Гордън и Розенита Кристо

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2007 г.

Давид и Витсавее: Прелюбодеянието и след това…

Бракът на Давид с Витсавее е пример за това, как всичко, което бе извършил бе погрешно. Роден от прелюбодейство, после забъркан в измама и убийство – такъв е безсрамния доклад за него.

В авантюрата с Витсаве Давид наруши шестата заповед: “Не убивай”; седмата заповед: “Не прелюбодействай”; деветата заповед: “Не свидетелствай лъжливо против ближния си”; и десетата заповед: “Не пожелавай” (Изход 20:1-17).

Но фактът, че Давид получи прощение е безспорно свидетелство за Божията благодат дори за най-непростимите грехове, които не бяха само грехове, а престъпления. Когато се чудим на падението на Давид, можем да се удивляваме на Божията милост.

Историята на Давид и Витсавее е доказателство за това, как дори и най-набожните хора, ако не внимават, могат да извършат и най-тежкия грях. Колко хубаво е, че имаме Бог, Който прощава и непростимото.

В Притчи се казва, че “човешките очи не се насищат” (Пр. 27:20). Колко вярно е това за Давид. Когато страстно желаеше Витсавее, той вече беше имал повече от шест съпруги и кой знае колко наложнички. И изведнъж това не му е достатъчно! Дори още по-лошо, за да задоволи страстта си, той трябваше да вземе чужда съпруга!

Не можем да пропуснем важния принцип, разкрит тук: Всяко отклонение от Божията воля отваря вратата за много безумия и лъжи. С нарушаването на Божията воля Давид стана проводник на още изкушения. Задоволяването на страстта само я прави по-силна. Ако следваше Божия идеал един мъж да има само една съпруга, щеше да е неподатлив за сатанинските уловки. В този случай обаче той нямаше задръжки и Сатана се възползва.

Онези, които се борят с някаква своя страст, с някакво неконтролируемо желание, знаят че то никога не се задоволява. Колкото повече му се отдавате, толкова повече ще го искате, а колкото повече го искате, по-лесно ще намирате извинения за него, докато изцяло не му станете роб. “Всеки, който върши грях, слуга е на греха” (Йоан 8:34).

Изкушението от “гледане” засяга всички нас. То може да е неволно и не е грях. Следващата стъпка обаче е любопитството. Това може да е крачка на доста опасна почва и е твърде вероятно да съгрешите в мислите си. Много трудно е тогава да избегнете следващата и последна стъпка – престъплението.

Става ясно, че още отначало Давид знаеше какво върши. Той попита коя беше тази жена и след като му казаха чия съпруга е, той накара хората си да му я доведат, за да задоволи страстта му. Каква друга причина е имал да направи това? Тя беше вече омъжена, така че, той не е искал да я направи своя съпруга, нито е бил влюбен в нея, просто беше движен от страст.

Опита ли се тя да устои на неговите опити за сближаване или бе поласкана от вниманието на царя? Възможно ли е нарочно да се е къпала пред погледа му? Нейният съпруг го нямаше за известно време и тя може да се е чувствала самотна. Текстът не казва, че е насилена против волята си, така както Амнон изнасили Тамар (2 Царе 13:14).

Каквито и да са детайлите, Давид, който трябваше да е по-разумен, на който е дадено твърде много – се възползва от младата жена и двамата съгрешиха.

Във 2 Царе 11:5 Витсавее казва на Давид, че е бременна. Това, че тя приема Давид за баща на детето й, показва, че не е била с друг мъж, дори със съпруга си. Това е единствената й изневяра, но тя беше повече от достатъчна. Дори, ако нейният грях не беше толкова оскърбителен в очите на Господа, колкото Давидовия, нейното съучастничество я прави виновна.

Не знаем дали Витсавее е знаела за плановете на Давид срещу съпруга й. Фактът, че Давид се опита да накара Урия да влезе в дома при жена си показва, че Давид е бил сигурен, че тя няма да му каже за бременността.

Давид беше я оплел. Ако се изповядаше, можеше де се изправи пред лицето на смъртта. И ако се стигнеше дотам, Давид щеше да отрече всичко (в края на краищата той се въвлече в убийство, за да се измъкне). Колко по-лесно би било, ако всичко, което трябваше да направи, беше да излъже! Защо трябва аз, който имам толкова жени и наложнички, да взема съпругата на моя най-доверен и смел войник? И Витсавее, бременна с дете от друг мъж, не би могла също да докаже вината си. Кой би повярвал на нейната дума срещу тази на обичания и силен цар, който има на разположение всички жени? Тя беше напълно безпомощна.

Витсавее скърби за своя съпруг. Болката й е още по-тежка, защото вероятно знае, че е замесена в смъртта му. Колко наистина е знаела относно делата на Давид по това време, ние не знаем, но започват да се разпространяват слухове за греховете на Давид. Междувременно Давид прави единственото “почтено” нещо, като я превръща в своя съпруга. Нека предположим, че е трябвало поне месец, за да разбере, че е бременна и че е оплаквала съпруга си 30 дни (Числа 20:29). Не знаем колко време е било нужно на Давид, за да убият Урия. Но въпреки всичко нещо не беше наред относно времето за раждането на бебето.

Трудно е да разберем защо невинно бебе трябва да страда за грехове, с които няма нищо общо. Но това е ужасното естество на греха. Води до страдание на невинни. Колко брачни партньори и деца са страдали ужасно поради прелюбодейството на единия родител. Грехът никога не може да се изолира. Рано или късно има последици. Какви други примери можете да намерите в Библията в подкрепа на този принцип?

Техният брак беше проблемен още от самото начало и не биваше да се сключва. Давид показа към нея съчувствие и по-късно те имаха друго дете. Трудно е да си представим колко са се обичали, поради дузината жени, които той е притежавал.

След раждането на Соломон за Витсавее не се казва нищо повече в Библията. Години по-късно тя се появява в края на Давидовото царуване. Забелязваме, че е станала една от многото жени на Давид. Техният син Соломон беше предопределен за наследник на Израил. В 1 Летописи 22:5-9 Давид споделя, че Господ му е разкрил намеренията Си за Соломон, който ще бъде следващият цар.

Бог избра Соломон да царува. След раждането на Соломон, Витсавее сякаш изчезва и се появява отново, когато Адония се разбунтува. Тогава тя и Натан информираха Давид за станалото. Витсавее и пророк Натан знаеха, че Соломон е Господният избраник.

Интересен е първият отговор на Давид, когато Витсавее отива при него: “Какво искаш?”. Нямаше думи като: “Здравей, скъпа радвам се да те видя”. Изглежда в тяхната връзка, каквато и любов да е имало, тя отдавна е угаснала. Фактът, че той дори зададе въпрос, предполага, че тя не прекарва много време с него. Този брак не е бил съюз от любов, а резултат от взаимно използване. А сега повече от всичко, тя се е нуждаела от него.

“Да живее господарят ми, цар Давид, довека!” Да поздравиш царя така официално, звучи иронично, като се има предвид контекста. Нищо чудно, че отношенията им са студени и формални!

Елън Уайт, Адвентен дом, главата: “Моралните стандарти”.

“Мнозина са недоволствали от това, което наричат Божия несправедливост, изразена в помилването на Давид. Неговата вина беше толкова голяма, а Бог бе отхвърлил Саул за много по-малко явни, според тях грехове. Но Давид се смири и призна греха си, докато Саул презря изобличението и закорави неразкаяното си сърце.

Който смири сърцето си при Божието порицание в изповед и покаяние, както направи Давид, може да е сигурен, че за него има надежда. Който с вяра приеме Божиите обещания, ще намери прощение. Господ никога няма да отхвърли наистина покаяла се душа. Той е дал това обещание нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене! Да! Нека се примири с Мене! (Исая 27:5). “Нека остави нечестивия пътя си и неправедния помислите си. Нека се обърне към Господа и Той ще се смили за него и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро” (Исая 55:7) – Патриарси и пророци, стр. 505.

1. Прочетете историята на Давид и Натан (2 Царе 12:1-8). Забележете колко очевидно трябва да е било за Давид още от началото, че тази история е за него. Колко лесно се лъжем по отношение на греха. Поговорете в групата какво може да ни помогне да не изпадаме в подобна самоизмама.

2. Прочетете с групата заедно Псалм 51. Поговорете за елементите на евангелието, които откривате тук. Каква е силата на Божията благодат в живота?

3. Какви практични духовни истини можем да научим от историята на Давид и Витсавее, които ще ни помогнат да избегнем грешките, допуснати от тях?

Внимавайте – дори и най-силните сред нас могат да паднат; и колкото са по-силни, последствията са по-тежки. Историята на Давид и Витсавее съдържа е история за цената на греха, както и за величината на Божията благодат.

Ганесан израснал в семейство, което се покланяло на идолите в родния му град в Индия. Изразходвали много време и пари да украсяват идолите и да им се молят. Ганесан продължил да им се покланя чак до зрялата си възраст.

Веднъж, докато работел, почувствал толкова силна болка в устата, че паднал на земята. Болката отслабнала, но често се връщала и му пречела да спи и да работи. Месеци наред лекарите не можели да му помогнат. Ганесан отивал в храма да принася дарове и да се моли за облекчение. Болката обаче се появявала всеки ден. Понякога ставала толкова силна, че му се искало да умре.

Негов братовчед научил за страданието му и го поканил на църква, където църковните членове да се молят за него. Ганесан отишъл там, хората се помолили, но болката не отминала. Доискало му се да разбере повече за Исус, на когото християните се покланяли, обаче обясненията на пастора били трудни за разбиране.

Докато един ден четял Библията, посетители потропали на вратата му. Видели Новия Завет и го попитали за вярата му. Ганесан отговорил, че търси Бога и изцеление от болката, която унищожава живота му. Посетителите му предложили да се върнат и да започнат да изучават Библията заедно с него. Ганесан се съгласил.

Докато четели Библията Ганесан и сестра му Мохана осъзнали, че са пропилели толкова много време и пари в поклонение на идоли, които нито могат да слушат, нито да говорят или да отговарят на молитви. Премахнали идолите от дома си и се посветили на единствения истински Бог.

Мохана и Ганесан посетили евангелизаторски събрания и били сред първите, които предали живота си на Христос чрез кръщение. Когато бил потопен за кръщението, Ганесан почувствал, че нещо го докоснало. Скоро осъзнал, че болката, която го тормозела от толкова месеци, си е отишла.

Ганесан променил името си на Яков – борещ се с Бога. Сега той и сестра му споделят вярата си, свидетелстват пред своите съседи и ги канят да се уверят, че Исус е живият и всемогъщ Бог.