"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Светият Дух

Арнолд Уоленкампф




Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2006 г.

Действията Му
са непроследими
като планински бриз...

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 3 - 9 юни 2006 г.

Възстановителят


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 3 юни
Стих за запаметяване:
“Като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал доброто дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос” (Филипяни 1:6).

Една от великите надежди на всички християни е надеждата за вечен живот. Без нея какво ни остава? Нима живеем, за да умираме и вечно да гнием в пръстта заедно с животните? Не, нашият край не трябва да бъде такъв! Но този вечен живот не е безкраен живот тук, в този свят – такъв, какъвто го познаваме. В никакъв случай! Представете си нашето кратко съществуване – и без това достатъчно трудно, - ако продължаваше вечно в този си вид!

Дадено ни е обаче чудесното обещание: “А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда” (2 Петрово 3:13). Вечният живот няма да е вечен тук, на тази грешна земя, но на новата, където ще обитават не грях, не смърт, не грешници – а правда, любов и безсмъртие.

Още от самото начало Бог е действал за осъществяването на тази цел. И точно тук спасителният план е от особено важно значение, тъй като представлява Божието действие за въвеждането ни в тази нова земя. Ето защо спасението включва процес на възстановяване. Бог ни подготвя за новото небе и новата земя и за правдата, която ще царува там.

През тази седмица ще продължим да разглеждаме какво прави Светият Дух, за да ни подготви за новия ни дом.

За тази седмица прочетете:
Битие 1; Еремия 17:9; Йоан 15:13; Римляни 1:21; 5:10-19; 1 Коринтяни 13:4-7; Тит 1:15; 2 Петрово 1:2-8.



Създадени по Божи образ (Битие 1 гл.) Неделя - 4 юни

Дори най-опростеният прочит на доклада за сътворението в Битие разкрива, че нашето съществуване не е резултат от случайност. Ние не сме тук само защото слепите и безцелни сили с течение на времето просто случайно са се “сработили” по такъв начин, че се е получила пълна с разумни същества планета - без план, без цел, без намерение за нас. Не, ние сме тук, защото Бог ни е създал целесъобразно. Стих след стих Битие 1 гл. рисува картинно Бога като Фактор при сътворението. С други думи, имало е план за нашето съществуване. Нищо не е било оставено на случайността.


В Битие 1:26, 27 се казва, че Бог е създал мъжа и жената по Своя образ. Какво означава това – да бъдем създадени по Божия образ? Как 1 Йоан 4:8 ни помага да отговорим на този въпрос?


Каквото и да означава “по Божи образ,” това би трябвало да включва и способността да се обича. Като същества, сътворени по образа на Бога, Който е любов, какво друго би трябвало да се очаква? Способността да обичаме ни отличава съществено от останалата част на сътвореното, описано в Битие 1 гл. Луната, тревата, моретата, дори животните – нито едно от тях не е било направено по Божия образ и няма способността да обича. Притежават я единствено хората. Тази способност съвсем определено ни отличава от всичко друго, което Бог е създал на земята.


Какво е най-пълното ви разбиране за любовта? (Йоан 15:13; 1 Коринтяни 13:4-7; 1 Йоан 4:10) Какви са били Адам и Ева преди грехопадането? Какъв е трябвало да бъде животът на земята?




Любовта и грехопадението Понеделник - 5 юни

Прочетете Битие 3:1-6. Какво е трябвало да притежават Адам и Ева, за да могат да паднат в грях?


Вчера видяхме, че сме били създадени по Божия образ и каквото и да означава това, то би трябвало да значи поне, че ни е дадена способността да обичаме. Но за да бъде истинска любовта, трябва да бъде свободна; т.е. Бог не може да принуждава творенията Си да Го обичат или да се обичат един друг. Любовта не може да бъде налагана. Тъй като ни е дадена способността да обичаме, дадена ни е и свобода на избора. Грехопадението е мощен пример какво се случва, когато същества, създадени с правото на свободен избор, вземат погрешно решение.

Хилядолетия след Едем ние също имаме право на свободен избор. Но нашето положение е много по-лошо от това на Адам и Ева преди грехопадението. Те са били съвършени същества, живеещи в пълната светлина на Божията слава. Естеството им не е било покварено и греховно. Ние – техните потомци - сме същества с покварено естество, заченати в беззаконие. Едно е обаче да имаш правото на избор, когато си съвършен; съвсем друго е да имаш същото право, когато си покварен. Кое е по-страшно: една любяща, нежна личност, която носи пистолет, или мрачен, злобен и мразещ човек, който притежава същото оръжие?


Каква картина на невъзстановеното човешко естество рисуват следните стихове? Еремия 17:9; Римляни 1:21; 5:12; Ефесяни 2:3; Тит 1:15.


Библията е съвсем ясна относно състоянието на падналото човешко естество. То е лошо, много лошо и, оставено без надзор, би довело до смъртта и унищожението на цялата човешка раса. Все още не сме се самоунищожили само поради възпиращото действие на Божията благодат.


Какви неща виждате около себе си всеки ден, които свидетелстват за развалата на човешкото естество? Какво ви разкрива вашият отговор за отчаяната ситуация, в която се намираме, и за последиците от нея, ако не я разрешим?




Второто благодатно време Вторник - 6 юни

В неделя и понеделник разгледахме сътворението, а след това грехопадението на човечеството. Положението му става твърде нерадостно. Постъпките на Адам и Ева отразяват неговото състояние: изплашено, отделено от Бога и помежду си, виновно, засрамено. При децата им убийството допълва дългия списък на човешкото нечестие (Битие 4:8), а не след дълго помислите на потомците им стават “постоянно само зло” (Битие 6:5).

Разбира се, знаем, че Бог не оставя човечеството да изстрада пълните и окончателни последици от греха. Целият спасителен план е промислен от Бога, за да бъдем избавени от пълната разруха, към която сме се насочили. Исус идва и успява да устои там, където Адам се е провалил. Поради постигнатото от Исус целият свят получава втори шанс. Чрез вяра в Исус всеки и навсякъде може да получи обещанието за вечен живот и за възстановяване на изгубеното.


Разгледайте Римляни 5:10-19. Коя съществена вест откриваме тук? Обърнете внимание на ярките контрасти, представени в стиховете. Кое донася смърт и кое - живот?


Исус идва и чрез постигнатото от Него посредством безгрешния Му живот и по-късно – чрез изкупителната Му смърт човечеството получава втора възможност. В този смисъл Божието благоволение е възстановено за човешката раса като цяло. Това не означава, че цялата раса автоматично ще е спасена и оправдана. Означава, че всеки получава още една възможност за избор. Участта, която би трябвало да получим чрез Адам, е избегната чрез Исус.

“Божието Слово заявява, че ние “не сме свои си”, че сме били “с цена купени”. Поставени сме в изгодна позиция на неизмерима цена. Точно там можем да намерим освобождение от робството на греха, под което сме се озовали при грехопадението в Едем. Грехът на Адам е потопил расата в безнадеждно окаянство, но чрез саможертвата на Божия Син човекът получава второ благодатно време. Спасителният план осигурява изходен път за всички, които биха пожелали да се възползват от него” (Елън Уайт, Християнско въздържание и библейска хигиена).


Помислете си какво означава да имаме “второ благодатно време”. Някога получавали ли сте втора възможност за нещо? Какво научихте от това преживяване, което би ви помогнало по-добре да оцените онова, което получавате чрез кръста?




Възстановяване Сряда - 7 юни

Вчера видяхме, че въпреки отчаяното ни положение Бог не ни оставя без надежда. Точно обратното: получаваме голяма и реална надежда чрез Исус Христос, Който е проправил пътя, така че всеки от нас да може да се върне към онова, което бихме били преди грехопадението.

А процесът започва още тук и сега. Благовестието не е само спасение; не е само промяна в законовото ни положение пред Бога. Благовестието е и възстановяване. Първоначално сме били създадени по Божия образ. Спасителният план е процесът, който ни връща към това състояние. Той не е нещо, което ще се случи при Второто пришествие, а процес, който започва сега. Светият Дух действа, за да възстанови у нас изгубеното поради греха.


Прочетете 2 Петрово 1:2-8. Как тези стихове и особено частта, където апостолът говори, че сме “участници в Божественото естество”, ни помагат да разберем делото на възстановяването, протичащо в нас в този момент? Каква е връзката на тези стихове с Битие 1:26, 27?


Бог действа, за да промени падналите в грях същества по Свой образ, преобразявайки тяхната воля, ум и желания. Разбира се, този образ е Божият и ни е бил разкрит именно чрез Исус Христос, Който е “отпечатък на Неговото същество” (Евреи 1:3). Но тъй като Исус не е тук в плът, Светият Дух действа като Негов Представител, разкривайки ни истините, които променят и преобразяват живота ни. Това е процес на възстановяване, който няма да приключи, докато не дойдат “новото небе” и “новата земя”. Дотогава Бог ще работи в нас, подготвяйки ни за едно ново съществуване, което е на наше разположение благодарение на Исус.


Представете си какъв би бил животът ви, ако все повече и повече отразявахте характера на Исус. Какви непосредствени промени биха настъпили, особено във взаимоотношенията ви с останалите?




Възстановяване (продължение) Четвъртък - 8 юни

Запишете основната вест на всеки от посочените стихове и, докато пишете, се запитайте: “Доколко преживявам обещанията, дадени във всеки един от тези стихове?”


1 Петрово 5:10


Римляни 5:1


2 Коринтяни 5:17


Ефесяни 4:24


Филипяни 2:12, 13


Християнският живот е път към съвършенство (Римляни 12:2, Яков 1:4) - дума, която в Новия Завет идва с идеята за “завършеност,” “пълно израстване” или “зрелост”. Ние трябва да бъдем съвършени в своето ограничено състояние, както Бог е съвършен в Своята неограниченост (Матей 5:48).

Разбира се, отделени от Бога, не можем да придобием никакво съвършенство. Но Христос е, “Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление” (1 Коринтяни 1:30). В Христос тези качества съставляват нашето съвършенство пред Бога. Той е осъществил веднъж завинаги нашето освещение и изкупление. Още сега “имаме пълнота в Него” (Колосяни 2:10). Сега Светият Дух трябва да вземе тази “завършеност” и да изяви в живота ни реалността на извършеното от Христос за нас. Нашето израстване, развитието на характера ни, възстановяването ни по Божия образ е жив израз на “цялата Божия пълнота” (Ефесяни 3:19). В Христос Светият Дух осъществява за нас реалността на спасението от греха и от неговите последици. Никой не може да бъде християнин без тези два аспекта на спасението, основни за новия му живот в Господа.




Разширено изучаване Петък - 9 юни
Прочетете още:

Елън Уайт, Патриарси и пророци, стр. 15, 16; Пътят към Христос, гл. “Посвещение”; Притчи Христови, гл. “Сеячът излезе да сее” и “Двамата богомолци”.

“В делото на изкуплението няма принуда. Никаква външна сила не се използва. Под влиянието на Божия Дух човек е свободен да избере на кого да служи. В промяната, която става, когато душата се предава на Христос, има най-висше чувство на свобода. Отстраняването на греха е дело на самата душа. Наистина, ние нямаме сила сами да се освободим от властта на Сатана и на греха, но когато желаем това и в голямата си нужда призоваваме за помощ Силата, Която е извън и над нас, силите на душата са подкрепени от Божествената енергия на Светия Дух и се подчиняват на продиктуваното от волята в изпълнение на Божията воля” (Елън Уайт, Животът на Исус Христос).

“Онези, които са заченати за нов живот от Светия Дух, са станали участници в Божественото естество и във всичките си навици и постъпки представят доказателство за връзката си с Христос” (Коментари на Елън Уайт, АБК, Том 6, стр. 1101).

За разискване:

1. Представете своето определение за любовта.

2. Прочетете на глас втория цитат на Елън Уайт, посочен по-горе. Как тази идея ви помага да разберете близката връзка между вярата и делата в живота на християните?

3. Обсъдете въпроса за второто благодатно време, за втория шанс. Познавате ли човек, който се нуждае от втори шанс? Ако е така, направете съзнателни усилия да го уведомите, че му се предоставя друг шанс - не само по отношение на всеки един от вас, но което е по-важното, от страна на Бога.




Разказ
Светещата църква, Част І
Мар Дела Фуенте

Дату (вожд) Лагундай от село Мигтулод в планините на Южните Филипини бил единственият човек в селото, който искал студенти мисионери от колежа в Маунтин Вю да дойдат при тях, за да преподават на децата. Селяните били убедени, че новото училище е примамка, поставена с цел да им отнемат земята. Дори съпругата на вожда се противопоставяла на идването на външни хора. Воджът обаче се наложил и през 1994 г. пристигнала първата група студенти мисионери.

“Ако не искате да пращате децата си на училище, няма да ви насилвам – казал Лагундай на хората. – Но докато съм вожд, ще поддържам това училище. Вярвам, че някой ден това село ще бъде светлина за другите села.”

За нещастие Лагундай умрял и селяните затворили училището. Новият вожд обаче осъзнал, че те се нуждаят от училище и от себеотдайни млади хора, които да образоват децата. Той пътувал чак до колежа Маунтин Вю и помолил студентите да се върнат и да възстановят училището.

Скоро селото се изпълнило с детски гласове, които пеели в прослава на Бога всяка сутрин. Когато разбрали значението на чистотата, хората започнали да поддържат лична хигиена и да почистват мизерното си село. Престанали да пускат прасетата си на свобода из селото. Превърнали се в най-чистата общност в планините и наистина били светлина за всички около тях. Децата се учели бързо и скоро можели да се съревновават по знания с деца от други области. Родителите изучили нови техники на земеделие и започнали да продават продукти на пазарите в равнините.

Селяните построили църква на един хълм до селото. Насадили прекрасни цветя по пътеката до църковната сграда. Газовата лампа в църквата насочвала хората към хълма за вечерните богослужения, а в събота постройката била изпълнена с вярващи, които си носели храна и оставали целия ден на хълма.

Една ранна утрин съпругата на новия вожд на селото събудила мъжа и децата си, за да им каже, че някаква ярка звезда свети на хълма. “Наистина църквата ни е светлина за другите села”, казал вождът.

(Продължава следващата седмица)


* По време на написването на този разказ Мар Дела Фуенте бе студент мисионер и преподавател в адвентната мисия в село Мигтулод в Южните Филипини.

Created by ULimited®