Дату (вожд) Лагундай от село Мигтулод в планините на Южните Филипини бил единственият човек в селото, който искал студенти мисионери от колежа в Маунтин Вю да дойдат при тях, за да преподават на децата. Селяните били убедени, че новото училище е примамка, поставена с цел да им отнемат земята. Дори съпругата на вожда се противопоставяла на идването на външни хора. Воджът обаче се наложил и през 1994 г. пристигнала първата група студенти мисионери.

“Ако не искате да пращате децата си на училище, няма да ви насилвам – казал Лагундай на хората. – Но докато съм вожд, ще поддържам това училище. Вярвам, че някой ден това село ще бъде светлина за другите села.”

За нещастие Лагундай умрял и селяните затворили училището. Новият вожд обаче осъзнал, че те се нуждаят от училище и от себеотдайни млади хора, които да образоват децата. Той пътувал чак до колежа Маунтин Вю и помолил студентите да се върнат и да възстановят училището.

Скоро селото се изпълнило с детски гласове, които пеели в прослава на Бога всяка сутрин. Когато разбрали значението на чистотата, хората започнали да поддържат лична хигиена и да почистват мизерното си село. Престанали да пускат прасетата си на свобода из селото. Превърнали се в най-чистата общност в планините и наистина били светлина за всички около тях. Децата се учели бързо и скоро можели да се съревновават по знания с деца от други области. Родителите изучили нови техники на земеделие и започнали да продават продукти на пазарите в равнините.

Селяните построили църква на един хълм до селото. Насадили прекрасни цветя по пътеката до църковната сграда. Газовата лампа в църквата насочвала хората към хълма за вечерните богослужения, а в събота постройката била изпълнена с вярващи, които си носели храна и оставали целия ден на хълма.

Една ранна утрин съпругата на новия вожд на селото събудила мъжа и децата си, за да им каже, че някаква ярка звезда свети на хълма. “Наистина църквата ни е светлина за другите села”, казал вождът.

(Продължава следващата седмица)