Трябва да призная, че се колебаех. Помолиха ме да проведа евангелизаторски събрания в отдалечен район на Шри Ланка, високо в хълмистата обраст на този остров. Районът бе съвсем откъснат от света, без телефон или радио. Как хората ще разберат за събранията? Освен това трябваше да ги проведа през дъждовния сезон, и то на открито. И като капак на всичко пасторът ни предупреди, че в тази местност живеят двадесетина диви слона, които убиват хора, когато се разярят.

Качихме се заедно със съпругата ми на автобус, който трябваше да ни отведе в хълмистата част. Там се срещнахме с шофьор, който ни откара до определеното място. По пътя шофьорът ни сочеше изкоренени дървета и храсти. “Слоновете – възкликваше той. – Хората се страхуват и няма да дойдат на събранията, ако слоновете са наблизо. Ако видите слон, тичайте и се крийте зад голяма скала. Тези слонове могат да ви убият, щом се изпречите на пътя им.” Искрено се помолих Бог да държи слоновете настрана.

Когато пристигнахме, чухме, че хората видели слонове наблизо, но ние отново се помолихме Бог да ги държи далеч от събранията ни.

Дойде и проблемът с дъжда. По време на дъждовния сезон валеше денонощно. Отново се помолихме Бог да задържи дъжда. Денят на първото ни събрание бе доста навъсен. Валя до следобеда, след това спря и отново продължи след края на беседата. Нито веднъж по време на събранията не валя. И нито веднъж не се появи слон. Стотината човека, които посещаваха беседите, забелязаха тези чудеса и вярата им се укрепи.

Последната събота трябваше да се състои целодневно поклонение. Срещнахме се близо до потока за съботното училище и за богослужението, отпразнувахме кръщението на 22 нови вярващи, а следобед проведохме служба на хваление. Не падна нито капка дъжд. В около 7 вечерта започна да вали като из ведро.

Благодарим на Бога за това, че задържа дъжда и слоновете, за да могат децата Му да дойдат и да чуят скъпоценните истини, без да се страхуват.