Изненадите на Духа
Джилбърт Канги
Преди няколко години Бог се прояви по чуден начин, докато работех с млади хора. Бях поканен да говоря пред млади хора в Амбрим - отдалечен остров, принадлежащ на островната република Вануати в Южния Тихи океан.
Макар че Амбрим е между Австралия и Фиджи, там хората все още живеят своя традиционен селски живот. Когато пристигнахме, бяхме приветствани от вожда на селото, който ни предложи гигантски ям, пиле и сок от кокосов орех – традиционните дарове за гости.
Скоро започна вечерното събрание. С удивление забелязах, че има голям брой възрастни хора от селото. Знаех, че повечето от тях не говорят английски, а единствено бислама – традиционния език на острова. Тъй като всички млади хора говореха английски, нямаше преводач. Помислих си, че възрастните са дошли да слушат музика и да съпровождат младежите.
Цяла седмица провеждахме събрания и накрая поканих младите да предадат сърцата си на Господа. Отново се зачудих, когато видях, че и голям възрастни откликват на призива. След известно време изразих благодарността си за подкрепата на възрастните, които присъстваха, макар че едва ли разбираха какво се говори.
“О, не – отговори един мъж. – Те разбраха всяка дума. Може би трябваше да ти кажем, че след първата вечер някои местни старейшини дойдоха да ни питат откъде си научил бислама. С удоволствие слушаха да проповядваш на родния им език.“
Изпитах смирение и благодарност, когато осъзнах, че съм станал свидетел на това, което Бог бе извършил на Петдесетница. Господ е знаел, че възрастните също като младите имат нужда от Неговата вест на любов и спасение. Мисионерството не е загубено. На някои места то е толкова актуално, колкото и преди 2000 години, когато всеки успял да чуе Божията вест на родния си език.
* Джилбърт Канги е младежки ръководил в Южно-тихоокеанската дивизия, чието ръководство е в Австралия. |