Гевин Антъни

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2007 г.

Христос в огнено изпитание

Винаги когато разглеждаме въпроса за страданието, възниква въпросът за това, как са се появили грехът и страданието? Божието откровение ни предоставя добри отговори. Те са се появили, защото свободните същества злоупотребили с дадената им от Бога свобода. Но това води към следващия въпрос: Дали Бог е знаел предварително, че тези същества ще паднат в грях? Да, но очевидно Той е смятал – както пише К.С.Луис – че „си струва риска”.

Струва си риска? За кого? За нас, докато Бог седи на трона Си в Небето? Не точно. Свободата за всички Негови интелигентни същества е била толкова свята, че вместо да ни я отнеме, Бог се е съгласил да понесе удара на страданието, причинен от злоупотребата с тази свобода. А ние виждаме това страдание в живота и смъртта на Исус, Който чрез страдания в нашата плът създаде връзки между Небето и земята, които ще останат през цялата вечност.

Какво понесе Христос заради нас? Какво можем да научим от Неговите страдания?

Писанието не ни дава почти никаква информация за ранните години на Исус. Но няколкото стиха ни разкриват нещо за състоянието на света, в който е Исус.

Разбира се, Исус не е бил първият, живеещ в нищета или изправил се пред онези, които искат да Го убият още в най-ранна възраст. Но има още нещо, което ни помага да разберем уникалността на изстраданото от Христос още в детството Му.

С изключение на Адам и Ева преди грехопадението, Исус е бил единственото безгрешно същество, живяло на земята. С Неговата чистота и безгрешност Той бил потопен в един свят на грях. Какво ли мъчение е било за Него дори като дете чистата Му душа да живее сред грях. Макар че сме закоравели поради греха, самите ние често се отдръпваме от него и от злото, защото ги считаме за отвратителни. Представете си как се е чувствал Христос, чиято душа е била чиста, Който ни най-малко не е бил белязан от греха. Помислете за яркия контраст между Него и хората около Него. Със сигурност преживяването Му е било изключително болезнено.

Животът, постъпките и ученията на Исус са били постоянно неразбирани от водачите и от обикновените хора, а това довеждало до отхвърляне и омраза от страна на тези, които Той искал да спаси. В известен смисъл ситуацията напомня за родител, който вижда, че своенравното му дете се нуждае от помощ и въпреки че родителят е готов да даде всичко за детето си, то отхвърля помощта му с презрение, подигравайки му се и отхвърляйки може би единствената личност, която би могла да го спаси от пълна разруха. С това се сблъска Исус на земята. Колко ли болезнено е било за Него!

Всички ние сме усещали жилото на отхвърлянето и може би нашата болка е била подобна на тази на Христос – боляло ни е не защото сме били отхвърлени, а поради онова, което би означавало това отхвърляне за отхвърлящия ни (може би някой, за когото сте загрижени, отказва да приеме спасението в Христос). Но представете си как се е чувствал Исус, Който е бил наясно с какво ще се сблъска, за да спаси и в същото време е бил наясно какви биха били последиците от отхвърлянето Му. ”Именно поради невинността Си Той [Христос] чувстваше толкова остро нападенията на Сатана” (Елън Уайт, Избрани вести, книга 3).

Каквото и да преживя Исус за Своите 33 години на земята, нищо не можеше да се сравни с онова, пред което се изправи в последните часове преди кръста. Жертвата Му като принос за греховете на света бе планирана от вечните векове (Ефесяни 1:1-4; 2 Тимотей 1:8, 9; Тит 1:1, 2) и сега предстоеше да бъде принесена.

Отдалечи се малко от тях, не толкова далеч, че да не могат да Го виждат и чуват, и падна на земята. Чувстваше, че поради греха е отделен от Своя небесен Баща. Пропастта бе така широка, така зловеща, така дълбока, че духът Му потръпна. Не трябваше да упражни Своята Божествена сила, за да избегне тази агония. Като човек трябваше да понесе последиците от греха на човека. Като човек трябваше да понесе гнева на Бога спрямо престъпването на Закона.

Христос се намираше в състояние, съвсем различно от състоянието, в което бе досега. Неговото страдание можеше да се опише най-добре с думите на пророка: “Събуди се, мечо, против Пастиря Ми, против Мъжа, Който Ми е съдружник, казва Господ на Силите” (Захария 13:7). Като заместник и застъпник за грешния човек, страданието на Христос беше съответно на Божието правосъдие. Той разбра какво представлява правосъдието. Досега бе ходатай на другите. Сега обаче жадуваше за ходатай” (Елън Уайт, Животът на Исус).

Смъртта на кръст е била едно от най-ужасните наказания, налагани някога от римляните. Тя била считана за най-жестокия начин на смърт. Наистина било ужасно някой да умре по този начин! Винаги трябва да помним, че Исус дойде в човешка плът като нашата. Бичуванията, побоят, прикованите в ръцете и нозети Му гвоздеи, тежестта на собственото Му тяло, разкъсваща раните – физическата болка, която е изпитвал сигурно е била непоносима. Това било жестоко дори и за най-закоравелите престъпници. Колко несправедливо било Исус, невинният във всяко едно отношение, да има подобна участ!

И все пак, както знаем, физическите страдания на Христос са били леки в сравнение с онова, което се случвало в действителност. Това не било просто убийството на един невинен човек.

Матей 27:45

Матей 27:51, 52

Марк 15:38

Ясно е, че се е случвало нещо много повече от смъртта, колкото и несправедлива да е тя, на един невинен човек. Според Писанието Божият гняв срещу греха, нашият грях, се изливал върху Исус. Исус на кръста изстрада не несправедливия гняв на греховното човечеството, а праведното негодувание на праведния Бог против греха, против греховете на целия свят. Ето защо Исус е изстрадал нещо много по-дълбоко, по-тъмно и по-болезнено, отколкото някое човешко същество би могло да познае или преживее.

Бихме могли да свикнем с това, докато сме тук, в този свят да страдаме. Това е нашата участ като паднали същества. Нищо в Библията не ни обещава нещо по-различно. Точно обратното...

И все пак сред нашите страдания трябва да помним две неща.

Първо, Христос, нашият Господ, страда много повече от всеки един от нас. На кръста Той „понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари” (Исая 53:4). Онова страдание, което познаваме като отделни личности, Той понесе изцяло. Той, Безгрешният, стана „грях за нас” (2 Коринтяни 5:21), страдайки по начин, който ние като греховни създания, не можем дори да си представим.

Второ, докато страдаме, трябва да помним резултатите от Христовите страдания, т.е. онова, което ни е било обещано чрез извършеното от Христос за нас.

Каквито и да са страданията ни, благодарение на Исус, благодарение на това, че Той понесе в наказанието за нашия грях, благодарение на великата промисъл на евангелието, че чрез вяра можем да станем съвършени в Исус още сега, ние имаме обещанието за вечен живот. Имаме обещанието, че поради извършеното от Христос, поради пълнотата и цялостността на съвършения Му живот и на съвършената Му жертва, нашето съществуване тук, изпълнено с болка, разочарование и загуби, е не повече от миг в сравнение с вечността, която ни очаква – вечност в ново Небе и Нова земя, без грях, страдание и смърт. И всичко това ни е обещано и осигурено само заради Христос и огненото изпитание, през което Той премина, за да види един ден „плодовете от труда на душата Си и да се насити” (Исая 53:11).

Е. Уайт, Животът на Исус Христос, стр. 685-697, 741-757 (англ.изд.).

“Три пъти изрече Той тази молитва. Три пъти човешкото естество се отдръпваше назад от последната върховна жертва. Но в този момент историята на човешката раса изпъква в съзнанието на Изкупителя на света. Той вижда, че ако престъпниците на Закона бъдат оставени на самите себе си, ще трябва да загинат. Видя силата на греха. Вижда скръбта, злочестията, риданията и воплите на един осъден свят. Той вижда неизбежната му участ и Неговото решение е взето. Ще спаси хората, каквото и да Му струва това. Прие кръщение с кръв, за да могат милиони загиващи да получат чрез Него вечен живот. Исус бе напуснал небесните дворове, където всичко е чисто, щастливо и славно, за да спаси едничката изгубена овца, единствения свят, който бе паднал чрез престъпването на Закона. И няма да се откаже от Своята мисия. Ще стане изкупителна жертва за една раса, която е пожелала да съгреши. Сега от Неговата молитва лъха само покорност: “Ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля!” (Елън Уайт, Животът на Исус).

1. Как познанието, че Самият Бог в лицето на Христос е страдал повече, отколкото който и да е от нас би могъл да ни помогне в собствените ни страдания? Какво би трябвало да означават за нас страданията на Христос заради нас? Каква утеха можем да намерим в това? Обмисляйки отговора си, имайте предвид и следното твърдение на Елън Уайт: „Цялото страдание, което е резултат от греха, се изля в лоното на безгрешния Божи Син” (Избрани Вести, книга 3).

2. Преговорете в групата си страданията на Христос, за които говорихме тази седмица. Кои бяха огнените изпитания, с които се сблъска Исус? В кои отношения те са подобни на нашите и в кои се различават? Какво можем да научим от начина, по който Той се справи с тези предизвикателства и как това може да ни помогне в нашите лични огнени изпитания?

3. Кои са някои от любимите ви библейски обещания – обещания, в които се вкопчвате сред скърби и болка? Запишете ги, изисквайте ги за себе си и ги споделете с групата.

4. Напишете един обобщителен абзац, акцентирайки върху новото, което сте научили от уроците за това тримесечие. На кои свои въпроси намерихте отговор? На кои не намерихте? Как можем взаимно да си помогнем при разрешаването на проблемите, които ни тревожат и объркват?

Преди няколко години Бог се прояви по чуден начин, докато работех с млади хора. Бях поканен да говоря пред млади хора в Амбрим - отдалечен остров, принадлежащ на островната република Вануати в Южния Тихи океан.

Макар че Амбрим е между Австралия и Фиджи, там хората все още живеят своя традиционен селски живот. Когато пристигнахме, бяхме приветствани от вожда на селото, който ни предложи гигантски ям, пиле и сок от кокосов орех – традиционните дарове за гости.

Скоро започна вечерното събрание. С удивление забелязах, че има голям брой възрастни хора от селото. Знаех, че повечето от тях не говорят английски, а единствено бислама – традиционния език на острова. Тъй като всички млади хора говореха английски, нямаше преводач. Помислих си, че възрастните са дошли да слушат музика и да съпровождат младежите.

Цяла седмица провеждахме събрания и накрая поканих младите да предадат сърцата си на Господа. Отново се зачудих, когато видях, че и голям възрастни откликват на призива. След известно време изразих благодарността си за подкрепата на възрастните, които присъстваха, макар че едва ли разбираха какво се говори.

“О, не – отговори един мъж. – Те разбраха всяка дума. Може би трябваше да ти кажем, че след първата вечер някои местни старейшини дойдоха да ни питат откъде си научил бислама. С удоволствие слушаха да проповядваш на родния им език.“

Изпитах смирение и благодарност, когато осъзнах, че съм станал свидетел на това, което Бог бе извършил на Петдесетница. Господ е знаел, че възрастните също като младите имат нужда от Неговата вест на любов и спасение. Мисионерството не е загубено. На някои места то е толкова актуално, колкото и преди 2000 години, когато всеки успял да чуе Божията вест на родния си език.