Когато осъзнах, че църквата, в която бях израснал, не следва всички Божии

учения, започнах да търся църква, спазваща Божиите заповеди – църква, чиито

членове имат любов един към друг. Питах приятелите си и се молех на Бога за

ръководство. Бях сигурен, че някъде ще намеря църква, която да е вярна на

Божието слово.

Една неделя чух радиопрограма по високоговорител извън дома си. Думите

грабнаха вниманието ми. След края на програмата бе обявено, че станцията се

нарича “Гласът на надеждата” и предава от адвентния университет на

Порт-о-Пренс в Хаити. Слушателите бяха поканени на поредица беседи,

започващи на следващия ден.

Отидох на първото събрание доста по-рано, за да не пропусна нищо. Вестта на

говорителя зарадва духа ми и освежи душата ми. Ходех вечер след вечер и

попивах чудните истини, за които слушах. В петъчната вечер се чудех къде

мога да продължа да изучавам истините, които бях слушал цяла седмица.

На излизане от залата една жена ме покани на църква в събота. С радост приех

поканата. Забързах се към дома, за да си лъсна единствените обувки и

да изгладя поизтърканите си панталони и риза. Родителите ми настояваха да

изчакам, докато си намеря по-хубави дрехи, но аз бях готов на всичко. Ако

хората в църквата се отнесат зле към мен заради дрехите ми, това щеше да е

знак, че църквата не е от Бога.

Когато влязох в църквата, бях посрещнат много топло и насочен към едно

място. Проповедта докосна сърцето ми. В края на темата пасторът покани

присъстващите да предадат сърцата си на Бога. Когато повтори поканата, аз

излязох отпред.

Хората се помолиха за мен и аз разбрах, че съм намерил църквата, която съм

търсил; църквата, която проявява Божията любов независимо от социалното

положение или дрехите. Приех библейската истина и се присъединих към

адвентната църква.

Благодаря на Бога за радио “Гласът на надеждата” в Хаити, което ме доведе до Исус.