"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

„Твоето слово
е светилник на нозете ми”:

Библията за днешния ден
Хора от целия свят
са открили в Библията отговори
на най-дълбоките си нужди

Джонатан Кунтараф

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2007 г.


Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 5 - 11 май 2007 г.

Библията и науката


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 5 май
Стих за запаметяване:
“Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката” (Притчи 1:7).

Основна мисъл: Макар често да се приема за противоречаща на Библията, науката може да увеличи вярата ни в Божието Слово.


В най-ранните години на научната революция (седемнадесети век) науката се е считала за начин за разбиране на Бога. Всички нейни колоси от, онова време (Декарт, Кеплер, Галилео Галилей, Коперник, Нютон) са вярвали, че работата им разкрива делото на Твореца. Кеплер пише: “Аз крада златните съдове на египтяните, за да изградя от тях светилище на моя Бог (...) Хвърлям зара и пиша книгата. Няма значение дали тя ще се чете от хората сега, или в бъдещето. Нека да чака своя читател сто години, както самият Бог е очаквал шест хиляди години някой да Го търси и изучава”. Обаче след време учените започнали да се отдалечават от идеята за Бога, като вместо това избрали да изхождат от чисто материалистична и атеистична гледна точка. Това, разбира се, довело до противоречието между вяра и наука, за която често чуваме днес.

Макар да имаме предвид предизвикателствата, които науката може да представи, тази седмица ще се съсредоточим върху областите, където науката наистина ни дава основания да се доверяваме на Библията.

За тази седмица прочетете:
Бит. 1:1; 2:1, 2; 7:11-24; Вт. 4:32; Пс. 100:3; 139:14; Ис. 42:5; 45:18; Ер. 33:22; Йоан 1:1-3; Евр. 1:2.



Антропологични съвпадения Неделя - 6 май

Прегледайте Битие 1:1; 2:1, 2; 7:11-24; Второзаконие 4:32; Псалм 100:3; Исая 42:5; 45:18; Йоан 1:1-3; Колосяни 1:16; Евреи 1:2; Откровение 10:6; 14:7. Коя е идеята, обща за всички тези текстове?


В продължение на много години науката е основавала дейността си върху предположението, че съществуването на всичко, включително и на човешкия живот, е резултат от чиста случайност. Ние сме само една голяма случайност - нищо повече.

Сега обаче науката сякаш се насочва в друга посока. Всъщност възниква и нов израз: “антропологични съвпадения,” от гръцката дума anthropos, която означава “човек“. Става ясно, че много фактори във Вселената са толкова фино съгласувани, щото дори най-малкото изменение би създало негодна за човешкото съществуване среда. Като че ли небесните тела са били създадени с оглед съществуването на човека!

Кои са някои от тези “антропологични съвпадения”?

За начало, ако темпото на разширение на Вселената след сътворението е било по-малко само с една сто милионна, тя би се деформирала от само себе си. От друга страна, ако то е било по-голямо пак само с една сто милионна, Вселената би се разширявала твърде бързо, за да могат да се образуват звезди или планети.

Също така, една от познатите основни сили в природата се нарича “голяма ядрена сила”. Ако е била съвсем малко по-слаба, във Вселената би имало само водород. Ако е била съвсем малко по-голяма, би имало само хелий. И при двата случая човечеството, такова каквото го познаваме, никога не би могло да съществува в такава среда.

Има много други примери - достатъчно, за да накарат някого (като известния Стивън Хокинг, когото едва ли можем да наречем защитник на библейското сътворение) да признае: “Вероятността Вселената да не е възникнала от нещо като Големия взрив е огромна (...) Мисля, че тук думата има - съвсем ясно - религията” (Когато науката се срещне с религията).


Американският поет Уолт Уитман пише: “И най-малката костица на моята ръка се присмива на цялата човешка техника.” Кои други примери от природата “се присмиват на цялата техника”? Какво ни говорят за Твореца тази сложност и съгласуваност?




Астрономията Понеделник - 7 май

Някога излизали ли сте в ясна нощ, за да гледате към звездите? Колко можете да изброите – поне с невъоръжено око? Така са ги виждали и библейските автори.


Прочетете Еремия 33:22. Колко звезди има според него?


Преди много векове Птоломей изброил около 1 056 звезди; Тико Брахе изброил 777; Кеплер – 1 005. Преди изобретяването на телескопа през ХVІІ век хората вярвали, че броят на звездите е 5 119. Разбира се, телескопът драматично променил всичко. Днес, особено с космическия телескоп Хъбъл, броят на звездите изглежда необхватен. Изчислено е, че само в нашата галактика има стотици милиарди звезди. Астрономите са изчислили, че има около 1022 (т.е. 10 хиляди милиарда милиарда) звезди във Вселената. Ако някой би могъл да брои дори по 10 числа за секунда, биха му трябвали поне 100 милиона милиарда години, за да преброи 1022. И кой знае колко още ще бъдат открити след време?


Прочетете Йов 22:12. Какво друго казва Елифаз за звездите?


Много хора от древността са вярвали, че звездите се намират на различни разстояния – от няколко километра до най-много неколкостотин. През изминалите няколко века учените са изчислили точно колко надалеч са някои от тях. Слънцето, най-близката до нас звезда, е отдалечено на 140 милиона километра. За да стигнем до други звезди, дори ако се движим със скоростта на светлината (300 000 километра в секунда), ще ни трябват стотици, хиляди, дори милиони години! И въпреки че вероятно не е имал предвид астрономията, Елифаз е изказал твърдение, което науката със сигурност доказва като вярно.


Макар че е хубаво, когато науката потвърждава нашата вяра, защо трябва да внимаваме да не й придаваме твърде голямо значение, когато става въпрос за вяра? Още защо е важно да помним, че тя е все пак само човешко начинание? Виж Ер. 17:9, 1 Кор. 1:21, 3:19.




Страшно и чудно съм създаден Вторник - 8 май

Макар и малко пресилен, следният цитат ни казва нещо за сложността на човешкия мозък. “Има трилиони неврони в един човешки мозък; броят на възможните начини за свързване между тях е по-голям от броя на атомите във Вселената” (Ян Барбър, Когато науката се среща с религията).


Като имате предвид горния цитат, прочетете Псалм 139:14. Как науката потвърждава истинността на този текст?


Както споменахме в частта за неделя, науката все повече се отказва от твърдението за случайното възникване на човешкия живот. И това не е чудно. С течение на годините и с постоянното й напредване, когато опознаваме все повече чудесата на творението, доказателствата за наличието на замисъл стават все по-очевидни. Те са толкова силни, че всъщност наскоро един отявлен противник на разумния замисъл на Вселената (с идеята за Творец зад него) потвърждава, че тя е нещо, което направо изглежда сякаш проектирано, въпреки че, разбира се, не е. С други думи, тя само “изглежда” така.

Междувременно Франсис Крик, вероятно най-известният биолог на ХХ век и страстен атеист, заключава, че животът е твърде сложен, за да може да възникне в продължение на предполагаемите милиарди години между изстиването на земята и бързата поява на форми на живот. Следователно, разсъждава Крик, животът трябва да е започнал някъде другаде и после да е бил пренесен тук, може би от извънземни от Космоса, които са посетили земята (виж отново 1 Кор. 3:19 и Пс. 14:1).

Още едно вълнуващо развитие на нещата тръгва от работата на биохимика Майкъл Бехе. Чарлз Дарвин основава своята теория за еволюцията отчасти върху идеята, че промените във видовете се осъществяват в течение на времето чрез малки, последователни изменения. Той признава, че ако за някой сложен орган се докаже, че не е преминал през тези етапи, то неговата теория ще фалира.

Бехе, който не е поддръжник на библейското сътворение, обръща внимание върху различни страни на човешкото тяло – миглите, окото и съсиреците в кръвта, – които не биха могли да се появят според основната еволюционна схема. Според него те не биха могли да възникнат в течение на времето, защото за да могат изобщо да функционират, всички техни части вече трябва да са били събрани заедно. Ако една част (или дори една частица от частицата) не би присъствала от самото начало, органът или процесът изобщо не биха могли да съществуват. Доказателствата на Бехе представляват силно предизвикателство към еволюционния модел за сътворението на света. Следователно остава въпросът: ако тези неща не са се появили случайно чрез еволюционен процес, тогава – как (Йоан 1:1-4, Деяния 17:28)?




Веселото сърце и съкрушеният дух Сряда - 9 май

Прочетете Притчи 17:22. Каква проста и същевременно дълбока идея откриваме в този стих? Как самите вие сте преживели истинността на тези принципи?


Наистина ли е вярно, че веселото сърце действа като лекарство? През годините учените все повече откриват неразривната връзка между ума и тялото. Това, което влияе върху едното, влияе и върху другото. Изследванията показват, че например едно просто нещо като смеха от сърце, е упражнение за белите дробове, стимулира кръвоносната система и увеличава приемането на кислород. Той подтиква и симпатиковата нервна система да произвежда ендорфини – естествените телесни наркотици, които могат да успокоят и облекчат ума и дори да усилят дейността на имунните клетки.

От друга страна, втората половина на стиха подсказва, че депресията влияе отрицателно върху организма.

“През последните години се натрупаха многобройни доказателства, че психиката влияе върху дейността на органите. Проучванията разкриват, че, които страдат от депресия, има по-голяма вероятност да развият сърдечни и други болести. Други проучвания показват, че рани заздравят по-бавно при хората, които се грижат за болни, отколкото при такива, които не са подложени на същия стрес. Ако сте подложени на стрес, ще сте много по-податливи на простудни заболявания и грип и ще имате по-силно изразени симптоми, ако се разболеете” (Ерика Гуд, Силата на положителното мислене).

Освен това скорошно проучване в университета на Уисконсин показва, че “активирането на мозъчни области, свързано с отрицателни емоции, отслабва имунната защита срещу грипната ваксина” (пак там).


Каква е вестта за нас от Филипяни 4:6-8? Макар често да сме склонни да разглеждаме тези пасажи само в духовен смисъл, какви предимства и по отношение на физическото здраве можем да извлечем от думите на ап. Павел тук? Какви промени трябва да направим?




Науката и потопът Четвъртък - 10 май

Прочетете Битие 7:11-24. Какви опустошения нанася Потопът на земята?


Ако еврейският израз “голямата бездна” (Бит. 7:11) се отнася до океаните, тогава можем да заключим, че в първия ден на Потопа, когато дъждът е започнал да вали, дъното на океана може да е било разкъсано от избухване на “всички извори” (ст. 11). Такова всеобщо катастрофално събитие като Потопа трябва да е оставило доказателства за себе си навсякъде по земята. Науката показва, че това наистина е така. Навсякъде има утайки в слоевете на скалите, които са твърде съвместими с (макар и да не доказват) Потопа от Битие. Тези утайки помагат за разпознаването и определянето на скалните слоеве. Гигантски поредици от пясъчник, покрит с глинести шисти и варовик, в така наречените “камбрийски” скали; масиви от пренесен варовик, открити на определени скални нива; така също и утайки от въглища и нефт, намерени в тези нива – всички тези утайки са съвместими с историята за Потопа.

Друго доказателство е бързото и широкообхватно утаяване на скали, пясъци и тиня. Съществуват слоеве скали по цялата земя, които са се утаили толкова бързо, че няма доказателства за ерозия между пластовете. И макар обществото на геолозите да твърди, че са били необходими милиони години за изграждането им, в скалите не се намира никакво пряко доказателство, че е изминало толкова много време. Обаче тези скални пластове не дават отговор на всички въпроси, свързани с времето. Затова поне засега методите на датиране и последователността на вкаменелостите, запечатани в скалите, остават спорни.


Въпреки че Бог е дал основания за вярата ни, винаги има място за съмнения. Как можем да живеем така, че да подхранваме вярата, а не съмненията си? Как всеки ден да укрепваме във вярата?




Разширено изучаване Петък - 11 май
Прочетете още:

Служене на изцеление, “Лекуване на ума”, “Съприкосновение с природата”; Адвентен библейски коментар, “Битие и геологията”, т. 1.

“Който познава Бога и Неговото Слово от лична опитност, има устойчива вяра в божествеността на Писанието. Той е убеден, че То е истина и знае, че истината никога не може да противоречи сама на себе си. Не изпитва Библията чрез човешки научни идеи, а обратно – подлага тези идеи на изпита на непогрешимия стандарт. Знае, че в истинската наука не може да има нищо, което да противоречи на ученията на Словото, тъй като и двете имат един и същи Автор, и правилното разбиране и на двете ще докаже, че те са в единство. Всичко в т.нар. научна доктрина, което противоречи на свидетелството на Божието Слово, е само човешка догадка” (Елън Уайт, Служене на изцеление).

“Бог е основата на всичко. Всяка истинска наука е в съгласие с Неговите дела. Всяко истинско обучение води към покоряване на Неговото управление. Науката открива все нови и нови чудеса пред погледа ни. Тя се извисява нависоко и изследва нови дълбочини, но в проучванията си не разкрива нищо, което да противоречи на Божественото откровение. Невежеството може да се опитва да поддържа фалшиви гледища за Бога чрез позоваване на науката, но “книгата” на природата и писаното Слово хвърлят светлина едно върху друго. По този начин сме водени към възхищение от Твореца и към разумно доверие в Неговото Слово” (Елън Уайт, Патриарси и пророци).

За разискване:

1. Как можете да помогнете на човек, който се затруднява да вярва в Библията поради съмненията си, породени от научни доводи?

2. Каква роля могат да играят молитвата, изучаването на Библията, свидетелстването и посрещането на нуждите на другите за душевното ви и дори за физическото ви излекуване?




Разказ
Верните братя
Алфред Симукоко

Стюарт и Джомо са братя. Те израснали в малко село в северната част на Малави. Когато били в юношеска възраст, момчетата посетили провежданите наблизо евангелизаторски събрания, макар че не получили разрешение от родителите си. Останали трогнати от Божията вест на любов и предали живота си на Христос. Родителите им разбрали, че възнамеряват да се кръстят и ги предупредили, че ако бъдат кръстени, ще ги убият. Въпреки всичко Стюарт и Джомо решили да се кръстят. Когато се върнали у дома, родителите им ги изгонили.

Двамата си направили колиба от кирпич, в която да спят, но родителите им я съборили и отново ги прогонили. Братята отишли при главатаря на селото да се оплачат, но той не проявил никакво съчувствие към децата, които не слушали родителите си. “Откажете се от църквата – посъветвал ги той, - върнете се вкъщи и се подчинявайте на родителите си.”

“Не можем да го направим – отговорили те. – Трябва да се подчиняваме на Бога.”

Момчетата си направили друга колиба, но родителите им отново я съборили.

Объркани и отчаяни, те се обърнали към пастора си за помощ. Той ги приел в дома си. Братята завършили учебната година и поискали да се запишат в гимназията, но пасторът не бил в състояние да им плати училищните такси. Уредил църковното ръководство да им плати таксите, за да могат да продължат с образованието си.

Скоро момчетата завършили училище. През ваканцията се хванали на работа, за да спечелят малко пари за личните си нужди.

Един ден юношите получили пакет. В него намерили празен куфар. Скоро разбрали, че пратката идва от родителите им и е знак на помирение. Върнали се в родното село, за да ги посетят. Провели съвсем спокоен разговор. “Мислехме, че не желаете да ни се подчинявате, но разбрахме, че всъщност искате да се подчинявате на Бога”, казал бащата.

Стюарт и Джомо се молят родителите им да отидат още една стъпка по-напред и да се помирят не само с тях, но и с Бога. Те се обръщат и към други вярващи да се присъединят към молитвите им за спасението на техните родители.


* Алфред Симукоко е директор на отдeла за съботно училище и лично служене в мисионското поле в Северно Малави.

Created by ULimited®