Стюарт и Джомо са братя. Те израснали в малко село в северната част на Малави. Когато били в юношеска възраст, момчетата посетили провежданите наблизо евангелизаторски събрания, макар че не получили разрешение от родителите си. Останали трогнати от Божията вест на любов и предали живота си на Христос. Родителите им разбрали, че възнамеряват да се кръстят и ги предупредили, че ако бъдат кръстени, ще ги убият. Въпреки всичко Стюарт и Джомо решили да се кръстят. Когато се върнали у дома, родителите им ги изгонили.

Двамата си направили колиба от кирпич, в която да спят, но родителите им я съборили и отново ги прогонили. Братята отишли при главатаря на селото да се оплачат, но той не проявил никакво съчувствие към децата, които не слушали родителите си. “Откажете се от църквата – посъветвал ги той, - върнете се вкъщи и се подчинявайте на родителите си.”

“Не можем да го направим – отговорили те. – Трябва да се подчиняваме на Бога.”

Момчетата си направили друга колиба, но родителите им отново я съборили.

Объркани и отчаяни, те се обърнали към пастора си за помощ. Той ги приел в дома си. Братята завършили учебната година и поискали да се запишат в гимназията, но пасторът не бил в състояние да им плати училищните такси. Уредил църковното ръководство да им плати таксите, за да могат да продължат с образованието си.

Скоро момчетата завършили училище. През ваканцията се хванали на работа, за да спечелят малко пари за личните си нужди.

Един ден юношите получили пакет. В него намерили празен куфар. Скоро разбрали, че пратката идва от родителите им и е знак на помирение. Върнали се в родното село, за да ги посетят. Провели съвсем спокоен разговор. “Мислехме, че не желаете да ни се подчинявате, но разбрахме, че всъщност искате да се подчинявате на Бога”, казал бащата.

Стюарт и Джомо се молят родителите им да отидат още една стъпка по-напред и да се помирят не само с тях, но и с Бога. Те се обръщат и към други вярващи да се присъединят към молитвите им за спасението на техните родители.