Семейството ми се покланяше на няколко богове, слагаше им цветя и тамян,

след което се молеха на техните изображения. Тези богове обаче не чуваха

молитвите ни.

Брат ми бе завладян от дух и извърши много страшни неща. Хората се

страхуваха от него. Веднъж изгори дрехите и книгите ми – всичко, което

притежавах. Когато разбрах какво е направил, той ме удари с чук и аз загубих

съзнание. След като прекарах няколко седмици в болница, отидох да живея при

сестра си.

Копнеех да намеря бог, който да помогне на семейството ми. Веднъж човек ни

даде брошура и ни покани да се доверим на Исус, живия Бог, който може да

чува молитвите ни и да отговаря на тях. Сърцето ми се изпълни с надежда, че

Исус може би е истинският и всемогъщ Бог.

След време евангелизатор посети нашето село. Поканих го в дома ни, за да

изучаваме Библията. Поканих и съседите да чуят това, което говори. Скоро

започнахме да се събираме на богослужения заедно с последователите на този

евангелизатор. Ходех с вярващите в други села, за да се молим и да

проповядваме.

Скоро евангелизаторът ме помоли да се омъжа за него. Продължихме заедно да

работим за Бога.

Случайно срещнахме адвентен пастор, който сподели вярата си с нас. Това,

което ни каза и библейските стихове, които прочете, ни направиха

впечатление и ние се запитахме защо не сме разбирали всичко това преди.

Започнахме да изучаваме Библията с него и не можехме да отречем, че това,

което ни говори, е истина.

Алфред и аз се кръстихме, присъединихме се към адвентната църква и

започнахме да работим за Глобалната мисия. Връщахме се при хората, които

бяхме довели до Христос и споделяхме новата светлина с тях. Мнозина приеха

тези истини и ни последваха в кръщение. За три години 250 души ни последваха

в адвентната църква.

Алфред работи с мъжете, а аз – с жените. Каква радост е да се работи за

истинския, жив и всемогъщ Бог.