Брат ми Иполито прие адвентната вяра преди няколко години, докато живееше в Ню Йорк. Когато се завърна в Пуерто Рико, започна да споделя вярата си с мене и да ме кани да ходим заедно на църква. Аз бях юноша и не знаех как ще реагира семейството ми, ако започна да посещавам друга църква. Знаех, че те бяха убедени, че на света съществува само една църква и това е тяхната.

От време на време посещавах адвентната църква и дори се сприятелих с няколко души, но това, което бях научил, не промени живота ми. Ожених се и се преместих в нов дом. Няколко адвентисти живееха наблизо и аз скоро се сприятелих с тях. Съгласихме се да изучаваме Библията с тях и на следващата година съпругата ми се присъедини към адвентната църква. Аз обаче останах настрана. Ходех на църква с нея и дори давах десятък, но не заемах определена позиция.

Внезапно майка ми се разболя много тежко. Брат ми и аз помолихме един адвентен пастор да я посещава по-често. Говорихме й за библейските обещания и тя прие Исус за свой Господ преди смъртта си.

Църквата, която посещавахме, се раздели на групи, които започнаха да се събират в домовете на отделни църковни членове. Ние отворихме дома си за една малка група и започнахме да каним съседите си. Групата нарасна на 13 души. Тогава решихме да основем нова църква. Баща ми ни подари парцел, на който да построим малък параклис. Скоро се заловихме за работа. Всички помагаха, когато можеха, но двамата със съпругата ми свършихме по-голяма част от работата. Малката група нарасна и се организира в църква от 25 души.

Накрая, след като бях чакал 27 години, аз подпечатах посвещението си на Христос и се кръстих. Днес нашата група е организирана църква с повече от 50 членове. Баща ми посещава църквата от време на време, а двама от братята ми и техните семейства идват редовно. Един от тях се подготвя за кръщение.

Защо трябваше да минат толкова много години? Нямам извинение. Моето нежелание да се посветя на Христос ми костваше много години на пропуснати възможности да споделям вярата си, но Бог бе търпелив и милостив към мене. Той ме чакаше и ме спаси. Чудя се как животът ми би протекъл, ако бях взел решение преди години, когато за първи път чух тези чудни истини.