Една събота Ануш и майка ù се върнали у дома от църква, за да научат, че бащата е направил планове за пикник в провинцията. „Хайде да си направим барбекю“ – казал той.

Ануш си спомнила как израилтяните приготвяли своите съботни ястия в петък, преди съботните часове (Изход, 16 глава), и се зачудила дали е добра идея да се прави барбекю в събота. Тя казала на глас: „Не, татко. Това не е добър план. Аз даже не ям месо“. Била станала вегетарианка.

Бащата отменил пикника, но така и не схванал, че Ануш вече не яде месо. На следващия ден приготвил пиле за неделния обяд и ù подал едно парче. „Татко, аз не ям месо“ – казала Ануш. Сега вече баща ù разбрал и се ядосал. Смятал, че е ненормално да не се яде месо.

На следващия ден забранил на Ануш и на майка ù да отидат на молитвения час в домашната църква в техния град. Когато двойката възразила, бащата гневно изразил разочарованието, което бил насъбрал срещу адвентистите. Той критикувал библейското изискване за връщане на десятъка и даренията (Малахия 3:8-10). „Десятъкът и даренията са бизнес – казал той. – Вие просто подкрепяте един бизнес.“ Обвинил Адвентната църква, че е чужда групировка, която има намерение да унищожи Армения. Нахвърлил се върху начина на живот на Ануш. „Днес казваш „не ям месо“, а утре ще кажеш „нямам баща“ – заявил той.

Ануш седяла неподвижно и се молела тихо: „Какво да кажа, Господи?“. Всеки път, когато баща ù говорел срещу Бога или църквата, тя се молела: „Това не е насочено срещу мен. То е насочено срещу Теб. Ти имаш отговорността да отговориш“. Спомнила си Римляни 2:4, където се казва, че „Божията благост (…) води към покаяние“. Почувствала, че Бог ù казва да прояви подобна благост към баща си. Молела се: „Не мога да направя нищо друго, освен да обичам татко“.

Бащата притежавал малък магазин за хранителни стоки. Когато оставял Ануш или майка ù да се грижат за него, те не продавали алкохол или цигари. Сега, докато баща им ги ругаел, той се чувствал осъден. „Какво си мислите, че аз съм лош, а вие сте добри, защото аз продавам алкохол и цигари, а вие – не? – казал той. – Аз съм по-добър християнин от вас. От сега нататък ще водя богослужения в събота. Вече не можете да ходите на църква. Аз ще ръководя богослуженията.”

С това разговорът приключил. Ануш отишла в стаята си, а майка ù я последвала. И двете били шокирани. „Какво ще правим?“ – запитала майката.

Ануш предложила да сътрудничат на баща ù, стига той да не се противопоставя на Библията. „Той каза, че ще се покланяме на Бога у дома в събота – казала тя. – Не ни отне библиите. Дори уважава съботата. Да изчакаме до събота. Ако удържи на думата си, ще спазваме съботата у дома с него. Ако забрави обещанието си, ще се помолим и ще видим как ще ни напътства Бог.“

Част от даренията за Тринадесетата събота от последното тримесечие отиде за отваряне на Център за влияние за семейства като това на Ануш в Ереван, Армения. Благодарим ви, че помагате за разпространението на евангелието с вашите дарения. Следващата седмица: Бащата позволява на Ануш и на майка ù да се върнат в църквата.