Ирина израснала в атеистично семейство в Украйна. Малко след като родила второто си дете, започнала да страда от силна болка в гърба. Болката се увеличавала с всеки изминал ден, а Ирина станала с няколко сантиметра по-ниска, тъй като състоянието на гръбначния стълб се влошавало. Докторът бил озадачен и не можел да направи нищо друго освен да й дава обезболяващи лекарства. Стигнала до там, че да мисли за самоубийство, но гледката на двете прекрасни деца поддържала живота в нея.

Брат й я посетил и останал ужасен от гледката – красивата му някога сестра била загубила косата, зъбите и ноктите си. “Идваш прекалено късно - казала му тях, - вече никой не може да ми помогне.”

“Не, има един лекар, който може да ти помогне – отговорил той, - и това е Бог. Не е необходимо да излизаш от дома, за да се консултираш с него. Можеш да му говориш чрез молитва.”

Ирина била учудена от брат си, тъй като знаела, че той е убеден комунист. Вслушала се в думите му, когато й обяснил, че Исус е създал света и се грижи за нея. Дал й Нов Завет и настоял да го чете и да се моли.

За Ирина било доста трудно да разбира Новия завет. Не можела да коленичи да се моли, затова лягала на пода и така произнасяла молитвите си. “Ако ме обичаш, обърни лицето си към мен и ми помогни да оздравея.”

Постепенно Ирина започнала да се възстановява и след 18 месеца се почувствала толкова добре, че започнала да ходи на работа. Тя и съпругът й продължили да търсят Бога. Опитали няколко църкви, но не се чувствали добре в нито една от тях.

Ирина се записала в шивашки курс и открила, че до нея седи жена, която често говорела за Бога. Било й интересно да слуша това, което жената казва. След края на занятията Ирина я попитала: “Как мога да намеря истината?” Жената я посъветвала да остави Библията да я води и да я заведе до църквата, която спазва Божиите заповеди.

Следващата седмица Ирина останала след часовете, за да чуе нещо повече. Новата приятелка й говорила за Божиите святи изисквания. Приела поканата да посети евангелизаторско събрание в една домашна църква. Макар че църквата била доста тясна, хората я приели радушно. Ирина взела книги за дома си, за да ги прочете заедно със съпруга си. Двамата започнали да ходят заедно на събранията и днес са членове на адвентата църква.