По темата за човешкия произход известен учен пише: "Ние сме тук поради една странна група риби, имаща особени атоми в перките, които могат да се превърнат в крака на земни същества".

Първите две глави от Библията разкриват нашия произход. Ние съществуваме благодарение на любовта и милостта на Създателя ни - Бог, Който сътвори живота на земята в процес, отнел Му шест буквални дни в една последователност от 24 часа.

Ясно е, че еволюционната теория е в противоречие с библейското обяснение за произхода ни. Ако едното се приеме за вярно, другото задължително е погрешно. В Библията няма място за теистична еволюция или други теории, които се опитват да свържат продължителния еволюционен процес с дейността на Бога при създаване живота на земята и особено на човешкия живот. Както ще видим тази седмица, при сътворението на света и особено на човека, Бог не е оставил нищо на случайността.

Да погледнем какво казва Библията за произхода и ще се убедим, че причината за съществуването ни няма нищо общо с перките на риба, които случайно са се превърнали в крака. Сътворени сме от Бог, Който е Създателя на света.

Можем да поспорим за важността на текста Битие 1:1. От него произтича всичко, в което вярваме като християни. Нито едно от ученията на Библията няма смисъл без казаното в този стих. То е още по-значимо в наши дни, когато много хора вярват във фалшиви науки, обясняващи сътворението като резултат от действието естествени сили, случайно предизвикали живота на земята. Още първия стих на Библията отрича тази идея.

Създателят остава в центъра на вниманието до края на Битие 1 гл.

Думата “Бог” се среща в тази глава 32 пъти – фактът, който насочва вниманието ни към ролята на Бога при сътворението. Първата глава от Битие като че ли има за цел да се противопостави на идеята за случайността при сътворението. Битие описва Бог само като суверенен Създател.

Глаголът преведен като "създаде" в стих 1 (bara), се използва в Библията само когато трябва да се каже, че Бог извършва дейност. Друга дума, която се използва в случайте, когато хора или Бог правят нещо, е asah. Следователно само Бог може да твори неща като небето и земята. Като хора ние можем да участваме в това сътворение - тогава правим неща в него (asah), но само Бог може да създава (bara).

Когато в Битие 1:1 се казва, че Бог създаде небето и земята, някои хора смятат, че под "небе" се разбира целия универс. Анализът на тази дума обаче показва, че не това е смисъла.

Фразата "пуста и неустроена" описва пространство без форма и светлина, без растения и животни; т.е. без живот. Бог създаде всичко чрез Своите думи. Това са стиховете 3, 6, 9, 11, 14, 20, 24; сравнете ги с Псалм 33:6-9 имайки предвид факта, че Той вече бе създал живота на Земята. След като прочетете посочените стихове отново ще се убедите, че Бог не се нуждае от съществуването на нещо, за да сътвори Земята.

Вероятно никой друг аспект на сътворението не предизвиква толкова много спорове, колкото точния период от време, описващо Сътворението на живота на Земята, чиято кулминация е сътворението на Адам и Ева. Дори християни, които вярват и се доверяват на написаното в Библията, не възприемат книгата “Битие” и разказът за сътворението точно както е записано - с ясното описание на 6–те буквални 24-часови дни. Очевидно теорията за еволюцията, която отрича всичко, което представя и учи Библията е оставила дълбоки следи и в християнството. Исус веднъж каза за Своето Второ идване: "Когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?" (Лука 18:8). Докато не настъпи коренна промяна в умовете на хората и относно сътворението, Той няма да намери вяра.

Прочетете внимателно Битие 1:4, 5. Разбирате, че става въпрос за един ден и то така, както го разбираме – половината светлина, другата половина - тъмнина, "ден" и "нощ". Тези два елемента се казва в текстът, характеризират "първия ден". Тогава в тези стихове се има предвид 24–часов период от време, който използваме, за да маркираме всеки един ден. Докладът завършва с формулата: "и стана вечер, и стана утро - ден първи". Същата формула използвана веднъж, за отбелязването на един ден (сътворението в този 24-часов период време) се повтаря до края на главата, за да се опише създаденото и в другите дни: "И стана вечер, и стана утро - ден втори", "... - ден трети" и т.н. Следователно в първите няколко стиха Господ ясно заявява онова, което Библията сочи в Изход 20 гл, че "в шест дни Бог създаде небето и земята" (ст. 11), Той има предвид шест дни, нито повече, нито по-малко.

Докладът за сътворението е необикновен и това не трябва да ни учудва. Земята и животът на нея не са нещо обикновено. Имаме 56 стиха, това включва и цялата 2 гл., които обясняват сътворението. Дори повечето наръчници за сглобяване на велосипеди са по-обемисти. Не всичко е обяснено. Щастливи сме, че ще имаме цяла вечност да научим повече. Да, това ще е необходимо. Въпреки че, разполагаме с изобилна информация, върху която да мислим.

Книгата “Битие” докладва, че земята "беше пуста и неустроена" (Битие 1:2), Бог се заема да даде форма на земята като премахна "пустотата". Ако следвате последователността ще забележите, че отначало "тъмнина е покривала бездната", т.е. първо е била тъмнината, а после се появила светлината. Така се разделя деня от нощта. Следва "просторът", наречен "небе". По време на сътворението, изглежда водата вече е съществувала, тъй като е необходима за живота. Бог нарича сушата земя и казва: "да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и дърво, което да ражда плод (за да съществуват трябва да е имало суха земя), "чието семе да е в него" (ст. 11, 12). Това е ставало в присъствието на Слънцето, Луната както и видимите звезди (защо за тях се говори тук, в тази последователност от събития, ще трябва да почакаме за отговор в Небето). След всичко създадено дотук, Бог можеше да създаде и живи същества ст. 21 и "благослови ги Бог, казвайки: плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята" (ст. 22). И така според нашето ограничено разбиране, Бог е следвал много логично последователността при сътворението, чиято кулминация е в създаването на живот.

Както казахме вчера, много неща, свързани със сътворението, не са разкрити в Писанията. Но казаното е достатъчно, за да се подчертае специалното място на човека (обърнете внимание на Битие 1:27, че родовото обръщение човек се е отнасяло и за двамата – мъжа и жената; необходими са два противоположни пола, за да се дефинира какво се има предвид под “човек” при сътворението. Само след като Бог създаде всичко съвършено на мястото си, създаде Адам (чието име на староеврейски е много близо до думата "пръст") и едва след него създаде Ева. Независимо от общите неща между хората и зверовете, Библията прави ясно разграничение между тях. Както и със сътворението на всичко друго, в Битие нищо не става случайно при създаването на човека. При систематичността на сътворението, изразено в повтарящи се формули ("и Бог видя", "и Бог каза", "да бъде") при едно повторение във времето ("и стана вечер, и стана утро..."), кулминацията се постига в един тържествен акт – сътворението на човека - мъжа (Бит. 2:7) и жената (ст. 21-24). Това още веднъж показва, че Бог не е оставил нищо на произвола.

Повече подробности относно Битие 1 гл. можете да научите в Патриарси и пророци и Възпитание на Елън Уайт и Адвентния библейски коментар (АБК).

"Когато Адам излезе от ръката на своя Създател, той имаше Неговато физическо, умствено и духовно естество; бе подобие на своя Създател... Негов бе замисълът, колкото по-дълго живее човекът, толкова по-пълно да отразява Неговия образ и славата на Своя Създател в пълнота" (Възпитание, Е. Уайт).

1. Повечето от нас са учили, че атомите - съставени от мънички частици като протони, неутрони и електроните - са най-малките елементи, изграждащи Вселената. Според една нова теория тези частици са направени от изключително малки трептящи струни. Въпреки, че това е само теория, помислете си за идеята на тези трептящи струни (при различните трептения участват различни частици) в светлината на учението, че Бог извика света в съществуване.

2. Обсъдете Битие 1:28 и учението, че Бог е дал на човечеството да владее земята. Какво означава това и какви отговорности завещава? Как ние като църква и личности ще изпълним по-добре тази отговорност?

3. Библията говори за свръхестествения произход на нашия свят. Как тази идея ни помага по-добре да разберем реалността на свръхестествения край на този свят?

4. Планирайте с групата разходка сред природата и изследвайте чудесата на сътворението. Ако е възможно, вземете с вас и хора, които не познават Исус и прекрасния спасителен план. Какво ще научите вие вярващите и невярващите за Бога чрез Неговото творческо дело.

Преобразяването на майката връща дъщеря й при Христос.

Посещавах една протестантска църква заедно с баща ми, но в юношеска възраст

спрях да ходя там. Харесваше ми, че имам познания за Бога, но не ми се

нравеха строгите църковни правила.

Малко след като се омъжих, майка ми стана адвентна християнка. Споделяше

новата си вяра с мен и аз забелязвах големите промени в живота й. Покани ме

да отида с нея на църква и аз се съгласих. Когато ми даваше литература,

винаги казваше: “Чети Библията и ще видиш, че всичко е вярно.” Струва ми се,

че наистина бе така.

С моята работа и семейство бе лесно да опозная доброто, но не бе никак лесно

да го следвам. Ходех на църква с майка ми веднъж месечно, като взимах децата

със себе си. Но когато отраснаха, тръгнаха по своя път, точно както бях

направила и аз.

Години наред ходех на църква, без да се предам на Бога. Исках да последвам

Бога в кръщение, но трябваше да променя много неща в живота си, преди да се

кръстя. Едно от тях бе пушенето. За да се откажа от цигарите опитах всичко,

освен едно – предаването на този навик на Бога. Цигарите ми бяха утеха и се

страхувах от болката при отказването, макар че лекарят ми казваше, че те ме

убиват.

След това осъзнах, че цигарите са верига, която ме държи вързана. Само Бог

можеше да я премахне, а аз трябваше да Го помоля да го направи. Помолих се

искрено и помолих Бога да разкъса оковите на пристрастяването, които ме

държаха в плен.

Върнах се у дома, оставих кутията цигари на масата и излязох. Не казах на

семейството ми, докато не измина цяла седмица без никотин. Те обаче

забелязаха и тайно се радваха.

Започнах да ходя редовно на църква и се подготвих за кръщение. Това бе един

щастлив ден за мен и за семейството ми. Съжалявах единствено за това, че

съм пропиляла толкова много години, макар че бих могла да науча децата си да

обичат Бога и Неговата църква като мен.