"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Чудото Исус Христос

Рой Адамс


Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2008 г.


Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 март - 4 април 2008 г.

Кой е Исус Христос?


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 март
Стих за запаметяване:
“Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: "Според както казват хората Човешкият Син кой е?” (Матей 16:13).

Още от първите дни на Неговото служене има спорове и дебати кой е Исус Христос. Интересно, но тези дебати продължават до днес. Започват от Неговите съвременници и съграждани: "Откъде са на Тогова тази мъдрост и тия велики дела? Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария?” (Матей 13:54, 55).

Бихме могли да наречем това скандалността на различния - Месия трябва да дойде отнякъде, добре, но не и от място, което познаваме добре, и особено не от семейство, което по всичко прилича на нас - останалите! Под една или друга форма това фундаментално схващане, изразено от съгражданите на Исус относно Неговата идентичност, оформя рамките на дебата относно Личността Му през вековете, подсилвайки мистерията около Него.

Кой наистина е Исус? Защо Го бъркат с други бележити еврейски герои? Какви са предизвикателствата пред Неговата идентичност и цялостност през цялата новозаветна ера? Доколко библейските писатели са убедени в Неговата идентичност и защо? Това са някои от въпросите, които урокът ще изследва през първата седмица от това тримесечие.

За тази седмица прочетете:
Матей 16:13-16, Йоан 20:26-28, 1Коринтяни 1:18-27, 15:3-7



Не е Йоан Кръстител (Матей 16:14) Неделя - 30 март

Въпросът, повдигнат от съгражданите на Исус (Матей 13:54, 55), се повдига неведнъж по време на публичното Му служене по най-различни начини, когато хората от всички части на Палестина се срещат с Него. Затова, когато минава през областта Кесария Филипова с учениците Си (около шест месеца преди последното изпитание в Своя живот), Той чувства нужда да им зададе съдбоносния въпрос на деня: "Според както казват хората Човешкият Син кой е?” (Матей 16:13).


Прочетете отговора на учениците в Матей 16:14. Как разбираме доколко те са запознати с теологичните проблеми на времето си? Защо според вас Исус повдига споменатия въпрос точно в този момент?


Докладът за това какво казват хората за Исус ни помага да надникнем в това как отделните хора и групи преживяват Неговото служене в своя собствен контекст. Как е възможно някои да смятат, че Той е Йоан Кръстител, след като двамата са съвременници? В кои аспекти служенето на Исус прилича на това на Кръстителя?


Възможните отговори може да откриете в следните пасажи: Матей 3:1-3; 4:12, 13, 4:17; 14:1, 2; Марк 1:1-5.


Разбира се, днес почти не можем да разберем как е възможно Исус да бъде сбъркан с Йоан Кръстител. Но като вземем предвид липсата на средства за масова информация през първи век и изобилието на информация от "втора ръка", също и слухове, ни става ясно колко лесно може да настъпи объркване. В края на краищата между служенето на Исус и Йоан Кръстител има много паралели, както показват горните текстове. Но онези, които наистина се срещали с Йоан, със сигурност са могли да направят разлика (Матей 3:11, 12; Марк 1:6-8).


Лесно е да обърнем поглед назад към грешките на другите и да се чудим как са могли да ги направят. Какви поуки можем да извлечем, когато наблюдаваме тези грешки? Как те могат да ни помогнат да се предпазим от извършването на подобни?




Не е Илия, Еремия или някой от другите пророци Понеделник - 31 март

Отново прочетете Матей 16:14. Хората да объркат Исус с Йоан Кръстител е едно. Но с Илия? Или с Еремия? Или с друг някой старозаветен пророк? Откъде се появяват подобни идеи? Илия се слави като неустрашимия пророк от планината Кармил, "лудата глава", който дръзва да се опълчи срещу своеволния израилев цар и неговата демонична съпруга. Той е онзи, който сам се изправя срещу обединените религиозни сили на корумпирания режим на Ахав (Вижте 3Царе 18 гл.).

Еремия ("плачещият пророк") излиза на сцената във време на силно национално разложение и криза, за да предаде на своите сънародници вест, която никак не е приятна за техните уши. И си плаща за това (Еремия 20:1, 2,7, 8).

В своите язвителни нападки срещу книжниците и фарисеите Исус оставя за накрая отношението на Израел към старозаветните пророци - тези благочестиви стълбове на обществото - сякаш, за да подчертае, че това е центърът на посланието, което им отправя: "Така, щото свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците” (Матей 23:31).


Какво подсказва фактът, че съвременниците на Исус Го идентифицират с тези бележити личности?


Да бъдеш объркан с когото и да е от героите, изброени в отговора на Петър от Матей 16:14, със сигурност е висш комплимент. Това са духовни великани, чийто чист характер оставя дълбок отпечатък върху еврейското общество. Но колкото и да са ласкателни, (както би трябвало вече да сме разбрали), подобни сравнения не съдържат пълната истина. Ако Еремия например би казал, че е светлината на света, историята щеше да го счете за ненормален. И колкото и впечатляваща да е победата на Кармил, ако Исус се бе свил от страх пред лицето на заплахата, както древният герой от Кармил, днес нямаше да следваме Неговите стъпки с благоговение. Объркването Му с тези древни титани - колкото и да е удовлетворяващо и интригуващо - изопачава тотално Неговия истински образ от Евангелията.


Коя е основната разлика между Исус и всички останали пророци? Защо тази разлика е толкова важна за нас? (Вижте Йоан 1:1-5, 17:5; Евреи 1:1-3).




Интересът продължава—1 част Вторник - 1 април

Новият Завет не спекулира с Исус Христос. Просто Го представя като Небесния Божий Син. Нито пък отговаря на многобройните догадки относно Неговата същност и характер, които ще занимават следващите поколения. Но всички дискусии и спорове се водят на базата, че Писанията са надеждни и сигурни относно идентичността на Исус Христос.

През така наречения период на Просвещението (седемнадесети и осемнадесети век) всичко се променя. Дискусиите около Богочовека вече не се водят на базата на Писанието. Появяват се нови методи и критерии; те се прилагат и при изследването на Библията подобно на останалите древни документи. Сега всичко се подлага на рационален анализ и критика, на свръхнатурализъм, а презумпцията за основата на библейската вяра се отхвърля. Традиционният библейски възглед, че човешката раса е потънала в грях и се нуждае от Божествен Спасител е изместена от хуманизма, от оптимистичната вяра в човешките възможности и прогрес.

Промяната на възгледите е така радикална и с толкова решаващи последици, щото мнозина смятат, че стават свидетели на края на християнството. Религията се счита за отживелица и - някога смятана за прислужница на теологията, - сега се превръща в нейна официална метреса. В резултат на това фокусът се измества от Исус, какъвто е представен в евангелията - Исус на нашето спасение - към историческия Исус (по всеобщо мнение - онзи, Който фактически е съществувал без теологическа подплата - образ, наложен от евангелията и по-късно от християнските ортодоксални учени). С други думи, този Исус - Който и да е бил Той - със сигурност не е Спасителят на света.


Докато размишлявате над това, имайте предвид следното: 1) Евангелистите са непоклатимо убедени в истината на това, което проповядват (Вижте Лука 1:1-4). Какво казва Лука? Защо можем да му се доверим? 2) Един от онези свидетели, за които говори Лука, е Петър, който лично се е сблъсквал със съмняващите се и скептиците (Вижте 2Петрово 1:16-21). Макар тук апостолът да говори по много по-обширна тема, а не единствено върху естеството на Исус, как можем да използваме неговия подход, за да се предпазим от яростните атаки на Просвещението, обсъдени по-горе? 3) Ап. Павел също чувства необходимост директно да обсъжда въпроса за естеството на Исус. Как води спора в този случай? (Вижте 1Коринтяни 1:18-27, 15:3-7).




Интересът продължава—2 част Сряда - 2 април

Така нареченото движение "Историческият Исус" се базира върху вярването, че в евангелията можем да открием достатъчно данни, за да реконструираме портрета на Исус като историческа Личност, игнорирайки теологичните "добавки" на ранната църква (както твърди мисленето от ерата на Просвещението). Защитниците на този нов подход в изследването на Личността на Исус Христос го считат за научен, следователно в крак с повелите на времето.

Тази тенденция доминира до двадесети век, когато нови изследвания подкопават цялото това движение, показвайки как идеята за историческия Исус е напълно ненаучна и субективна. Тези изследвания ясно категоризират цялата спомената рационалистична авантюра като жалък провал.

Изследванията върху историческия Исус са дълги, пълни с обрати и объркани и няма нужда да се занимаваме повече с тях, освен, за да споменем така наречения Семинар по Исус, където група съвременни радикално настроени учени решава да постигне успех там, където останалите исторически разследвания преди тях са се провалили. Тяхната цел е да "спасят Исус от мрежите на разни доктори", написали евангелията” (Рой Хувър. “Смъртта на Исус” Нюзуик, 4 април, 1994 г., стр. 39).

Днес малцина възприемат сериозно учените от Семинара по Исус. (В крайна сметка колко сериозно можете да гледате на хора, които спорят дали след смъртта Си Исус не е възкръснал, а е бил изяден от кучета?) Днес преобладаващото становище в християнството е, че то стои върху твърда историческа основа. Въпреки хилядолетията на критика и противопоставяне, Исус Христос си остава безспорният Господар на вековете.


В един от най-острите си спорове с интелектуалците на своето време ап. Павел резюмира същността на християнския апел: "... Словото на кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила” (1Коринтяни 1:18). Защо Словото на кръста е толкова важно и за нас днес?


Прочетете още и 1Коринтяни 1:18-27. Какво послание съдържат тези стихове? За кои неща вярваме, че не могат да бъдат обяснени единствено със "светска мъдрост” (стих 20)? Как Бог обръща "в глупост светската мъдрост” (стих 20)?




Месия, Божият Син (Йоан 17:3) Четвъртък - 3 април

Това кой е Исус Христос не е просто теологичен въпрос, който трябва да бъде доказан или отхвърлен. Не, тук се сблъскваме с вярата на неизброимо множество хора през всички векове. Ако Исус не е това, което те са вярвали, че е, тогава са вярвали в лъжи и басни и следователно са изгубени. Ако Той е бил само човек, живял преди две хиляди години в Палестина, тогава християнската църква е включила в историята на света най-осъдителната измислица.


Как тези стихове влизат направо в сърцевината на проблема?


Матей 1:22, 23

Матей 11:2-6

Матей 22:41-45

Марк 14:61-64

Йоан 20:26-28

И ние можем да реагираме по начина, по който реагират учениците, когато виждат с очите си укротяването на бурята (Матей 8:23-27): “Какъв е Този, че и ветровете, и вълните Му се покоряват?” (стих 27). В нощта на арестуването Му първосвещеникът задава на Исус директно въпроса и Го задължава да отговори под клетва: "Ти ли си Христос, Божият Син?” (Матей 26:63, 64). Исус отговаря: "Ти рече". В съдебната зала управителят Пилат провежда собствен разпит: "Ти Юдейският Цар ли си?” (Матей 27:11). Исус му отговаря по същия начин: "Ти рече".

Във всеки случай това са два изключителни отговора. Ако Исус Христос е само син (както смятат някои) на един скромен дърводелец от Назарет, би ли имал дързостта да отговаря по този начин на Пилат относно своята царска власт? Очевидно Той се издига над реалностите на този свят. Същото наблюдаваме и в отговора Му към първосвещеника в неговия дворец: "Отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци” (Матей 26:64).

По този начин Евангелията (а и останалата част от Новия Завет) заявяват ясно: В лицето на Исус Христос виждаме Сина на живия Бог, облечен в човешка плът - същия, Който има властта да отправи изключителната покана: "Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28).




Разширено изучаване Петък - 4 април
Прочетете още:

Елън Уайт, Животът на Исус Христос, гл. “Не е ли този Синът на дърводелеца?”.

“Кой е този Исус? - попитаха те. Този, Който си присвояваше славата на Месия, бе син на един дърводелец и бе работил в работилницата заедно с баща Си Йосиф. Бяха Го виждали как се труди по хълмовете, познаваха братята и сестрите му (...) Бяха Го видели как израства през детството и младежките Си години до своето възмъжаване. Макар животът Му да беше безупречен, те не можеха да повярват, че това е Обещаният” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос). “Не можеха да допуснат, че Този, Който бе израснал в бедност и смирение, е нещо повече от обикновен човек” (пак там).

“Човек, който е само човек, и в същото време изрича неща, каквито говори Исус, няма да бъде считан за велик учител. По-скоро за ненормален (...) или още по-лошо - за дявола от ада. Трябва да вземете решение. Този човек или е бил и е Божият Син, или е луд, даже нещо по-лошо. Можете да го наречете глупак, да Го заплюете и да Го убиете като демон; или можете да паднете нозете Му и да Го наречете свой Господ и Бог. Но нека престанем да толерираме глупости като тази, че е бил само велик човешки учител. Той не е оставил това в наша власт. Никога не е имал намерение да го прави” (К.С. Луис, Шокираща алтернатива).

За разискване:

1. Защо за нас, които живеем две хиляди години след Исус, е по-лесно да Го приемем като Месия, отколкото за онези, които са били Негови съвременници? Защо за тях това е по-трудно?

2. Скептицизмът относно Месия, изглежда, ще продължи до края на времето. За вас кое е най-убедителното доказателство относно истинността на Исус и Неговата спасяваща благодат? Как можете да споделите това доказателство с другите по начин, който ще им помогне да се убедят?

3. Тази седмица разгледахме как научният рационализъм на Просвещението е бил използван като оръжие срещу вярата. Какви други "-изми", философии и идеологии преобладават във вашата култура и как действат срещу вярата? И най-важното - как отговаряте на тези предизвикателства?

4. Разгледайте отново 1Коринтяни 1:18-27. Кое е важното послание на ап. Павел към нас и защо трябва да го помним?




Разказ
Твърдата вяра на Мириам

Мириам (това не е истинското й име) е девойка, която живее в полигамно семейство в Ибаджиланд, Нигерия. Поради религията на семейството си тя не знаела нищо за християнството, докато пионери на Глобалната мисия не дошли да проведат евангелизаторски събрания. Те я наели за готвачка и Мириам тръгнала с тях, за да им помага.

Мириам чула разказ за Исус, който я развълнувал. Оставила тенджерите и се заслушала как пионерите говорят за Исус. След време предала сърцето си на Христос и пожелала да се кръсти.

Слухът за нейното решение стигнал до семейството и няколко съселяни се опитали да я спрат. Опитите им се оказали неуспешни.

Кръщението й предизвикало прояви на враждебност и Мириам била принудена да напусне бащиния си дом. Тя намерила подслон при адвентен учител в нейното село, но войнстващите религиозни водачи се опитали да я отвлекат и да я принудят да се откаже от новата си вяра, като не изключвали дори убийството като вариант.

Пасторът успял да й помогне да избяга, но разгневените религиозни водачи насочили гнева си към адвентната общност, заплашвайки да изгорят църквата.

За да предотврати религиозна криза в района, местният цар извикал при себе си представители на двете религиозни групи. Религиозните лидери от страната на семейството настоявали, че единственият мирен изход е адвентистите да предадат Мириам. Накрая царят се съгласил и наредил на адвентистите да върнат момичето на семейството й.

С голяма неохота пасторът изпратил вест на Мириам да се върне у дома. Тя била отведена в двореца на царя, където се държала изключително смело. Казала на присъстващите, че не желае да приеме отново религията на родителите си, а желае да продължи да следва Исус.

Някои членове от семейството й, като видели силната й вяра, също пожелали да станат християни, но религиозните водачи изискали тя да възстанови вярата на баща си и да прекрати всякакви контакти с адвентистите. Пасторът казал на съвета, че ако Мириам желае да посети църквата, ще бъде добре дошла и никога няма да бъде върната.

Мириам се върнала у дома при баща си, който се опитал да я заведе на богослужение. Тя обаче решила да остане вярна на Христос и да търси начини да споделя вярата си с околните. Трябвало да остане под контрола на баща си до завършване на училището, а след това да посещава това богослужение, което желае. Братята й наблюдават нейната вяра и макар че не могат открито да го заявят, също желаят да последват Исус.



Created by ULimited®