"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

 
Служители на надеждата –
най-великите Божи мисионери

Гари Краузе


Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2008 г.


Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 28 юни - 4 юли 2008 г.

За време като това – апостол Павел


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 28 юни
Стих за запаметяване:
„Колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христос Исус” (Римляни 15:17).

Основна мисъл: Апостол Павел оказва мощно влияние върху целия тогавашен свят, разпространявайки християнството далеч извън пределите на еврейската общност. Неговият живот и служене са пример за нашето мисиониране днес.

Представата, че благата вест е и за езичниците, шокира мнозина в онова време. Въпреки ученията на техните собствени пророци, евреите израстват със съвсем различни разбирания. Божието спасение е за целия свят, а не само за тях. Тук става въпрос за промяна на парадигмата!

Апостол Павел е ключовата фигура в разпространяването на това откровение. Неговият произход, личност и призоваване от Бога го превръщат в точния човек на точното време, който да поведе църквата през тази нова ера на мисиониране сред всички хора.

Църквата на адвентистите от седмия ден преминава през подобен процес в края на деветнадесети век, когато започва своето мисионско дело извън Северна Америка. Това е радикална стъпка, която поставя основите на днешното международно адвентно мисионско дело в повече от двеста страни.

За тази седмица прочетете:
Деяния 9:1–9; 22:3–5; 25-29; Римляни 7:19–25; 11:1; Филипяни 3:5; 2 Петрово 1:3–8



Произходът на ап. Павел Неделя - 29 юни

Апостол Павел е доказано най-влиятелната личност в Новия Завет с изключение на самия Исус Христос. Той разнася благата вест из по-голямата част от тогавашния свят.

Роден е в Тарс – тогава столица на Киликия – римска провинция, намираща се днес на територията на Турция. Тази област е известна с тъканите си от козя вълна, широко използвани за направата на шатри; това е именно и занаятът на Павел (Деяния 18:3).


Прочетете Деяния 22:3–5; 25–29; Римляни 11:1 и Филипяни 3:5. Какво ни говорят тези текстове за апостол Павел? Как ни помагат по-добре да разберем защо той е толкова успяващ свидетел в своята историческа епоха?


Римското гражданство по рождение е било изключително високо ценено. В онези времена човек е можел да си купи римско гражданство за 500 драхми – горе-долу колкото две средни годишни заплати. То е носело определени привилегии – предпазвало е от бичуване и от изпълнение на смъртна присъда без процес (вижте Деяния 22:23-29), давало е право да се гласува, да се подписват договори и да се сключва законен брак, освобождавало е от плащане на данъци.

Освен всичко апостол Павел е евреин, притежател на богато духовно наследство.

Произхожда от Вениаминовото племе, възпитан е като фарисей, учи под ръководството на известния равин Гамалиил – един от водещите еврейски учители по онова време. От Посланието до галатяните научаваме, че е „голям ревнител за преданията от бащите” (Галатяни 1:14). Тази ревност намира израз у него в яростно преследване на всички последователи на Исус Христос.

Ревностен евреин и римски гражданин, Павел скоро ще стане най-великият апостол, когото светът някога е виждал.


Кои аспекти от вашия живот (националност, образование, възпитание и пр.) могат да се превърнат в специален инструмент за свидетелстване? Как можете да извлечете полза от произхода си, за да свидетелствате по-добре за Господа?




Павел – обръщане и призоваване Понеделник - 30 юни

Павел невинаги е бил апостол Павел, но и Савел от Тарс – гонител на ранната църква. По-късно той преживява опитност, която променя посоката не само на неговия живот, но и на цялата история.


Прочетете в Деяния 9:1–9 за обръщането на Савел. Какво се случва с него? Защо го променя така основно? Колко ли му е било трудно да приеме, че кардинално е бъркал по отношение на Исус Христос?


Павел не се нуждае от дълбоки теологични обяснения, преди да се посвети на Исус. Точно там и точно тогава той се предава на Господа с думите: „Кой си Ти, Господи?” А Той отговори: “Аз (...) ще ти кажа какво трябва да правиш” (стих 6). Пламенният противник на Исус сега е Негов смирен и съкрушен слуга.

След обръщането си Павел среща Петър, Яков и Йоан – стълбове сред апостолите – и те се съгласяват, че той е специално призован да отиде като апостол при езичниците (Галатяни 2:7–9).


Прочетете Деяния 13:47 и Исая 49:5, 6. Какво призвание и намерения - подобни на Христовите - имат Павел и Варнава (Лука 2:30–32)?


Макар да се възприема като специален пратеник или инструмент за достигане на езичниците, Павел споделя благата вест и с евреите. По същия начин останалите апостоли (като Петър например) проповядват предимно на евреите, но Бог ги използва за свидетелство и на езичниците. Фактически първият апостол, който отива при езичниците, е Петър (вижте Деяния 10 гл.).


Най-вероятно малцина от нас са преживели такова драматично обръщане като апостол Павел. Въпреки това всички се нуждаем в известен смисъл от обръщане. Каква е вашата собствена опитност? И което е най-важното – научихте ли от нея как да помагате на другите в тяхната?




Павел – човек със същите човешки страсти Вторник - 1 юли

Толкова е лесно да си представим Павел – великия апостол на езичниците и най-влиятелната личност в християнството (с изключение на самия Христос) – като някакво свръхестествено същество, като безупречен светец и вестител на вярата.

Само че не такава е картината, която ни рисува Новият Завет. Писанието признава, че всички сме в грях, грешници, нуждаещи се от небесна благодат. Апостол Павел също не прави изключение.

Понякога той изглежда импулсивен, почти агресивен. Често си търси правата. Когато със Сила са в затвора, се позовава на правата си на римски гражданин (Деяния 16:35–40). По-късно се обръща към цезаря – още едно от правата му на римски гражданин (Деяния 25:11, 12). Ако би изчакал и не би си търсил правата, може би е щял да бъде освободен (Деяния 26:32).


Какво научаваме за Павел от следните текстове? Деяния 15:37–39; Римляни 7:19–25; 1 Коринтяни 9:27; 2 Коринтяни 12:7.


Успокоително е да знаем, че дори такъв титан на вярата като апостол Павел не е съвършен. Понякога допуска грешки. Ежедневно се нуждае от благодатта и от прощението на Исус в живота си – точно като нас. Наистина от всичко, което научаваме благодарение на писанията му, стигаме до заключението, че той много ясно осъзнава своята греховност. Най-малкото, отчасти именно осъзнаването на неговата слабост и недостатъци го превръщат в такъв мощен учител на Божията спасителна благодат.


Прочетете Римляни 7:24. Какво научаваме за степента, в която Павел познава себе си? Каква утеха и надежда извличаме от тези думи?


Въпреки че Павел не е съвършен, Бог все пак го употребява. Защо е важно едновременно и да осъзнаваме своите слабости, и да се уповаваме на Божиите обещания за победа - да не позволяваме на грешките да ни обезсърчават в работата ни за Господа?




Живот и спасение чрез Христос Сряда - 2 юли

Животът и делото на апостол Павел са доминирани и мотивирани от няколко главни теми. На първо място в списъка е историята за разпнатия Исус. Това събитие е основата на всичко, което той проповядва и върши. За Павел кръстът на Христос (който неотделимо включва и Христовото възкресение) е централна тема на цялата му теология.

Във всичките си послания по много различни начини той описва невъобразимостта на онова, което Исус е направил на кръста, за да спаси човечеството.


Прочетете текстовете по-долу, в които Павел представя спасението. Какво казват те относно делото на Христос за нас?


Римляни 5:10

Римляни 6:18

Римляни 7:2–4

Римляни 8:15–17

Галатяни 2:16

Ефесяни 1:7

1 Тимотей 2:6


Доколко централен е кръстът за вашата теология? Доколко тя е фокусирана върху него? Защо е важно кръстът винаги да бъде в центъра на цялото ни свидетелство?




Теми на надеждата Четвъртък - 3 юли

Вчера разбрахме, че Христовата смърт на кръста е ключова за живота и поученията на ап. Павел. Днес ще се докоснем до някои от другите негови основни теми.

Живеене на богоподобен живот (освещение). В посланията си Павел изяснява, че спасението е безвъзмездно; дар, който не можем нито да спечелим, нито да заслужим (Римляни 5:15; 6:23; Ефесяни 2:8). Но то не ни освобождава да се държим така, както сме се държали, преди да срещнем Исус. В отговор на Неговата благодат трябва да живеем така, както Той иска.

Ние не вършим това, което е право, за да може Исус да ни спаси; вършим го, защото вече ни е спасил.

Покоряваме се на Бога не за да ни обикне, приеме и връчи билет за небето. Когато приемем Исусовия дар на спасението, ние сме приети напълно и безусловно. Покоряваме се на Бога, защото Неговата силна любов ни води към добри дела. Покоряваме Му се, защото тази любов „ни принуждава” (вижте 2 Коринтяни 5:14).


Прочетете 2 Петрово 1:3–8. Какви са основанията на апостол Петър да живее богоподобен живот? Какви други основания можете да добавите вие?


Апостол Павел пише, че не желае да бъдем „в неведение” относно онова, което се случва с хората, когато умрат (1 Солунци 4:13). Защо е важно да разбираме истината за живота след смъртта?


Всички ключови теми на апостола са свързани помежду си. Чрез саможертвата и възкресението Си Исус е победил смъртта. Той ще се завърне, за да донесе подаръка на вечния живот на верните Си чеда (вижте стихове 13-18) при тяхното възкресение. Тези Негови последователи са изявили своята любов към Него чрез начина, по който са живели (вижте Ефесяни 4:20–32).


Коя надежда на християнството има най-голямо значение за вас? Кое от дадените ни обещания ви предлага най-голяма надежда и защо?




Разширено изучаване Петък - 4 юли
Прочетете още:

Елън Уайт, Деяния на апостолите гл.“От преследвач – ученик”.

“Вярата в измамата не направила Павел любящ, нежен и състрадателен човек. Той бил религиозен зелот, извънредно разярен срещу истината относно Исус. Обикалял цялата страна, завличал насила мъже и жени и ги хвърлял в тъмница” (Елън Уайт, Избрани вести Книга 1).

“Апостол Павел се е ползвал с всички привилегии на римски гражданин. Не му е липсвало и еврейско образование, тъй като е бил обучен “в нозете на Гамалиил”. Но всичко това не го е направило способен да достигне най-висок стандарт. С цялото си научно и литературно образование – преди Христос да му се открие – той е бил в абсолютна тъмнина, както и много други хора в онези дни. По-късно осъзнал в пълнота, че познаването на Христос от личен опит е от полза както за този, така и за вечния живот. Видял е необходимостта от постигане на по-висок стандарт” (Елън Уайт, Адвент Ривю енд Сабат Херълд, 18 юли 1899 г.).

“Изследваме ли Писанията, има само една велика централна истина, която трябва да бъде винаги в ума ни – Христос, и то разпнат. Всяка друга истина притежава влияние и сила в зависимост от връзката й с тази тема. Единствено в светлината на кръста можем да проумеем възвишения характер на Божия закон. Парализираната от греха душа може да получи живот само чрез делото, извършено на кръста от Автора на нашето спасение”(АБК). Коментари на Елън Уайт т.6. Стр.1084).

За разискване:

1. Кои доктрини са най-важни за вас? Как се отразяват те върху начина ви на живот? Как се отнасяте към онези, които вярват в друго – може би обратното на вас, – но също така силно?

2. Доколко кръстът е център и на вашата църква? Какво бихте могли да направите – лично и като общност, – за да сте сигурни, че подобно на ап. Павел, Христос, и то разпнат, е централната тема за църквата и за отношенията й с обществото?

Обобщение:

Апостол Павел е прекрасна илюстрация на факта, че няма граници за онова, което Бог може да направи чрез нас, слабите човешки същества. Уникалният му произход и дарби го правят способен да занесе благата вест за Исус в едно напълно ново мисионско поле.



Разказ
Скритите пари
Шарлот Ишканиан

Стефка Манчева живее в България. Животът й не бил никак лесен. Малко след падането на комунизма съпругът й починал. Инфлацията съсипала държавата и изяла скромната й пенсия, която не стигала дори за храна. Молила се Бог да си спомни за вдовицата и сирачето и да им помогне да посрещнат основните си нужди.

Веднъж потърсила ножичката си. Потърсила в чекмеджето, но не я открила. Изпразнила чантата си, но пак не я намерила. Забелязала обаче, че хастарът на чантата е скъсан и вътре има нещо. Бръкнала и извадила някакви хартийки. Били банкноти, но от някаква чуждестранна валута.

Прегледала банкнотите и разбрала, че това са 100 хиляди италиански лири. Не били нейни, тъй като никога не била пътувала до Италия. Но откъде са се взели? Бог сигурно ги изпратил като отговор на молитвите, помислила си тя. И защо в чуждестранна валута?

Стефка благодарила на Бога за лирите и ги сложила на сигурно място. След това отишла в банката и попитала един служител каква е стойността им. Той й посочил сума, която се равнявала на четиримесечната й пенсия.

Стефка благодарила и се върнала у дома, като по пътя славела Бога. Била купила чантата преди четири години. Парите били там през цялото време. Това означава, че Бог е предвидял нейните нужди, много преди да го е помолила за помощ. При това й изпратил сума, която не можела да бъде изядена от инфлацията.

Стефка запазила парите, като обменяла само малки суми, колкото да купува храна за себе си и за сина си. С увеличаването на инфлацията лирите ставали все по-скъпи. След време имали стойността на едногодишната й пенсия.

"Благодаря на Бога за вярността му към мене, бедната вдовица", казва Стефка. Господ се грижи за всичките ни нужди според богатството на своята благодат. Както е благословил нас, нека и ние даваме изобилно за мисионските начинания, за да могат и други да разберат, че Бог ги обича и никога няма да ги остави.


* Шарлот Ишканиан е редактор на списанията "Мисия" и "Интересни истории".

Created by ULimited®