите и културните порядки се превръщат в морален проблем?

2. Елън Уайт казва, че жената при кладенеца се оказва по-добър мисионер дори от Исусовите ученици. Кои специфични качества на жените могат да ги направят особено полезни в мисионската задача на църквата? Без да дълбаем в спорния въпрос по ръкополагането на жени, как можем да ги утвърждаваме и включваме по-пълноценно като част от нашето движение и вест към света?

3. В групата обсъдете срещата на Исус със самарянката. Пренесете тази история във вашия собствен културен контекст. Представете си как Исус със същата готовност служи на човек, когото във вашата култура презират и мразят – някой, с когото дори не бихте разговаряли. Какво научихте от това упражнение относно евангелската поръчка? Доколко тя наистина е за всички?

В целия Нов Завет жените се появяват повече във второстепенни роли. Въпреки това Исус и апостол Павел често препоръчват на църквата жени – заради техните дела на любов и милост, както и заради приноса им към напредъка на делото.

Израснах в Либерия, Западна Африка. Живеех с чичо ми до смъртта му. Тогава все още бях в юношеските си години. Внезапно останах съвсем сам. В Африка е съвсем невъзможно ученик да си намери работа.

Веднъж сънувах, че пея в хор. Направи ми впечатление, че не носехме синьо-жълтите роби, които обикновено използваме в моята църква. Вместо това робите бяха зелени със златни кантове. След няколко седмици имах същия сън, но не знаех какво точно означава.

Разболях се и отидох да живея при сестра ми в столицата. След като се почувствах по-добре, тя ме покани на евангелизационни събрания. Отначало се съпротивлявах, тъй като знаех, че сестра ми е адвентистка, но тя ме канеше толкова настоятелно, че накрая се съгласих.

Темата на пастора бе за онова, което се случва след смъртта До ден-днешен си спомням проповедта. След това хорът запя. “Сега е времето, вземи решение, няма време за губене.” Изпитах желание да откликна на призива на пастора, но започнах да се съпротивлява вътрешно. Не желаех да стана адвентист. След това се почувствах така, сякаш някой ме дръпна от стола. Хванах се здраво за облегалките. Накрая престанах да се съпротивлявам. Станах и тръгнах напред.

Изкарах библейския курс с пастора и се кръстих, преди да се върна у дома, за да завърша училище. Когато разбраха, че съм станал адвентист, приятелите ми започнаха да ми се смеят. Реших, че повече няма да стъпя в адвентна църква. Тогава чух глас, който ми каза: “Нима ще предпочетеш да служиш на хора, а не на Бога?” Обърнах се да видя кой ми говори, но не видях никой да стои до мене. Това ме уплаши. Все още не ходех в адвентната църква.

Училището приключи и отново отидох при сестра ми, за да й гостувам за лятото. Случи се така, че не можахме да отидем в нейната църква и затова посетихме централната адвентна църква. След съботното училище хорът излезе отпред, за да изпее химн. С удивление видях, че всички носеха зелени роби със златни кантове – точно такива, каквито бях видял в съня си преди много месеци. Ето къде ми е мястото, помислих си аз. Разбрах, че Бог ми е дал съня, за да укрепи вярата ми. От този момент насетне никога не съм отпадал от вярата.