За първи път чух за адвентната вест, когато бях на десет години. Големият ми брат Фелипе бе станал адвентист и бе започнал да споделя с мен това, което научаваше. Баща ми обаче не харесваше новата религия на Фелипе и му нареди да престане да ми говори и да ме води на църква. Смяташе, че адвентистите са някакъв странен култ, който е промил мозъка на брат ми. Макар и да не можеше да продължи да ме води на църква, вече бях научил достатъчно, за да знам, че съботата е нещо специално. Затова се опитах да прекарвам съботите в стаята си, където четях Библията и някои от книгите на Елън Уайт.

Продължих да спазвам съботите в стаята си, но баща ми ме принуди да ходя с него на църква в неделя и да участвам в някакви ритуали. Не желаех да ходя там, но просто нямах избор, защото бях дете.

Брат ми замина за Ню Йорк. Дойде да ни посети малко след като навърших дванадесет години. Най-накрая можех да ходя на църква, да завърша библейския курс и да се кръстя. Бях щастлив, че мога да следвам Бога. Мислех си, че след като разбере, че съм се кръстил, баща ми ще ме остави да следвам вярата си, но това не се случи. Продължи да ме принуждава да ходя на църква с него и ми забрани да се покланям на Бога в събота.

Цели четири годни се опитвах да спазвам съботата, докато баща ми, лелите и вуйчовците ми говореха против нея. Някои от братовчедите ми дори ме наричаха “библейския човек”, но аз не се отказвах.

Веднъж мой братовчед намерил брошура, изхвърлена на боклука. Прочел я и започна да ми задава въпроси. Обясних му, че адвентисти са я отпечатали и той я прочете с голям интерес. Въпреки това не успях да го убедя да дойде с мен на църква.

Когато навърших 17, тъстът на брат ми ни посети и ме покани да отида с него на църква. Най-накрая баща ми позволи да посетя адвентна църква. Разказах на пастора за братовчед ми и за намерената от него брошура. Той посети братовчед ми и съпругата му и им изнесе няколко библейски урока. Двамата решиха да кръстят.

Баща ми дори ми разреши да уча в адвентния университет в Пуерто Рико. Благодаря на Бога за това, че ми намери спонсор и работа, чрез която да плащам студентските такси. Сега вече се разбирам много повече с баща ми. Надявам се, че един ден ще приеме моята вяра.

Благодаря на Бога за брат ми, който сподели с мен онова, което бе научил.