Мириам (това не е истинското й име) е девойка, която живее в полигамно семейство в Ибаджиланд, Нигерия. Поради религията на семейството си тя не знаела нищо за християнството, докато пионери на Глобалната мисия не дошли да проведат евангелизаторски събрания. Те я наели за готвачка и Мириам тръгнала с тях, за да им помага.

Мириам чула разказ за Исус, който я развълнувал. Оставила тенджерите и се заслушала как пионерите говорят за Исус. След време предала сърцето си на Христос и пожелала да се кръсти.

Слухът за нейното решение стигнал до семейството и няколко съселяни се опитали да я спрат. Опитите им се оказали неуспешни.

Кръщението й предизвикало прояви на враждебност и Мириам била принудена да напусне бащиния си дом. Тя намерила подслон при адвентен учител в нейното село, но войнстващите религиозни водачи се опитали да я отвлекат и да я принудят да се откаже от новата си вяра, като не изключвали дори убийството като вариант.

Пасторът успял да й помогне да избяга, но разгневените религиозни водачи насочили гнева си към адвентната общност, заплашвайки да изгорят църквата.

За да предотврати религиозна криза в района, местният цар извикал при себе си представители на двете религиозни групи. Религиозните лидери от страната на семейството настоявали, че единственият мирен изход е адвентистите да предадат Мириам. Накрая царят се съгласил и наредил на адвентистите да върнат момичето на семейството й.

С голяма неохота пасторът изпратил вест на Мириам да се върне у дома. Тя била отведена в двореца на царя, където се държала изключително смело. Казала на присъстващите, че не желае да приеме отново религията на родителите си, а желае да продължи да следва Исус.

Някои членове от семейството й, като видели силната й вяра, също пожелали да станат християни, но религиозните водачи изискали тя да възстанови вярата на баща си и да прекрати всякакви контакти с адвентистите. Пасторът казал на съвета, че ако Мириам желае да посети църквата, ще бъде добре дошла и никога няма да бъде върната.

Мириам се върнала у дома при баща си, който се опитал да я заведе на богослужение. Тя обаче решила да остане вярна на Христос и да търси начини да споделя вярата си с околните. Трябвало да остане под контрола на баща си до завършване на училището, а след това да посещава това богослужение, което желае. Братята й наблюдават нейната вяра и макар че не могат открито да го заявят, също желаят да последват Исус.