Първата половина на „Евангелието от Марк“ се фокусира върху това кой е Исус. Неговото въздействащо учение и чудеса сочат в една и съща посока: Той е Месия. В този решаващ повратен момент от повествованието Исус ще попита учениците за Кого Го смятат.

Петър ще даде ясен отговор на този въпрос и Исус веднага ще започне да обяснява накъде са насочени стъпките Му като Месия – а както знаем, това е кръстът.

В последната част на Марк, 8 глава до края на 10 глава Исус се фокусира върху поучаването на Неговите ученици относно предстоящия Му път. В тези глави Той ще даде предсказания за кръста. Те ще бъдат последвани от специално обучение относно ученичеството. Тези силни уроци остават актуални и днес.

Разглежданият откъс от второто Евангелие е белязан от изцелението на двама различни слепци – единият в средата на Марк, 8 глава, а другият в края на 10 глава. Тези чудодейни „книгоразделители“ илюстрират драматично как ученичеството включва духовно прозрение относно това кой е Исус и накъде се е отправил Той. Както Неговите учения са били предизвикателство за дванадесетте ученици преди 2000 години, така продължават да изправят учениците днес пред огромната цена и в същото време полза от следването на Исус.

Евангелията съобщават за няколко слепи хора, изцелени от Исус. Освен пасажа тук, в Марк, 8 глава, е излекуван и слепият Вартимей, както се съобщава в Марк 10:46-52. „Матей“ говори за двама слепци (Матей 20:29-34), а Йоан, 9 глава разказва историята как Исус изцелява слепороден мъж, който се измива в къпалнята Силоам.

Но тази история в Марк, 8 глава е уникална. Присъства само в това Евангелие и е единственото чудо на Исус, което изисква две действия, за да донесе съвършено здраве. Като част от историята е трогателна подробност, че Исус хваща мъжа за ръка и го извежда от селото. Човек би могъл да усети съчувствието Му към недъга на този мъж.

Но защо две докосвания? Тъй като това е единственото чудо, в което са включени две действия, определено то не се дължи на липса на сила от страна на Исус. Вместо това по-вероятно е разиграна притча, илюстрираща как понякога е необходимо време, за да се разгърне духовното прозрение. Това тълкувание се потвърждава от литературния модел на този раздел от „Марк“, където изцеление на един слепец бележи и началото, и края на поучаването на учениците относно предстоящата смърт и възкресение на Исус. Възстановяването на зрението се превръща в метафора за проницателно ученичество.

Учителите обичат въпросите. Те често са ключът към отключване разбирането на ученика. В този пасаж от Марк, 8 глава настъпва повратната точка на книгата. Три характеристики потвърждават това твърдение. Първо, Исус разпитва Своите ученици за собствената Си самоличност – нещо, което не е правил до този момент. Второ, Петър е първият човек, който не е обладан от демони, заявяващ, че Исус е Месия. Трето, веднага след откровението кой е Исус, Той започва да обяснява накъде се е отправил – към кръста.

Защо Исус казва на учениците Си да не споделят с никого, че Той е Месия? Изглежда така, сякаш това е в противоречие с утвърждаването на Божието царство. И все пак в дните на Исус терминът „Месия“ носи политически нюанси за сваляне на римското управление. Той не е дошъл, за да бъде такъв вид месия; оттук и Неговият призив за мълчание относно самоличността Му.

Учениците стигат до решителната повратна точка в отношенията си с Исус. Сега те знаят, че Той е Месия. Читателят на „Марк“ го знае още от самото начало на книгата (Марк 1:1) и по този начин има предимство пред понякога несхватливите ученици.

Когато Исус за първи път призовава учениците, Той казва, че ще ги направи ловци на хора (Марк 1:17). Изобщо не става дума за проблеми. Но сега, когато наистина знаят кой е Той, Спасителят им разкрива целта на Своята мисия – че е необходимо да изстрада много, да бъде отхвърлен и убит и след това да възкръсне след три дни.

Това е шокираща новина. Петър, който току-що е изповядал, че Исус е Месия, Го отвежда настрана и Го смъмря, че говори такива неща. Всичко това е казано в непряк разговор, но сега авторът на евангелието предава думите на Исус – думи, които би трябвало да са ужилили Петър, щом ги е чул. Той нарича Петър Сатана и му казва да се махне от пътя Му, тъй като подобни мисли не са в синхрон с Божията воля.

„Петровите думи не можеха да бъдат за Исус помощ и утеха в изпитанието, което Го очакваше. Те не бяха в синхрон с Божията благодатна цел към изгубения свят, нито с урока за саможертвата, който Исус бе дошъл да предаде чрез Своя живот” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 415 – англ. изд.).

Последователите на Исус са призовани да имат същата цел като Него – да вземат кръста си и да Го последват. Разпъването на кръст е най-жестокият, унизителен и плашещ метод за екзекуция, който римляните са прилагали. Всеки е искал да избегне кръста. И така, защо някой би искал да вземе кръста като символ на своята преданост към Исус?

Исус обяснява не само цената на ученичеството, но и неговата голяма стойност. В парадокса на християнската вяра загубата на живота се превръща в начин да го открием. За разлика от това спечелването на целия свят с цената на загуба на вечния живот е безсмислено. Както толкова елегантно го изразява в своя дневник от 28 октомври 1949 г. мисионерът Джим Елиът: „Не е глупак онзи, който дава това, което не може да задържи, за да спечели онова, което повече не би могъл да загуби“.

Предсказанието на Исус от Марк 9:1, че някои, които стоят с Него, няма да вкусят смърт, преди да видят Божието царство, идващо в сила, се изпълнява в рамките на няколко дни, когато Той отвежда Петър, Яков и Йоан насаме на висока планина. Там се преобразява пред тях в славата на небесното царство.

Илия и Мойсей от небесното царство идват и разговарят с Исус. Лука отбелязва, че те са разговаряли за смъртта на Исус (на гръцки exodos), която Му е предстояло да понесе в Йерусалим (Лука 9:30,31). Така тази сцена на слава е свързана с предстоящата смърт на Исус на кръста (срв. Марк 9:9). Тя ще им даде надежда, когато учениците Го видят разпнат.

При слизането от планината на следващата сутрин тримата ученици питат Исус за Илия, който първи трябва да дойде. Вероятно възгледът им е бил свързан с очакването, че Илия ще се появи отново преди Месия (срв. Малахия 4:5,6). Исус отговаря, че Илия вече е дошъл, като препраща към Йоан Кръстител. И също както са убили Йоан, така и Исус ще умре от ръцете им, но ще възкръсне след три дни.

След славната нощ сцената в подножието на планината представлява тъжна пародия (вж. Марк 9:14-29). Деветимата ученици са се натъкнали на обладано от демон момче, което не са успели да изцелят. Когато Исус се появява на сцената, всички се втурват да Го видят. Историята се разгръща за властта на демона над детето. Изглежда, че Исус посвещава много време, за да разпитва за подробности относно обладаването от демони. Това явно е твърде много за бащата, който избухва: „Ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни“ (Марк 9:22).

Исус веднага долавя нотката на съмнение. Господният отговор може да бъде перифразиран така: „Какво имаш предвид под „ако можеш“?“ (Марк 9:23). Изведнъж, като гръм от ясно небе, бащата вижда, че не само синът му има проблем – самият той има проблем с неверието. И неговото неверие може да доведе дотам, че синът му да не бъде изцелен. Отчаяният баща се предава на милостта на Исус със запомнящата се реплика: „Вярвам, Господи; помогни на моето неверие!” (Марк 9:24). И Исус изцелява момчето.

В първото предсказание Исус говори за онези, които ще Го отхвърлят и ще Го убият. Във второто предсказание Той споменава факта, че ще бъде предаден. Предателят не е посочен веднага, но читателят вече знае кой е той поради ясното идентифициране на Юда (вж. Марк 3:19). Господ отново говори за това, че ще бъде убит и след това ще възкръсне след три дни. Но учениците изглеждат още по-малко заинтересовани от подробностите на това предсказание, отколкото при първото. Нежеланите новини не предизвикват разисквания.

В Марк 8:27 Исус се намира на север от Галилейското езеро, близо до Кесария Филипова. В Марк 9:30 Той минава през Галилея, а в Марк 9:33 влиза в Капернаум. Ето защо не е трудно да си представим пътуването Му от север на юг. Въпреки това Той влиза в Капернаум сам, тъй като дванадесетте ученици изостават назад. В къщата ги разпитва за разговора им по пътя. Никой не проговаря – сигурен знак за тяхното неудобство от въпроса, почти като деца, хванати да правят нещо, за което знаят, че е нередно. Техният разговор е бил за това кой е най-великият. Колкото и малко хора да са склонни да го признаят, въпросът кой е най-великият, е нещо, за което всеки си мисли. Но в Божието царство тази идея е преобърната с главата наопаки.

Исус посреща проблема в две стъпки. Първо, изрича ясното свидетелство, че за да бъдеш пръв (най-велик), трябва да станеш слуга. След това илюстрира какво е имал предвид чрез едно действие. Явно наблизо е стояло някакво детенце и е слушало. Исус взема детето и го поставя в средата на групата. Това би било плашещо за него. Но тогава Той взема детето на ръце, като така го успокоява. Спасителят поучава, че ако приемете детето, вие всъщност получавате Него. И ако приемете Него, приемате Неговия Отец. Така най-скромното дете е свързано със самия Бог.

Йоан задава въпрос относно хората извън периферията на правата вяра, а Исус преподава важния урок, че онези, които не са против нас, са с нас. Господ потвърждава, че помагането на онези, които са ангажирани с християнското служене, дори и по най-скромни начини, не остава незабелязано в небето.

На пръв поглед този пасаж може да изглежда като колекция от различни поучения на Исус, събрани без никаква връзка или основание. Въпреки това един по-внимателен прочит разкрива, че всяко следващо учение има връзка с предходното. Пасажът се върти около три основни термина, които придвижват наставлението напред стъпка по стъпка – „съблазнява“, „огън“ и „сол“.

Първото поучение е за „малките“, като се имат предвид новите вярващи. В Божието царство учителите и водачите са натоварени с отговорността да полагат специални грижи за тези новокръстени, подобно на старозаветната етика за загриженост за най-слабите в древното общество – вдовици, сираци и чужденци. Исус говори с хипербола, че би било по-добре да се удавиш в морето, отколкото да накараш един от тези „малките“ да съгреши.

Ключовата дума „съблазнява” води до най-дългото поучение в този пасаж. Пред читателя са поставени две главоблъсканици. Първо, Исус наистина ли учи хората да отрязват ръка или крак или да изваждат око? Второ, Той учи ли за вечно горящия пъкъл? Отговорът на първия въпрос е „не“, Исус не учи на самоосакатяване – това се отхвърля от юдаизма (срв. Второзаконие 14:1; 3 Царе 18:27,28). Господ използва хипербола, за да изрази позицията Си. Ако загубата на ръка, крак или око е нещо ужасно, колко по-голямо бедствие за християнина би трябвало да е съгрешаването!

Вторият въпрос също получава отрицателен отговор; не, Исус не поучава за вечно горящия пъкъл. Откъде знаем? Първо, пасажът съдържа известен комичен аспект. Помислете за хора, които биха влезли в небесния град с едно око, един крак или една ръка. След това помислете за хора, които отиват цели в пъкъла. Не трябва ли да е обратното? Здравият човек в пъкъла? Това звучи комично. Подобна комедия върху толкова сериозна тема кара човек да смята, че Исус илюстрира с хипербола. Грехът трябва да се приема толкова сериозно, че би било по-добре да загубим ръка, крак или око, отколкото да съгрешим. Що се отнася до това дали пъкълът е вечен, неговите последици са вечни, а не самият пъклен огън. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16; курсивът е на автора). Изгубените не горят вечно; вместо това са погинали завинаги — много голяма разлика!

Прочетете статиите „Служенето“ и „Кой е най-големият“ от кн. „Копнежът на вековете“на Елън Уайт.

„Преди славата е смирението. За висок пост пред хората Небето избира този работник, който подобно на Йоан Кръстител заема скромно място пред Бога. Ученикът с характер, подобен на дете, е най-способният работник за Бога. Небесните ангели могат да работят с човек, устремен не към лична прослава, а към спасяване на души“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 436 – англ. изд.).

„С всичко онова, което ни дава предимство пред другите – образование или култура, благородство на характера, християнско възпитание, религиозна опитност, ние сме задължени към по-малко облагодетелстваните и доколкото зависи от нас, трябва да им бъдем в услуга. Ако сме силни, трябва да подпираме ръцете на слабите. Славните ангели, които гледат непрестанно лицето на небесния Отец, изпитват удоволствие да служат на Неговите малки чеда. Колебливи хора с неприемливи черти на характера са предмет на техните специални грижи. Ангелите присъстват винаги там, където са най-нужни – при тези, които водят тежка борба със себе си и се намират в най-обезсърчаваща обстановка. Христовите верни последователи трябва да вземат участие в такова служене“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 440 – англ. изд.).

Една събота Ануш и майка ù се върнали у дома от църква, за да научат, че бащата е направил планове за пикник в провинцията. „Хайде да си направим барбекю“ – казал той.

Ануш си спомнила как израилтяните приготвяли своите съботни ястия в петък, преди съботните часове (Изход, 16 глава), и се зачудила дали е добра идея да се прави барбекю в събота. Тя казала на глас: „Не, татко. Това не е добър план. Аз даже не ям месо“. Била станала вегетарианка.

Бащата отменил пикника, но така и не схванал, че Ануш вече не яде месо. На следващия ден приготвил пиле за неделния обяд и ù подал едно парче. „Татко, аз не ям месо“ – казала Ануш. Сега вече баща ù разбрал и се ядосал. Смятал, че е ненормално да не се яде месо.

На следващия ден забранил на Ануш и на майка ù да отидат на молитвения час в домашната църква в техния град. Когато двойката възразила, бащата гневно изразил разочарованието, което бил насъбрал срещу адвентистите. Той критикувал библейското изискване за връщане на десятъка и даренията (Малахия 3:8-10). „Десятъкът и даренията са бизнес – казал той. – Вие просто подкрепяте един бизнес.“ Обвинил Адвентната църква, че е чужда групировка, която има намерение да унищожи Армения. Нахвърлил се върху начина на живот на Ануш. „Днес казваш „не ям месо“, а утре ще кажеш „нямам баща“ – заявил той.

Ануш седяла неподвижно и се молела тихо: „Какво да кажа, Господи?“. Всеки път, когато баща ù говорел срещу Бога или църквата, тя се молела: „Това не е насочено срещу мен. То е насочено срещу Теб. Ти имаш отговорността да отговориш“. Спомнила си Римляни 2:4, където се казва, че „Божията благост (…) води към покаяние“. Почувствала, че Бог ù казва да прояви подобна благост към баща си. Молела се: „Не мога да направя нищо друго, освен да обичам татко“.

Бащата притежавал малък магазин за хранителни стоки. Когато оставял Ануш или майка ù да се грижат за него, те не продавали алкохол или цигари. Сега, докато баща им ги ругаел, той се чувствал осъден. „Какво си мислите, че аз съм лош, а вие сте добри, защото аз продавам алкохол и цигари, а вие – не? – казал той. – Аз съм по-добър християнин от вас. От сега нататък ще водя богослужения в събота. Вече не можете да ходите на църква. Аз ще ръководя богослуженията.”

С това разговорът приключил. Ануш отишла в стаята си, а майка ù я последвала. И двете били шокирани. „Какво ще правим?“ – запитала майката.

Ануш предложила да сътрудничат на баща ù, стига той да не се противопоставя на Библията. „Той каза, че ще се покланяме на Бога у дома в събота – казала тя. – Не ни отне библиите. Дори уважава съботата. Да изчакаме до събота. Ако удържи на думата си, ще спазваме съботата у дома с него. Ако забрави обещанието си, ще се помолим и ще видим как ще ни напътства Бог.“

Част от даренията за Тринадесетата събота от последното тримесечие отиде за отваряне на Център за влияние за семейства като това на Ануш в Ереван, Армения. Благодарим ви, че помагате за разпространението на евангелието с вашите дарения. Следващата седмица: Бащата позволява на Ануш и на майка ù да се върнат в църквата.