Сетсуко и Мейко били приятелки от 15 години – още от момента, когато литературната евангелизаторка Сетсуко почукала на вратата на Мейко и й предложила абонамент на списание “Знамения на времето”. Мейко харесала списанието и се абонирала за него. Купила и няколко книги. Дъщеря й започнала да посещава съботното училище.

Когато семейството на Мейко се преместило в друг град, за да бъде по-близо до родителите на съпруга й, Сетсуко продължила да поддържа връзка с нея. Мейко продължила да чете списания и книги.

Като съпруга на най-големия син в рода Мейко чувствала задължението да уважава шинтоистката религия на свекърва си. Мейко я придружавала на религиозни поклонения при разни светини, но въпреки това желаела да намери смисъла на собствения си живот. Продължила да чете и Сетсуко й останала вярна приятелка. Мейко нямала свободата да изповядва християнството, но не спряла да чете “Знамения на времето” и да търси други книги, които да й помогнат да разреши вътрешните си конфликти и да намери мир. След години открила Бога, Когото търсела.

След време семейството на Мейко се върнало в Йокохама и Мейко и Сетсуко започнали да се срещат. Сетсуко поканила Мейко на църковна служба. Далеч от снаха си, Мейко най-накрая решила да посещава християнска църква. Докато стояла в църквата, прошепнала на приятелката си: “Най-после съм у дома.” Цели 15 години Мейко била водила борба за намиране на смисъл на живота и най-накрая открила това, което търсела.

Мейко благодарила на Бога, че съпругът й не се възпротивил на желанието й да стане християнка. Сега обаче се появил нов проблем. Като вярна снаха не можела да държи в тайна от свекърва си своята вяра в Бога. Как би могла да й разкрие истината, без да я нарани? Мейко внимателно обяснила на свекърва си какво е преживяла и й се извинала за това, че изоставя нейната религия. Страхувала се, че роднините й ще се откажат от нея, когато разберат за вярата й в Христос. Свекървата обаче й пожелала успех. Връзката им станала по-близка от всякога преди. Всяка от тях проявявала уважение към религията на другия.

Когато се кръстила, Мейко помолила приятелката й Сетсуко да бъде неин духовен наставник.