През един снеговит мартенски ден в Германия, жена, която не харесваше Бога, се кръсти в адвентната църква.

“Смятах християните за слаби хора, които не могат да се справят с живота си – свидетелства Уте. – Тогава се запознах със съседа ми Франк. Той се справя с живота по забележителен начин. Веднъж покани децата ми да се присъединят към юношеската църковна група. “Там ще научат много интересни неща, които ще са им от полза”, каза Франк.

Защо не – помислих си аз. – Най-малката ми дъщеря се присъедини към групата и това наистина й хареса.

Франк ме покани на обяд, организиран от юношеската група в църквата. Не изпитвах голямо желание да се срещна с тези странни хора, но реших да отида въпреки някои мои опасения.

Влязох в църквата със смесени чувства и се огледах. Всичко беше много семпло и не точно това, което очаквах да видя. Пасторът ми се стори съвсем нормален и приятелски настроен човек.

Харесах и хората, с които се запознах. Те въобще не бяха странни или чудати. Започнах да посещавам църквата и трябваше да призная, че това наистина ми хареса. Топлината и любовта на хората ме накараха да се почувствам приета и обичана. Всяка седмица участвах с голямо въодушевление в богослуженията на адвентната църква. Постепенно израствах в духовно отношение.

Започнах сама да чета Библията, като се насочих към Стария Завет. Стори ми се прекалено труден. Потърсих в интернет нещо на немски, което да ми помогне да разбирам Библията. Тогава открих кореспондентния курс “Гласът на надеждата.” Записах се и започнах да попълвам библейските четива с все по-нарастващ ентусиазъм. Изучаването на Библията се превърна в голямата ми страст! Учителят ми ме насърчаваше, когато се заплитах в трудни теми, и често отговаряше на въпросите ми.

Научих толкова много от библейските уроци, че животът ми се промени. Открих, че Библията ми дава това, което аз бих нарекла наръчник за ежедневния ми живот. Когато изучавам този “наръчник”, изпитват огромна радост. Разбрах, че имам любящ небесен Баща, Който ми помага да премина през житейските изпитания.

Запечатах посвещението си към Бога чрез кръщение и започнах нов живот. Скърбите ми не изчезнаха, но сега Исус е с мене в битката аз знам, че е обещал никога да не ме оставя. Вече съм видяла как действа за разрешаване на някои от проблемите ми.

Бъдещето може да не е лесно, но аз изпитвам увереност въпреки многобройните проблеми, тъй като Исус и новите ми братя и сестри стоят до мене.”