Израснах в Мозамбик в семейство, което се покланяше на традиционните богове и практикуваше магьосничество. Разболях се и понякога губех съзнание по няколко часа. Въпреки всичките си магии родителите ми не можеха да ми помогнат.

Сестра ми посещаваше християнска църква. Забелязах, че когато там се пеят християнски песни, започвам да се чувствам по-добре. Реших да ходя в същата църква, за да търся изцеление. Пасторът ме покани в дома си. Когато видя дяволския амулет, който носех на врата си, каза да го сваля веднага. Подчиних се и от този момент вече нямах припадъци.

Пасторът заяви, че имам духа на пророчество и изцелението – дарове, които Бог може да използва за благословение на хората. Пророкувах и полагах ръце на хората, като по този начин ги лекувах. Бях изпълнен с гордост, че върша Божието дело, но скоро разбрах нещо съвсем различно.

В църквата възникнаха разногласия и пасторът сформира нова църква. Той покани библейски учител да ни преподава от Библията с надеждата, че групата ни ще се увеличи по брой и влияние. Учителят обаче ни преподаваше неща, които никога преди не бях слушал. Показа ни, че когато умират, хората спят до идването на Исус, а не отиват направо на небето. Когато ни разкри истината за съботата, малката ни група се разцепи. Осем църковни членове, включително аз и съпругата ми, започнахме да ходим в адвентната църква в събота, а да посещаваме нашата църква в неделя.

След като се присъединих заедно със съпругата си към адвентната църква, научих как да провеждам евангелизаторски събрания и да преподавам библейски уроци. Започнах да посещавам съседи и членове на други църкви, като им предлагах да изучаваме Библията заедно. Проведох малка евангелизация, след която шест души последваха Исус и се присъединиха към адвентната църква. Някои лидери на други църкви ни заплашиха, но аз не можех да спра да споделям това, за което знаех, че е Божията истина.

Преселихме се в район, където нямаше адвентно присъствие и там успяхме за създадем църква. Колкото повече преподавах на другите, толкова по-силна ставаше вярата ми. Словото бе като огън в костите ми. Трябваше да споделям вярата си с околните. За шест години Бог ми помогна да създам две нови църкви. Членовете им са стабилни и броят им продължава да расте. Една от църквите сега има 40 членове.

Вече не се гордея със силите, които смятах за дар от Бога. Намирам радост в смиреното преподаване на Божията истина и обучаване на новите вярващи.