"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Чудото Исус Христос

Рой Адамс


Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2008 г.


Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 31 май - 6 юни 2008 г.

Значението на Неговата смърт


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 31 май
Стих за запаметяване:
“Защото наистина, Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина” (Марк 10:45).

Уводната статия в голямо списание разказва за дискусия, проведена в библейска група. Темата? Причината за смъртта на Исус. Сред повдигнатите въпроси били и такива като: Какво би било, ако Божият план бе Исус просто да дойде и да ни даде някои добри учения като: любовта към враговете, например? Или: Длъжен ли бе да страда и умре? Ако да, защо? Защо ученията не са достатъчни? А дори и да е умрял, какво общо има това с нас днес, векове по-късно?

Почти две хиляди години след Неговата смърт значението на кръста все още е тема, отправяща предизвикателство към християните. Всъщност дори преди смъртта Му пророците непрестанно "претърсваха и изследваха" времето и обстоятелствата, към които Светият Дух отправя вниманието им, като "предизвестяваше Христовите страдания и след тях - славите” (1Петрово 1:10, 11).

Тази седмица ще се опитаме да отговорим на важния въпрос защо Исус умеря, каква цел се постига с Неговата смърт и какво означава тя за нас - толкова столетия по-късно. Дали Христос се жертва просто за да ни покаже Божията любов и така да промени чувствата ни към Бога (както твърдят някои); или на практика Неговата смърт прави нещо, което променя отношението на Бога към нас? Това са теми, заслужаващи най-задълбочения ни интерес.

За тази седмица прочетете:
Матей 27:45, 46; Лука 2:25-35; 1Коринтяни 15:3; 2Коринтяни 5:18-21; Галатяни 6:14; Евреи 2:17



Роден, за да умре Неделя - 1 юни

Прочетете Лука 2:25-35. Какво е значението на този откъс? Каква е вестта към Мария? Какво ни открива за Исус?


Тази история, разказана единствено от Лука, е много силна със своята простота и дълбоки поуки. Благочестивият Симеон най-накрая видял Месия, Когото е очаквал. Той разкрива пред родителите на бебето неговото бъдеще със следните загадъчни и изразителни думи: "Това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил (...) Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти” (Лука 2:34, 35). Думата, преведена тука с "меч", на гръцки означава гигантско оръжие, с голиатски размери, предназначено да прониже сърцето на Мария - предсказание за агонията, която тя ще преживее при кръста. "Тези тайнствени думи сигурно са прорязали съзнанието на Мария като смразяваща, злокобна поличба за бъдещето” (АБК, т.5, стр. 704).


Какво ни говорят тези откъси за смъртта на Исус? Кои са някои от нещата, които е трябвало да се случат? (Матей 16:21; 26:52-54; Марк 10:45; Лука 18:31-33; Йоан 3:14; Евреи 9:25-28).


Логичният извод е, че Исус е бил роден, за да умре; Неговата смърт не е случайна. Тя е трябвало да се случи. Защо? Е, това не е въпрос, който може да бъде обяснен чрез изцяло рационален процес, нито пък чрез ирационален, тъй като той е субрационален, над човешкия разум. Той е в сферата на Божественото откровение, част от онази тайна, "която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии" (Колосяни 1:26). Библията не се впуска в нито един сложен опит да я оправдае или обясни - може би, защото тя не се подчинява на човешката логика. Не разполагаме с други примери където и да било, които да ни послужат за сравнение. Библейското изкупление се оказва нещо уникално, случва се един единствен път в историята на Всемира. А нашата задача е да се постараем да разберем онова, което Библията казва за него, както и да го приложим в собствения си живот.


Фактът, че Исус е трябвало да умре, за да стане изкупление за нашия грях, ни подсказва колко сериозно нещо е грехът. Колко сериозно възприемате греха в собствения си живот? Какви усилия полагате, за да го победите?




Как става това (Матей 27:45, 46) Понеделник - 2 юни

Евангелията отделят огромно място на последната седмица от живота на Исус Христос. В Матей тя заема една трета от Евангелието. В Марк - повече от една трета. Една четвърт от Лука и половината от Йоан са посветени на нея. Ясно е, че фокусът е върху страданията, смъртта и възкресението на Исус. Евангелията не са биографии; по-скоро би трябвало да се разглеждат като теологични обобщения на значението на Исусовата смърт.


Представете си ясно ужасните събития около страданията на Христос, припомняйки си следните откъси: Матей 27:27-31, 45-54; Марк 15:21-32; Йоан 19:28-30. Как ви карат да се чувствате? Коя емоция преобладава и защо?


Никой от нас никога не би могъл да твърди, че напълно е разбрал значението на Исусовата смърт или обстоятелствата около нея. Все пак напълно ясно, е, че ролята, която играят физически присъстващите и вземащите участие в нея (било на процеса, било на кръста), няма съществено теологическо значение, що се отнася до расовата или националната им принадлежност. Да злословим срещу съвременните евреи или италианци например заради участието, което са взели техните прадеди в смъртта на Исус, е теологическо безумие отношение, което е в пълно противоречие със самата същност на библейската религия. Личната вина на всеки, взел участие в смъртта Му, е въпрос между него и Бога. Вместо да размахваме пръст, може би трябва да се запитаме как щяхме да постъпим ние, ако бяхме там. Защото в известен смисъл ние фактически сме били!


Прочетете Матей 26:38. Кое тежи най-много на Спасителя по време на смазващата Му агония? Как успява той да издържи изпитанието? (Вижте Лука 22:43.) “Като взе (окончателното - б. р.) решение - пише Елън Уайт, - Той падна, умиращ, на земята” (Животът на Исус Христос). Това означава, че макар по-късно да е физически умъртвен от ръцете на римляните, фаталният удар е нанесен доста по-рано от една гигантска колективна ръка - нашата. Как се чувствате, знаейки, че вашата собствена вина е причинила смъртта на Исус? И което е още по-важно - как трябва да откликнете на тези чувства?




Какво постига тя — 1 част Вторник - 3 юни

Каква е централната вест на тези текстове? 1Коринтяни 2:2; 15:3; Галатяни 6:14.


Писателите на Новия Завет използват редица метафори, символи и описания в опита си да представят спасителното дело на Бога в лицето на Христос. Днес (и в сряда) ще се спрем на някои от тях:

1. Концепцията за Жертва, Принос и Заместник: Ефесяни 5:2: Христос “предаде Себе Си за нас принос [просфора] и жертва [тусиас] на Бога”. Евреи 9:26: Той дойде, за “да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва [тусиас]”. Евреи 10:14: Благодарение на “един принос [просфора] Той е усъвършенствувал завинаги онези, които се освещават”.

2. Концепцията за Откуп: Думата откуп произлиза от гръцката дума лутрон. Основната идея в нея е "заплащане на доставка". В класическия гръцки този термин често се използва във връзка с откупуването на роби или военнопленници. Боговдъхновените писатели заемат тази концепция и я прилагат в услуга на една по-величествена тема: Матей 20:28 (сравни с Марк 10:45): Исус идва “да даде живота Си откуп [лутрон] за мнозина”. (Между другото, тук "мнозина" означава "всички".)

Езиковата група, от която идва думата лутрон, сочи към заместническото естество на Христовата жертва. Той отдава живота си заради нас. Глаголното време на глагола даде в оригиналния гръцки текст сочи към специално събитие по времето, когато Той умира на кръста. Основната концепция тук е, че сме били роби на греха, осъдени на вечна смърт, неспособни да се освободим сами. Тогава Исус се явява като откуп за нас, наш лутрон.


Помислете за онези грешни неща, които сте вършили - неща, за които много добре сте знаели, че са грешни, и все пак сте ги направили. Какво означава за вас да знаете, че един друг - Исус, един Невинен поема върху Себе Си наказанието, което в противен случай би паднало върху вас поради греховете ви?




Какво постига тя—2 част Сряда - 4 юни

Вчера обсъдихме две от метафорите, използвани от писателите на Новия Завет, за да представят всичко онова, което Христовата смърт постига. Ето още две:

3. Концепцията за умилостивението (или изкуплението) (хиластерион): В Евреи 2:17 откриваме една дума относно мисията на Христос: Той прави "умилостивение за греховете на людете”. Думата "умилостивение" носи смисъла на успокояване, възстановяване на мира за някого. Вярвало се е, че когато божеството е гневно, хората трябва да му отправят умиротворителни жестове (хиластерион), за да може то отново да стане хиларос (щастливо, радостно). Въпреки това изследователите на Новия Завет постоянно отбелязват, че неговите автори, макар и да заемат термини от класическия гръцки и от други места, задължително ги изпълват със съвсем нов смисъл и значение.

По същия начин много библейски учени се съгласяват, че по-добрият превод на думата е "изкупление". Разбрана така, тя внушава, че чрез Исусовата смърт Бог "изкупи", "покри", "заличи" нашия грях. Всяка човешка представа за някакво "умиротворяване" или "умилостивяване" на Бога е напълно чужда на новозаветните писатели. Точно обратното, те наблягат на това, че цялата човешка раса под заплахата на справедливия Божий гняв е спасена чрез Исусовата смърт. Исус става нашият хиластерион, Който ни покрива от Божия гняв (вижте Евреи 9:5).

4. Концепцията за помирението (каталаге):


Кое е общото, на което наблягат всички те? Римляни 5:10, 11; 2Коринтяни 5:18-21; Ефесяни 2:16; Колосяни 1:20-22.


Грехът е отдалечаване от Бога и Неговата воля. Той ни поставя в състояние на отчуждение от Него - състояние, чийто краен резултат е смърт.

Помирението представлява възстановяване на хармонията между нас и Бога, възстановяване на целостта. И тук е важно да отбележим една критична точка - Бог е Този, Който поема инициативата (Римляни 5:8-11). “Бог в Христос примиряваше света със Себе Си” (2Коринтяни 5:19). Поради греха целият свят стои осъден пред праведния Бог; поради кръста нашият статус пред Бога е променен и всеки, който дойде при Исус чрез вяра, получава вечен живот.


Благодарение на кръста вие имате възможност чрез вяра да стоите съвършени, святи и приети от Бога. По какъв начин вашият живот може да отразява в ежедневието ви това ново положение, което имате чрез Исус?




Сигурността на Всемира Четвъртък - 5 юни

Кръстът е станал централен символ на християнството. А в теологията на Новия Завет той казва някои неща относно състоянието на човека, посочвайки отвъд, към окончателния край.


Какво казват следните текстове относно състоянието на човека и необходимостта от Исусовата смърт? Римляни 3:10, 23; 1Коринтяни 2:2; 15:3; Галатяни 6:14.


Гърците и останалите жители на древността са считали, че като цяло хората са в добро морално здраве. Като й се даде подходяща възможност, нашата естествена вътрешно присъща доброта ще разцъфти и даде плод - вярвали те. Такова становище представлявало значително предизвикателство към християнството с неговата концепция за цялостната поквара на човека и отчаяната му нужда от външна намеса. Ето защо Павел може да каже, че "словото на кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила” (1Коринтяни 1:18). Тази мълчалива сила - казва той - в края ще победи и "в Исусовото име ще се поклони всяко коляно [във Всемира] (...) и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ” (Филипяни 2:10, 11).

Но колкото и централно място да заема в нашето спасение, кръстът е изпълнен с важен смисъл, достигащ далеч отвъд нас.

“Значението на Христовата смърт е явно за светии и ангели. Падналите човеци не биха могли да имат дом в Божия рай без Агнето, заклано "от основаването на света". Ангелите отдават почит и слава на Христос и, удивени, наблюдават страданията на Божия Син. Именно благодарение на кръста небесните ангели са предпазени от отстъпление. Без кръста за тях не би имало повече сигурност, отколкото за ангелите преди падението на Сатана. Ангелското съвършенство пропада в небето. Човешкото съвършенство пропада в Едем. Всеки, който търси сигурност на земята или на небето, трябва да гледа на Божия Агнец. Спасителният план, като проява на Божията справедливост и любов, осигурява вечна безопасност срещу отстъпничество за непадналите светове, както и за всички, които ще бъдат изкупени чрез кръвта на Агнето” (Коментари на Елън Уайт. АБК, т. 5, стр. 1132).


Дори небесните ангели са пазени от отстъпление благодарение на кръста! Каква невероятна мисъл! Ако кръстът означава толкова много за непадналите същества - за онези, чийто живот дори не е бил изкупен чрез него, - колко повече трябва да бъде фокусът на всичко за нас, които сме били спасени благодарение на него?




Разширено изучаване Петък - 6 юни
Прочетете още:

Елън Уайт, Животът на Исус Христос “Голгота” и “Свърши се”.

“Ангелите можеха да ликуват, наблюдавайки кръста на Спасителя, тъй като, макар да не разбираха всичко, знаеха, че така грехът и Сатана са унищожени завинаги, че изкуплението на човека е осигурено и Всемирът е в безопасност навеки. Самият Христос напълно разбираше резултатите от жертвата, която принесе на Голгота. От кръста Той извика към всички, които виждаше напред в бъдещето: "Свърши се!" (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

“Смъртта на Христос на кръста осигури унищожението на онзи, който имаше силата на смъртта - на автора на греха. Когато Сатана бъде унищожен, няма да има никой, който да изкушава към зло; никога няма да стане нужда изкуплението да се повтори и няма да има опасност от повторен бунт в Божия Всемир” (Коментари на Елън Уайт, АБК, т. 5, стр. 1132).

За разискване:

1. Някои ограничават кръста просто до една демонстрация на Божията любов, отхвърляйки всяко негово правно или изкупително значение. С други думи, Христос умира само за да ни покаже любовта на Отец, но в нашето положение пред Него не настъпва никаква юридическа промяна. Следователно единствената цел на кръста е да промени нас и нашето отношение към Бога. Защо подобна позиция относно смъртта на Исус е изключително слаба и крайно незадоволителна? Как подобен възглед би могъл да ни доведе до теологията на спасение чрез дела?

2. Задълбочете се над идеята, че кръстът осигурява безопасността на Всемира. Какво говори това за кръста и за великите теми, свързани с него? Как разбирането за великата борба ни помага по-добре да оценим онова, което се случва на него?

3. Животът и смъртта на Исус Христос представляват за нас тайна - от начало до край. Макар да има аспекти, които можем да разберем, други си остават загадка. Как да се научим да се доверяваме на Господа относно нещата, които не разбираме? Къде е ключът към опазване силата на нашата вяра?




Разказ
Важната вест на Кобамо

Кобамо е най-големият син на беден животновъд в Южна Етиопия. Родителите му искали да му осигурят по-добър живот и затова го изпратили да се учи. В

училище Кобамо се запознал с деца адвентисти. Кобамо не знаел почти нищо за Бога, но често слушал, когато съучениците му споделяли вярата си с него. Скоро осъзнал, че Бог го обича такъв, какъвто е – бедно селско момче.

Нямал възможност да ходи на църква с тях, защото му се налагало да върши много неща в събота. Понякога обаче ходел на специални следобедни програми,

след като привършвал работата си. След време Кобамо приел Исус за свой спасител.

Дядо му бил шаман – доста известна и страховита личност. Веднъж Кобамо изпитал желание да го посети, тъй като живеел само на няколко часа път. Според нравите в страната на Кобамо децата не общуват с по-възрастните и дори с дядовците си. Родителите му били силно учудени, когато той пожелал да посети дядо си. Въпреки това му дали разрешение.

Кобамо приключил с ежедневните си задължения и се отправил към дома на дядо си. Слънцето вече залязвало, когато стигнал до дома му. Дядото бил силно учуден да го види. Поканил го в дома си и му предложил стол. Кобамо обаче останал прав и заявил: “Няма да седна, докато не кажа това, за което съм

дошъл. Бог ме изпрати, за да ти кажа да повярваш в Него.”

Кобамо нямал Библия и не знаел много библейски текстове, които да цитира на дядо си. Само знаел, че той имал нужда от вяра в Бога. И така, съвсем по

детински Кобамо настоял дядо му да повярва в Бога.

Дядото и бабата на Кобамо били изненадани, че това момче им говори по този начин. В продължение на четири часа Кобамо им разказвал онова, което знаел

за Бога, и поискал от тях да повярват.

Накрая дядото казал на момчето, че е убеден, че Бог го е изпратил, за да сподели тази вест. Семейството не знаело нищо за Бога освен онова, което Кобамо им бил казал. Тъй като внукът им говорил толкова смело, те били силно впечатлени и приели Исус за свой спасител, след което ходели на църква до смъртта си.

Родителите на Кобамо се присъединили към друга протестантска църква, но момчето настоявало да ходи при адвентистите. Бил послушен във всичко на майка си и баща си, но отказвал да работи в Божия свят ден. Родителите му позволили да следва вярата си, тъй като видели как Бог работи в живота му.


* Кобамо живее в Южна Етиопия

Created by ULimited®