"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Чудото Исус Христос

Рой Адамс


Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2008 г.


Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 април 2008 г.

Реалността на Неговото човешко естество


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 април
Стих за запаметяване:
“Словото стана плът и пребиваваше между нас” (Йоан1:14).

Новият Завет представя Исус Христос едновременно като човек и Бог без каквито и да е рационалистични обяснения. След като започва своето Евангелие със Словото, което е Бог (Йоан 1:1), Йоан прави изключителното изявление, че същото това Слово, същият този Бог, "стана плът и пребиваваше между нас” (стих 14). И вероятно, предвиждайки всички бъдещи проблеми с моралната развала, Новият Завет недвусмислено и постоянно набляга на безгрешния живот на Исус Христос (Евреи 7:26, 1Петрово 2:22). Нещо повече, новозаветните писатели реално Го считат за подходящ обект на поклонение и благогоговение (Деяния 7:59; Римляни 9:5; Евреи 1:6). Тези най-ранни християни не са обременени от философското блато на концепцията Бог-човек, нито от трудностите, които тя ще породи при по-късните мислители. "Човешкото естество на Божия Син е всичко за нас (...) Когато подхождаме към тази тема, е добре да се вслушваме в думите, казани от Христос на Мойсей при горящата къпина: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя" (Изход 3:5). Трябва да пристъпваме към това изследване със смирението на учащия се” (Елън Уайт. Избрани вести, книга 1).

За тази седмица прочетете:
Галатяни 4:4; 1Тимотей 2:5; 3:16; Евреи 4:15, 16; 1Йоаново 4:1-3



В присъствието на тайната (1Тимотей 3:16) Неделя - 13 април

В урока от миналата седмица говорихме за тайната на Христовата Божественост. Но когато започнем да размишляваме върху човешкото Му естество, също се оказваме изправени пред дълбока тайна. Както казва ап. Павел: "И без противоречие, велика е тайната на благочестието - Този, "Който бе явен в плът, доказан чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава" (1Тимотей 3:16).

Един учен отбелязва: "Твърдението, че Основателят на християнството е Бог, не е голям шок за римския свят; в края на краищата техните императори редовно претендират за божественост. Но твърдението, че християнският Бог е загрижен за човечеството - загрижен дотолкова, щото да се пожертва заради него - това е нещо нечувано” (Хюстън Смит. Илюстрация на световните религии). Но колкото и да е странно за гръко-римския свят, точно това е свидетелството на Новия Завет.


Какво ни говорят тези текстове относно удивителното снижаване на Бога?


Матей 1:18-24

Лука 1:26-35

Йоан 1:1, 14

Галатяни 4:4

Филипяни 2:5-11

Удивително е да наблюдаваме естествената прецизност, с която новозаветните писатели подхождат към темата за човешкото естество на Исус Христос. Реалистично и ясно те просто разказват историята без да подозират (вероятно) огнената буря, която ще се разрази през следващите векове. Но именно липсата на всякакво позиране придава достоверност на документите, с които разполагаме. Не е вярно, че първите ученици не са се натъквали на съпротива относно естеството и идентичността на Исус; напротив, и за това свидетелства самият Нов Завет. Но техните аргументи относно личността на Исус явно не са предназначени да парират позицията на опонентите рационалисти или учени, а това придава неподправена свежест на тяхното свидетелство. Те сякаш спорят от позицията на тотално изненадани - как е възможно изобщо някой да се съмнява в необичайната тайна, засегнала тях самите по такъв драматичен начин - телом и духом.




И стана война Понеделник - 14 април

Когато християнството се разпространява из целия гръко-римски свят и преминава към следващото поколение, хората започват да разсъждават върху неговата основна вест относно Личността на Исус Христос да повдигат въпроси като: "Как е възможно Божественото и човешкото да обитават в едно и също тяло?", "Как е възможно Бог да стане смъртен?", "Каква точно е връзката между Исус Христос и Неговия Отец?" И така нататък, и така нататък...

Още през първи век се появяват две враждуващи концепции. Едната набляга на човешкото естество на Исус за сметка на Неговата божественост; другата - точно обратното. Сред онези, които отричат божествеността на Христос, са ебионитите - ранни евреи християни, които учат, че Исус е станал Божий Син едва при Своето кръщение, когато се е съединил с вечния Христос - едно небожествено Същество, Което не може да спаси хората, но е дошло, за да призове всички към послушание спрямо Бога. По-късно арианите са тези, които повеждат битка срещу Христовата божественост - някъде в края на трети век; позиция, строго осъдена от Никейския събор през 325 г. сл. Хр.

Противниците от другата страна на барикадата са гностиците, които учат, че духът е добър, а материята зла, особено що се отнася до състава на човека. Следователно едно човешко тяло не може да служи като инструмент на откровение за Всевишния.


Прочетете 1Йоаново 4:1-3. По какъв начин становището на Йоан отговаря на това на гностиците, цитирани току-що?


Борбата относно това кой е Исус Христос бушува цели пет века - от втори до края на шести. Първоначално е само върху Неговата божественост. Дали е Бог? Ако е така, каква е връзката Му с Бог-Отец? След това въпросите се прехвърлят върху човешкото Му естество и върху това как двете естества - човешкото и божественото - се съчетават в една Личност. Има твърдения и контратвърдения, изказвания и контраизказвания, обвинения и контраобвинения, с много -"изми", претендиращи за истинност. Невероятно, но посред цялата тази бъркотия и битки, библейската праволинейност относно същността на Исусовото естество и Личност в крайна сметка надделява.


Какви въпроси се повдигат днес в църквата относно човешкото естество на Христос? Защо трябва да внимаваме тези въпроси да не ни разделят, както често се случва в ранната църква?




Той взема нашето естество (Галатяни 4:4) Вторник - 15 април

Много от съвременниците на Исус Христос Го считат за необичайна Личност, но все пак Го познават като човешко Същество, като обикновен Човек. Когато самарянката се втурва към селото си да разпространи вестта за необикновения Евреин, Когото току-що е срещнала при кладенеца, думите й са недвусмислени: "Дойдете да видите човек” (Йоан 4:29). Това е обичайното свидетелство на Исусовите съвременници. Дори и след като укротява бурята, най-близките приятели на Спасителя възкликват: "Какъв е Този [човек]?” (Матей 8:27).


По какъв начин следните текстове подкрепят факта, е Исус бе истинско човешко Същество от плът и кръв?


Матей 8:24

Матей 21:18

Йоан 4:5, 6

Йоан 4:7, 19:28

Йоан 11:33-35

Докато е на земята, Исус доброволно се отказва от независимата употреба на божествените Си атрибути. Отказва се, а не е лишен от тях. Тези атрибути остават в Него и Той може да ги използва, когато си поиска за Своя собствена полза. Но не го прави. Изкушението да ги употреби, за да си спести трудности (което е невъзможно за нас) е най-съществената част от ежедневните Му изпитания.

Полезно е да помним, че Писанията не са категорични по всички въпроси, предизвикващи интереса ни. Например не правят явен опит да обяснят как точно човешкият и божественият елементи от естеството на Исус са свързани в Личността Му. Само заявяват, че Христос е една обединена Личност. Не дискутират техническите подробности на това обединение, а по-скоро се ограничават до простата изповед, че такова обединение е налице, че този Човек, роден от жена, наистина е Божият Син (Галатяни 4:4). “Христос не взе човешкото естество символично; взе го наистина. Реално притежаваше човешка природа” (Елън Уайт. Издигнете Го).


Защо човешкото естество на Христос е толкова важно за нас? Какво означава да знаем, че Бог е станал човешко Същество? Как ни насърчава мисълта, че Той споделя нашата човешка ограниченост?




"Състрадава с нас в нашите немощи" (Евреи 4:15, 16) Сряда - 16 април

Защо е било нужно Бог да идва в нашия свят в човешка плът? Това е важен въпрос. Трябва да отвикнем от чисто рационалните отговори на него. Не е същото като да търсим отговор на въпрос, който е ясен за нас. Не е възможно да проведем независимо философско, научно, социологическо или каквото и да било изследване, което да ни доведе до отговора. Нито пък трябва да си съчиняваме собствени отговори. Най-безопасният път е внимателно да се вслушваме в онова, което самата Библия ни разкрива по въпроса. Посланието към евреите прави някои от най-ясните и най-категорични изявления. Не е случайно, че именно това послание е книгата, която по най-директен начин се фокусира върху настоящото първосвещеническо служене на Христос в небесното светилище.


Всеки от тези стихове осветлява отделни аспекти от идването на Исус Христос в човешка плът и стига до отговора на скрития въпрос: Защо Той е направил това? И във всеки случай се посочва причината за Неговото смирение. Кои са тези причини?


Евреи 2:9

Евреи 2:14, 15

Евреи 2:16, 17

Евреи 2:18

Евреи 4:14-16

Евреи 5:8, 9

Забележете, че при всеки случай фокусът е върху Исус; и във всеки случай облагите са за нас. Тези боговдъхновени мотиви за човешкото естество и страданията на Господа трябва да се приемат с пълна сериозност. Мисълта, че Той се грижи за нашите нужди трябва да ни доставя дълбока радост. Ръцете Му са широко отворени за нас, Той познава бедите ни, защото е до нас. Той ни състрадава в нашите немощи. Можем ли да си представим по-милостив Спасител, по-разбиращ и по-състрадателен Първосвещеник? Неизразима радост и дълбока признателност избликват от душите на онези, които осъзнаят, че Той е изстрадал всичко това заради нас. Насърчени така, ние "пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта” (Евреи 4:16) и Му се предаваме напълно.


С какви изпитания се борите в момента? Как ви помага мисълта, че Исус чувства и разбира вашата болка?




Вечно единство (1Тимотей 2:5) Четвъртък - 17 април

Когато си представим огромната разлика между Бога и човека, ни поразява мисълта, че Той се протяга към нас чрез въплъщението, приемайки нашата човешка плът. След всичко това повечето вярващи биха били доволни дори и той да се отрече от по-нататъшно родство с нас и да се върне изцяло към онова, което е бил преди. Обаче - и това ни смайва окончателно! - научаваме, че Исус Христос завинаги ще остане едно с нас, запазвайки си нашето естество!


Размишлявайте над внушенията на тези текстове относно вечното родство на Исус с човечеството:


Лука 24:36-43

Деяния 1:10, 11

Деяния 17:31

1Тимотей 2:5

“Чрез Своя живот и смърт Христос постигна дори повече от просто възстановяването на човечеството от разрухата на греха. Намерението на Сатана бе да причини вечно разделение между Бога и човека, но в Христос ставаме още по-тясно свързани с Него, отколкото, ако никога не бяхме съгрешавали. Вземайки нашето естество, Спасителят се обвърза с човечеството с връзки, които никога няма да бъдат разкъсани. Той е свързан с нас за вечни векове. "Бог толкова възлюби света..." Той даде Себе Си не само, за да понесе греховете ни и да умре като жертва за нас; отдаде самия Себе Си на падналата раса. За да ни увери в Своя неизменим съвет на мир, Бог даде Своя единороден Син да стане едно с човешкото семейство - завинаги да остане със Своето човешко естество (...) Бог осинови човешката раса в Личността на Своя Син и по този начин я отнесе в най-високите небеса. Именно "Човешкият Син" седи на престола на Всемира” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос). “Христос се възнесе в небето, носейки осветено, свято човешко естество. Отнесе го със Себе Си в небесните дворове и през безкрайните векове ще го носи като Един, Който е изкупил всяко човешко същество в Божия град” Елън Уайт. АБК, т. 6, стр. 1054).


Ваш приятел чува за вечното единство на Исус с нас и казва: "А, не! Това вече е прекалено! Твърде далеч отивате!" Какво бихте му отговорили? Какво изпитвате при мисълта, че Бог-Син ще бъде като нас през цялата вечност? Колкото и невероятно да е това твърдение, какво ни говори то за Божията любов към човечеството?




Разширено изучаване Петък - 18 април

По време на борбите относно Личността на Исус през древността, Халкидонският (НЕ СЪМ СИГУРНА В НАИМЕНОВАНИЕТО! ПРОВЕРЕТЕ ГО В ЕНЦИКЛОПЕДИИТЕ!!!!) събор (451 г.сл.Хр.) поставя един забележителен крайъгълен камък. Основното е, че той се съгласява и прогласява, че Исус Христос е напълно Бог и напълно човек: "... всички в един глас поучаваме, че (...)Господ Исус Христос е едновременно и Човек и Бог - еднакво съвършен в Божествената Троица и в човешкото естество; наистина Бог и наистина човек (...) едно с Отец като част от Божеството и (...) едно с нас чрез човешкото Си естество; във всичко напълно като нас с изключение единствено на греха...” (Цитирано в Хусто Л. Гонзалес. История на християнската мисъл, т. 1)

“Когато размишляваме върху въплъщението на Христос в човешко естество, се объркваме от една неразгадаема тайна. Колкото повече размишляваме, толкова по-удивително ни се струва всичко. Колко е необхватен контрастът между Божествеността на Христос и безпомощното Бебе във витлеемските ясли! Как можем да измерим дистанцията между всемогъщия Бог и безпомощното дете? И все пак, Творецът на световете, Този, в Когото обитава телесно цялата пълнота на Божеството, се появи като безпомощно Бебе в яслата. Далеч по-висш от който и да било ангел, равен с Отец в Божественост и слава, и все пак, облечен в мантията на човешкото естество! Божественото и човешкото тайнствено се сляха, човек и Бог станаха едно. Именно в това единение намираме надежда за нашата паднала човешка раса” (Елън Уайт. Знамения на времето, 30 юли 1896 г.).

За разискване:

1. Според вас кои са големите теми около човешкото естество на Христос? Защо са важни за нас? В същото време защо трябва да внимаваме да не бъдем твърде сурови и догматични относно подробностите около това естество?

2. Елън Уайт казва, че човешкото естество на Христос е всичко за нас. Какво има предвид? По какъв практически начин мисълта за човешкото естество на Христос се отразява на християнския ни път?

3. Как бихме могли да използваме онова, което научихме от урока тази седмица, в личното си свидетелстване? Как реалността на човешкото естество на Христос докосва хората там, където се намират днес?




Разказ
Жената, която не харесваше Бога
Хайдемари Клингеберг

През един снеговит мартенски ден в Германия, жена, която не харесваше Бога, се кръсти в адвентната църква.

“Смятах християните за слаби хора, които не могат да се справят с живота си – свидетелства Уте. – Тогава се запознах със съседа ми Франк. Той се справя с живота по забележителен начин. Веднъж покани децата ми да се присъединят към юношеската църковна група. “Там ще научат много интересни неща, които ще са им от полза”, каза Франк.

Защо не – помислих си аз. – Най-малката ми дъщеря се присъедини към групата и това наистина й хареса.

Франк ме покани на обяд, организиран от юношеската група в църквата. Не изпитвах голямо желание да се срещна с тези странни хора, но реших да отида въпреки някои мои опасения.

Влязох в църквата със смесени чувства и се огледах. Всичко беше много семпло и не точно това, което очаквах да видя. Пасторът ми се стори съвсем нормален и приятелски настроен човек.

Харесах и хората, с които се запознах. Те въобще не бяха странни или чудати. Започнах да посещавам църквата и трябваше да призная, че това наистина ми хареса. Топлината и любовта на хората ме накараха да се почувствам приета и обичана. Всяка седмица участвах с голямо въодушевление в богослуженията на адвентната църква. Постепенно израствах в духовно отношение.

Започнах сама да чета Библията, като се насочих към Стария Завет. Стори ми се прекалено труден. Потърсих в интернет нещо на немски, което да ми помогне да разбирам Библията. Тогава открих кореспондентния курс “Гласът на надеждата.” Записах се и започнах да попълвам библейските четива с все по-нарастващ ентусиазъм. Изучаването на Библията се превърна в голямата ми страст! Учителят ми ме насърчаваше, когато се заплитах в трудни теми, и често отговаряше на въпросите ми.

Научих толкова много от библейските уроци, че животът ми се промени. Открих, че Библията ми дава това, което аз бих нарекла наръчник за ежедневния ми живот. Когато изучавам този “наръчник”, изпитват огромна радост. Разбрах, че имам любящ небесен Баща, Който ми помага да премина през житейските изпитания.

Запечатах посвещението си към Бога чрез кръщение и започнах нов живот. Скърбите ми не изчезнаха, но сега Исус е с мене в битката аз знам, че е обещал никога да не ме оставя. Вече съм видяла как действа за разрешаване на някои от проблемите ми.

Бъдещето може да не е лесно, но аз изпитвам увереност въпреки многобройните проблеми, тъй като Исус и новите ми братя и сестри стоят до мене.”


* Хайдемари Клингеберг работи в медийния център “Гласът на надеждата” в Дармщад, Германия.

Created by ULimited®