Стефка Манчева живее в България. Животът й не бил никак лесен. Малко след падането на комунизма съпругът й починал. Инфлацията съсипала държавата и изяла скромната й пенсия, която не стигала дори за храна. Молила се Бог да си спомни за вдовицата и сирачето и да им помогне да посрещнат основните си нужди.

Веднъж потърсила ножичката си. Потърсила в чекмеджето, но не я открила. Изпразнила чантата си, но пак не я намерила. Забелязала обаче, че хастарът на чантата е скъсан и вътре има нещо. Бръкнала и извадила някакви хартийки. Били банкноти, но от някаква чуждестранна валута.

Прегледала банкнотите и разбрала, че това са 100 хиляди италиански лири. Не били нейни, тъй като никога не била пътувала до Италия. Но откъде са се взели? Бог сигурно ги изпратил като отговор на молитвите, помислила си тя. И защо в чуждестранна валута?

Стефка благодарила на Бога за лирите и ги сложила на сигурно място. След това отишла в банката и попитала един служител каква е стойността им. Той й посочил сума, която се равнявала на четиримесечната й пенсия.

Стефка благодарила и се върнала у дома, като по пътя славела Бога. Била купила чантата преди четири години. Парите били там през цялото време. Това означава, че Бог е предвидял нейните нужди, много преди да го е помолила за помощ. При това й изпратил сума, която не можела да бъде изядена от инфлацията.

Стефка запазила парите, като обменяла само малки суми, колкото да купува храна за себе си и за сина си. С увеличаването на инфлацията лирите ставали все по-скъпи. След време имали стойността на едногодишната й пенсия.

"Благодаря на Бога за вярността му към мене, бедната вдовица", казва Стефка. Господ се грижи за всичките ни нужди според богатството на своята благодат. Както е благословил нас, нека и ние даваме изобилно за мисионските начинания, за да могат и други да разберат, че Бог ги обича и никога няма да ги остави.