Когато Самюел бил на шест години, един от местните първенци поканил адвентен учител да основе училище в градчето им. Скоро Самюел тръгнал на училище в скромната постройка. Учителят създал и съботно училище.

Бащата на Самюел смятал, че учениците в адвентното училище трябва да посещават и съботното училище, затова започнал да го изпраща там всяка съботна сутрин. Но вместо това Самюел се криел в близките храсти до края на църковната служба. Когато научил какво прави синът му, бащата го набил.

Накрая Самюел започнал да посещава църквата в събота и това дори му харесало. Особено обичал разказите за Исус. С голямо вълнение разказвал на баща си какво учел там.

Семейството на Самюел се покланяло на традиционните богове от дърво и камък и баща му започнал да се тревожи, че Самюел ще стане християнин. Казал му да стои настрана от църквата. Самюел обаче започнал да обича Бога и не желаел да се покланя на семейните идоли. Бащата отново го заплашил с бой.

Принудил го да отиде с него в семейната ферма в съботния ден. Самюел все още бил прекалено млад и не знаел какво да прави. Затова помолил църковните членове да се молят за него.

Когато разказал за възникналия проблем, пасторът посетила баща му, който с неохота се съгласил Самюел да посещава съботните служби, но при условие, че след това веднага отива да работи във фермата.

Самюел благодарил на баща си, че направил този компромис. Радвал се, че може да прекара част от деня в поклонение на Бога. Продължил да посещава адвентното училище и да ходи на църква, като постепенно учел, каквото може за християнството.

В края на началния образователен курс имал голямо желание да учи в адвентното училище в града на около тридесет мили от родното му място. Знаел, че баща му няма пари да плати таксата за такова училище. Можел единствено да се моли.

(Продължава следващата седмица)