Пропилени години
Илиана Гарсиа
Преобразяването на майката връща дъщеря й при Христос.
Посещавах една протестантска църква заедно с баща ми, но в юношеска възраст
спрях да ходя там. Харесваше ми, че имам познания за Бога, но не ми се
нравеха строгите църковни правила.
Малко след като се омъжих, майка ми стана адвентна християнка. Споделяше
новата си вяра с мен и аз забелязвах големите промени в живота й. Покани ме
да отида с нея на църква и аз се съгласих. Когато ми даваше литература,
винаги казваше: “Чети Библията и ще видиш, че всичко е вярно.” Струва ми се,
че наистина бе така.
С моята работа и семейство бе лесно да опозная доброто, но не бе никак лесно
да го следвам. Ходех на църква с майка ми веднъж месечно, като взимах децата
със себе си. Но когато отраснаха, тръгнаха по своя път, точно както бях
направила и аз.
Години наред ходех на църква, без да се предам на Бога. Исках да последвам
Бога в кръщение, но трябваше да променя много неща в живота си, преди да се
кръстя. Едно от тях бе пушенето. За да се откажа от цигарите опитах всичко,
освен едно – предаването на този навик на Бога. Цигарите ми бяха утеха и се
страхувах от болката при отказването, макар че лекарят ми казваше, че те ме
убиват.
След това осъзнах, че цигарите са верига, която ме държи вързана. Само Бог
можеше да я премахне, а аз трябваше да Го помоля да го направи. Помолих се
искрено и помолих Бога да разкъса оковите на пристрастяването, които ме
държаха в плен.
Върнах се у дома, оставих кутията цигари на масата и излязох. Не казах на
семейството ми, докато не измина цяла седмица без никотин. Те обаче
забелязаха и тайно се радваха.
Започнах да ходя редовно на църква и се подготвих за кръщение. Това бе един
щастлив ден за мен и за семейството ми. Съжалявах единствено за това, че
съм пропиляла толкова много години, макар че бих могла да науча децата си да
обичат Бога и Неговата църква като мен.
* Илиана Гарсиа живее в Сан Хуан, Пуерто Рико. |