"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
В добро и зло:
Поуки от старозаветните двойки

Гордън и Розенита Кристо


Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2007 г.


Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 25 - 31 август 2007 г.

Йов – да живееш със загуби


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 25 август
Стих за запаметяване:
“А той й каза: “Ти говориш така, както говори една безумна жена. Що! Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото?” (Йов 2:10)

Книгата “Йов” е близка до това, което наричаме “литературна мъдрост” и героите в историята са от Едом. Най-близкото име в Библията подобно на това на Йов е на Едомския цар Йовав (Бит. 36:33).

Името на жената на Йов е неизвестно. Всъщност за нея е казано малко. В цялата Библия тя е цитарана само в един стих – казаното от нея сред болка и трагедия, която хората не могат да си представят. Въз основа на него е запомнена. Въпреки че е била образец за съпруга във всяко отношение, грижовна домакиня, служила е на своя страдащ съпруг, превързвала е раните му и т.н., но за съжаление тези добри дела не са записани; акцентът е поставен върху съпруга й и неговите страдания. Това, което тя настояваше да направи Йов, искаше и Сатана.

И двамата страдаха, но всеки от тях реагира различно. Не се иска от нас да съдим Йов, нито съпругата му, а да се поучим от тях и да внимаваме.

Историята на Йов и неговата съпруга разкрива реалността на трагедията и страданията на земята.

За тази седмица прочетете:
Йов 1:1-2:10.



Историята на Йов Неделя - 26 август

Много години историята на Йов е вдъхновявала, обърквала и предизвиквала читателите. Само Бог знае колко много книги, коментари и есета са написани върху тази древна книга. Заедно с Битие, това са двете най-стари книги в Библията, написани от мидианина Моисей. “Дългите години на уединение, прекарани в пустинята, не бяха загубено време. Моисей не само се подготвяше за велика служба на Бога, но под влиянието на Святия Дух, написа книгите “Битие” и “Йов”, които ще се четат с най-дълбок интерес от хората до края на времето” – Е. Уайт, Знамения на времето, 19 февруари 1880.


Прочетете Йов 1:1-2:8. Какво ни казват тези текстове за характера и живота на Йов? Какво у него прави всичко, което му се случи, по-трудно за разбиране?


Интересното е, че книгата “Йов” трябваше да бъде до книгата “Битие”, първата книга в Библията. Бог е знаел още от самото начало, че един от един от най-големите въпроси, пред които ще се изправят хората, е въпросът за злото. Ако небесният Бог е толкова добър и силен, защо има толкова болки и страдания на земята? За мнозина този въпрос е най-голямото предизвикателство на вярата.

Така че с книгите “Йов” и “Битие” още от началото подхваща тази спорна тема. Ние сме отведени зад сцената и са ни показани неща, които дори и с всичките ни телескопи и други изкусни уреди не бихме видели. Въпреки че не отговаря на всичките ни въпроси, книгата “Йов” показва, ако не нещо друго, то че страданието, болката и бедствията едва ли са изненадали Бога. Следователно, те не трябва да изненадват и нас и не представят сериозни причини за отхвърлянето на Бога на Писанието.


Напишете около един параграф за вашето разбиране за страданието, въпреки Божията любов. Споделете мислите си пред групата.




Помнете жената на Йов Понеделник - 27 август

Прочетете отново бедствията, сполетели тази двойка. Само за момент се поставете на мястото на съпругата му. Какво ли си е мислила?


Историята на Йов е съсредоточена предимно върху него и страданията му, но не трябва да забравяме жена му. Нейните слуги бяха унищожени, нейната собственост и децата й внезапно бяха убити. Накрая нейният съпруг, човекът с който бяха “една плът” (Битие 2:24), внезапно е повален от циреи. Страданията на Йов преживяваше и тя, дори още по-драматично. Трябва да разберем нейната трагедия. Както Библията представя историята, на нея е отреден само един стих от всичките 42 глави. Очевидно е, че много повече се е случило зад завесата, отколкото ни е разкрито тук.


Прочетете Йов 2:9. Съсредоточете се върху нейния въпрос? Какво загатва той?


В Йов 1:1 Йов е описан като един, който беше “правдив и непорочен”. Интересно е, че в нейния въпрос “Още ли държиш правдивостта си?” (Йов 2:9), думата “правдивост/почтеност” има корена на думата ”невинен/безупречен” в Йов 1:1, което на еврейски означава и “съвършен” (вижте Бит. 6:9, Пс. 37:37, 64:4). Тази дума Бог използва, за да опише Йов в 1:8 и отново в Йов 2:3 – “правдив и непорочен”. Начинът, по който Йов e описан четири пъти е точното описание на неговия характер, който съпругата му поставя под съмнение. Как все още можеш да бъдеш ”правдив и непорочен” пред Бога след всичко, което ни се случи? Отново не бива да забравяме, че тази двойка я сполетя голямо нещастие. Случилото се с Йов не бе по-различно от сполетялото и нея.


Идеята е, че такива неща не бива да ни се случват, ако сме “правдиви и непорочни” пред Бога. Какво не е наред в тази мисъл? По какви начини “непорочността” дори сега ни носи полза?




Сатанинска изкусителка Вторник - 28 август

Припомнете си Битие 3:1-13. Какъв паралел намирате между тази история и случката с Йов и жена му?


Има няколко общи неща в историята за Адам и тази за Йов. (1) И двамата бяха “правдиви и непорочни”. (2) И двамата се изправиха пред изпитания с които се справиха, буквално световни въпроси. (3) Съпругите и на двамата бяха жертви на Сатана, но по различен начин. (4) И в двата случая Сатана използва съпругите като инструмент срещу съпрузите.


Прочетете отново обвиненията на Сатана срещу Йов (Йов 1:7-11, 2:3-5). По какви начини жената на Йов несъзнателно бе използвана от Сатана против съпруга й?


Със сигурност съпругата на Йов не знаеше нищо за космическата драма, развила се зад завесата, за разлика от Йов. Сатана я мамеше, използвайки я за целите си. Той се възползва от Ева сред пълното щастие и блаженство в Едем; при жената на Йов направи същото, но сред неописуема болка и страдание. Нашия жесток враг ще използва всички средства и обстоятелства, за да ни завлече в греха и отведе далече от Бога. Трябва да отбележим, че Адам беше безгрешен и сред пълното щастие и съвършенство на Едем отстъпи пред измамата. Йов, грешният човек, живеещ сред болката и страданията, не се предаде. Какво свидетелство за правдивостта и непорочността на Йов!


Какво можете да направите, за да не изкушавате някой съзнателно или несъзнателно, особено ваш близък?




Прокълни Бога и умри! Сряда - 29 август

Сатанинската атака срещу Бога е, че Йов е “непорочен и правдив” само защото Бог е добър към него. В момента, в който нещата се влошат, Йов щял да се обърне срещу Него. Два пъти Сатана каза, че Йов ще “прокълне“ Бога в лицето. Както виждаме, това, което Сатана каза, че Йов ще направи, бе извършено от съпругата му. Колко трябва да сме внимателни в говоренето си, особено когато изпитваме силни емоции.


Какво казват следните текстове за силата и значението на думите: Пр. 13:3, 25:11; Екл. 10:12; Мат. 12:36, 37; Йоан 5:24?


Коментаторите на книгата “Йов” са забелязали нещо много интересно. Когато Сатана казва два пъти, че Йов ще “прокълне” Бога и когато жена му казва да “прокълне” Бога, не се използват типичните еврейски думи за “проклятие”. Думата за “проклятие” произлиза от корена brk, който обикновено означава “благославя” (Битие 12:2, Изх. 12:32, Рут 2:4, Пс. 26:12). Псалмистът пише, че “благославя” (от корена brk) Господа (Пс. 16:7, 26:12, 34:1). В книгата “Йов”, същата дума се превежда като “проклятие”, в Йов 1:5 думата “проклятие” има същия корен brk; в 1Царе 21:10 отново имаме същия случай – появява се употреба на brk.


Прочетете стиховете, които разгледахме в Йов, където коренът brk, се превежда като “проклятие”, но вместо това е поставена думата “благославя”. Какво става?


Ясно е, че текстът няма смисъл, ако brk тук означава “благославя”. Може би в случая с жената на Йов някой може да спори, че тя е била саркастична (както Сатана беше пред Бога: Йов, защо не благословиш Бога за всичките Му добрини и умри! Както виждаме употребата на тази дума например в Йов 1:5, става ясно, че това е израз, в който думите се използват необичайно.


Колко внимавате в думите си? Какво трябва да направите, за да се убедите, че не казвате неща, за които после ще съжалявате, неща, които ще причинят страдания на вас и на другите?




Взаимно поддържащи Четвъртък - 30 август

Жената на Йов трябва да го е подкрепяла по време на неговото изпитание. Тя трябва да е страдала, когато е приготвяла храната му и е миела раните му. Неговото мършаво тяло и лющеща се кожа раздирали сърцето й. Тя се е осмелявала да се доближава достатъчно близо, щом е чувствала неговия ужасен дъх (Йов 19:17). Запазила самообладание, когато придобивките им изчезвали една по една. Не е докладвано за нея да е произнесла неприлична дума, когато изведнъж загинали 10 й деца. Но видът на страдащият й съпруг бил последната сламка от серията незаслужени обрати.


Прочетете Йов 2:10. Каква беше всъщност реакцията на Йов? Какво говори тя за верността му към Бога въпреки голямата болка?


В резултат на нейния изблик, Йов не я нарича глупава. Той казва, че говори като безумна жена. Тя не е глупава и това не е нормалното й поведение. Думите на Йов разкриват нещо за нея – че тя при нормални обстоятелства не е “глупава”. Тази ситуация изобщо не беше нормална.


Какво погрешно мнение изрази Йов относно естеството на неговото страдание?


Въпреки че Йов погрешно прие, че страданията му са от към Бога, той държеше да Му остане верен. Неговите думи за “добро” и “зло” са същите еврейски думи, използвани в Битие 2:17, където се описва забраненото дърво. Хората не трябваше да познават злото, а само доброто. Злото не идва от Бога, а от отчуждението и отдалечаването от Него. Злото така се ширеше, че дори “непорочните” страдаха от него. Разбира се, от всички “правдиви и непорочни” никой не бе така “непорочен”, както Исус и никой не е страдал от злото повече от Него (Исая 53:3-6, 2 Кор. 5:21, 1 Петр. 2:24, 4:1).


Прочетете 1 глава от 1 Петрово послание. Каква е вестта тук, паралелна на историята на Йов? Запитайте се: Как понасям страданията? Какво трябва да науча, за да остана верен въпреки обстоятелствата?




Разширено изучаване Петък - 31 август
Прочетете още:

Елън Уайт, Адвентен дом, главата: “Щастливо и успешно партньорство”, стр. 97.

“Ние знаем твърде малко за тази жена и сме склонни да я мислим за зла. Несъмнено, страданието на Йов е причинило болка и на нея. Да загубиш цялото си богатство е болезнено, но по-емоционално и психически опустошително е да изгубиш децата си. Нейната болка е била по-силна от тази на съпруга й. В историята, тя понася тихо болката. Тя обичаше Йов. Сигурно е страдала много, гледайки как съпруга й се тормози физически, психически и духовно, без да може да облекчи болката му. Изглежда й е останал само един начин. Тя говори на Йов от сърце и душа. Не осъзнава, че като Петър, повтаря Сатанински думи. Не, тя не е глупава жена, но този ден говореше като “безумна” – А. Родригес, Адв. ривю, 13 април, 2000, стр. 27

За разискване:

1. В групата прочетете последния отговор на въпроса за неделя. Какво можете да научите един от друг? Кои въпроси остават неотговорени? Как да си помогнем и да живеем с въпросите за болката и страданието?

2. Кои са практичните начини, по които съпругата може да окуражава, издига и помага духовно, като не става инструмент за изкушения и причина за препъването на другия?

3. Познавате ли някой от църквата, който напоследък е преживял трагедия? Какво можете на практика да направите като група, за да насърчите този човек и да помогнете да преодолее скръбта?

4. Поговорете в групата върху идеята: ”Да не изговаряте напразно името на Господа”. Как можем дори несъзнателно да сме виновни в този грях? Помислете за фрази, проклятия и жаргони във вашия език, когато обсъждате отговора си.

Обобщение:

Йов и съпругата му понесоха хладнокръвно обратите на съдбата. Съпругата рухна, когато не можеше повече да издържа страданието, което изпитваше съпруга й. Можем да гледаме на тази двойка като на източник за вдъхновение, когато сме изправени пред подобни загуби.



Разказ
От магьосничество към чудния Спасител
Антонио Синабаре

Израснах в Мозамбик в семейство, което се покланяше на традиционните богове и практикуваше магьосничество. Разболях се и понякога губех съзнание по няколко часа. Въпреки всичките си магии родителите ми не можеха да ми помогнат.

Сестра ми посещаваше християнска църква. Забелязах, че когато там се пеят християнски песни, започвам да се чувствам по-добре. Реших да ходя в същата църква, за да търся изцеление. Пасторът ме покани в дома си. Когато видя дяволския амулет, който носех на врата си, каза да го сваля веднага. Подчиних се и от този момент вече нямах припадъци.

Пасторът заяви, че имам духа на пророчество и изцелението – дарове, които Бог може да използва за благословение на хората. Пророкувах и полагах ръце на хората, като по този начин ги лекувах. Бях изпълнен с гордост, че върша Божието дело, но скоро разбрах нещо съвсем различно.

В църквата възникнаха разногласия и пасторът сформира нова църква. Той покани библейски учител да ни преподава от Библията с надеждата, че групата ни ще се увеличи по брой и влияние. Учителят обаче ни преподаваше неща, които никога преди не бях слушал. Показа ни, че когато умират, хората спят до идването на Исус, а не отиват направо на небето. Когато ни разкри истината за съботата, малката ни група се разцепи. Осем църковни членове, включително аз и съпругата ми, започнахме да ходим в адвентната църква в събота, а да посещаваме нашата църква в неделя.

След като се присъединих заедно със съпругата си към адвентната църква, научих как да провеждам евангелизаторски събрания и да преподавам библейски уроци. Започнах да посещавам съседи и членове на други църкви, като им предлагах да изучаваме Библията заедно. Проведох малка евангелизация, след която шест души последваха Исус и се присъединиха към адвентната църква. Някои лидери на други църкви ни заплашиха, но аз не можех да спра да споделям това, за което знаех, че е Божията истина.

Преселихме се в район, където нямаше адвентно присъствие и там успяхме за създадем църква. Колкото повече преподавах на другите, толкова по-силна ставаше вярата ми. Словото бе като огън в костите ми. Трябваше да споделям вярата си с околните. За шест години Бог ми помогна да създам две нови църкви. Членовете им са стабилни и броят им продължава да расте. Една от църквите сега има 40 членове.

Вече не се гордея със силите, които смятах за дар от Бога. Намирам радост в смиреното преподаване на Божията истина и обучаване на новите вярващи.


* Антонио Синабаре притежава магазин в град Тете, Мозамбик.

Created by ULimited®