Да намериш вяра в Тете
Силия Байонета
Израснах в Мозамбик, където следвах принципите на църквата, която семейството ми посещаваше. Не ходехме на църква всяка седмица, но никога не пропускахме Коледа и Великден. В юношеските си години имах приятелка на име Мария, която ходеше на църква всяка събота. Често канеше приятели в дома си след службите и там прекарваха следобедите в пеене. Когато наблюдавах Мария, питах майка ми защо не ходим на църква всяка седмица. Тя отговаряше: “Ако имаш желание, можеш да ходиш на църква съвсем редовно.”
Мария ме покани да посетя нейната църква и майка ми даде разрешение. На мене ми хареса, но най-много от всичко ме впечатли пеенето и чувството за единството, което открих там. Харесваше ми как се прегръщаха и ръкуваха. Оценявах това, че макар и да бях само гост, те ме караха да се чувствам като техен приятел. Един следобед няколко души от църквата дойдоха в дома ми, за да се молят с мене. Дори майка ми остана силно впечатлена.
Продължих да посещавам църквата на Мария и когато веднъж се разболях и не можех да отида на богослужението, Мария и приятелите й дойдоха да се молят за мене.
Записах се в библейския курс, за да науча какви са ученията на Библията. Приех всичко. Попитах майка ми дали мога да се кръстя. Тя се съгласи. И все пак, имаше някои въпроси, които трябваше да разреша. Обичах да играя баскетбол и футбол и когато игрите бяха насрочвани за събота, аз трябваше да избирам между църквата и спорта. Често избирах спорта. Тогава започнах да избягвам църквата дори когато нямаше състезания в събота. После започнах да закъснявам с приятели.
Почти не забелязвах, че се плъзгам надолу. Майка ми обаче забеляза и ме предупреди, че съм тръгнала по лош път, след като направих сериозно усилие да се върна в църквата.
Случи се така, че се запознах с Фиделино, посветен млад адвентист, който ме насърчи да предам изцяло живота си на Бога. Той се молеше с мене и за мене и неговото насърчение ми помогна да осъзная кои са наистина важните неща в живота. Следващата година се оженихме.
Преместихме се в друг град и следващата година поканихме майка ми да ни посети за месец. Тя бе заобиколена от адвентисти. Посещаваше църквата ни, а сега ходи на богослуженията в църквата близо до дома си. На следващата година баща ми също ни посети. Той също остана приятно изненадан от нашия дом и от приятелите ни адвентисти. След като се върна у дома, започна да посещава адвентната църква. Наскоро се кръсти. Сега и двамата ми по-млади братя ходят редовно на църква.
Бог използва свидетелството на приятелката ми Мария и подкрепата на едно момче, за да ме привлече към любовта Си и към църковното семейство, което обичам истински.
* Силия Байонета живее в града Тете, Мозамбик. |