Като адвентисти ние смятаме, че голяма част от нашата роля в изпълнението на великото поръчение е свързана с Тройната ангелска вест от Откровение 14 глава. В центъра на тази вест е вечното Благовестие. Ние нямаме какво да дадем на света, ако не му дадем - над всичко друго! - великата истина за оправдание единствено чрез вяра.

“Няколко души ми писаха, питайки дали вестта за оправдание чрез вяра е Тройната ангелска вест и аз им отговарям: "Наистина това е Тройната ангелска вест" (Елън Уайт. Ривю енд Херълд, 1 април 1890). Следователно според Елън Уайт центърът на нашето поръчение е прогласяването на праведност чрез вяра - на голямата новина, че спасението идва единствено чрез изляната върху незаслужаващите грешници Божия благодат, а не чрез дела от наша страна.

Тази седмица ще разгледаме Благовестието в контекста на великото поръчение.

Каква е ролята на благотворителността (делата на милост) в живота на учениците? Каква роля отрежда Исус на Писанията, когато обяснява Своите живот и смърт? Доколко Благовестието се намира в центъра на великото поръчение, което Исус дава на Своята църква?

Този откъс предава истината относно мисията на учениците. Исус ясно показва, че част от работата им включва мисия за бедните, болните, страдащите, затворниците; с други думи, за всички нуждаещи се. Крайната изява на ученичеството е в това как се отнасяме към хората в нужда.

“По този начин на Елеонския хълм Христос обрисува пред учениците Си сцената на великия съден ден. И представи резултатите му, основани само върху едно. Когато народите се съберат пред Него, ще има само две групи и тяхната вечна съдба ще е определена според това, което са правили или не са правили за Него в лицето на бедните и страдащите. В този ден Христос не представя пред хората великото дело, което е извършил за тях, като е дал живота Си за изкуплението им. Представя им вярната работа, която те самите са извършили за Него” (Елън Уайт. Животът на Исус Христос).

В един от предишните уроци разгледахме великото поръчение, както е представено в Матей 28:18-20. Отново прочетете тези стихове. Обърнете внимание на основните моменти, особено на заповедите и обещанията. После се запитайте: "Каква роля играя аз лично в изпълнението на това поръчение?”

След като отбележите всички разлики, отново прочетете двата доклада. Между тях съществува непогрешима хармония. Основната е една и съща.

И двата доклада посочват, че от страна на учениците има известни съмнения (Матей 28:17), известно закоравяване на сърцето. Според Марк Исус ги смъмря за съмненията им, въпреки че употребеният тук гръцки глагол може да се преведе и с по-силен израз като "порицава", "осъжда" и дори "оскърбява". Идеята е, че дори и тогава - след всичко преживяно, - някои от тях все още имат проблеми с вярата. Исус трябва да постъпи с тях твърдо.

Забележете също, че едва след като се справя със закоравяването на сърцата им, Исус им дава поръчението. Той знае, че за да успеят, те имат нужда от силна вяра. Скоро те ще изгубят физическото Му присъствие, защото Той ще се "възнесе на небето” (Марк 16:19). От този момент нататък всичко, което ще трябва да вършат за Него, ще бъде само чрез вяра.

Нека разгледаме още нещо от великото поръчение в доклада на Марк. В Марк 16:15, 16 Исус казва: "Идете по целия свят и проповядвайте Благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден". Както виждате, в самата основа на поръчението е призивът да се проповядва Благовестието.

След като проповядването на Благовестието е централно за ученичеството - наравно със създаването на ученици, колко съдбоносно е да разбираме коя е истинската вест на Евангелието. Все пак точно тук в тези стихове от Марк Исус до голяма степен ни предава Благовестието: повярвай - и ще бъдеш спасен; отхвърли - и ще бъдеш изгубен.

Колко е важно учениците да бъдат здраво вкоренени в Благовестието, което са призовани да проповядват. Поради греха светът е под осъждение. Исус понесе това осъждение напълно и изцяло върху Себе Си. Благодарение на това чудно средство всеки, който повярва в Него, няма нужда повече да се изправя срещу присъдата, идваща поради греха; точно обратното - благодарение на Божията необятна благодат този човек, независимо колко е бил грешен в миналото, бива помилван, опростен и облечен в Христовата правда. Тази вест трябва да бъде в основата на всичко, което проповядваме и поучаваме в света.

Прочетете Лука 24:36-53 - още едно описание на явяването на Исус пред учениците и Неговата поръчка към тях да проповядват Благата вест на света.

Според този доклад при събирането на учениците, двамата, които са видели възкръсналия Господ по пътя към Емаус, се присъединяват към тях и разказват за своята среща. По време на разговора Исус им се явява.

Забележете все пак, че Исус не спира дотам - просто да им даде физическо доказателство; доказателство, което те могат да видят и попипат. Не, това е само част от Неговото намерение. След това ги препраща към Писанията и им доказва от Божието Слово, че всичко, което Му се е случило, е предсказано.

Тук виждаме един важен принцип: със сигурност опитностите, физическите прояви и чудесата имат своята роля и могат да съставляват важна част от онова, от което хората се нуждаят, за да повярват в Исус. В същото време обаче Писанието трябва да бъде основата на цялата ни вяра. Освен чрез чудесата, Исус утвърждава вярата на учениците си, като използва Писанията. Използва ги като доказателство за всичко, което Му се е случило, за да подкрепи всичко, което им е казал. Щом самият Господ използва Писанията, за да оправдае онова, което върши, колко повече ние трябва да постъпваме така?

Христовите думи и действия тук са болезнено и мощно изобличение срещу всякакви опити да бъде омаловажена съдбоносната и основополагаща роля на Библията в живота на църквата и в делото ни като ученици.

Вчера, разглеждайки великото поръчение, както е представено в Евангелието от Лука, видяхме как Исус поставя Писанията на първо място и ги използва, за да потвърди всичко, което се е случило. Освен това ги употребява и за да даде на учениците Своето поръчение към света.

И тук - в центъра на целия призив да създаваме ученици - са смъртта и възкресението на Исус Христос за опрощение на греховете. Самият Господ сочи не само към събитията, свързани с Неговия земен живот и смърт, но и със значението на тези събития. Точно това им заповядва да кажат на света. Нещото, което също ще направи свидетелството им мощно, е фактът че са "свидетели на това” (Лука 24:48) - на събитията около Неговата смърт и възкресение.

Очевидно учениците също са мощни свидетели. Това, което в самото начало започва в Ерусалим като дело на евреи, само за петдесет години се превръща в световно движение. Деяния 1 до 7 глави разказват за разрастването му в Ерусалим и Юдея; глави 8-12 разказват как преследванията и други обстоятелства отвеждат движението отвъд Самария, Етиопия, Сирия и други езически земи. Деяния 13-28 глави разказва как Савел от Тарс - гонителят, станал християнин - обикаля все по-големи територии, докато накрая стига до Рим.

Елън Уайт, Животът на Исус Христос, стр. 438-465; Деяния на апостолите, стр. 7-26; Матей 28 глава; Марк 16 глава; Лука 24 глава; Йоан 21 глава; Деяния 1 и 2 гл.

“Нека бъде съвършено ясно и недвусмислено - не е възможно на нашето положение пред Бога или върху Божия дар за нас да се повлияе чрез плътски заслуги. Ако вярата и делата можеха да спечелят дара на спасението за когото и да било, тогава Творецът би бил задължен на творението Си. Така се появява възможност фалшификацията да бъде приета за истина. Ако някой човек може да придобие спасение чрез каквото и да е, тогава той се намира в същото положение като католиците, които си самоналагат наказания за своите грехове. Тогава спасението би било отчасти дълг, който мнозина могат да получат като заплата. Ако човек не може чрез каквито и да е добри дела да заслужи спасение, тогава то е изцяло по благодат, получавано от грешния човек, който е приел и повярвал в Исус. То е напълно безплатен подарък. Оправданието чрез вяра не подлежи на съмнение. А всички съмнения ще отпаднат в момента, в който падналият човек проумее без заобикалки, че никога не би могъл да се сдобие с вечен живот чрез добрите си дела” (Елън Уайт, Вяра и дела).

1. Как тълкуваме Марк 16:16? Дали Исус казва, че трябва да се кръстим, за да бъдем спасени? Дали самият текст съдържа в себе си отговора? Какво е нашето разбиране като църква относно значението и важността на кръщението?

2. Помислете за своята църква и за това как тя се вписва в световната мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден, както е представена в текстовете от тази седмица? Каква е нейната роля? Каква е задачата й? Как бихте могли да помогнете на местната си църква да се включи по-активно в делото за разпространяване на Благовестието до всеки народ?

3. Защо за нас като ученици е толкова важно да разбираме Благовестието, преди да станем ефективни свидетели за Исус? Как разбирате Благовестието? Запишете отговора си накратко. Какви внушения отправя към вас даденият по-горе цитат от Елън Уайт?

4. Какво още може да направи църквата ви, за да помага на бедните и нуждаещите се във вашия район? Каква е поръчката към нея в този важен аспект на ученичеството?

Брат ми Иполито прие адвентната вяра преди няколко години, докато живееше в Ню Йорк. Когато се завърна в Пуерто Рико, започна да споделя вярата си с мене и да ме кани да ходим заедно на църква. Аз бях юноша и не знаех как ще реагира семейството ми, ако започна да посещавам друга църква. Знаех, че те бяха убедени, че на света съществува само една църква и това е тяхната.

От време на време посещавах адвентната църква и дори се сприятелих с няколко души, но това, което бях научил, не промени живота ми. Ожених се и се преместих в нов дом. Няколко адвентисти живееха наблизо и аз скоро се сприятелих с тях. Съгласихме се да изучаваме Библията с тях и на следващата година съпругата ми се присъедини към адвентната църква. Аз обаче останах настрана. Ходех на църква с нея и дори давах десятък, но не заемах определена позиция.

Внезапно майка ми се разболя много тежко. Брат ми и аз помолихме един адвентен пастор да я посещава по-често. Говорихме й за библейските обещания и тя прие Исус за свой Господ преди смъртта си.

Църквата, която посещавахме, се раздели на групи, които започнаха да се събират в домовете на отделни църковни членове. Ние отворихме дома си за една малка група и започнахме да каним съседите си. Групата нарасна на 13 души. Тогава решихме да основем нова църква. Баща ми ни подари парцел, на който да построим малък параклис. Скоро се заловихме за работа. Всички помагаха, когато можеха, но двамата със съпругата ми свършихме по-голяма част от работата. Малката група нарасна и се организира в църква от 25 души.

Накрая, след като бях чакал 27 години, аз подпечатах посвещението си на Христос и се кръстих. Днес нашата група е организирана църква с повече от 50 членове. Баща ми посещава църквата от време на време, а двама от братята ми и техните семейства идват редовно. Един от тях се подготвя за кръщение.

Защо трябваше да минат толкова много години? Нямам извинение. Моето нежелание да се посветя на Христос ми костваше много години на пропуснати възможности да споделям вярата си, но Бог бе търпелив и милостив към мене. Той ме чакаше и ме спаси. Чудя се как животът ми би протекъл, ако бях взел решение преди години, когато за първи път чух тези чудни истини.