Израснах в семейство на формални християни в Южен Судан. В юношеска възраст заедно с брат ми се запознахме с един съсед, който беше адвентист. Той ме покани да изучавам Библията с него. Когато казах на майка ми какво възнамерявам да направя, тя ме предупреди да стоя настрана от него и да не слушам еретичните му приказки. Отказа да говори за каквото и да било, което този човек бе казал. Забрани и на нас да разговаряме с него.

Все още имах въпроси. Промъкнах се в дома на пастора, за да науча повече за Божието слово. Той ми даде Библия и тогава проведохме доста дълъг разговор върху библейските учения. Реших да следвам Христос и да стана адвентист.

Там, където живеех, нямаше адвентна църква, а пасторът не живееше постоянно в този дом. Когато го нямаше, спазвах съботата според познанията си и ходех на богослужения с други християни в неделя. След това пристигна един библейски работник и аз започнах да уча заедно с него. Когато се върна, пасторът организира евангелизационни събрания и аз ги посетих.

По време на събранията сънувах, че един човек хвърли цяла цигара. Аз я вдигнах и я изпуших, но се превърнах в змия. По онова време пушех и така разбрах, че трябва да спра цигарите, защото в противен случай те ще ме ухапят и убият подобно на змия. Хвърлих пакета с цигари и никога повече не се върнах към тях.

Продължих да уча заедно с пастора и след няколко месеца реших да се кръстя. По онова време бях достатъчно голям да взема това решение, макар че майка ми възразяваше. Съжалявам, че тогава в селото ми нямаше църква. Ако имаше църква, щях да стана адвентист много по-рано. До миналата година нямаше кой да ни учи, нямаше и църква, в която да ходим. Благодарен съм на всички, с чиито мисионски дарения бяха изпратени пасторът и библейският работник. Без тях все още щях да живея в духовна тъмнина.