Ганесан израснал в семейство, което се покланяло на идолите в родния му град в Индия. Изразходвали много време и пари да украсяват идолите и да им се молят. Ганесан продължил да им се покланя чак до зрялата си възраст.

Веднъж, докато работел, почувствал толкова силна болка в устата, че паднал на земята. Болката отслабнала, но често се връщала и му пречела да спи и да работи. Месеци наред лекарите не можели да му помогнат. Ганесан отивал в храма да принася дарове и да се моли за облекчение. Болката обаче се появявала всеки ден. Понякога ставала толкова силна, че му се искало да умре.

Негов братовчед научил за страданието му и го поканил на църква, където църковните членове да се молят за него. Ганесан отишъл там, хората се помолили, но болката не отминала. Доискало му се да разбере повече за Исус, на когото християните се покланяли, обаче обясненията на пастора били трудни за разбиране.

Докато един ден четял Библията, посетители потропали на вратата му. Видели Новия Завет и го попитали за вярата му. Ганесан отговорил, че търси Бога и изцеление от болката, която унищожава живота му. Посетителите му предложили да се върнат и да започнат да изучават Библията заедно с него. Ганесан се съгласил.

Докато четели Библията Ганесан и сестра му Мохана осъзнали, че са пропилели толкова много време и пари в поклонение на идоли, които нито могат да слушат, нито да говорят или да отговарят на молитви. Премахнали идолите от дома си и се посветили на единствения истински Бог.

Мохана и Ганесан посетили евангелизаторски събрания и били сред първите, които предали живота си на Христос чрез кръщение. Когато бил потопен за кръщението, Ганесан почувствал, че нещо го докоснало. Скоро осъзнал, че болката, която го тормозела от толкова месеци, си е отишла.

Ганесан променил името си на Яков – борещ се с Бога. Сега той и сестра му споделят вярата си, свидетелстват пред своите съседи и ги канят да се уверят, че Исус е живият и всемогъщ Бог.