Бащата си почивал няколко дни в къщата на дъщеря си Дивия в Непал. Той бил изтощен от работата си като строителен работник и шаман.

Наблюдавал с интерес, когато пасторът на адвентистите от седмия ден в църквата на Дивия идвал на посещение и водел няколко църковни членове със себе си. Слушал как пеят няколко песни за новия Бог на дъщеря му, Исус Христос.

След това пасторът отворил Библията и прочел поканата на Исус: „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28). Бащата изпитал копнеж в сърцето си да опознае този Бог. Търсел покой. След това пасторът прочел Йоан 3:16: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Сърцето на бащата било трогнато. Той никога не бил чувал за Бог, дал Своя единствен Син, за да спаси човешкия род. Бащата разбрал, че няма нужда от животински жертвоприношения, защото Бог е изпратил Своя Син като най-голямата жертва за всички времена.

След като пасторът си тръгнал, бащата поискал от Дивия Библия. Искал сам да прочете тези два стиха. Но когато потърсил, не успял да ги открие. Дивия също не можела да ги намери, затова се обадила на пастора. Той обяснил как да открият стиховете. Бащата се зарадвал и започнал да чете Библията всеки ден. В събота отишъл на църква с Дивия и съпругата си, която била излекувана от тайнствената си болест, след като дъщерята се помолила. Бащата не разбрал нищо в църквата или от Библията. Но взел Книгата, когато оставил съпругата си заедно с Дивия, и малко по-късно се завърнал у дома в съседния град.

Вкъщи подновил работата си като шаман и строителен работник през деня. През нощта четял Библията. С течение на месеците желанието му да се покланя на духове изчезнало. Решил да напусне шаманската професия. „Животът ми е различен – казал той на жителите на града. – Не искам да правя тези ритуали.“

Съгражданите му се ядосали, когато научили, че бащата е станал християнин. Обвинили го, че е предал предците си. Бащата нямал нищо против. Той бил сигурен, че е намерил единствения Бог.

Днес бащата и майката са активни адвентисти от седмия ден. Бащата, чието пълно име е Кришна Лама, е на 66 години и е дякон.

„Мислех, че домът ми е там, където са живели моите предци – казва той. – Но сега се чувствам така, сякаш църквата е моят дом. С Исус бъдещето ми е светло.“

Тази мисионска история илюстрира Мисионска цел №2 от Стратегическия план „Аз ще отида“ на Църквата на адвентистите от седмия ден: „Да укрепи и разнообрази адвентния обхват (…) сред недостигнати и недостатъчно достигнати групи хора“. За повече информация посетете уебсайта: IWillGo2020.org.