През това тримесечие говорихме за Исус - събиращия ученици Учител. Говорихме за онези, които избраха да Го последват, за обучението, което Той им даде, за поведението, което формираше у тях, и за поученията Му. От Господа получихме всичко, от което се нуждаем, за да бъдем ученици.

Тази седмица ще преговорим някои от главните моменти на това тримесечие. Ще затвърдим някои от елементите, темите и практиките на Исус, повлияли положително върху Неговите първи ученици - същите, които трябва да съставляват основата и на нашето дело. В крайна сметка целта е да търсим приложения, които да ни служат като образец за ученичество през двадесет и първи век.

Каква роля играят състраданието и прощението в живота и служенето на учениците? Какъв образец ни дава Исус за това как да се отнасяме с нищите, с отхвърлените, с онези, които имат различен от нашия етнически произход? Доколко важна е ролята на самата църква в делото на ученичеството? Какво научаваме от Исус за централното място на молитвата?

Когато бе тук, Исус състрадаваше на хората (понякога думата е превеждана като смиляваше се) (Вижте Матей 14:14; 15:32; 20:34; Марк 1:41; 6:34; Лука 7:13). Гръцкият термин, обикновено превеждан като "състрадание" или "смиляване", внушава идеята за това, че някой е трогнат до най-дълбоката същност на своето естество. Ако в своето паднало състояние, със своите корави и егоистични сърца ние можем да бъдем трогвани от състрадание и милост към другите, колко повече гледката на страдащото човечество би докоснала най-съкровеното в душата на безгрешния Божий Син?

Освен че състрадаваше, Исус и опрощаваше. Всеки ден, всеки час учениците наблюдаваха как Исус прощава греховете на много хора. Видяха Го как се отнесе към Симон - бившия прокажен, който презираше Мария (Лука 7:36-50). Станаха свидетели на върховния акт на прощение, Който Исус извърши, като се помоли Бог да прости на враговете Му, приковаващи Го към кръста (Лука 23:34). Петър също преживя Неговото прощение по особен начин. При арестуването на Исус той Го изостави и избяга. По-късно, по време на процеса три пъти отрече да Го познава. Но Исус му прости и възстанови приятелството Си с него в присъствието на другарите му (Йоан 21:9-17).

Бог е състрадателен и поради това Той избра да ни спаси от греховете ни, да ни прости онова, което в противен случай би ни хвърлило във вечно погубление. Колко съдбоносно е тогава, след като сме Негови ученици, това състрадание и прощение винаги да са пред очите ни! В крайна сметка каква по-добра мотивация можем да имаме да се грижим за другите и да ги водим към нещо, което означава толкова много за нас самите?

Исус служи и обучава Своите ученици във време, когато обществото бе силно разслоено. Имаше ясно очертани граници между мъже и жени; между висшето духовенство и обикновените хора; между богатите и бедните; между фарисеите и бирниците. Мястото на жената бе в къщата, и то само в определени помещения от нея.

Исус нито следваше, нито защитаваше установеното положение, тъй като, разбира се, виждаше колко много проблеми е създало то. Точно обратно, Той се свързваше, поучаваше и защитаваше отхвърлените от обществото хора. В евангелията е записано с какви и за какви хора работеше. Със сигурност се стараеше да достигне и висшите класи, но едновременно с това служеше на езичници, на жени с лоша репутация, на прокажени, на бирници, на обладани от демони, на римляни, на инвалиди, на слепи, на бедни - всички считани за отхвърлени и презрени по един или друг начин от своето общество. Отново, имайки предвид какво е дошъл да направи Той в този свят - да умре за греховете на всяко човешко същество, - е съвършено естествено, докато е тук, да служи на всеки, който има нужда от това.

Вчера разгледахме как Исус служеше на потиснатите и отхвърлените от обществото. Днес искаме още малко да се съсредоточим върху това, но като наблегнем повече на националните и етническите различия.

Етническият и националният фанатизъм е нещо съвсем обичайно за древния свят. Отделни групи гледат на себе си като на абсолютно превъзхождащи всички околни. Например древните гърци наричат всички не-гърци варвари. В цялата древна литература откриваме различни видове национално тесногръдие. За съжаление и съвременниците на Исус не са "имунизирани" срещу същия начин на мислене, независимо от висшата си религиозна изповед.

Още от самото начало на съществуването си израелската нация не е била чистокръвна. Идеята за чистия произход е по-скоро съвременна концепция - издънка на еволюционната идеология. Бог е направил всички хора "от една кръв” (Деяния 17:26); ние сме потомци на Адам и Ева - нашите първи прародители. И чрез вяра в Исус всички - независимо от цвят на кожата, националност, етнически произход, раса или религия - ставаме "Божии чеда” (Йоан 1:12).

Никога няма да наблегнем достатъчно на тази тема - Христовата смърт на кръста за всяко човешко същество. Тя трябва да премахне от всички ученици чувството за каквото и да е етническо или национално превъзходство. Нещо повече, трябва да премахне всяко чувство на неприязън срещу определена група хора. Преди Исус да увисне на кръста заради човешките грехове, всички бяхме в еднакво положение. Повече от останалите хора в света Христовите ученици, които Го следват, трябва да бъдат свободни от каквито да било предразсъдъци и етническо напрежение, присъщо сякаш на всяка култура и общество. В края ще има само две групи хора: спасени и изгубени. И ние, които сме спасени, трябва да сме заети с обикаляне - като нашия Учител - да търсим изгубените и да им посочваме единствената разлика между тях и нас - обещанието за спасение, което сме приели лично за себе си.

Както разбрахме от цялото тримесечие, Бог ни призовава да бъдем ученици, за да правим много неща - да разпространяваме Благовестието, да служим на отхвърлените и нуждаещите се, да създаваме други ученици и т.н., и т.н. Това трябва да става във всеки народ по света. Въпросът е как трябва да вършим всичко това?

Исус наистина бе събиращ ученици Учител. Той използваше всяка възможност, за да призовава, да обучава, да наставлява и възпитава учениците Си. Никога не бе прекалено зает, за да помогне на една нуждаеща се душа. Обучението на учениците Му бе в центъра на Неговото служене.

Вярваме и силно се надяваме, че точно както задачите за създаване на ученици, обучение и грижа бяха централни в Исусовото служене, така ще бъдат централни и в мисията на всяка църква от двадесет и първи век.

Но никой не може да изпълни тези задачи сам. Именно поради това съществува църквата. Задачите не касаят само пасторите, библейските работници, старейшините, дяконите и останалите църковни служители. Това са задачи за всеки църковен член. Поръчението на Исус не изключва нито един Негов ученик. Думите на Христос "Идете" (Матей 28:19) се отнасят лично до вас!

На някои църковни членове тази идея може и да не им харесва, защото им липсва обучение. Но когато Исус призова рибарите да станат ученици, и те не бяха обучени. Той трябваше да ги обучи. По същия начин всяка църква трябва да осигури средства и начини всеки неин член да стане ученик. Всеки новокръстен трябва да влезе в "ученическа" група за обучение и наставление. Необходимо е да се организират групи за напреднали ученици и след това на всеки подготвен ученик да се възлага работа за Учителя.

Преди да си отиде, Исус даде на учениците Си поръчката: "Идете и научете всичките народи” (Матей 28:19). Тази заповед не е отпаднала, нито се е променила. Това Благовестие на царството все още трябва да бъде проповядвано по целия свят, преди да дойде краят (Матей 24:14). Освен камъните, способни да "проговорят", за да изпълнят поръчката, Исус няма други инструменти, които да го сторят, освен теб и църквата.

“Докато бе зает със земното Си служене, Величието на небето се молеше много на Своя Отец. Често оставаше на колене в молитва по цяла нощ (...) Елеонският хълм бе любимото място на Божия Син за Неговите размишления. Често, след като множествата Го оставяха за нощна почивка, Той не си почиваше въпреки изморителната работа през деня (...) Докато градът спеше в тишина, а учениците се бяха върнали по домовете си за ободрителен сън, Исус не спеше. От Елеонския хълм към Неговия Отец се въздигаха Божествените Му молитви Неговите ученици да бъдат опазени от злото влияние, с което всеки ден се сблъскваха в света, както и Неговата собствената душа да бъде укрепена и ободрена за задълженията и изпитанията на следващия ден. По цяла нощ, докато Неговите последователи спяха, техният Божествен Учител се молеше. Росата и нощният мраз падаха върху сведената Му за молитва глава. Неговият пример остана за последователите Му” (Елън Уайт. Божията удивителна благодат).

Лука 5:15, 16

Лука 6:12, 13

Лука 9:28-31

Елън Уайт. Животът на Исус Христос, ст. Дойдете, починете си, стр. 205-206, 228, 233-234, 382-385; Възпитание, стр. 71, 239, 240.

Ето някои практични неща, които вашата църква може да извърши в областта на ученичеството:

1. Набележете създаването на ученици като своя най-важна цел.

2. Съставете планове и обсъдете методи за изпълнението на тази задача.

3. Обучете отделни хора за ръководители на всяка програма.

4. Мобилизирайте всички членове да се включат в мисията на ученичеството.

5. Стартирайте програма за обучение на ученици.

6. Изяснете какви прослойки и групи хора живеят в обществото около вас, както и техните нужди.

7. Стартирайте "мостостроителна" програма, която да руши бариерите, да посреща нуждите и да кове нови взаимоотношения със заобикалящия ви свят.

8. Създайте програми, които използват уменията и талантите на новообърнатите и ги интегрират в църквата ви; които им помагат да развият по-дълбоки взаимоотношения с Христос.

9. Създайте програми, които ще помагат на църковните членове, особено на новокръстените, да откриват, развиват и използват своите духовни дарби.

10. Уверете се, че програмите ви са подходящи и предназначени единствено за създаване и обгрижване на учениците.

1. С молитва размишлявайте над изброените предложения. Какво бихте добавили или разширили - нещо важно за вашата църква, което ще й помогне успешно да създава ученици? Какво можете да направите, за да помогнете за практическото приложение на тези стъпки (или поне на някои от тях) във вашата местна църква?

2. Колко време прекарвате в молитва за работата на църквата като цяло? Определете си да прекарвате специално време всеки ден в молитва за делото по света.

3. Как бихте могли да помогнете на проповедници и миряни по-добре да разбират, че делото на ученичеството е дело на всеки църковен член? Как бихте могли да помогнете на вашата местна църква по-добре да оползотворява талантите и дарбите на своите членове? Кои неща понякога пречат на миряните да се включват активно в ученичеството и свидетелстването?

Израснах в Мозамбик, където следвах принципите на църквата, която семейството ми посещаваше. Не ходехме на църква всяка седмица, но никога не пропускахме Коледа и Великден. В юношеските си години имах приятелка на име Мария, която ходеше на църква всяка събота. Често канеше приятели в дома си след службите и там прекарваха следобедите в пеене. Когато наблюдавах Мария, питах майка ми защо не ходим на църква всяка седмица. Тя отговаряше: “Ако имаш желание, можеш да ходиш на църква съвсем редовно.”

Мария ме покани да посетя нейната църква и майка ми даде разрешение. На мене ми хареса, но най-много от всичко ме впечатли пеенето и чувството за единството, което открих там. Харесваше ми как се прегръщаха и ръкуваха. Оценявах това, че макар и да бях само гост, те ме караха да се чувствам като техен приятел. Един следобед няколко души от църквата дойдоха в дома ми, за да се молят с мене. Дори майка ми остана силно впечатлена.

Продължих да посещавам църквата на Мария и когато веднъж се разболях и не можех да отида на богослужението, Мария и приятелите й дойдоха да се молят за мене.

Записах се в библейския курс, за да науча какви са ученията на Библията. Приех всичко. Попитах майка ми дали мога да се кръстя. Тя се съгласи. И все пак, имаше някои въпроси, които трябваше да разреша. Обичах да играя баскетбол и футбол и когато игрите бяха насрочвани за събота, аз трябваше да избирам между църквата и спорта. Често избирах спорта. Тогава започнах да избягвам църквата дори когато нямаше състезания в събота. После започнах да закъснявам с приятели.

Почти не забелязвах, че се плъзгам надолу. Майка ми обаче забеляза и ме предупреди, че съм тръгнала по лош път, след като направих сериозно усилие да се върна в църквата.

Случи се така, че се запознах с Фиделино, посветен млад адвентист, който ме насърчи да предам изцяло живота си на Бога. Той се молеше с мене и за мене и неговото насърчение ми помогна да осъзная кои са наистина важните неща в живота. Следващата година се оженихме.

Преместихме се в друг град и следващата година поканихме майка ми да ни посети за месец. Тя бе заобиколена от адвентисти. Посещаваше църквата ни, а сега ходи на богослуженията в църквата близо до дома си. На следващата година баща ми също ни посети. Той също остана приятно изненадан от нашия дом и от приятелите ни адвентисти. След като се върна у дома, започна да посещава адвентната църква. Наскоро се кръсти. Сега и двамата ми по-млади братя ходят редовно на църква.

Бог използва свидетелството на приятелката ми Мария и подкрепата на едно момче, за да ме привлече към любовта Си и към църковното семейство, което обичам истински.