Кобамо е най-големият син на беден животновъд в Южна Етиопия. Родителите му искали да му осигурят по-добър живот и затова го изпратили да се учи. В

училище Кобамо се запознал с деца адвентисти. Кобамо не знаел почти нищо за Бога, но често слушал, когато съучениците му споделяли вярата си с него. Скоро осъзнал, че Бог го обича такъв, какъвто е – бедно селско момче.

Нямал възможност да ходи на църква с тях, защото му се налагало да върши много неща в събота. Понякога обаче ходел на специални следобедни програми,

след като привършвал работата си. След време Кобамо приел Исус за свой спасител.

Дядо му бил шаман – доста известна и страховита личност. Веднъж Кобамо изпитал желание да го посети, тъй като живеел само на няколко часа път. Според нравите в страната на Кобамо децата не общуват с по-възрастните и дори с дядовците си. Родителите му били силно учудени, когато той пожелал да посети дядо си. Въпреки това му дали разрешение.

Кобамо приключил с ежедневните си задължения и се отправил към дома на дядо си. Слънцето вече залязвало, когато стигнал до дома му. Дядото бил силно учуден да го види. Поканил го в дома си и му предложил стол. Кобамо обаче останал прав и заявил: “Няма да седна, докато не кажа това, за което съм

дошъл. Бог ме изпрати, за да ти кажа да повярваш в Него.”

Кобамо нямал Библия и не знаел много библейски текстове, които да цитира на дядо си. Само знаел, че той имал нужда от вяра в Бога. И така, съвсем по

детински Кобамо настоял дядо му да повярва в Бога.

Дядото и бабата на Кобамо били изненадани, че това момче им говори по този начин. В продължение на четири часа Кобамо им разказвал онова, което знаел

за Бога, и поискал от тях да повярват.

Накрая дядото казал на момчето, че е убеден, че Бог го е изпратил, за да сподели тази вест. Семейството не знаело нищо за Бога освен онова, което Кобамо им бил казал. Тъй като внукът им говорил толкова смело, те били силно впечатлени и приели Исус за свой спасител, след което ходели на църква до смъртта си.

Родителите на Кобамо се присъединили към друга протестантска църква, но момчето настоявало да ходи при адвентистите. Бил послушен във всичко на майка си и баща си, но отказвал да работи в Божия свят ден. Родителите му позволили да следва вярата си, тъй като видели как Бог работи в живота му.